Един от най-старите и известни манастири около София, само на около седем километра североизточно от столицата, е Обрадовският "Свети Великомъченик Мина". Според преданието Светата обител е основана още в римско време, а през ХІ век на това място е имало огромен християнски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора, където поклонниците, тръгнали за монашеската република на Атон (Гърция), получавали своеобразни "визи". През Средновековието той е част от Софийската Мала Света Гора – пръстен от манастири около днешната ни столица. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на Светата обител, но споменът за манастира на името на светеца-воин Мина остава в легендите, предавани през поколенията.

През 1927 г. селяни от Обрадовци забелязали останки от стари зидове, а баба Бона от село Григорево, която открила над 100 унищожени църкви и манастири, им показала мястото, където били основите на стара църква и олтарна абсида, до която било аязмото със светена вода на манастира. При разкопаването били намерени части от кръст и кандилница, които се съхраняват в Църковно-историческия музей. Християните започват да събират средства за възстановяване на манастира и през 1942 г. са положени основите на сегашния храм, който бил завършен и осветен след три години. По-късно са построени няколко параклиса, а в олтара на посветения на Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян, е вградено аязмото със светена вода.

Празникът на манастира е на 11 ноември, когато Църквата почита паметта на Свети великомъченик Мина. Той е египтянин, служил в римската войска в град Котуан по времето на императорите Диоклетиан и Максимилиан, най-жестоките гонители на християните. Св. Мина загинал мъченически за християнската вяра, защото отказал да принесе жертва на езическите идоли. Мощите на светеца са пренесени в храм на негово име в родния му град Александрия.

Разговаряме с отец Любен Коларски, ефимерий на манастира:

"Много чудеса са станали пред мощите на Св. Мина. Много чудеса стават и пред Чудотворната икона на Св. Мина в нашата света обител. Хората идват тук да се помолят за здраве, за спасение, за избавление – някои от тях идват за рожба, други пък, за да имат сполучлив брак – Св. Мина като молител и бърз застъпник пред Бога, помага на хората и те идват след това, за да му благодарят за извършените благодеяния.

От самото създаване на манастира, той е Девически. Имало е монахини до 2004 г., когато последната - сестра Златка почина. Но дай, Боже да дойдат монахини, които да се грижат за светата обител, да посрещат хората, да ги напътстват и така всеки да намери благодат в това свято място. В момента правим разширение. Нашата цел е поне част от параклисите да бъдат възстановени. Имало е храм на Св. Николай Мирликийски Чудотворец и сега с Божия помощ започнахме строежа на храма "Св. Николай". Също и на храм "Св. Иван Рилски Чудотворец" – българския светец - молител за нашия народ, чиято памет трябва да тачим. Освен тях се строят Кръщелня и стаи за поклонници, когато хората идват от провинцията да нощуват в светата обител и на другия ден да се отслужи Света Литургия, да могат да обиколят и други манастири около София.

Напоследък идват много млади хора, търсят упование в Бога и дай, Боже да се възродят всички тези традиции отпреди, защото ние без Бога сме загубени. Единствената опора на всички това е Божията милост и благодат. Тук идват ученици, които искат да научат нещо за светеца, за вярата и с моя колега отец Атанасий им обясняваме каквото можем. Радващо е, че тук все повече хора присъстват на Света Литургия, напоследък младите идват по време на целия пост, пристъпват към изповед, причастяват се, това значи, че идват с вяра, в неделя чакат на опашка по 1-2 часа, за да се докоснат до Чудотворната икона на Св. Мина и да се помолят. Смятам, че народът се възвръща към нашите традиции, все повече хора се връщат към Църквата и намират там благодат и утеха."

Според отец Любен в момента у нас има глад за черно духовенство, много малко са монасите и монахините и голяма част от манастирите се обгрижват от енорийски свещеници.

"Днес има нужда от повече монаси за да се молят за хората, защото Господ Иисус Христос е казал, че ако има само един праведник да се моли за другите, то всички ще бъдат спасени," казва свещеникът. Те могат да развиват и просветителска дейност, да отпечатват икони, църковна книжнина и да ги разпространяват, да помагат на хората.

"Сега когато се върна част от манастирския имот – земите и горите, тези монаси и монахини могат да обработват част от земята, другата да я дават под наем, могат да гледат животни за препитанието си, може да се направят и сиропиталища, както и да помагат на болни хора, допълва отецът. Монахът трябва да бъде в Божия храм и да се моли за душите на другите, но когато има нужда, той може да отиде в болница, в затвора, за да посъветва, защото е казано, че не само с пари човек може да помага. Една блага дума ако се каже, може да се спаси човешка душа, той може да помогне на този човек да тръгне от лош път към доброто".

Ето и пожеланието на о. Любен Коларски, който над 30 години е свещеник в Обрадовския манастир "Св. Великомъченик Мина" край София:

"Искам на всички да пожелая тази седмица от Цветница до Великден да изкарат поста, който е строг, да отидат по места в храмовете си при свещеника за изповед и след това да пристъпят към Св. Причастие, за да можем да посрещнем светлото Христово Възкресение, за да може Бог да ни дарува със сили, здраве, спасение и преуспяване във всички начинания. Амин!"

Елка Йончева, за Радио България, 2004 г.