Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9988905
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
27.10.2012 02:43 - ЙЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ КАТО ФИНАНСОВ ЦЕНТЪР
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 554 Коментари: 0 Гласове:
0



Автор: lyubomircholakov

Един по-задълбочен поглед върху някои аспекти на т. нар. "световна конспирация"...  

ЙЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ

КАТО

ФИНАНСОВ ЦЕНТЪР

 


Професор доктор на икономическите науки

Валентин Юриевич Катасонов

 

Вече в интернет бяха предложени на вниманието на читателите уводът и откъс от подготвената за издаване моя книга «Йерусалимският храм като финансов център».

Сега предлагам на вниманието им заключението на тази книга.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Би ми се искало да направя някои обобщения и изводи от представения обзор за финансовата страна от живота на еврейския народ в древни времена, както и след разрушаването на втория Йерусалимски храм. Те биха могли да имат определено значение за разбиране на събития от днешния ден.

1. След построяването на Втория храм в Йерусалим повечето време Юдея – държава, образувана върху останките от единния някога Израил, се намирала под чуждо владичество. Съответно еврейският народ нямал своя държавност и свои държавни финанси.

Но в същото време през цялата история на древните евреи още от времето на цар Соломон съществувала финансовата система на Йерусалимския храм. При липсата на собствена държава храмовите финанси донякъде компенсирали липсата на държавни такива.

2. След вавилонския плен задграничната еврейска диаспора започва бързо да се разраства - съоветно храмовата финансова система започва да се превръща в международна финансова система. Неин център бил Йерусалимският храм, неин географски ареал – империите, където живеели евреите (като се започне от Персийската и се свърши с Римската), а опорни точки – еврейските общности в чужбина.

3. Йерусалимският храм като международен финансов център освен «уставните» си функции (събиране на храмови подаяния и други официални плащания, разходи за поддържане на самия храм и за решаването на някои социални задачи в Йерусалим) започнал все по-активно да се занимава с търговска дейност, която носела печалби.

С други думи, съкровищата на храма започнали да се превръщат в капитал.

4. Финансовата активност на храма (особено търговската му дейност) осигурявала преди всичко защита на интересите на «жреческата олигархия» (първосвещениците и малка група техни приближени свещеници в  Йерусалимския храм – левитите), която имала задължението да управлява хазната на храма.

5. «Жреческата олигархия» била тясно свързана с други представители на местния финансов елит, а също и с чиновници на Римската империя (на първо място с римския прокуратор, който се явявал и финансов инспектор).

Както вътре в самата «жреческа олигархия», така и извън нея – между «жреческата олигархия», други представители на финансовия елит и римските чиновници, съществували противоречиви отношения. Всички те били обединени от желанието да ограбват обикновените хора в Юдея – а в същото време водели непрекъсната борба помежду си за достъп до управление на хазната на храма и нейните ресурси.

6. Метрополиите, на които се подчинявала Юдея, вземали от нея данъци, използвайки за целта както лица, откупили това право, така също митари и държавни чиновници (римския прокуратор и неговия апарат). Първосвещениците на Йерусалимския храм били задължени да оказват съдействие при събирането на тези данъци. А хазната на храма служела като своеобразен залог за осигуряване на данъчните изисквания от страна на метрополиите.

7. Като финансов център Йерусалимският храм бил свързан с другите финансови центрове на Средиземноморието – преди всичко с Рим и Александрия. Отношенията между тях имали характер на делово сътрудничество и едновременно с това – на остра конкуренция. В частност, еврейските общности на Йерусалим и Александрия дълго време водели борба помежду си за религиозното и финансово влияние в еврейския свят. Тази борба завършила с победа на олигархията от Йерусалимския храм.

8. Постоянните злоупотреби, свързани с използване на средствата от хазната на Йерусалимския храм, а също и засилването на данъчния натиск от страна на метрополиите били сериозни причини за народни вълнения и въстания в Юдея. В значителна степен именно това предизвиква Първата юдейска война, която приключва с разрушаването на Йерусалимския храм.

9. Макар римските войски под командването на Тит да отнасят съкровищата на Йерусалимския храм като трофеи, все пак това не били всички богатства на храма. Част от тези богаства, намирайки се в търговски оборот под формата на капитал, в момента на разрушаването на храма се оказала извън границите на Юдея. Част от съкровищата била заровена на територията на Юдея (възможно е много векове по-късно част от заровеното злато да се е оказало в ръцете на Ордена на тамплиерите).

10. Обаче с разрушаването на Йерусалимския храм римляните разрушили само горната част на създадената по онова време международна финансова система. «Корените» на тази система (общностите на еврейската диаспора с тяхната търговско-финансова дейност) останали незасегнати. Те послужили за създаването на други международни финансови центрове – правоприемници на Йерусалимския храм.

Съвременните международни финансови центрове са генетично продължение на Йерусалимския храм.

11. Ролята на лидери на международното еврейство днес се изпълнява от еврейската финансово-жреческа олигархия. Точно както преди 2000 години, също и сега тя представлява симбиоза между финансовата олигархия (садукеите) и жреческата олигархия (фарисеите).

Днешните садукеи са представителите на еврейския финансов капитал, най-едрите банкери, които управляват Федералния резерв на САЩ и така са монополизирали печатането на световната валута.

А съвременните фарисеи – това са ръководителите на различните религиозни течения в рамките на талмудисткия юдаизъм, също и лидерите на политическия ционизъм. 

12. Ролята на реален международен финансов център днес се изпълнява от вече споменатия Федерален резерв на САЩ. Именно той управлява международните финанси чрез «националните» централни банки, транснационалните банки, най-големите валутни и фондови борси, извънборсовите пазари на ценни книжа и на вторични финансови инструменти, офшорните центрове, рейтинговите агенции и други частни и квази-държавни организации. Онези точки, което днес обикновено се наричат «международни финансови центрове», представляват само периферийни филиали на Федералния резерв. Те са своеобразни «пипала», които осигуряват на ръководителите на Федералния резерв ефикасен контрол върху световните финанси.

13. Финансово-жреческата олигархия, която контролира Федералния резерв, последователно провежда политика за постигане на стратегическата цел, формулирана в рамките на религията на юдаизма още преди повече от 2500 години – постигане на световно господство.

Едно от най-важните условия за реализиране на тази цел се явява възстановяването на Йерусалимския храм. Днес, в началото на 21-ви век, финансово-жреческата олигархия, ръководейки се от идеологията на талмудисткия юдаизъм, разглежда построяването на Третия Йерусалимски храм като приоритетна задача – и мобилизира за целта всичките си финансови, политически, военни и духовни ресурси.

 

ПОСЛЕПИС

Резултатите от нашето изследване помагат по-добре да се ориентираме и в много днешни руски проблеми.

Тук ще засегнем само един въпрос.

Сегашното ръководство на Русия направи заявление, широко разгласено от медиите, че Москва щяла да се превърне в международен финансов център.

В кратката история на държавата, наречена днес «Руска федерация», вече имаше немалко подобни заявления, издигани в ранг на «национални идеи»: удвояване на БНП, «преход към иновационно развитие», «модернизация», «построяване на социална държава», «борба срещу корупцията» и т. н. Повечето от тях се оказаха мъртвородени и бяха забравени.

Но идеята за «построяване на международен финансов център» в град Москва продължава да живее.

Съдейки по всичко, вярата във възможността за една «ударна капиталистическа петилетка» да се построи такъв център вече се превръща в нещо като религиозна вяра за ръководителите на Руската федерация. Също както в древния Вавилон строителите на Вавилонската кула си поставили задачата да се издигнат «над Бога» - и фанатично вярвали в успеха на начинанието си.

Надяваме се, че нашият скромен труд за първата в света международна финансова система, на върха на която се намирал Йерусалимският храм като финансов център, ще помогне по-добре да се вникне в безумието (или лъжливостта) на идеята за превръщането на Москва в международен финансов център.

Защото тогавашният храм бил само върхът, увенчаващ широка и устойчива основа под вида на разгърната мрежа от търговско-лихварски точки (еврейските общности), разгърната по цял свят.

Дори без да споменаваме доколко е необходим собствен международен финансов център на днешната разграбена и крайно отслабена Русия, можем да кажем: проектът той да бъде създаден напомня опит да се посади дърво без корени.

Ако проектът под кодово название «международен финансов център» под една или друга форма все пак бъде реализиран в Русия, той не само не ще укрепи нейните позиции като суверенна държава, а точно обратно – ще нанесе окончателен удар по националния й суверенитет.

Защото това просто ще означава появата на още едно пипало на международния финансов център, наречен Федерален резерв на САЩ.

 

 

===

image












www.ruskline.ru




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене