Акад. ГЕОРГИ МАРКОВ, историк

ЗА МЕН не са изненада събитията в Кърджали - провалянето от ДПС на почетното звание на ген. Васил Делов, който преди 100 години освободи града, защото тези събития са отглас на неоосманизма в съседна Турция. Като казвам неоосманизъм, имам предвид, че преди 10 години войните на Османската империя не бяха чествани така, както сега се отбеляза в Турция Балканската война - с международен конгрес в Истанбул, екскурзия до Одрин, полагане на венци на паметника на коменданта Шукри паша и антибългарска изложба във форта "Айвазбаба".

Изселническите организации в Турция повлияха на ръководството на ДПС и то застана на позициите на неоосманизма на проф. Ахмед Давутоглу - сегашния външен министър на Турция. Той отрича освободителния характер на Балканската война, твърди се, че тя била нападателна и че Османската империя имала бъдеще. Това е гледната точка на сегашната турска политика и историография. И чрез изселническите организации това повлия на ДПС и се стигна до безобразието генерал Васил Делов да бъде отхвърлен като почетен гражданин на Кърджали.

А той не заслужава ли това? Дядо ми, който е бил в 28-и Стремски полк, който воюва в Хасковския отряд начело с тогава полковник Васил Делов, ми е разказвал, че боевете са били пред Кърджали и след тях турският гарнизон е опразнил с паническо бягство града. Така че Кърджали изобщо не е засегнат, а напротив - опазен. (Това го проверих после по документи). Ген. Делов е спечелил битката пред портите на града.
Балканската война не е срещу турците, а срещу Оманската империя. И това е важно. Османската войска е прилагала тактиката на опожарената земя, бягайки назад. Българската войска настъпва, обозът й е с волска тяга и разчитали много на местни ресурси - на хамбари и плевни за фураж. Но османската армия е опожарявала селата, но после приписва тези пожари на българската армия, плашат своите, че гяурите идват, ще мъстят и ще колят. Затова хиляди турци бягат с османската армия, после обаче голяма част се връща.

В крайна сметка победила ли е България, или не в Балканската война? Според Лондонския договор за мир от 17 май 1913 г. османската империя се признава за победена и отстъпва на Балканския съюз начело с България всички земи западно от линията Мидия на Черно море до Енос на Бяло море.

Случилото се сега в Кърджали е отговор на несвършеното от българските правителства. Държавните институции трябва да вземат отношение, защото това е опит за фалшифициране на българската история, посегателство върху паметта на хилядите български войници. Дори една декларация трябва да се внесе в Народното събрание, защото това е опит за прокарване на неоосманизма в България.
Но се боя, че заради наближаващите избори пак ще има партийно-политически сметки за коалиция с ДПС и пак ще се пренебрегне националният интерес. А това е много сериозен въпрос - колкото исторически, толкова и политически.

И докато се занимаваме с научната конференция за Людмила Живкова, се прави нашествие на неоосманизма. Трябва нова политика към съседите, защото Турция не е онази на Мустафа Кемал, наречен Ататюрк. Той е много ясен и казва, че Република Турция няма нищо общо с османската империя, и изхвърля историческите архиви за вторични суровини, та ние купуваме два вагона, за да направим ориенталски отдел в Народната библиотека.

Но Турция вече скъсва с Ататюрк и иска османската империя да бъде реаби-литирана. А с това ние категорично не трябва да се съгласяваме, защото от това се започва - от посегателството срещу паметта на един български генерал, за да се премине към по-сериозните неща.

/Взето от "24 часа/