Българийо на живи и на мъртви,
Българийо с безброй баташки църкви,
със гробища и паметници светли,
със този жертвен въздух, който свети
над тебе вечно като вечен огън,
аз искам да те събера във стих. Не мога.
Аз искам цялата да те прегърна.
Ръцете ми не стигат. Как да върна
това, което ти си ми дарила?
Не мога.
И пред братската могила,
пред Шипка и пред Вола коленича.
И без да казвам колко те обичам,
с една сълза, и кървава, и страшна,
за цялата ти обич се отплащам.
Сълза от радост и от скръб проляна,
сълза, в която ти си цяла сбрана!

Дамян Дамянов