Сривът в курса на акциите, бурните турбуленции на така наречения финансов пазар, банкрутът на големи банки, държавнитe фалити и трескавото търсенене на защитни "чадъри" - всичко това не е нещо ново или изненадващо в историята на ориентирания към максимална печалба капитал. Спекулацията е била и е постоянен елемент на капиталистическата икономика. Спекулантът, обаче, както писа Енгелс през 1844 г., "винаги разчита на катастрофални ситуации".

Разрушението, предизвикано от финансовите и икономическите кризи винаги има и "креативни последствия": ликвидират се конкуренти, придобиват се нови пазарни дялове, обновява се доминантната подредба на предприятия и банки в национален и международен аспект. Мащабен крах упражнява натиск върху политиците, който преустройва обществени и междудържавни властови структури. Нещата не изглеждаха по-другояче и след "Черния петък" на 25 октомври 1929 г., отбелязъл началото на онази икономическа криза, която продължава да ни служи като база за сравнение и анализ при настоящата криза от 2008 г. и последвалите я промени в капиталистическата финансова система.

Борсовият крах в Ню Йорк

Началото на световния икономически хаос от края на 20-те години беше поставено от внезапно появил се спад на акциите на Уол Стрийт, когато се спука един голям спекулативен балон. След края на Първата световна война Съединените щати заеха първото място на кредитния пазар. Борсовият крах в Ню Йорк предизвика масово анулиране на заеми, оттегляне на инвестиции и редуциране на търговските взаимоотношения. Посягащата към лидерската позиция световна икономическа суперсила временно бе принудена да се занимае със стабилизиране на собственото си вътрешно състояние.

Причината за случилото се е: масовото индустриално капиталистическо производство, ако трябва да е доходоносно, се нуждае от широк пазар, от платежоспособни купувачи дори и сред трудовите слоеве, преживяващи от заплата. Високо ниво на заплатите, обаче, намалява печалбите. Това е една постоянна дилема на капиталистическото производство, за която най-изгодното решение е засилване на пазарното търсене чрез конюнктурни субсидии или чрез кредитно финансирани държавни поръчки, т.е. икономическа политика а ла Кейнс, ако трябва така да я наречем.

Спасение чрез военно производство

С политиката "New Deal" американската политика се опита да тръгне по този път, отчитайки при това в известна степен и покупателна сила на собственото си население. До осезателни успехи тази политика доведе, обаче, едва след избухването на Втората световна война и военната индустрия започна да работи и за експорт.

В годините на войната на Съединените щати се отдаде шанса да изместят британската конкуренция и да заемат първото място на международния пазар за кредити и валута. Също тъй доходен се оказа улеснения им достъп до подземните богатства и петрола на далечни страни. През този период се осъществи мечтата на САЩ за световно икономическата хегемония, определяща епохата след войната и до днес.