Подбрано от „Съчинения в четири тома”

        „Обясненията му (на Раковски) върху отделни битови или културни факти не спират там, гдето следва да се очертае човекът, народът с неговата национална или регионална специфика, с неговите дарби и прочее, обяснени с обществено-икономическите им основи. Раковски прелита над всичко това и гони идеала за класическото начало в Древна Индия, „Индустан”, гдето всичко е било съвършено, изрядно”.

                              Христо Вакарелски, ентограф

...„Наш български говорим язик съхранил два язика познати от ученого света Европи за най-стари на свят язици, Самъскрити и Зендски язик. На Самъсъкрит язикь къту сравним спомагатълни глагол би или бити пополнено в чърковни ни язик, щем видя с удивление си, чи няма разлика от нашаго! и дето сми мислили до сега чи сме изгубили в говорими си язик, неопределеное наклонение ся съхранило исто, както на Самъсъкрит язик; в него язик неопределное наклонение глагола ити=ида, е и както на наш говорим язик аз ща и, казва народ, глагола пи-ти-тия, е пи, аз ща пи казва Българин, дати е да и проч.

В Самъсъкрит язик бъдощое время ся съставя от едносложное неупределно наклонение и от едно ща, исто както и в наш говорим язик да-ща пи-ща и проч. Ние сми мислили чи окончаящи на а, о, у, нъ и на това сми били излйгани! тии са чисти окончания имянителного падежя, както и на Зендски и Самъсъкритски язик, Вишну, Ману, Кришна, Първио и дру. С една реч в България ся говори днес Самъсъкрит и Зендски язик смесно както ся види Старо-индийско и Зендско баснословие съхранено в народни праздници, приказки и проч. Тука тряба да търсим ние отличитълная черта нашаго днешнаго язика...”

...„Преимуществото българскаго язика над еленскаго се състои в том, че той е увардил почти цяло първобитното си гласопроизношение по сравнению със самъсъкритаго и зендскаго най-паче, кои са признати от ученаго свята за най-стари язици, досега познати на света, старий си крой, задумяваме най-паче в коренните му речи, без да отстъпва ни едному от европейских язиков в богатството, в удобоизречието и в преимуществото да съставя от свои си коренни речи не само млогосложни, но и нови йоще коренни речи за потреба изражения си и за нови предмети, без да изгубва свойството и явността на значенията им, както са в коренните му първобитни речи, кое преимущество новолатинските и други индоевропейски названи язици не могат да имат, освен еленскаго, защото и той има това богатство, но до някой си само стъпен и поради сместа от пелазгическаго, старобългарскаго.

Разностъпените же сродства, които имат сичките индоевропейски язици помежду си и въобще със самъсъкрит и зендски язик, никак не могат опроверга нашите доводи за преимуществото и най-голямата старина над тях българскаго язика. Първо, защото наш язик, както и више казахме, увардил и удържал до днес почти сичките гласове и изменението им един в други, както се виждат и четат в самъсъкритий и зендски език; второ, че наший язик като се разглоби до коренните си слогове, става същий почти както тях язици; трето, че тии коренни слогове, и сами уединени, изражават явни и цели мисли, както и млого коренни речи във вишеречените язици, а най-паче в глаголите и в неопределените наклонения, кои се нахождат в българский говорен язик едносложни, подобно както в самъсъкрит и зендски език....”

„...Най-после казваме: че коренните слогове в българский язик почти сичките са съставени по самото действие природи и показват като през едно прозрачно стъкло впечатленията, които, размислени от първите человеци, произвели са язика.”

„Ние сме говорили и другаде с примери в настоящее си съчинение, че наший писмен и говорен български язик има свойството при коренните първобитни слогове да прибавя по няколко си окончания, кои окончателни слогове додават на първобитните значения увеличителни, събирателни, притежателни и пр., а тии първобитни коренни слогове, като се отделят от додадените им отпосле, остават пак речи, имеющи цяло особно значение, свойство, кое има самскритий язик в най-голяма обширност, както е доказано от най-учените индиянисти. По това свойство язика си ние щем разложи народното си име българи и щем доказа как е съставено и що значи.

Коренная реч е бълг или бльг, коя съответствува с образуваната от нея благ, благий и пр.; с окончанието же на слога ар става бльгар или бльгар, попълнено с удвоений ъ става бьлгаръ, бльгаръ; а с додадений йоще слог на инъ блъг-ар-инъ, кой слог дава на тоя реч йоще едно по-обширно, по-разпространено значение. Подобно съставени речи в язика си имаме млого, от които забележваме следния: от овць (овца) става прилагателно овчь (овче месо казваме); от овчь же с додаденое ар става овч-ар, а йоще додадений слог на инъ става овч-ар-инъ и значи онзи, който притежава и пасе овце. От грьнцъ става грьнчъ – грьнч-ар – грьн-ар-инъ, и значи онзи, който има заведение и прави грънци, и други млого.

Нека сравниме и от самскрит язик една реч, коя се съставя в него язик по истий крой, както и в наш язик.

На самскрит язик коренная реч на земята е зем, от коя става прилагателна земен или земено, както ния пишат учените индиянисти; от земен же става с окончанието на ат земен-ат, а с окончанието на ар става земен-ат-ар, коя учените ни представлят съкратена зементар и тълкуват я, че значила: онзи, който наема земя да я работи, равно с fermier. Тая же реч и днес е в употребление в Хиндистан, т.е. наемающите земи за работане се назовават зементари.

Сега, като видяхме как се е съставила тая реч бльг-ар-инъ, по истото свойство самскритаго язика, нека видиме и що значи.

Видяхме, че коренная реч е бльгъ, равна с речта благъ, благий; речта же благ има няколко си значения преносни, кои са: кроткий, мирний, питомий, счастлив (благополучний), богатий, имотний (сравн. благо и благайница), благо-родний и друг., щото, ако я тълкуваме по тия значения, тряба да я разтълкуваме: бьлгаринъ = онзи, който принадлежи на кротките, мирните, опитомените, счастливите, богатите, имотните, благородните. Това е значението на българин в преностна смисъл....

Учените признават за най-стар народ, познат на света, ариите (les aryas) и тяхното име произвождат от корений слог ар, кое тълкуват ор-ачи, сеящий, а после благородни, в отношение на черното индийско племе, което ойще не е било облагородено, и пр.

Ние в наш язик имаме речи ора, орач, кое няма никаква разлика от Aryia, както го тълкуват днес учените индиянисти, и кое е едно и исто с речта бьлгарин, както я разложихме и разяснихме!

Нека кажеме йоще нещо си.

Първите арии = орачи, не са тутакси почнали да мелят житото на брашно и да си месят хляб, но яли са го тъй сурово, после са почнали да го варят цяло, после да го чукат по-дребно, да го правят на булгур и да варят и млого по-после да го мелят на брашно, да си варят каша или мамалига* и най-после да си месят пресен безквас хляб и тъй постепенно са дошли до днешното съвършенство, но не пак йоще сичките, защото има йоще млоги племена, които живеят по старому. В наш язик имаме речта булгурь, бльгурь, бългурь, кое някак си съотвествува с народното ни име, в изменението българинь, бльгаринь и булгаринь. А бългур е счуканото жито на дребно, кое варят и ядат българите и кое се види, че значи българско ядене, т.е. българско изобретение.