2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. zahariada
8. iw69
9. laval
10. reporter
11. kunchev
12. djani
13. getmans1
14. gothic
2. shtaparov
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. ka4ak
7. dobrota
8. milena6
9. donkatoneva
10. ambroziia
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. mimogarcia
10. fantastika
Прочетен: 2975 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.10.2012 17:23
Автор: elika
ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА ВСИЧКИ ЗНАЙНИ И НЕЗНАЙНИ ГЕРОИ, КОИТО УМРЯХА ИЛИ ОЦЕЛЯХА НА БОЙНОТО ПОЛЕ, НО ПОСВЕТИХА ЖИВОТА СИ НА ПО-ВИСШИ ИДЕАЛИ!
Балканските страни търсят повод да обявят война на Османската империя, за да спасят своите поробени събратя християни. Поставят категорични искания за нови реформи в Македония, Тракия и останалите християнски области на Балканския полуостров. Османската империя отказва да изпълни исканията за реформи. Този отказ е търсеният повод за обявяване на войната. На 17 септември 1912 г. в страните от Балканския съюз е обявена мобилизация, а на 5 октомври 1912 г. Балканската война е обявена официално.
Редовната Българската армия – офицери и войници, отбиващите военна служба и редица доброволци заминават на фронта, за да освободят от вековния поробител своите братя българи, християни и славяни.
От чужбина – Русия, Европа, Канада и САЩ се завръщат студенти и емигранти. На фронта заминават около 75,9 % от българските мъже на възраст между 20 и 46 години.
Цар Фердинанд пише Прокламация към армията на 5 октомври 1912 г. в Стара Загора. Той се обръща към всички офицери, подофицери и войници с думите:
„Нечуваните страдания на нашите сънародници в съседната Отоманска империя, които отдавна терзаеха сърцата ни, предизвикаха несправедливо негодувание на нашия народ.
Като се изчерпаха всички мирни средства, за да се подобри доколкото е възможно животът на тези мъченици, наши братя по кръв и вяра, ние, верни изразители на народните тежнения, не можахме да останем безучастни към воплите им и подпомогнати от нашия възлюблен народ, заповядахме на нашата храбра армия да премине границата и да встъпи в борба с вековния враг.
Офицери, подофицери и войници!
Нашето дело е свято и човеколюбиво. В тези съдбоносни минути за нашето възлюбено Отечество ние сме уверени, че всички чинове от армията ще се проникнат от важността на тяхната задача и ще оправдаят надеждите, които народът възлага на тях.
Офицери, подофицери и войници!
Напред с помощта на кръста и оръжието! Нека Богът на правдата да подкрепи десницата ни.
Прокламацията подписана: Фердинанд, цар на българите
и преподписана от: ген.-майор Иван Фичев
Ген.-майор Иван Фичев е син на известния възрожденски строител уста Кольо Фичето. По време на Балканската война ген.-майор Иван Фичев е назначен за началник щаб на Българската армия.
Днес тленните останки на ген.-майор Иван Фичев почиват на входа на църквата „Св.св. Константин и Елена” до тези на изтъкнатия търговец и борец за черковна независимост хаджи Николи х. Димов Минчооглу.
Габровци участват в Първа, Втора и Трета армии. В състава на Първа българска армия влизат І пехотна Софийска дивизия, ІІІ пехотна Балканска дивизия, ІХ пехотна Плевенска и Х пехотна сборна дивизия.
В състава на Втора българска армия влизат ІІ пехотна Тракийска дивизия, VІІ пехотна Рилска дивизия, VІІІ пехотна Тунджанска дивизия.
В състава на Трета българска армия влизат ІV пехотна Преславска дивизия, V пехотна Дунавска дивизия, VІ пехотна Бдинска дивизия и Конната дивизия.
Македоно-Одринското опълчение е създадено след обявяване на мобилизацията, но и то играе важна роля по време на войната.
Редица габровци са с офицерски чинове в армията. Сред имената откриваме ген.-майор Иван Луков, ген.-лейтенант Христо Бурмов, ген.-лейтенант Руси Русев, ген. Димитър Попминков, поручик Георги Попминков, ген-майор Йеротей Илиев Сирманов.
Габровски лекари лекуват ранените на фронта. Тук се открояват имената на изтъкнатите лекари д-р Петър Цончев, д-р Андрей Илиев Сахатчиев, д-р Христо Иванов Гьонджиев, д-р Тодор Пенчев Бурмов.
Известни индустриалци от Габрово заминават на фронта. Най-известният сред тях е Димитър Иванов Калпазанов – убит при Люлелургаз на 10 октомври 1912 г. от засада.
Подпоручик Димитър Калпазанов е бил взводен командир на 46-ти пехотен полк. Той е син на известния габровски гайтанджия и родоначалник на модерната индустрия в Новоосвободеното Княжество България.
В памет на подпоручик Димитър Калпазанов, неговите братя, сестри и зетьове даряват 60 000 лева и основават фонд за построяване на Мъжка прогимназия в Габрово.
Братята Иван и Лалю Метеви, Христо х.Стойчев, Богдан Аврамов, кожарят Петър Заимов също заминават на фронта.
Политикът и общественик Илия Кожухаров, писателят и учител Илия Иванов – Черен, поетът Димитър Сливков, учителите Алекси Стойков и Недко Станчев, юристите Димитър Саков и Еким Топузанов. Синовете на опълченеца Недко Стойков – братята Стефан, Тодор и Богомил Стойкови, чиито писма са публикувани в книгата на инж. Милка Берберова „Синовете на опълченеца Недко Стойков – писма от фронта 1912 – 1918”.
Учителят и писател Илия Иванов – Черен и поетът Димитър Сливков също воюват на фронта. Илия Иванов – Черен е назначен в 1-ви пехотен Софийски на Н.В.Кн. Александър І полк като помощник взводен командир в 7-ма рота. Същата 7-ма рота води на 9 октомври паметното сражение при Селиолу – Гечкенли. Вечерта на 9-ти октомври 7-ма рота била „изпратена в челен отряд”. Младши подофицер Илия Иванов – Черен бил назначен за старши на един от най-важните патрули. Затова се движел пред самата рота. Около 11:00 часа вечерта патрулите „се натъкват на противника”. В зародилата се силна престрелка младши подофицер Илия Иванов – Черен смело командвал и насърчавал поверените му войници. Стоял безстрашно на поста, но за зла съдба бил пронизан с куршум в гърдите.
Йеромонах Йосиф бил монах в Соколския манастир. На фронта е назначен за свещеник на 23-ти Шипченски полк. Когато се завръща в Габрово, йеромонах Йосиф донася и своя малък дневник, в който е описал личните си преживявания и емоции сред куршумите.
Виж и сайта: www.100godini-balkanskivoini.bg/
