Автор: mero2

Възстановяването на световната икономика ще отнеме поне 10 години от избухването на финансовата криза през 2008 г., заяви главният икономист на Международния валутен фонд. В интервю за унгарски интернет сайт, публикувано в сряда, Оливие Бланшар казва, че Германия ще трябва да приеме по-висока инфлация и реално укрепване на покупателната способност в еврозоната като част от решенията на кризата в Европа.



В разговора, воден на 18 септември и публикуван на сайта Portfolio.hu, икономистът коментира, че макар в момента вниманието на света да е насочено към европейските икономически проблеми, фискалните трудности в САЩ са нещо, което няма как да се заобиколи и ще трябва да се намери решение и за тази криза.

"Все още не можем да говорим за изгубено десетилетие... Но със сигурност ще са необходими поне 10 години от началото на кризата, за да се върне световната икономика в прилично състояние. Япония също се нуждае от много трудни фискални промени, които може да отнемат десетилетия за реализиране. Китай вероятно се е погрижил да охлади бума на активите си и расте по-бавно от преди, но не искаме да прогнозираме "твърдо приземяване" на китайската икономика."

Бланшар посочва още, че в Европа би трябвало цените да паднат в закъсалата южна част от еврозоната и да се покачат тези в държавите в ядрото й.

За да поддържа Европейската централна банка 2% годишна инфлация в цялата зона, ще се наложи на основните държави да имат инфлация над този праг - нещо, което Германия заради кошмарния спомен от хиперинфлацията от 20-те години на ХХ век не иска и да чува.

"Малко по-висока инфлация в Германия трябва да се възприема просто като необходимост и нещо желано, като своеобразно адаптиране на цените. Предвид цялостното състояние на търсенето и силния мандат на ЕЦБ да поддържа ценовата стабилност, това няма да е началото на хиперинфлация", казва Бланшар.

Що се отнася до проблема с дълговете, според него намаляването им е неизбежно, но трябва да се прави без задушаване на растежа - просто като се намери "тесен път по средата".

"Ако го правите прекалено бавно, пазарът мисли, че не сте сериозни, ако бързате - ще убиете икономиката си. За всяка отделна държава трябва да се открие специфичен път за консолидиране."

За монетарната политика, водена чрез лихвените равнища и поддържането на прогнозна инфлация, също има много ограничения, предупреждава Бланшар. "Можете да имате икономика, в която инфлацията е ниска и стабилна, но зад завесата да се крие погрешна структура на производство и трупане на рискове във финансовата система."

dnevnik

Това е криза на завършващата глобализация и тя ще бъде постоянен проблем особено за развитите икономики на Запада докато развиващите се не постигнат някакъв стандарт. Няма причина капиталите да предпочитат скъпия труд, ако могат да намерят евтин и достатъчно квалифициран другаде. Няма значение колко леви и десни ще управляват. Закона на скачените съдове остава в сила. Когато една стока е в излишък, цената и пада и може да слезе под нейната себестойност. Това се случва на най-важният пазар-пазарът на труда. Наемният труд в глобалният пазарлък се оказва в неизгодна позиция и делът му в БВП на отделните държави и в световния спада, а растящата производителност и ограничените ресурси оказват допълнителен натиск . Ако не вливат ликвидност в Европа и Америка, ще последва дефлация, а ако продължават инфлация и Стагфлация и трупането на дългове ще продължи.