2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Прочетен: 998 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2012 19:32
"Моето мнение е, че не мога да не приема Съединението.
Предлагам да дам немедленно заповед да се мобилизира войската, да тръгна с Вас наедно за Пловдив и да се вземе в ръце управлението на страната.
Като пристигна в Пловдив, ще да направя един телеграфически циркуляр до великите сили, че признавам сюзеренните права на Турция и че Съединението се прави по един народен дух и никак не с враждебна цел против Турция, и да моля всичките сили да признаят този извършен акт.
Ще гарантирам за имуществата, живота и честта на турското население,
ако турците не припознаят това, клания ужасни ще бъдат като последствие/.../"
из Телеграмата от княз Александър Батенберг до Министерския съвет за признаване на Съединението
Варна, 6 септември 1885 г.
6 септември – ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия
6 септември - ден, символ на национално единство.
На 6 септември 1885 г. българският народ извършва едно от най-забележителните дела в своята нова история – Съединението на Северна и Южна България. Предисторията на това събитие започва от 1878 г., когато Берлинският договор разпокъсва българските земи и създава препятствия пред тяхното икономическо и политическо развитие. Затова борбата за тяхното пълно национално освобождение и обединение започва скоро след освободителната за България Руско-турска война. Особено болезнено българското общество изживява изкуственото създаване на автономна област Източна Румелия в земите на днешна Южна България. В началото на 1884 г. въпросът за съединението с Княжеството е вече в центъра на предизборната борба между двете южнобългарски партии - Народната и Либералната. Но след назначаването на Гаврил Кръстевич за главен управител на Източна Румелия, Народната партия, станала управляваща, се отказва от борбата за съединение, като се позовава на неблагоприятното международно положение. Тогава с каузата се заемат по-радикално настроени личности. По инициатива на ветерана от осводителните борби Захари Стоянов през февруари 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен революционен централен комитет (БТРЦК). На 25 юли 1885 г. е свикано негово заседание, на което е взето решение да се започне борба за "съединението на Южна със Северна България под скиптъра на княз Александър”. Комитетът установява връзки с представители на румелийските либерали и командирите на въоръжените сили в Източна Румелия - майор Райчо Николов и майор Данаил Николаев. Решено е акцията да започне към средата на септември. През втората половина на август в много селища започват вълнения и демонстрации; най-масови са в село Голямо Конаре /днес град Съединение/.
Сигналът за въстанието е даден на 2 септември 1885 г. в столицата на Априлското въстание Панагюрище. Две хиляди души излизат по улиците на бунтовния град, гърмят пушки, бият църковните камбани, възторжените възгласи "Долу Източна Румелия" и "Да живее Съединението" ехтят във въздуха.
Примерът на панагюрци е последван от бунта на Чардафон Велики (Продан Тишков) в Голямо Конаре. Революционната вълна постепенно залива цяла Източна Румелия.
През нощта на 6 септември войсковите дружини, предвождани от майорите Данаил Николаев, Димитър Филипов и Сава Муткуров, напредват към източнорумелийската столица Пловдив, като по свря път се присъединяват към въстаналия народ. Пред конака, където е сградата на правителството, майор Данаил Николаев строява своята дружина, развява опълченското знаме от Шипка и се обръща към войниците: "Ето вече 5-6 години сме на служба на изкуствено създадената Източна Румелия, която е пряко подвластна на 500-годишния тиранин - султана. Тази нощна мен се падна честта да би поведа против турското правителство." Захари Стоянов и Иван Андонов влизат в конака и заявяват на, последния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, че е свален и Съединението е извършено, на което той отговаря: "И аз съм българин. Не мога да не чувствам известно удовлетворение в тази минута."
На 8 септември Александър Батенберг издава манифест към българския народ. В него князът съобщава за провъзгласеното Съединение и за решението си да го приеме като общонародно дело. На другия ден той е посрещнат тържествено в Пловдив, откъдето изпраща телеграма до правителствата на европейските Велики сили: "Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме провъзгласи за свой княз."
След Съединението България изпада в трудно международно положение. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница. Под предлог, че се нарушава равновесието на Балканите, на 2 ноември 1885 г. сръбският крал Милан, подкрепян от Австро-Унгария, заповядва на армията си да нападне България. В защита на Съединението се разгаря масово патриотично народно движение. Победата на България в тази война прави невъзможно възстановяването на статуквото. След дълги и сложни дипломатически маневри Съединението получава международно признание с подписването на българо-турската спогодба през 1886 г.
Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за по-нататъшното развитие на страната. България се превръща в сериозен фактор на Балканите. Благодарение на самоотвержената и героична борба на българския народ е премахната една от най-тежките неправди на Берлинския конгрес и се разчиства пътят за независимото държавно съществуване на страната.
по материали от Константин Събчев и aba.government.bg
6 септември е и празник на град Пловдив.
След като през 1878г. като най-голям, богат и оживен град става столица на Източна Румелия, през 1885г. "духовната столица на Европа", както е наричан Пловдив, има основната заслуга за акта на Съединението на княжество България и Източна Румелия.
Паметникът на Съединението, гр. Пловдив
www.kaldata.com
Дейци на Съединението: www.lostbulgaria.com/
(Интересна е съдбата на повечето от тях, по време на "великия патриот и държавник" - Стамболов и тази на техните потомства, по време на "народната власт" и "народния съд"...)