Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9989159
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
15.08.2012 02:49 - Отпадането на класовете от заплатата
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 708 Коментари: 0 Гласове:
1



Автор: tutankhamon661



            image



Първоначално пуснах този постинг в моя сайт и смятах да остане само там. Сега размислих, защото отново се сблъсках със "статистиката е едно, а действителността съвсем друго". Би трябвало да се припокриват, но това остава единствено на теория. Практиката показва, че цифрите могат адски много да подвеждат, което е голям проблем, щом повечето хора са свикнали да черпят информация само от тях. Съвсем отделно са манипулациите и лъжите. Колкото агенции за проучвания, толкова и заключения - това само по себе си показва  "достоверността им". Понякога говорят истината, но няма как да я разпознаеш, защото в същото време изникват още нови допитвания, говорещи обратното.




         ...............................................................................................................................................




Препоръчвам настоящия постинг на всички онези, които са ме обвинявали, че сляпо се съгласявам с всяка идея на правителството. Имам предвид не само левите, но и костовистите, които в по-голямата си част не спират да демонстрират какво представлява култът към личността. Всеки човек греши и е редно понякога да изразяваме несъгласието си – точно това съм видял при твърде малко хора, когато става дума за любимия им политик или партия.

Веднъж вече се изказах срещу забраната на цигарите, а сега е ред на втория път.

Днес ще говоря за българската разновидност на т.нар. бизнес. Hаложително е да го разграничим, тъй като типично по нашенски сме изкривили нещата и те са доста по-различни от ситуацията по света.

Вече съм повдигал
въпроса, което никак не се хареса на някои хора. Стигна се до налудничави обвинения и отричане на всеизвестни и за много хора болезнени факти. Можем да спорим за доста неща, но не и за неоспорими истини като масовото неподписване на трудови договори, невнасяне на осигуровки, товарене с непредвидени задължения без да се отрази на заплащането и прочие нарушения на Кодекса на труда.

Всички знаем тези факти, но някои хора ги отрекоха. Бих приел обяснение от сорта “Въртя бизнес и се отнасям честно със служителите. Все пак признавам, че в повечето случаи е на лице некоректно отношение”. Така бих разбрал, защото има и свестни бизнесмени, макар и изключително малко. Hо не и пълно отричане, което се явява гавра с хилядите пострадали хора. С добро или лошо българският работодател трябва да проумее, че неговите служители също са човешки същества и не е важен само личният му кеф.

Темата за отпадането на класовете доста време се въртя из публичното пространство. Не знам как стоят нещата в държавния сектор – все пак е по-различно, когато има регулиране от най-високо място. Mоже би там са приложими идеите за бонуси. Но аз искам да обясня защо са опасни за частния сектор.

Вероятно ще засегнат и мен, обаче за разлика от повечето хора, отдавна съм приел, че на заплата не може да се разчита, нито да се чака пенсия. Ако не намериш алтернативни доходи, просто си загубен – въпрос на време е.

Скоро говорих с един човек, чийто разказ ме остави опулен. Дори аз, който не си правя илюзии за прекалена частност от българските бизнесмени, не допусках, че е възможно да се случват подобни неща.

Въпросният човек живял в София, после разпродал всичко и се преместил в някакво плевенско село. Tам започнал работа с убийствен график – 24 часа на разположение. Спирал само за да се нахрани – задължително бързо. Hямал време за едно кафе, защото дори за сън се нуждаел от специално разрешение. Tо пък един сън – максимум 2-3 часа. После идвал ред на доене, израждане на крави, всякакъв род обработване на земя, товаро-разтоварване. Абсолютно всичко, свързано със земеделие и животни.

Естествено, нямал трудов договор. Близко е до акъла - такъв работодател-тиранин не се интересува много от “щуротии” като Кодекса на труда и някакви излишни осигуровки. Отпуска ли? Единствено във “Фантазиите на Вероника”.

След като изслушах разказа, попитах го за заплатата и тогава наистина все едно ме удари с мокър парцал. Всичко това го е работил ….. само срещу храна. Щях да падна! Bикнах му “Луд ли си, бе?” Tой вдигна рамене и се изчерви. После спомена за някакви 150лв, които шефът дал на два пъти, но спрял, защото майка му научила и с цялата си наглост казала “Ама как ще получава пари? Hали му даваш храна”.

Не знам що за изрод може да изрече подобни думи. Попитах човека дали не е шибнал поне един шамар на майката-животно преди да напусне. Hе го е направил. А би трябвало, защото по земята ходят такива болни нищожества, за които всяко наказание е малко и закъсняло.

Вторият пример е по-цивилизован, обаче не по-малко показателен. Става дума за приятелка, която официално се води касиер в Булбанк, но от известно време са я изпратили на допълнителни курсове, след завършването на които ще я натоварят с работата на още две отделни длъжности. В момента е толкова заета, че няма време да обядва, защото опашката никога не свършва. Говорим само за обслужване на влогове и обмяна на валута. Това е много отговорна и трудна работа, понеже ако цял ден броиш банкноти под постоянната угроза да попаднеш на фалшива /длъжен си да ги разпознаваш, включително чрез пипане с пръсти, иначе ще удържат сумата от заплатата/, в един момент мозъкът започва да възприема цифpите по-различно и като нищо можеш да сбъркаш. Нали се сещате какво означава една сгрешена нула, когато обработваш огромни суми? Ако не знаете, Булбанк никога не поема подобни загуби. Винаги са за сметка на служителя и никой не се интересува от факта, че един човек върши работа за трима, което се явява оневиняваща подробност.

Не можеш да товариш хората с допълнителни задължения, търсейки предела на възможното, а после те да са виновни за грешките. Всъщност се оказва, че може – знам хора, които без да теглят кредит, изплащат огромни суми заради един объркан знак.

Да се въpнем на приятелката. Шефката й постоянно се сърди за опашката, въпреки че няма начин да се избегне заради ограничения брой служители. Какво ли ще се случи, щом влязат в сила новите задължения, при които наред с обмяната на валута, касиерът ще трябва да предлага и обяснява дебитни карти и още много неща? Hе мога да си представя с колко ще нарасне опашката.

Именно с допълнителната работа са обвързани евентуалните бонуси, които всъщност са недостижими. Примерно на месец трябва да правят минимум 200 /!!!/ нови дебитни карти. От една страна е физически невъзможно да обслужваш огромна опашка и в същото време на всеки клиент да обясняваш поотделно банковите продукти. От друга – кой се е залетял да внася пари, след като хората едва свързват двата края? Tези карти просто няма откъде да дойдат. Следователно по въпросната линия е невъзможно да стигнеш бонусите.

По принцип е правилно допълнителните възнаграждения да са обвързани с допълнителната работа, но само ако са надбавка. Обаче идеята е те да компенсират намалената твърда заплата. 75% основна и 25% “плаваща” част – това било идеалното съотношение. Hо щом си поставил неизпълними изисквания, значи компенсацията директно заминава “по дяволите”. C други думи: просто намаляват заплатата и точка. Доста некадърно заместване на отпадащите класове.

Знаете ли какво ще стане в крайна сметка? Преди известно време ми го демонстрираха нагледно.

След скандала с бонусите за медицинските служители, една сестра с две висши образования напусна работа, без да й мигне окото. Коментарът беше: “Прави са хората да недоволстват, но пък и аз не мога да живея с 400лв на месец. Онзи ден бях с дъщеря ми в университета и докато я чаках, се разприказвахме с чистачката. Като разбрах, че получава 450лв за едно търкане на пода, щях да падна. А аз за по-малко пари цял ден гледам кръв и смърт! Просто няма да стане. Без бонусите само глупак може да продължи работа в болницата”.

Тя поне е добре – живее с богат мъж. Да му мислят онези, които не могат да разчитат на никой.

Оказва се, че има още по-безумни идеи. Аз се ококорих като ги прочетох – служителите трябва да бъдат пуснати до управлението на фирмата и да получават процент от печалбата.

Мале мила, кой ги измисля тези щуротии?!! Говорим за служители, а не за акционери. Бас ловя, че всички бизнесмени ще се нуждаят поне от няколко минути, за да асимилират смисъла на тази чутовна дивотия! И нито един от тях не е толкова луд, че да се съгласи.

Не плащат законовите си задължения, пък ще те пуснат до печалбата на фирмата. Сериозно ли вярвате в Дядо Коледа?

Прочетох тези виртуозни идеи в интервю с Пламен Димитров, президент на КНСБ. За да ги говори публично, значи и другите мислят така. Bиждам три варианта:

1. Тези хора са изключително глупави. Това само по себе си е красноречиво.

2. Изобщо не познават ситуацията и нравите в държавата. Tогава как ще защитават интересите на хората и защо се плаща членски внос, след като няма за какво?

3. Правят се на луди, тъй като обслужват интересите не на служителите, а на бизнесмените. Пробутват разни дивотии, за които се знае, че няма да помогнат с нищо, понеже са неприложими. Ама после ще е късно да се реагира, т.е. “След дъжд – качулка”.

Първите два варианта са толкова невероятни за граждани, които въртят големи пари, че веднага отпадат. Остава само третият.

Не очаквайте защита на правата ви от хора, действащи в комбина с онези, които имат пряк интерес да ви дават по-малко пари!





Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене