2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. stela50
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Петър Манджуков - Архонтът на Лудото Коле
Поизоставих поредицата за пловдивските доносници, но не съм я забравил. Продължаваме, драги читатели, още повече, че всеки ден има повод в китния ни градец да разказваме за местните антенки, слушалки или гогости. Последният е свързан с местния владика, „неговото високопреосвещенство”, изпадналия в тежка симония неканоничен духовен водител Николай Пловдивски, който не пропусна да последва примера на своите колеги и се обзаведе с личен архонт. Така до Чомбе, Мелик Пашаев, Силвия Панагонова и Слави Бинев се нареди като „стълб на православието” и архонт Петър Манджуков-Пловдивски - ще бъде титулуван като „Негово превъзходителство” и благородническата титла ще се прехвърли на първородния му син, по волята не Божия, а на пловдивския владика, известен из епархията и като Лудото Коле, заради характерните отклонения в поведението и помислите си.
Гръмовната церемония бе извършена след освещаването на църквата „Свето Преображение Господне” в ж.к „Тракия”, за която Манджуков дал лично на владиката дарение в размер на 1 млн. лв. Представлението бе наблюдавано от другари на архонта от тихия фронт като Тодор Батков /агент Тара/, Георги Гергов /Гочиту/, Динко Динев, Красимир Гергов /щатен агент/ и още знайни и незнайни дейци и сподвижници на епархийския гръмовержец Николай Методиев Стоименов-Севастиянов.
На церемонията Манджуков се похвали, че е „трето поколение пловдивчанин”, което ни накара да се поинтересуваме от тайните обвързаности на търговеца на смърт, както наричат тези, които пласират оръжие.
Досието на архонт Петър Манджуков е по-дебело от „Библията”, от „Война и мир”, от „Престъпление и наказание”, взети заедно. И си мисля дали преди църковното архонтство да се учреди архонтство за „специално, дългогодишно и ползотворно сътрудничество на Държавна сигурност”. Служи в структурите на ДС като секретен сътрудник, агент и нещатен сътрудник от 1974 до 1990 г. с псевдоними Пампоров и Омуртаг/ченгетата го изписват като Омортаг/, вербуват и го ръководят оперативните работници Милан Миланов, Иван Тошков, Георги Ничев, Людмил Пешев, Александър Маринов, Пламен Стайков, Любомир Банков, Венелин Петров и Гьончо Гьоков, които го водят из дебрите на Първо главно управление на ДС, после на Второ главно /II-IХ-V/, създали са му всички възможни справки, картони, картончета, а самият Манджуков–Папморов-Омуртаг оставя хиляди страници донесения, лични дела IА-27477 и работни дела IР-12883 и разбира се доста на брой документи за получени възнаграждения! Агент Пампоров-Омуртаг, въпреки закалката си на здрав и правоверен комунист, още в ония времена не е пропуснал да се възползва от достиженията на свободната пазарна икономика и да получава сериозни суми от оперативните работници, нищо чудно да мине сега, че така е изтощавал ДС икономически. Ченгетата пък стриктно отчитат всякакви разходи, направени за агента, СС или нещатния такъв – основно сметки от почерпки в ресторанти и кафенета, подаръчета, но най-много са разходните документи за плащане на ръка, кеш, в брой и то доста сериозни суми за времето си.
Първият документ, който откриваме е строго секретна справка, вероятно от 1973 г., от която научаваме, че по това време обекта е вече началник отдел в ЦНИТМАШ – гара Искър и ДС проявява интерес към младия специалист от дълго време. Какво пишат другарите за проучването на обекта? Петър Атанасов Манджуков е роден на 2 юни 1942 г. в гр. Пловдив и произхожда от работническо семейство. Завършил е ВМЕИ „Ленин” като машиностроител, все още не е женен и е член на БКП от 1970 г. Разбира се, не са пропуснати родителите: бащата е леяр, не е член на партията и от 1950 г. се е преместил в гр. Сопот, където е продължил като леяр във ВМЗ-Сопот, а майката е тютюноработничка и текстилка, също работничка във ВМЗ, но е станала член на БКП през 1952 г. и е председател на кварталната ОФ–организация. Скрупульозно са отбелязали ченгетата, че братът на Манджуков е активен деец на ДКМС и морски офицер в Бургас.
Самият Манджуков е типичният отличник в идеологията и работата – комсомолски активист, военна служба във Варна, стипендиант на ВМЗ-Сопот като студент, демек РАБФАК, после инженер-технолог пак там, от 1971 г. – главен технолог, преди това – задължителното членство в БКП. Единственото, което са забелязали от ДС е, че „проявява високомерно държание и самонадеяност”. С конкурс е назначен на Гара Искър, където достига до научен сътрудник втора степен през април 1973 г. Променя се и партийния дрескод: „Др. Манджуков е повишен в началник на отдел, службите и ръководството на института са отчели, че е изградил устойчиви трудови навици и е станал самокритичен. Участва активно в партийните мероприятия и се издигнал до групов партиен отговорник.” Информират се другарите, че е пътувал в ГДР, СССР, а от справката в ДС се установява, че имал контакти с 6 гръцки граждани/две жени и четирима мъже/, че писал по две писма до ГДР и Гърция, но Първо главно установило, че тези лица не се водят на отчет в ДС.
По това време, поне в запазените архиви, Манджуков още не е приобщен към ДС, но тайната служба прави проучване на бъдещата му съпруга. Обясненията са поне две: или младият специалист е формално вече привлечен към ДС или се е „изповядал”, че има намерение да свърже живота си с тази другарка и всесилните служби разкостват нея и семейството и` с оглед осигуряване на бъдещия си агент. На 12.05.1970 г. с изх. № 822 е пуснато от ДС-Ловеч строго секретно проучване на лицето Рени Цанкова Джанкова, родена на 6.01.1948 г. в гр. Ловеч – все още неомъжена, студентка в София, приета през 1958 г. в ДПО „Септемврийче”, където „работила като член на отряден съвет”, после е приета през 1963 г. за член на ДКМС, „в 8 кл. става комсомолски секретар, а в 9 и 10 кл. член на Учкома и има положително отношение към мероприятията на народната власт. По характер е тиха, скромна, любознателна; в морално и криминално отношение не е уличавана; ползва се с доверие в обществото. Произхожда от средно градско семейство. Баща и` е от средно занаятчийско семейство, по професия е кожар, не е членувал в политическа организация. Майка и е от заможно селско семейство, пенсионерка, безпартийна, с положително отношение към народната власт. Сестра и` е омъжена в София, където работи като икономист. Чичото на Рени е бил трудов офицер, после в пътно у-е – Ловеч и ОКС, където се пенсионира; не е много общителен; съпругата му е македонка, която довел от Югославия. Леля и` по професия е аптекарка, работи и живее в София. Рени Джанкова няма близки, засегнати от народната власт и такива зад граница”. Не се учудвайте, драги читатели – прави се такова обследване и на близките, в случая гаджето, на кандидат-агента. Въпреки това ченгетата се усъмняват в данните и искат ново проучване от ДС-Ловеч, относно семейството на кандидат-съпругата на агента Манджуков. Допълнителното проучване е с № 2802 от 11.9.1972 г. и се отнася до бащата и чичото на Джанкова. Изяснява се най-вече това, че стария Джанков станал акционер преди 1944 г. в кожарската фабрика „Елен”-Ловеч, която била оборудвана със съвременна техника и имала значителен брой работници, но през 1947 г. я национализирали и скоро тя фалирала. Бащата на Джанкова нямал прояви от политически характер, въпреки второто проучване.
След като е проучен до девето коляно, подробно разузната и бъдещата съпруга, ведно с цялата рода и семейната история, Петър Манджуков вече може да бъде вербуван и изпратен на отговорна партийна работа. На 12 юни 1974 г. старши лейтенант Милан Миланов от ДС го вербува за секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС с псевдоним Омуртаг. Предложението е „да се вербува с цел обслужване на колонията от български работници в гр. Гелма, Алжир и придобиване на информация по номенклатурни въпроси, наблюдател на вербовката е ОР Иван Божинов”. По-късна секретна справка-характеристика на сътрудника от 7.12.1977 г. дава още малко информация: „Привлечен на идейна основа. Вербовката приел с желание. Поставяни са му задачи, свързани с обслужване на българските специалисти в Алжир. Като сътрудник е проявявал самоинициатива и старание. На срещите е редовен. Нямаме данни да е разконспириран. Умее да създава и укрепва връзките си.” От юни 1974 г. до май 1977 г. Манджуков е в Алжир като секретен сътрудник на Първо главно на ДС с партизанско име Омуртаг и аз лично очаквах да видя някакви големи негови успехи в разузнаването, разкриване или открадване на високи технологии, придобиване на ноу-хау и т.н. Поне така твърдят разузнавачите от този калибър.
Нищо подобно няма в хилядите страници донесения, драги читатели, ама нищо подобно! Да знаете, че като чуете такива небивалици ви лъжат, най-нагло и елементарно ви лъжат тези комунистически Джеймс Бондовци или по-точно Рихард Зоргевци. Няма никакви разузнавателни комбинации, сложни мероприятия и разни опасни заигравания с чужди централи. Просто в случая с нашия човек става дума за нюхане сред нашата диаспора за „врагове на народа”, за търсене на съмишленици сред гражданите на Аржир в комунистическата идеология и не на последно място за реклама на живота в социалистическия лагер. Това е „великата” разузнавателна дейност.
Доносите на Петър Манджуков са многобройни, подробни, но и доволно скучни – сух и делови стил на типичен номенклатурчик, който приема, че без ДС не би могъл да достигне добре платената си деятелност и точно оценява „грижата на Партията и Държавна сигурност за своя просперитет”. Той владее френски език, което му дава възможност да контактува с местни жители с по-висок статус в обществото, както и със специалисти от трети страни. Доста се старах да намеря нещо по-интересно от донесенията на Манджуков и бая се узорих – стил на скучен административен плъх, който обаче съвестно изпълнява задачи на ДС, независимо от пълната им безсмисленост. Ето какво пише СС „Омуртаг” на 5 май 1982 г.: „Мохамад Джаенудин е роден през 1943 г. в Индонезия. Отношението му към нашата страна и Българската комунистическа партия е много добро за чужденец. Непрекъснато дава примери за предимствата на нашия строй. Мрази САЩ и водената от нея политика.” Запазени са доста сведения на Манджуков за този Джаенудин и все в този стил и тоналност: вижте какъв човек от Индонезия познавам, обича комунизма, нашия строй и съм в добър контакт с него. Вероятно в унищожените документи на Петър Манджуков може и да има някакви по-различни материали, но в запазените са глупости на търкалета, които обаче му се заплащат доста щедро.
В края на 1977 г. агент Омуртаг се завръща триумфално от мисията си в Алжир и веднага е поет от родните оперативни работници. На 7.12.1977 г. началника на отделение на Първо главно някой си полковник /не се чете/ пише строго секретно предложение за изключване от сътрудническия апарат на СС”Омуртаг”:”Произхожда от работническо семейство. Родителите му са пенсионери. Съпругата му е служителка на МВР./Забележете – подробните проучвания за нея са дали резултат!/. Петър Манджуков е завършил ВМЕИ през 1968 г. Работил в Сопот и София. От 1974 до 1977 е работил по линия на „Техноимекс” в Алжир. В момента е на работа в КИНТЕКС. Член е на БКП. През м. юни 1974 г. е привлечен на идейна основа за сътрудник по линия на отдел Четвърти в ПГУ. Изпълнявал е задачи, свързани с обслужване на специалистите. Поставените задачи изпълнява с желание. Проявява самоинициатива и старание. Умее да създава и укрепва връзките си. Ползва добре френски език. Нямаме данни да е разконспириран.
След завръщането му в България нямаме възможност да го използваме. По месторабота може да се използва от Второ главно управление на ДС, за което е проявен интерес.” Полковникът предлага да се изключи от сътрудническия апарат на ПГУ и да се изпрати характеристика на ВГУ-ДС, встрани е отбелязано - „стр. 275”.
Службите действат светкавично – няколко дни сред тази характеристика, тя е изпратена с рег. № 1995677/77 на Началника на ВГУ на ДС и оперативния работник Иван Тошков, който на 18.01.1978 г. възстановява Петър Манджуков като агент вече на Второ главно управление на ДС – контраразузнаването. Като служител на КИНТЕКС Манджуков ползва контактите си от Алжир за съдействие на БКП за незаконен трансфер на оръжие и наркотици за Джамахирията, така нареченото „второ направление”. Иначе зад абревиатурата на КИНТЕКС се крие „Кинкалерия и текстил” – официалното прикритие зад хиляди оръжейни сделки, както и такива с наркотици /най-вече каптагон и амфетамини/, незаконен трансфер на валута и ценности, нерегламентирани помощи за страни от третия свят, заявили принадлежност или стремеж към социалистическата система. Контраразузнавачът Омуртаг ползва свободно привилегията на тайните служби и най-вече предлаганите му почерпки, хонорари и трапези.
След дълго и старателно агентстване през 1982 г. настъпва и дълго чаканото повишение в тайната, скрита кариера на специалиста – машиностроител, а фактически търговец на оръжие и наркотици. Със Заповед № 4/ 22.02.1982 г. е привлечен, на 05.05.1982 г. регистриран като ОРОН в Първо главно управление на ДС. Даден му е и нов псевдоним - "Пампоров". Отново е в лоното на разузнаването, защото партията се нуждае от оправни търговци на невидимия фронт, защото системата вече скърца, а в ДС не са работили само глупаци, даже напротив – имали са повечко информация, че социализмът ще се сгромоляса, а след него ще трябва парите, многото пари да останат в ръцете на верни, проверени момчета. На Манджуков-Пампоров е отредена тази роля още през 1982 г. – на назначения милионер. ОРОН означава „Оперативен работник на обществени начала”, т.е. нещатен сътрудник на службите и формата на сътрудничество се е използвала най-вече за прикритие на нерегламентирани търговски сделки, участие във фирми на ДС зад граница и опериране с тайни банкови сметки на партията. На покръстения агент „Пампоров” са залепени трима оперативни работници от разузнаването: Любомир Сандов Банков, Венелин Димитров Петров и Гьончо Гьоков. Опитният агент не отказва хонорари и почерпки, но работата му е съсредоточена предимно в чужбина, най-вече арабския свят. И пак няма да откриете някакви изключителни постижения за родната икономика, някаква полза от деятелността на специалиста в машиностроенето Пампоров – просто се въртят далавери с оръжие и стоки на КИНТЕКС – разбирай наркотици.
На 10.11.1989 г. Манджуков-Омуртаг-Пампоров е високопоставен служител на ДС, един от сериозните търговци в системата на БКП, заможен деец на партията – майка и дискретен човек от сумрака. Грижите на ДС за неговото бъдеще продължават и в уж демократични времена. Със заповед № 13 от 8 март 1990 г. експертна комисия в състав: п/п Иван Мургин и членове: м-р Валентин Божков кап. Бойко Дойчинов, кап. Илко Филев, ст. л-т Стоян Стоянов, ст. л-т Стоилко Кръстанов, кап. Антон Иванов и кап. Тодор Пенчев преглеждат делата на ВГУ от фонд I-A и I-P и ги унищожават, защото „нямат научно-историческа, справочна и оперативна стойност”. Заповедта е утвърдена от началника на Отдел Трети-ДС ген. майор Петко Кипров. Тонове доноси, справки, заповеди, характеристики, оперативни отчети, биографии, съдби отиват в пещите за изгаряне или пък някои от хората на мъглата си прибират това-онова за бъдещето. Сред погубените материали са и тези на Петър Манджуков-Омуртаг-Пампоров, но все пак остават доста книжа – хиляди страници, разказващи за генезиса на един от назначените червени милионери, който все пак си е останал верен на партията, която е инвестирала толкова в него.
Доколкото позволява дискретността и възпитаната тайнственост все пак Петър Манджуков се отблагодарява на БКП, за разлика от подобни олигарси – издържа в. „Дума”, подпомага социално слаби и инвалиди, спонсорира и е сърдечно докоснат от колегата си на тайния фронт Гоце Първанов, декларира леви политически увлечения, за което е награден с най-високия държавен орден „Стара планина” от същия Гоце. Става собственик на социалистически предприятия като ЗММ, Машиноекспорт, Винарска къща и т.н. Леко открехване имаше през 2004 г., когато САЩ му отне визата, заради избухналия скандал „Петролгейт”. Тогава излязоха информации, че три български фирми са въоръжавали тайно режима на Саддам Хюсеин и са търгували с петролни ваучери в периода 1997 – 2003 г. Едната от тях бе „Машиноекспорт” на бившия Пампоров-Манджуков, както се твърдеше в доклада от 1 200 стр. на специалната разследваща комисия в САЩ Iraq Survey Group (ISG) за издирване на оръжия за масово унищожаване. Информацията и името на Петър Манджуков бе потвърдено и от иракския вестник "Ал Мада", но междувременно Саддам увисна на въжето и май нещо се пропука. Все пак САЩ обявиха бившия търговско-агентурен деятел на БКП за персона нон грата и му отнеха визата. Всъщност имаше и българска парламентарна комисия по случая, но с идването на власт на Тройната коалиция се замаза арабския оръжеен и петролен скандал.
Ами – това е съграждани, да ви е честит първият пловдивски Архонт ! Христо Г. Данов, Иван Гешов, Д-р Вълкович, Константин Стоилов, Найден Геров, Кудоглу не са били достойни за „високата” църковна чест, но Петър Манджуков – Пампоров просто е имал честта да живее във времената на владиката Николай Първи…
Една от характеристиките на агента Омуртаг - от тук се започва пътя за архонството...
Днес е денят на поражението на нацисткит...
Тайната на математическия ребус 6:2(1+2)
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци