Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Постинг
10.07.2012 03:07 - 162 години от рождението на Иван Вазов
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 835 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 10.07.2012 03:23


Автор: allvin



image



Днес се навършват 162 години от рождението на Иван Вазов - ,,патриарха" на българската литература. По този случай съм избрал два откъса от два негови разказа - ,,Дядо Йоцо гледа" и ,,Иде ли?"


 ==============================


 ... И дядо Йоцо плъзнеше в незнание за световните събития в ненарушимия покой на селцето си.

Той падаше полека-лека в безучастна апатия към всичко, що го заобикаляше, в едно незлобиво състояние, близо до старческо полишване. По цели часове и дни стоеше под сянката на церовете замислен, с поглед умрял, безцелно вторачен в пространството, вслушвайки се в глухия шум на Искъра.

Изглеждаше, че нищо ново отвън няма вече да дойде да изтръгне душата му от това бавно и тихо умиране.



* * *

Това се случи обаче.

Разнесе се слух, че ще прокарват железен път из клисурата на Искъра: инженери вече мерили там. Тоя слух стигна и до ушите на дяда Йоца и разтресе като с чук душевната му летаргия. Събуди се в дълбочините на паметта му един заспал отколешен спомен: той бе слушал в младини от един врачански чорбаджия, чорбаджи Мано, как паши и големци и френски мендизи казвали, че железница не е край да мине из устието; че милиони и милиони да се похарчат - нахалост е. . .

- Как? Българска железница? . . .

Той не искаше да повярва.

Железница?. . . Из това устие, из тия стръмни места, дето кон не намираше място да закрепи копитата си по канарите? Дето кози крак мъчно се задържаше по стените?. . .

- Една голяма царщина не се нае, та ние ли?

Но слухът упорствуваше, продължаваше да смущава въображението на слепия старец; той даде работа на ума му - по всичко друго останал в състояние на детска незлобивост.

Но обадиха му един ден, че се захваща направата на железницата из устието. Селяните се наемаха за работници и слазяха долу при Искъра.

Удиви се старецът.

- Види се, намериха се някъде още по-учудени инженери - свят голям . . . Френци ли са пак?

Казаха му, че са българи.

Смая се старецът!

- Как, наши? Български инженери! Дето паши и учени френци казваха, че не може! Та сме имали по-учени хора ние?. . . Ами милионите и хилядите милиони, дето казваше чорбаджи Мано? . . .

- И милионите си имаме. . . Който си има брада, има си и гребен! . . .

Изпълни се душата на дяда Йоца с възхищение. И войска, и паши, и топове, и княз, и учени хора, и милиони, и чудесии над чудесиите!

Сега "българското" му се предстaви като нещо велико, могъществено, необятно. . .

Неговият убоги ум не можеше да побере всичкото това величие. Досега символите на "българското" се изразяваха за него само в еполетите на околийския началник и в сабята на войника, които бе попипал и целувал; сега то го поразяваше, смайваше със силата си и пълнеше с гордост душата му - българска ръка сечеше планините, българският ум измисляше работи, да се чуди и мае човек!

Де сега Мана чорбаджи, да видим какво ще каже?

Когато чу първите пукоти на канарите, които се строполяваха долу от мините, той си отри с ръкав очите, защото се просълзиха.



* * *



Оттогава неговото любимо място за стоене беше скалата на петдесетина крачки от ,,държавата му", надвиснала над дълбоката клисура на Искъра, загърмяла от трескава работа.

От заран до вечер той стоеше на скалата, слушаше гълчът, пукотите, ударите на мотиките в земята, търкалянето на колцата, движението, смесения шум от усилията на гигантското дело.

Железницата се свърши и заработи. Дядо Йоцо чу с трепет първите писъци на свирката на паравоза, трещенето на колелата по релсите.

Пищеше и трещеше "българската железница"!

Той сякаш оживя, възроди се!

Отиваше редовно на скалата, щом наближаваше часът на влака, за да чуе свирката и да ,,погледа" българската железница как фучи из устието.

Железният път се свързва в мислите му с понятието за свободна България. Той му говореше с гърмежа си ясно за новото, за "българското" време. Както преди нищо не наумяваше в селото за него: само "свирката" му обаждаше това. И когато наближаваше тя да изпищи, той зарязваше всичко и тичаше с тояжката си на канарата, за да гледа . . .

Пътниците, изправени на прозорците на вагоните да гледат живописните завои на пролома съгледваха учудени на един рът отсреща, че стои един човек и им маха с шапка. Това беше дядо Йоцо. Той поздравяваше по този начин нова България.

Съселяните му привикнаха да го виждат всеки ден на скалата и си казваха ухилено:
- Дядо Йоцо ,,гледа" . . .

Този умрял за живота и за света човек възкръсваше само при ехтежа на влака и му се радваше с детинска радост. Само той вече олицетворяваше пред него свободна България; понеже не беше видял железница през живота си, въображението му я рисуваше като един чудовищен крилат змей, който пуща пламък из устата си, бучи и реве, фучи с невъобразима сила и бързина из планината, разгласявайки силата, славата и напредъка на свободна България.

Слепотата и умствената му незлобливост бяха запазили като с броня душата му от разочарованията на тъмните й страни, които разочарования изпитваме ние, окатите . . .

Честит слепец!



===============================



 ......  Двете деца останаха като приковани.

Часовете минуват. Планинският вятър се усили, брули по лицата, развява им дрехите, снегът хвърчи и се върти на кълбета, но те не бягат. Вперили очи все към завоя и гледат да се зачернее нещо живо. Изведнаж Кининото сърце трепна. Подаде се конница и затопурка насам. Толкова войници! Навярно бачо й е там. Тя чака, без да мигне. Конницата навали, после се изкачи шумно при тях - и мина. Кина махна с ръка на двамата офицери, които яхаха малко отзад.

- Капитане, бачо иде ли? - попита тя просълзено.

Офицерите спряха и погледаха учудено.

- Кой ти е бачо? - попита единият.

- Бачо Стоян! Наш бачо Стоян! - изкрещя нетърпеливо Радулчо, учуден как може тоя пременен капитанин да не знае, че Стоян им е бачо.

- Кой Стоян ? - повтори офицеринът слисан.

- Стоянчо из Ветрен! - отговори убедително Кина.

Офицеринът погълча нещо с другаря си и попита пак с участие:

- Бачо ви кавалерист ли е?

- Той, той - отговори бедното момиче, което не разбра.

- Няма го при нас, момиче.

- Хай върнете се в село, че ще измръзнете - каза другият.

И офицерите тупнаха конете и последваха ескадрона си.

Кина плачеше и Радулчо се разплака. Ръцете им и краката им се вкочанясаха, бузите посиняха. Цялото шосе до селото се видеше пред тях - то беше пусто вече. Посрещачите се бяха прибрали, защото наближаваше да мръкне, а вятърът режеше все по-остро. Само конницата все още се чернееше и отдалечаваше и вятърът донесе до слуха на децата веселата песен на войниците. Тогава и Кина, и Радулчо потеглиха към село.

Нощта падаше. С ръце, мушнати в пазви, те вървяха и хленчеха тихо и мислеха за майка си, която ги чака на вратнята. Един нов файтон с три коня изгърмя зад тях из стръмнината.

- Господине, войска иде ли още?

Файтонът се стрелна край тях и ни се чу, ни се видя повече из мрачината.

......................................................................

А снежната веявица страшно виеше и фучеше,като че само тя отговаряше на децата. Тя идеше от запад,откъм бойното поле, там, дето в лозята при Пирот сега засипваше гроба на Стояна.









Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 10043674
Постинги: 7901
Коментари: 3533
Гласове: 6344
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци