ЩАБ ЗА АНТИСИСТЕМНИ ДЕЙСТВИЯ-0879606456 :: Христина Клисурова: Пожар в един резерват оказва голямо въздействие ...

Автор: hikari

Христина Клисурова, ветеринарен лекар от Спасителния център за диви животни – „Зелени Балкани” в интервю за Агенция „Фокус” за влиянието на горските пожари върху животните и последствията от тях в природата. Спасителният център за диви животни е специализирано звено от дейността на „Зелени Балкани”, свързано с лечение, рехабилитация, размножаване и връщане в природата на редки и застрашени диви животни.

Фокус: Г-жо Клисурова, често ли ви се случва да оказвате помощ на животни, пострадали при горски пожари?
Христина Клисурова: Не често, даже сравнително рядко, защото тези, които могат да бягат, много бързо избягват. Другите, които не могат да бягат, просто умират в пожара. Досега не се сещам за някое животно, пристигнало от място с горски пожар и да сме го рехабилитирали. Т.е. тези бозайници, птици, които бързо могат да избягат, те просто изчезват, а влечугите, малките бебета, които не могат да бягат, изгарят.
Фокус: Как влияе димът върху животните, накъде бягат?
Христина Клисурова: Бягат извън мястото на пожара. Тези, които не могат да бягат, например костенурките, се скриват някъде и впоследствие просто биват опожарявани. Гнездата на птиците, малките бебета, бозайници, които не могат да напуснат бързо мястото на горския пожар, също изгарят.
От друга страна – един пожар нарушава и местообитанието на животните. Когато те се върнат, това място вече не е подходящо, за да живеят там. Дори и да се върнат, няма къде да се скрият, защото всичко е открито след пожара. Ако дърветата са изгорели или, да кажем, само опожарени отгоре, те са открити. Идеята на гнездото е да се направи някъде, където е по-скрито, така, че хищниците да не ги забелязват, говоря за по-дребните птици. Храната им е изгоряла - мишевидни гризачи, гущери, влечуги и т.н. - всичко е изгоряло. Тези, които пасат трева, или се хранят с други животни, също нямат храна. На практика едно място след един пожар остава мъртво дълго време и по отношение на растенията, и по отношение на животните, които са оцелели, защото то не е подходящо за живеене.
Фокус: Колко време трябва да мине след пожара, за да се възстанови мястото и животните да могат да се върнат да живеят там?
Христина Клисурова: Предполагам, зависи от степента на пожара, т.е. колкото е по-опожарено едно място, толкова повече време трябва, да се възстанови, особено ако дърветата са умрели. Трябва да мине време - от семената да израснат дървета и те да станат дом за дивите животни. Предполагам, че много дълго време, но не мога да се ангажирам с конкретни оценки.
Фокус: Стресът от пожара оказва ли влияние върху животните, върху размножаването им?
Христина Клисурова: Не, не мисля, че оказва влияние. Например, тази година няма да могат отново да се размножат. Периодът на размножаване – снасяне на яйца и инкубация или пък раждане при бозайниците, мина, това става пролетта. Ако малките са умрели в пожара, тази година на практика е изгубена за тези животни за размножаване.
Фокус: Това ще окаже ли влияние върху популацията на животните?
Христина Клисурова: Зависи от територията. Там, където е природен парк или резерват, той не напразно е обявен като такъв. Там има някои растителни или животински видове, които са редки. Зависи каква е територията на пожара, колко са успели да спасят горските доброволци. След като изгасят пожара на Витоша, тогава ще стане ясно какви са щетите. Но при всички случаи - пожар в един резерват оказва голямо въздействие върху популацията. За да е резерват, трябва да има причина да е обявен за такъв. Респективно, един пожар може да нанесе големи вреди върху растенията и популацията на животните.
Фокус: Какви са другите по-чести случаи, при които оказвате помощ на диви животни?
Христина Клисурова: По отношение на инцидентите - тези, които са пряко свързани с човешката дейност. Това са, разбира се, незаконните отстрели от бракониери. След като започнахме да слагаме предаватели на някои животни от наши екипи, се оказа, че жиците на електропреносната мрежа и необезопасените стълбове на електропреносната мрежа, също са голям проблем основно за едрите птици, защото, да кажем, птица от големината на лешояд като кацне на стълба, особено ако е валяло, мокра птица, прави късо съединение. Доста често имаме такива проблеми. Също така използването на отрови е проблем не от вчера или от онзи ден – залагане на отровни примамки срещу едри хищници в природата, като в тези случаи много често птиците страдат – птиците умират, не вълците.

Нагоре