За година и два месеца при протестанти 11-годишното бургазлийче забрави майчиния си език 1 юли 2012, 14:45
Бургас, България Година и два месеца животът на едно българско семейство се беше превърнал в истинска трагедия. Цели 14 месеца бургазлията Георги Бакалов, председател на Съюза на застрахованите в България, и дъщеря му Петра Ингеборг Бакалова не спряха да издирват 10-годишния Георги. Защото малкият Жорко - син на Петра Бакалова и внук на Бакалов-старши, беше поредното българче, изведено по криминален начин от страната и откъснато от майчината ласка. Драмата на 11-годишния вече Георги Иван Бакалов започва на 25 март 2011 година, когато Гери Ардерн от Нова Зеландия, който е биологичен баща на момченцето, но никъде не фигурира като законов родител, пристига в Бургас. Според чужденеца целта на пътуването му е да види сина си. Той пожелава да го разходи до Слънчев бряг, където е отседнал.

Към 11 ч. двамата уж тръгват за курортния комплекс, като Ардерн предварително се е уговорил с близките на детето да им го върне до 19 ч. Минава уреченото време, а малкият все още не се е прибрал у дома. Малко след 19 часа биологичният баща на момчето позвънява и информира Бакалов-старши, че малко ще се позабавят, защото хлапето си е намерило приятелчета, с които се е увлякло в игра. А по това време двамата вече са в Лондон и очакат полет за Нова Зеландия. На 26 март Бакалов – старши сигнализира в полицията в Слънчев бряг, че внукът му е отвлечен!

По-късно е установено, че Гошко е изведен от страната още в 12.00 часа на 25 март 2011 г. през ГКПП "Летище Бургас" с полет № W6661 до Лондон без да носи в себе си никакъв легитимен документ за самоличност – по това време единствения документ за самоличност, който момчето притежава, е българският му международен паспорт, а той е у дядото Георги Бакалов! Веднага възниква въпросът: как Георги Бакалов-младши е успял да се „промуши” през „ситната цедка” на BG- граничния контрол като не е показал легитимен документ, а само два паспорта - фалшиф немски и новозеландски.

10-годишният по това време Жорко е отличен ученик в трети клас в училище „П.Р. Славейков” в Бургас. Той е отвлечен от биологичния си баща 6 седмици преди края на учебната година. „Ударът” на Гери Ардерн е старателно подготвен – той е съставил специален план, по който осъществява отвличането на момчето. Планът е организиран с въобръжение. Ардерн предварително е направил новозеландски паспорт на детето. „Тескерето” е с номер LA 543336 и е на името на BAKALOW GEORGI IVAN. Обаче и пълен лаик може да забележи с просто око, че на паспорта не е ударен печат, който да регистрира, че момчето е влязло в страната, след което да може безпрепятствено да я напусне. Липсата на въпросното клеймо, удостоверяващо, че детето е дошло от чужбина в България, трябваше да жегне българския граничар и той да осуети отвличането на поредното българско дете. Но това не става! Проверката, извършена по-късно показва, че и в информационните масиви на МВР не е регистрирано влизане в България на Жорко. Освен това нито един от дежурните гранични полицаи на летището не се сеща да поиска документ, с който майката на 10-годишния Георги Бакалов – младши да удостовери, че детето може да бъде изведено от страната ни.

Полицията няма никаква следа и на 31 март 2011 г. Бакалов-старши сезира Окръжна прокуратура -Бургас. Убеден е, че дежурният граничен полицай на ГКПП-то или е бил купен, или е проявил груба немарливост. Прокурор Кремена Стефанова от Окръжна прокуратура обаче се размотава 40 дни, а накрая отказва да образува досъдебно производство, като посочва лъжлив мотив - че има висящ граждански спор. Възрастният мъж обжалва и от Апелативна прокуратура връщат преписката на Окръжна прокуратура с указание да се провери за "престъпление по служба". Времето лети, майката и дядото на отвлеченото момченце обикалят инстанциите, но българската бюрокрация не си помръдва пръста. Изчерпал всички възможности да задвижи държавната правоохранителна система у нас Георги Бакалов – старши се чуди кой път да хване! И докато Окръжната прокуратура в Бургас и в частност на прокурор Кремена Стефанова, на която е възложено разследването, бездействат, германската прокуратура вече се е задвижила и разследва как е бил издаден немския паспорт на детето.

Прокурор Стефанова оправдава бездействието си, че повече от 3 месеца чака ГКПП-Летище Бургас да даде сведения и цялата документация по случая с отвлеченото момченце. През това време началството на ГКПП-Летище Бургас продължава да крие името на граничния полицай, който по време на дежурство си е затворил очите и е позволил едно 10-годишно българско дете да бъде отвлечено с фалшиви документи. Шефът на ГКПП-Летище Бургас Антон Андонов с половин уста обяснява, че за тях паспортът на детето си бил редовен и те не са разбрали, че е фалшификат!? Накрая от Гранична полиция все пак признават, че служителката на летището в Бургас е допуснала грешка, като „не е установила родствена връзка между детето и придружаващия го мъж", както и че не е установила, че с новозеландския паспорт на момчето не е влизано в страната. А бащата на Георги показва на летището и фалшиф немски паспорт. Но за „дребните” „пропуски" начаството й налага дисциплинарно наказание!? А пропуските на граничарката са „само” няколко и са съвсем „дребни” –служителката на Гранична полиция на летището в Бургас - полицай Христова, не е установила и българското гражданство на детето, и гражданството на единствения му родител – майката Петра Ингеборг Бакалова, и пропуска Георги да напусне страната без нейното писмено съгласие. Независимо огромните й нарушения, и до ден-днешен Окръжна прокуратура-Бургас все още не е образувала досъдебно производство!

Цялата история започва през 2000 година. По това време 23-годишната Петра е студентка в Ирландия. Там тя среща 10-години по-възрастния от нея Гери, който работи в частна фирма. Влюбват се, заживяват заедно, искат да се оженят, но разни бюрократични спънки им попречват да сключат граждански брак. Майката на Петра е немкиня и по това време живее в Германия, където има бизнес. Въпреки пречките, влюбените все пак успяват да се венчаят в църква. Сключват църковен брак в Гретна, Шотландия - само там една църква си позволява да венчае православна християнка с протестант. След венчилото двамата заминават в островната държава при родителите на Гери. Още в началото фамилията на младоженеца не одобрява българската си снаха и веднага демонстрира лошото си отношение към нея. Петра издържа в Нова Зеландия само няколко месеца и се прибира в Германия. След броени дни установява, че чака дете, но е категорична пред родителите си, че не смята да се връща при Гери. Не му съобщава, че е бременна и смята да роди рожба от него.

Детето се ражда 2001 г. Кръщават го с българското име Георги Иван Бакалов, на момченцето са издадени и български документи за самоличност. От съвсем малко хлапето живее в Бургас при дядо си, на когото е кръстено. Възрастният човек е много загрижен за внука си и се старае да не му липсва нищо. Но идва момент, когато малчуганът започва да вика на дядо си „татко“, а в първи клас разбира, че няма баща. Започва да пита, иска да разбере истината. През 2009 година Георги Бакалов-старши се свързва с Гари Андерн и го информира, че има син на 8 годинки. Новозеландецът изпада в шок от новината. Раздират го съмнения относно бащинството му на детето, обяснява, че ще приеме момченцето за свое дете само след ДНК-тест. Въпреки съмненията, новозеландецът пристига в Бургас. Намерението му да направи ДНК-експертиза на детето не се налага – малкият е одрал кожата на баща си. Оказва се, че Гери е останал в Нова Зеландия сам, така и не се оженва, и се привързва към момченцето. За три години той прелита десетки хиляди километри и идва 3 пъти да види сина си, на четвъртия път го отвлича.

Когато пристига с малкия Георги в Нова Зеландия Гери Ардерн завежда дело за правата върху детето. Законите на островната държава признават църковния брак и според тях българката и новозеландеца са семейство, и Гери има права на родител. В съда в Хемилтън той заявява, че България е варварска страна и в нея няма почва да се гледат нормално деца! Новозеландската прокуратура и защитата на Арнард се опитват да обвинят Петра Бакалова в трафик на деца. На Георги Бакалов – старши се налага да доказва противното! Обвиняват и него в разпространяване на детска порнография - Арнорд представил лятна снимка на Гошко, който гол до кръста яде у дома си в Бургас пъпеш, или диня.

През цялото време Гери се бори с нокти и зъби малчуганът никога повече да не види дядо си Георги Бакалов и майка си Петра. Урежда на малкия Жорко и новозеландско гражданство. Но благодарение на безценната помощ на българския и новозеландския Централен орган по Хагската конвенция на 5 март 2012 г. ( 4.03.2012 г. 20.45 ч. българско време ) дядото осъществява първия скайп-контакт с детето. Последват още няколко скайп-контакта и телефонни разговори. Майката и възрастният мъж са шокирани - оказва се, че детето вече не разбира и не говори майчиния си език! Налага се да разговарят на английски. Детето не си спомня почти нищо от живота си в България - не знае името на училището, в което е учило 3 години, не си спомня как се казва и учителката му в Бургас, но когато го попитват дали ходи на църква в Хънли, отговаря, че всяка събота го водят в протестантска църква в Хънтли! На 11 април 2012 г. за пореден път дядото дава показания в Пето РУП-Бургас срещу Гери Ардерн за това, че е отговорен за наложената в Нова Зеландия пълна етническа асимилация на българско дете.

Развръзката на драмата на бургаското семейство идва в края на месец май т.г. с едно писмо, подписано от Лесталина Черногорова от отдел „Международна правна закрила на детето” към Министерството на правосъдието. Уведомяват ги, че Новозеландският съд е разпоредил връщане на детето в България. И настояват майката да организира своето пътуване до островната държава в най-кратки срокове. От писмото става ясно, че бащата Гери Ардерн даже е съгласен да поеме разноските по пътуването. Новозеландецът вече искал само и единствено да чува Жорко по Интернет.

На 14 юни в 10.30 ч. в офиса на полицията на Аеропорт Оукланд започва дългото завръщане на Георги Иван Бакалов към Родината – 3 часа преди излитането на самолета той е предаден официално на майка си Петра от Гери Ардерн. На 16 юни 11-годишното бургазлийче каца на бургаското летище с полет от Бирмингам. Гошко е напълно променен и няма нищо общо с детето, което преди година и два месеца е откраднато от България. През цялото това време той е живял с протестанти в Нова Зеландия, които напълно са му промили мозъка и сега момчето говори единствено английски. Едни от първите му думи при пристигането му в Бургас са: „Не говоря български! Мразя България, тук хората са лоши!” Единственият спомен, за който Гошко твърди, че има, е как преди 5 години лошо българско дете го е нарязало със стъклена бутилка.

Досие:

• Оказа се, че докато за делото в Нова Зеландия са необходими едва 5 месеца, за да приключи, тук, в родната ни България магистратите мълчат повече от година. А на Окръжна прокуратура в Бургас и година и 2 месеца не й достига, за да повдигне обвинение срещу Гери Ардерн от Нова Зеландия, който трябва да бъде осъден за отвличане на българско дете и да лежи в затвора.

• Георги Бакалов – младши е кръстен на 07.08.2002 г. в православния храм ”Света Богородица” – Бургас. Тези факти са доказано известни на Гери Ардерн, въпреки това крадецът на деца води Гошко при протестантите, които промиват мозъка на малкото момченце.

Бургас,
Марина ШИВАРОВА
http://www.blitz.bg

Ще ми се да прочета какво мислят по случая "демократите" от блога, които вечно врещят, че ние сме били нецивилизовани.
От край време заявявам, че е време да хванем ятаганите и да сечем на ред. Но според някои индивиди било нецивилизовано и незаконно. Искам да ги попитам - Ами ако това бе вашето дете, така ли щяхте да мислите?