Да омешаш прокуратура и съд е като да обединиш мъж и жена като в нещо трето.
Затова направо невероятно е, че след 22 години демокрация миналата седмица Съюзът на съдиите надигна глас. Висшият съдебен съвет да се раздели на отделни ведомства – едното за съдиите, а другото за прокурорите.
Добре дошли в буквара на демокрацията!
И аз да бях холандец, и аз нямаше да пусна такава объркана държава в Шенген.
Още когато древните гърци стигнали до извода, че спорът е по-културна алтернатива на дуела, те са потърсили съдия, който да е мъдър, независим и равно отдалечен и от словесните дуелисти.
От 2500 години се знае, че обвинител и защитник са равнопоставени съперници. За футболните фенове ще кажа, че това у нас е все едно реферът да носи фланелката на единия отбор. Как така един принцип, който е ясен дори на футболните ултраси, не успява да си пробие път до мисловния процес на българския законодател?
Как през 21-и век у нассе стигна до обединяване на обвинителя със съдията в една администрация, и то след няколко ремонта на конституцията?
Това доказва моята стара теза, че всички поправки на конституцията само я влошават.
Парламентът постига квалифицирано мнозинство само когато изземва функциите на другите власти. В случая – на съдиите. Затова конституцията не трябва да се пипа без референдум – прост, ясен и задължителен принцип във всяка друга държава, но не и в България.
Стара традиция от времената на Татарчев е МВР да се конфронтира главно с прокуратурата.
Борис Велчев успя да изманеврира така, че на полицейската мушка да излязат по-скоро съдийските грехове.
В стремежа си да постигне бързи успехи министър Цветанов отдавна върлува отвъд границите на благоприличието, но пък с това извади наяве фундаменталния дефект на системата – че у нас партийците са кадровици на съдиите.
Затова борбата с предишната партия на власт не може да не стигне до битка със съдебната система. Затова и министърът просто няма как да се държи уважително.
Конкретно в момента той иска назначени от тройната коалиция съдии да осъдят хора, които са били влиятелни при тройната коалиция. Няма начин да не се фрустрира в един момент.
Е, разбира се, трябваше да го направи доста по-елегантно. В днешното общество всичко е стил и стилът е всичко. Може би трябва да се възложи на Евгени Минчев да налага съдийките с цвете.
Вече 22 години ремонтът на съдебната система се върти в омагьосан кръг. Ту съдът е прекалено автономен и се корумпира отвътре, ту политиците получават власт над съда и го корумпират отвън.
Ако парламентът избира съдийските шефове, управляващото мнозинство се превръща в съд. Няма случай някой авер на властта да бъде осъден, дори да е извършил пладнешки грабеж. Ако пък управлява коалиция, кръгът на недосегаемите се разширява до около 60-70 на сто от хората с връзки.
Който няма връзки, веднага намира посредник срещу заплащане. В тези времена никой лев не е излишен, всяка присъда се купува.
Ако в назначенията се включи и президентството, кръгът се разширява още повече. Колкото повече обществени институции и организации участници в назначаването на съдиите и прокурорите, толкова повече бандити получават имунитет.
Затова идеята на Съюза на съдиите сами да сииздигат началниците е и добра, и вредна едновременно.
Да, тя трябва да защити съда от новата политическа намеса, но пък това е в интерес на предишната политическа намеса. Да, съдът трябва да е независим от политиците. Но все пак трябва да е отговорен пред някого. Да изпитва страх от някого.
Всеки веднага ще каже, че съдът трябва да е отговорен само пред закона и пред собствената си съвест. Дайте да спрем с тъпите лозунги, съдиите също са човеци, а човеците работят за този, който ги назначава и уволнява – а най-вече за този, който може да си плати. Колцина от нас ще откажат един плик с 50 000 лева, ако сме сигурни, че не могат да ни хванат?
Затова има само едно решение на правосъдния проблем в България – преки избори на съдиите от населението като в САЩ. Както е известно, САЩ са най-развитата демокрация. Затова владеят света и може дори да си позволят да злоупотребяват с властта си. Ако искаме силна България, нека се учим от САЩ, а не от Гърция. Наистина в повечето европейски държави няма такава практика, но в миналото я е имало.
Имало я е и в България във времената на Стамболов. Знаете ли, че тогава българите са си избирали съдите? И защо са спрели да ги избират? Защото партиите са узурпирали демокрацията.
Отказът от пряка изборност на съдиите е един белег за деградация на европейските демокрации.
Наистина в тях са се установили добри норми на етично поведение след векове на люти битки и корупционни скандали.
В Италия съдебната система все още ври и кипи в сурово състояние. Трябва да е ясно, че ако съдът зависи от другите власти, той задължително е по-корумпиран от тях. Защо е така? Защото честните депутати не се опитват да лобират в съдебните дела. Това го правят само корумпираните. А точно те диктуват на честните как да гласуват.
Появява се цяла прослойка посредници на политическите поръчки като Красьо Черничкия. Постепенно посредниците започват да назначават не само съдиите, но и да търгуват с депутатски мандати, да уреждат бандитите като президентски съветници и изобщо прехвърлят българската политика на корумпирания коловоз.
Не случайно Европа така и не успя да ни каже как аджеба да си устроим съдебната система. Уж идваха какви ли не велики експерти, уж се учехме от челния опит – и пак сме в същия омагьосан кръг.
Посланикът на САЩ често критикува съдебната ни система, и то справедливо, но защо не ни каза да вземем пример от САЩ? Може би за да не завладеем света някой ден? Миналата седмица гледах по „Канал 3″ една пресконференция на г-жа Меглена Кунева, на която адвокатът правозащитник Йонко Грозев направи на пух и прах съдебната практика у нас.
Но после Сашо Диков го попита: Добре де, всичко това ни е известно, кажете как да се оправят нещата? Тук г-н Грозев направо засече. Нямало било лесно решение…
Как така да няма решение?
Поне 90 на сто от българите го знаят – пряк избор на съдиите за мандат от 4 години. Като в САЩ, както и в България при Стамболов.
Нека съдебната власт да стане пряко зависима от избирателя.
Всеки лекар-общественик, който твърди, че това не е възможно, си търси място под слънцето на олигархията.
Естествено, аз не си правя никаква илюзия, че днешният елит в тази му конфигурация ще се съгласи съдиите да се избират пряко от народа.
Напротив, той ще извади от 100 кладенеца вода, за да докаже, че това е фатална грешка. Защото решението на проблема със съда е част от цялостния проблем с политическото представителство в България.
Реформата на съда зависи от реформата на политическите партии, реформата на партиите не може да стане без реформа на избирателната система, а реформата на властта не може да стане без референдуми по всички важни проблеми.
За да излезе от последното място по демокрация в Европа, България трябва да си постави за цел да бъде първа. Това е единственият начин да се озовем някъде по средата.

ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ