Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
25.06.2012 02:43 -
"Пленници мряха като мухи, а умрелите ги заливаха с бензин и ги запалваха"
Автор: astoni
Около 110 000 войници били закарани във Франция и използвани като безплатна работна ръка. Мнозина умрели по време на това пленничество и до 31 март 1920 г. били върнати в България 48 572 души. За тези събития разказва Димитът Симеонов от град Бяла, Русенско: Закараха ме в лагера за военнопленници, ограден с бодлива тел и охраняван от сенегалци. Бяхме на открито, валяха непрекъснато дъждове и лагерът беше потънал в кал. Пленниците мряха като мухи, а умрелите ги заливаха с бензин и ги запалваха. След една седмица оцелелите бяхме откарани на пристанището в Солун, пътувахме с кораб и ни разтовариха в Марсилия. Вървяхме по улиците, а от тротоарите ни гледаха с възгласи на омраза жителите на града. Бяхме мръсни и окъсани и едва вървяхме. Заведоха ни в една казарма, където ни прегледаха лекари, изкъпахме се, обръснахме се, подстригаха ни и ни дадоха здраво облекло. На гърба на куртките пишеше "военнопленник" на френски. Разпределиха ни да работим в мини и в чифлици и аз попаднах в чифлик близо до границата с Германия. През есента прибирахме царевица, а през зимата научих френски и следях новините от вестниците. Бяхме десет души пленници от различни полкове и от различни краища на България. Нито пишехме, нито получавахме писма. По едно време половината от нас бяха откарани да работят в някаква мина. Аз разузнах пътя до границата с Германия и реших да бягам. Приготвих се предварително и взех торба с хляб и една кожена дреха, тръгнах вечерта и стигнах до границата, след което спрях в една ферма. Стопанинът видя надписа на гърба ми, разбра какъв съм и ми даде топъл чай. Дойде обаче френският граничен патрул и ме закараха в Марсилия, където ми казаха, че вече мога да се върна в България и ми дадоха безплатни билети. С параход пътувах до град Лом, а оттам с влака до Стражица. До град Бяла вървях пеша и стигнах на 14 февруари 1920 г. Вкъщи ме мислели за мъртъв, защото две години не бяха получавали вест от мен.
Около 110 000 войници били закарани във Франция и използвани като безплатна работна ръка. Мнозина умрели по време на това пленничество и до 31 март 1920 г. били върнати в България 48 572 души. За тези събития разказва Димитът Симеонов от град Бяла, Русенско: Закараха ме в лагера за военнопленници, ограден с бодлива тел и охраняван от сенегалци. Бяхме на открито, валяха непрекъснато дъждове и лагерът беше потънал в кал. Пленниците мряха като мухи, а умрелите ги заливаха с бензин и ги запалваха. След една седмица оцелелите бяхме откарани на пристанището в Солун, пътувахме с кораб и ни разтовариха в Марсилия. Вървяхме по улиците, а от тротоарите ни гледаха с възгласи на омраза жителите на града. Бяхме мръсни и окъсани и едва вървяхме. Заведоха ни в една казарма, където ни прегледаха лекари, изкъпахме се, обръснахме се, подстригаха ни и ни дадоха здраво облекло. На гърба на куртките пишеше "военнопленник" на френски. Разпределиха ни да работим в мини и в чифлици и аз попаднах в чифлик близо до границата с Германия. През есента прибирахме царевица, а през зимата научих френски и следях новините от вестниците. Бяхме десет души пленници от различни полкове и от различни краища на България. Нито пишехме, нито получавахме писма. По едно време половината от нас бяха откарани да работят в някаква мина. Аз разузнах пътя до границата с Германия и реших да бягам. Приготвих се предварително и взех торба с хляб и една кожена дреха, тръгнах вечерта и стигнах до границата, след което спрях в една ферма. Стопанинът видя надписа на гърба ми, разбра какъв съм и ми даде топъл чай. Дойде обаче френският граничен патрул и ме закараха в Марсилия, където ми казаха, че вече мога да се върна в България и ми дадоха безплатни билети. С параход пътувах до град Лом, а оттам с влака до Стражица. До град Бяла вървях пеша и стигнах на 14 февруари 1920 г. Вкъщи ме мислели за мъртъв, защото две години не бяха получавали вест от мен.
Вълнообразно
Истината за КТБ е гарант за живота на Цв...
Американски военен: Путин изпрати ясно п...
Как и къде изчезнаха реакторите за АЕЦ &...
Американски военен: Путин изпрати ясно п...
Как и къде изчезнаха реакторите за АЕЦ &...
Следващ постинг
Предишен постинг
Съжалявам,че не съм записала неговите разказа...избледнели са подробностите,но винаги ще помня как разказа...носели тежки платна,ламарини или подобни,с него върви пленник-офицер,от Добрич...когато минат на терен ,недостъпен за наблюдаващия ,офицерът му помага с носенето...това е спасило живота му...мечтаеше да научи какво е станало с този човек...Върнал се също след като са го сметнали за мъртъв...Беше страхотен човек...
цитирайТърсене
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци