Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9990324
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
25.05.2012 02:24 - Тъжни размисли в Пловдив... 24 май 2012 г.
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1766 Коментари: 2 Гласове:
1



Автор: toross

image


Тъжни размисли в Пловдив... 24 май 2012 г.

        

      Мъдрецът Пенчо Славейков писа преди сто години, че смисълът на един национален празник е в размислите след него. И е много прав окуцелият поет по ледовете на Марица.
Днес в Града „със седми хълм” имаше „честване”, така както може би е било през 1851 г. И много разлики. Неприятни за днешен Пловдив.

 

            Денят на Буквите или ако искате Деня на Светите Братя, покровители на Европа. За лошо или добро оцеляваме между „За буквите” на Черноризец Храбър и „Априлски сърца” на плеядата Левчев – края на словото като истина. И ме налегнаха разни мисли.
            Най-многолюдният народ по земното кълбо – китайския – по средата на 50-те години на миналия век е впрегнат да „реализира” мечтата на „вожда и учителя” Мао за световна културна революция. Над един милиард човешки същества са впрегнати да „изравнят умствения и физическия труд”, а милиони млади хора /студенти/ с песни и стихове са вкарани в безбрежни оризови полета. Повечето от тях намират смъртта си, но някои оцеляват. Не със словото и йероглифите, разбира се.
И това е също политика за словото, за буквите.
Един от най-малките народи – българският – прави държава с меч и огън, но най-напред пише по дворцовите колони: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил.” Началото на поезията ни, на политическото слово. На смисъла в думите.

 

И що ми се струва, че края на съвършенството в българското слово е някъде при българските символисти, когато Николай Лилиев го обезплътява, за да остане само мълчанието след „Тихият пролетен дъжд...”

 

          А смисълът на думите приключва около „поезията” на Любомир Левчев , когато комунистическата идея се превръща в създател и собственик на душите, в заличител дори на родовия белег, където „вождът” е баща и майка на всинца ни. Чуйте демонстрацията на смисъла в „Разговор с Димитров” от Левчев:
„Създателю на днешните създатели,
Учителю на днешните учители...
Татко...
Не мислиш ли, че е нужно да стана
Революционер.”


        Да, уважаеми читатели , това също е писано от български поет, според който мумията замества бащата, създателя и учителя, който от мавзолей ръси съвети за бъдещата революция. Абе, направо мумията е оплодила майката на всички от „поколението през април”. Същият този априлски тълмач Любомир Левчев написа още: „Другарю Живков, дори вие не може да ми забраните да ви обичам!!!”

 

           Това също е политика на Словото.

 

           Нашето Възраждане /българският Ренесанс/ тръгва от „Поради что се срамиш” на Паисий и „Житие и страдание...” на попа Софроний , та достига до „виси на него със страшна сила” , а според мен, до румънската воденица, където Левски пред Христо Ботев за първи път е сложил четири удивителни след думичката „Народе...” Тези четири „????” и досега ни тежат като воденичен камък от същата мелница... И това е политика на словото.
          Някои казват, че българското слово приключило със замяната на Ч с 4 и „човекъ” се пишел като „4оveka”; а за други края на словото е някъде в „цепнатите дънки на Радка-пиратка”. И защо? Трябва да има обяснение.
Преди да стане столица на чалга-културата, гр. Димитровград е бил столица на младежкия комунистически труд, но в българското слово. Чуйте и прочетете:
Заводът – диша, боботи – работи всеки ден,
Всеки час младият завод на живота,
В служба на нас”.

Твърдя, че в историята на словото само в българското може да намерите словосъчетание като „завод за живота” или незабравимото „върти, сучи, оха-ха”. Това също е политика на езика, но родена в Димитровград или Троянско – левчевското битие. То си е направо „пайнер – естетика”.
            В прозата за щастие имаме географски маркери, а според Иван Хаджийски този е смисълът на словото. И защо ли Пловдив го няма в литературно-пространствения справочник. Защо ли... Нали „чете”?

 

             Добруджа задължително ще свържем с разказите на Йовков, за „шоплука” се погрижи да не забравим великия Елин/Един според Игов/ Пелин, Македония винаги в читателя е с романите на Талев... Централна Северна България по неповторим начин описа Георги Мишев в романа „Патриархат”, а Западна Северна България не минава през нас без верблюдите на Радичков. Хайтовите типажи са само в Родопите, Рила не е така красива без поетичната проза на Асен Христофоров, а нима Вазов не очертава Стара планина, дори само със Силистра-йолу?! А защо Пловдив, защо Тракия липсва ... Това също е политика на словото. Дали защото само тук има „мероприятие” „Пловдив чете” – сякаш досега не е чел града. То, като гледаш „спонсорите”, май наистина не чете Пловдив... Представяте ли си отговора на въпроса: „Г-н Гергов, коя е последната книга, която сте прочели?...” Или същия към Чомаков? Или към областния управител със звучния прякор Зико?
Треморилали социалсти ръкопляскаха без да запитат защо украинката от Херсон Дина Мухина е от авторите на така наречения „македонски език”?! Това също е слово, нали?

         Иначе края на смисъла в думите приключи, когато министърът на културата Стефан Данаилов написа „ЗБОГОМ”, вместо „СБОГОМ”, а паметливи си припомниха, че играл ролята на Цар Борис Покръстител. И това също е политка за Словото. Или края на смисъла Му. Очакваме „Пловдив – „да” - чете”...

 

         Това е поводът всъщност за тъжните размисли. Защото се оказа, че пловдивските първенци предпочитат патриката Лудото Коле пред един от малкото интелектуалци и творци на словото, с който би се гордял всеки друг български град. За проф. Асен Христофоров става дума – оксфордският възпитаник, икономист със световна слава, професор на 35 год., преводач на Джойс, Джером, Лондон, неповторим майстор на писаното слово, достатъчни са само „Вуцидей”, „Трима с магаре по Рила”, „Откровения”, оставил най-красивите слова за родния кът, беленски затворник, но горд и извисен българин. След титанични усилия пловдивските съветници го направиха след 40 г. от смъртта му „почетен гражданин”, но ако знаех какво ще последва не бих се захванал, поне от уважение към името му. Общината нито постави един скромен паметен знак на мястото на родната му къща, нито обърна внимание на предложението ми да издаде художественото слово на професора – някаква „просветена” дама от „помашкия родопски пояс” кратко и ясно ми отговори: „Община Пловдив няма средства за проф. Христофоров”. А ставаше дума за някакви си 10 000 лв., който същата тази община ги дава за един коктейл, например. Или да посрещне поредната прищявка на местния владика-олигарх. А „почетната” титла дори не се връчи на наследниците на писателя… Какво по-удачно време за това от Празника на Словото?...

 

         И това също е политика на Словото! Или май става дума за достойнство и интелектуална достатъчност…

 

         Прав излезе единствения жив български гуру проф. Игов, който като разбра за усилията ми със закъснение Пловдив да почете този велик съгражданин, ме посъветва: „Ицо, недей да правиш това. Тези хора не знаят кой е Христофоров и ще направят маскарлък, той не го заслужава!”. Както винаги – прав излезе Светльо…

 

         Все не можем да се отървем от тези зловещи „????”, особено в дни като днешния. Политика на словото? В Пловдив? Извинявайте. Светъл празник…

        






Гласувай:
1


Вълнообразно


1. nikikm - Наистина тъжно!
25.05.2012 18:34
Наистина тъжно!
цитирай
2. silvaantonydon - Гледайте с оптимизъм
28.05.2012 14:37
Това е велик празник за България. Тя е оцеляла! Писала съм по темата, но в друга посока! http://silvaantonydon.blog.bg/politika/2012/05/24/ot-dlyjnost-neizmenna-voden-i-bog-shte-te-blagoslovi-hristii.958365
цитирай
Търсене