…..

1876

 

Брацигово падна подир славни битви.

 

Както вред борбата почена с молитви,

с надежди и песни и свърши с погром.

Батак се предаде, уви, пълзишком,

Копривщица легна при първата буря,

топът черешови не спаси Клисура

с високите урви; бледната зора

видя в кръв и в пламък Средната гора,.

Панагюрци храбри след десет дни горди

откриха вратите на мръсните орди;

Каблешков-героят, таз душа вулкан,

биде фанат пленник чрез един аркан

от селяне прости и лъвът Бенковси,

туй смешенье странно от Левски и Раковски,

загина юнашки въз една река,

издаден не казвам от коя ръка,

защото срамът ми изгаря челото…

 

Борба страховита! В която числото

надви на възторга – таз плява, тоз дим!

Ударът бе тежък и неотразим.

Бунтът се удави в паника ужасна,

де всичко високо падна и угасна.

Инстинктът на роба обади се пак

със всичкий си ужас, със всичкий си мрак.

И паданья бързи, и измени нови,

стиден плод на дълго влачени окови,

фърлиха в борбата своя вечен срам.

И тази епоха на кръв и на плам

през всички епохи и през вековете

ужасна и мрачна в хаоса ще свети,

растеща всечасно в по-голем размер

и ще фърля вечно като облак чер

въз нашта исторйя една сянка тайна

от кръв и позори и слава безкрайна.

Иван Вазов

…

“Сам съм – други няма. Аз водих, аз заповядах, други не търсете“ Васил Петлешков

……

Годините минават, времената се менят, спомените избледняват, историята се забравя или…преиначава, „изтрива се“ или се дописва. Но има събития, които няма как да се забравят, няма как да се принизят и изкривят. Има личности в историята, образът на които не губи своя ореол с течение на годините, а напротив – все по-осезаемо, все по-внушаващо и все по-ярко присъства в съвремието ни, в умовете и сърцата ни, за да не изгубим вярната  посока, за да не забравим кои сме – от къде сме тръгнали и къде искаме да стигнем.

Има ли българин, който може да забрави събитията от 1876? Има ли цивилизован съвременник, който ще забрави подвига на един малък, но изключително горд и свободолюбив народ?

Много може да се пише и говори за Априлското въстание , а героите от тези събития са стотици и хиляди – знайни и незнайни. Тези хора показаха на света как трябва да се борим за свободата си, за земята си, за честта и достойнството си, за вярата си, загърбвайки материалното, жертвайки живота си, пазейки свещеното знаме и умирайки с молитва за БЪЛГАРИЯ!

Но днешният ми разказ е посветен на Васил Петлешков и ….неговата КЛАДА….

Умен, интелигентен, образован млад мъж. Живее в заможно семейство, има аптека и лекува хората. Има добри възможности да живее, да работи и да се развива в Османската империя.

Но дали планината Родопи, дали красивата природа, дали революционния  дух  на преселниците от Македония, дали мисълта за робството и усещането за вериги….запали искрата на Левски в душата на Васил Петлешков, изпрати го на Оборище, замени писалката с оръжие, рецептите  с библия, а кръстът, върху който се закле да превърне в огън – ОГЪН, който запали революцията в него, ОГЪН, който увлече след себе си стотици и хиляди хора, ОГЪН, в който ГЕРОЯТ САМ ИЗГОРЯ при потушаването на въстанието в Брацигово!?

Кървавото писмо е прочетено на „Синджирли бунар“, знамето на въстанието е избродирано от смелата и горда брациговка Ана Гиздова,  юнаците са облекли униформите си, грабнали са пушките, приготвили са БАТАРЕЯ черешови топчета!

Въстанието в Брацигово е обявено, населението се сражава геройски и удържа на обсадата повече от три седмици, брациговци имат не едно, не две, измайсторили са 18 черешови топчета…  Падат първите  жертви, силите са на изчерпване, битката става неравностойна, но въстаниците продължават да се бият геройски…

Откъм Татар Пазарджик идва  многохилядната армия на Хасан паша и заема позиции около Брацигово. От планината, от високото пашата наблюдава красивата котловина, обсипана с гюл и трендафил и се чуди що да стори…

Кървавата битка е към своя край….

Турският паша решава да пощади от палежи, грабеж и клане това красиво село, но само при едно условие – ако „БАШ КОМИТАТА“ се предаде доброволно!

Настъпва часът на ИСТИНАТА. Настъпва мигът  на тежкия ИЗБОР. Изборът на БЕЗСМЪРТИЕТО!

Красиво  е да гориш в пламъка на борбата за свобода с народа си… Хубаво  е когато около теб има съмишленици, смели бойци – мъже, жени и деца, които с всички сили удържат укрепленията и вярват в крайната победа….Не е страшна и смъртта в боя, когато битката е на живот и смърт!

Но….Когато оставаш САМ пред ВРАГА, когато трябва да поемеш цялата вина върху себе си и когато трябва да преживееш всички мъки, събрани ведно, когато трябва сам да понесеш кръста си, обграден само от ЧУЖДИ, но не и от СВОИ….тогава идва времето на ИСТИНСКИЯ ГЕРОИЗЪМ!

И пред този ВАСИЛ няма  избор! И ТОЙ носи решението в себе си от самото начало на революцията… В думите, извезани на знамето „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ“ е кръвта на българина, духът на българина,  саможертвата на българина!

Петлешков се качва на тавана на къщата си, приготвя си бавнодействаща отрова, която да го спаси от мъките след като се предаде. Излиза навън и поема пътя към душата на своя НАРОД!

Започват разпитите – кои са ръководителите на въстанието, кои са участниците в него, къде се крият. Петлешков мълчи, отговаря, че е САМ и че той носи отговорност за случилото се. Тогава турците правят клада, в средата завързват Васил Петлешков за дървен кол и палят огъня…

Огнените езици обгарят плътта, мъките са нечовешки, мъчителите вярват, че болката ще победи волята. Но чуват само и единствено думи, които ще останат завинаги в историята на България:

“Сам съм – други няма. Аз водих, аз заповядах, други не търсете“

…..

Преди много време си бях задала въпроса – какво ли е си е мислил Апостолът на Свободата Васил Левски в нощта преди бесилото? Сам сред милиони, ЕДИН  от цял един народ и ОСТАВЕН от същия този народ!!!!Отговорът се крие в една думичка, не, не в думата, а в ПИТАНКИТЕ:

„НАРОДЕ????“

……

Същият въпрос съм си задавала и за Васил Петлешков – какво си е мислил когато огънят е изгарял тялото и душата му? Неговите ПИТАНКИ не са написани на лист, но витаят във въздуха и ще ни изгарят до тогава, докато помним своя род, своето минало, неговия подвиг и… нашия позор!

…..

Свалят Петлешков от кола и го повеждат към Татар Пазарджик да го съдят… По пътя, в края на селото той пада и умира – от страшните рани, зейнали по тялото му и от отровата, която вече е превзела кръвта…

…..

Но за това ли искам да говоря днес? Смъртта ли е водещата тема на деня, поражението ли ме вълнува, кръвта на загиналите герои ли ме ужасява?

НЕ!

Днес  искам да говоря за ПОДВИГ! За СМЕЛОСТ! За ПАТРИОТИЗЪМ! И за нещо, което ДНЕС е по-необходимо от всякога – за СВОБОДАТА!

Няма да анализирам нашето  днешно поведение пред силните на деня, такова, каквото е…

Обръщам се към вас с апел: опитайте да надникнете вътре в КЛАДАТА на Петлешков – там ще видите неволите и теглото на народа ни! Опитайте да погледнете в земята под кладата – там ще намерите тези, които оставиха костите си в битка за свобода! Но най-много се задълбочете в пространството над огъня – там, където той се издига нагоре и се превръща в ИСКРИ, в ЗВЕЗДИ! Там ще откриете свободата на духа, свободата на мисълта и порива! Смисъла на ЖИВОТА…

….

Поглеждам към парка-музей за Васил Петлешков – в центъра е той, а наоколо са издялани каменните лица на останалите ръководители на революционното движение в Брацигово, те стоят на стража около войводата си…..

Но защо ли, вглеждайки се в тези каменни лица аз виждам повече ЖИВОТ, отколкото в лицата на живите, които минават около мен?

А може би така ми се струва?

 Вярвам, че в България няма да има повече клади! Вярвам, че няма да има повече бесилки! Няма да има повече пролята българска кръв! Затова все по-често поглеждам към огъня на Петлешков, но не този, който го изгори и уби, а този, който той запали в нас-неговите наследници и който ни дава вяра и оптимизъм в бъдещето! Огледайте се и вие и ще видите СВЕТЛИНАТА! Но за да я видите, трябва да поглеждате не НАДОЛУ – към РОБСТВОТО, а НАГОРЕ – към ЗВЕЗДИТЕ!

Иванка Славчева

„Клуб Истина“

drugataistina.com