Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
06.05.2012 14:32 -
,,Via triumphalis" - 2 - цената на една мечта
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 1336 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.05.2012 14:33
Прочетен: 1336 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 06.05.2012 14:33
Автор: allvin
Посвещава се на празника на българската армия - 6 май - Гергьовден
1. Битката при Булгарофигон - раждането на Българската Империя.
... Някое време Булгарофигон святкаше откъм дясното им рамо,а сетне остана зад гърба им. Когато изостана доста зад гърба им,конникът,който водеше стотнята,пак промени посоката,този път надясно,така че Булгарофигон отново светна пред очите им,но сега вече малко по-надалеч... Богислав заповяда стотнята да се разгърне за атака,а колко още стотни имаше до тях само един Бог знаеше в тази тъмна и дъждовна нощ.
Откъм лявата страна на фронта изсвири рог. Редиците се понесоха,отначало в умерен тръс,после се засилиха,а когато се зачуха изплашените викове на предните византийски постове и към небето литнаха снопове запалени стрели,те преминаха в бесен галоп.
......................................................................
На Лъв Катаколон-началника на византийската армия, и през ум не му минаваше,че българите могат да нападнат през нощта. ,,Варвари" - мислеше си презрително той и затова не даде заповед да се угасят светлините на Булгарофигон; нещо повече - заповяда в голямата градска зала да има пиршество за неговите офицери и градските първенци,уверен в утрешната си победа. И всичко си вървеше добре,когато по някое време вратата на залата беше отворена с шут и на прага се появи Василий Никодимос - началника на императорското военно училище и командващ дясното крило на византийската армия - кървав,раздърпан,сякаш току-що се беше бил с глутница диви зверове. Той застана пред Лъв Катаколон и някакси присмехулно изрева:
- ,,Ave,Caesar,morituri te salutant!"
Залата онемя. Повечето от присъстващите офицери ходеха често на игрите на хиподррома и знаеха значението на тези думи и сега,след като видяха в какъв вид се появи пред тях Василий Никодимос и чуха от устата му тези думи начаса пребледняха,защото разбраха,че нещо страшно се е случило с дясното крило на армията им.
- Какво става?-попита нетърпеливо Лъв Катаколон, - ще ни обясниш ли с няколко думи какво се случило на дясното ни крило?
- Имаше дясно крило,а сега вече го няма - изкриви окървавените си устни Василий Никодимос. - Защото ТЕ дойдоха,нападнаха ни и ни свършиха. - Той очевидно имитираше Цезаровото ,,veni,vidi,vici".
Офицерите прехапаха устни,а Лъв Катаколон попита,защото не можеше да повярва на ушите си:
- Ти чуваш ли се какво приказваш? Как така ви свършиха?
- Просто ни изтребиха! - повдигна рамене Василий Никодимос и тогава всички видяха,че освен шлемът му,и бронята на лявото му рамо също беше разсечена.
Като чу тези думи,Лъв Катоколон изтегли меча си и изрева:
- На изток! Една турма пехота да остане на укрепените позиции и да задържа българите откъм запад,а всички останали да бягат и да се спасяват към Аркадиопол! - Той потърси с очи измежду висшите си офицери кому да възложи командването на осъдената турма,но повечето от тях вече щурмуваха вратата,а други пък отваряха прозорците на залата и енергично се прехвърляха през тях.
- Какви страхливци! -каза Лъв Катоколон.
- Нищо! - каза Василий Никодимос. - Те няма да стигнат далеч. А командването на последната турма ще поема аз! - Ave! - усмихна се на Катаколон. - Като дойде и твоят ред за подземното царство,не забравяй да ми донесеш два зара от слонова кост и бутилка критско вино!
Лъв Катаколон обеща и излезе на площада пред залата. Там едни части отиваха към позициите,други отстъпваха и в резултат дисциплинираната и стегната армия се беше превърнала в една обезумяла от страх тълпа. Лъв Катаколон се метна на коня си и тъкмо се канеше да си пробие път през площада, шумотевицата изведнъж стихна,сякаш някой я беше прерязал като с нож. В настъпилата тишина заедно с плясъка на дъжда долетя едно не много далечно ,,у-ю-у-у!"- сякаш сто вълчи глутници нападаха из един път западните покрайнини на града. Това ,,у-ю-у-у" раздра тишината като Божие проклятие и нечий глас,обезумял от ужас,пронизително извика:
- Идат!
- Идат! Идат! Идат! - избухнаха десетки глаове наоколо.
- Българите идат! - обади се и адютантът на Лъв Катаколон.
Лъв Катаколон се прекръсти,извади меча си и като издъни търбуха на коня си със остриетата на сребърните си шпори,полетя стремително напред.
Адютантът скочи подире му.
Разлюляната тъмнина погълна и двамата като дълбока вода,която се скланя над удавници.
.......................................................................
Победата при Булгарофигон над една облечена в желязо и закалена в многобройни битки армия изигра огромна роля за по-нататъшните отношения между Византийската Империя и Българската Държава. Досега византийците бяха считали България за една ,,илюзорна и варварска" държава, а сега изведнъж почувстваха много близо до сърцето си меча на тази ,,илюзорна" държава. Битката при Булгарофигон изстуди за дълго време завоевателните им намерения и това даде време на България да прерасне в мощна държава,а по-късно и в Империя.
2. ,,Златният век".
Между булгарофигонската битка и ахелойското сражение лежат около двадесет години. Този период на небивал духовен и културен разцвет повечето историци наричат ,,златният век на България". И те са прави. Осъществява се народно-етническа консолидация,започва да кълни националното самоосъзнаване. Симеон прави просвещението държавно дело,развитието на културата и изкуствата - държавна задача. България е осеяна с училища и просветата достига и до най-затънтените краища на страната,защото Симеон знае, че просветата и културата са стожерите на националното самосъзнание,защото знае,че само един народ,осъзнал себе си като нация,може да противостои на огромната и могъща Византийска Империя,която съдбата му е предопределила за съсед.
3. Ахелой - цената на една мечта.
През 915 г. той сам се титулува ,,самодържец на всички българи", а на ромеите заповяда да го наричат ,,автократор" - титла,равна на императорската византийска. Това преля чашата на византийското търпение и ромеите започнаха да се готвят усилено за една последна и окончателна разправа с ,,варварите от север". Щом настъпи лятото на 917 г., императрица Августа Зоя,Чернооката,възложи командването на сухопътните войски на прославилия се в много битки Лъв Фока и огромната византийска армия пое на север по черноморския път към Анхиалското поле. Българската армия също започна да се съсредоточава към черноморският бряг,като се установи на лагер в равнината близо до река Ахелой. Наблизо имаше няколко хълма,обрасли с храсталаци и гора и за да се предпази от неприятни изненади,Лъв Фока изпрати един конен патрул да варди там и да го предупреди,ако българите решат на това място да направят засада. Това не остана незабелязано за разузнавателните български конни патрули и след като докладваха това на Симеон,той заповяда ромейският патрул да бъде унищожен колкото се може по-тихомълком. След като тази задача беше изпълнена успешно,без Лъв Фока да заподозре каквото и да е, Симеон вдигна конната си гвардия и още хиляда конници и зае безшумно позиции в подножието на хълмовете.
Рано сутринта на 17 август византийската армия зае бойни позиции. В подножието на онази седловина всичко беше спокойно и по нищо не личеше,че там са се притаили в засада български войски. Лъв Фока прочете молитва към византийската армия и даде сигнал за атака. По целия фронт на ромейската армия загърмяха сигнални тръби и византийската армия се понесе напред.
Българският боен ред беше изнесен на около 500-600 крачки пред ахелойската иззвивка на реката във формата на подкова,която тук приемаше формата на широка дъга. Лъв Фока обаче предугади тактическият замисъл на българското командване когато ромейският център навлезе в ,,подковата" българите да свият двете свои ,,крила" и да обкръжат византийската армия,затова изпрати два конни отряда да блокират българските крила,което обърка плановете на българското командване,защото по-голямата част от българската армия беше съсредоточена по ,,крилата"- те не отстъпваха,но и не можеха да се изнесат напред и да обкръжат ромейският център. А ,,подковата",която в дълбочина беше доста тънка и без резерви,след двучасова съпротива започна опасно да се пропуква.
Към десет часа преди обяд българският център беше пробит. За да не бъдат обходени и обкръжени,двете български крила започнаха бързо да отстъпват. Така към единадесет часа преди обяд българската армия беше отблъсната зад реката. Оттук нататък тя като че ли престана да действува като едно цяло - някъде се съпротивляваха отчаяно, другаде отстъплението преминаваше в бягство. Цвилене на коне,рев,звънтене на желязо,викове - напеченото от слънцето поле кипеше,мяташе се и святкаше,сякаш адът беше изригнал на земята.
До този момент Симеон спокойно наблюдаваще развоя на битката от седловината и сякаш не забелязваше трагичността на събитията,които се разиграваха пред очите му. Командирите бяха пребледнели, войниците се въртяха на седлата си и уплашено се споглеждаха едни други. А той седеше спокоен на коня си и имаше вид на човек,унесен в някакви далечни свои спомени.
Но когато битката се пренесе отвъд реката и българската армия беше разпокъсана на части,той мина пред фронта на конницата си,отстъпи три крачки и извика:
- Войници,сега само от вас зависи дали ще има България,или не! - После измъкна меча си,посочи реката и извика: - Напред!!!
Появата на тази свежа конница в тила на обезкървената и уморена византийска армия обърна нещата за един миг. От победители,които свиват смъртоносен обръч около жертвата си,сега самите византийци се почувствахи като обхванати във обръч. Хилядната им армия се втурна към морето,но морето беше далече.Сега самата византийска армия беше раздробена на части и бързо изгаряше като купчинки слама,обхванати от буен огън под бляскащите остриета на българските мечове и секири.
Битката приключи към два часът следобед. От 50 000 византийска армия до Месемврия успяха да се доберат едва около 500 човека. Другите бяха избити до крак на Анхиалското поле.
А Симеон,като се връщаше от полесражението,видя сред купищата избити войници и трупа на своя адютант. Към този човек,преди смъртта да го покоси, той изпитваше едно особено чувство - сякаш гледаше недогледани залези,вслушваше се в недоизпяти песни,пиеше от златна чаша недоизпито вино. Сега той слезе от коня си и застана до трупа на своя адютант със свито сърце.Някакъв предмет блестеше сред диплите на пелерината му и когато Симеон се наведе,за да го разгледа по-добре,внезапна и ужасяваща догадка се изви като помитащ всичко ураган в душата му. Той позна това сребърно кръстче,защото той самият някога го бе носил на шията си,когато се разхождаше по Via triumphalis или из сумрака на магнаурските зали. Споменът се мярна в далечината като една едва догоряла свещ - той си спомни за оная осенянска нощ,когато окачи това кръстче на шията на Девора - дъщерята на осенянския старейшина,станала му невеста за време колкото да измине месечината половин път педя на небето; пламъкът на свщицата проплака в душата му и той осъзна с ужасяваща яснота,която ослепяваше очите му,че стои пред трупа на собствения си син.
Слънцето блестеше ярко на небосвода,но на княза се стори,че над земята припада леден полумрак. С ръка,която тежеше като планина,той притвори клепките на мъртвеца и леко докосна с длан посивелите му бузи. Бяха студени като пръст,изкопани от дълбока яма. Когато се изправи,и неговото лице беше станало пепеляво.
Откъм стана на войската една дузина тръби гръмогласно и тържествено възвестяваха на света голямата победа.
Бодрите им звуци,литнали над равнината,приличаха на соколи,размахали устремено криле към необозрими далечини.
Цар Симеон Велики пред стените на Цариград. Картина на Димитър Гюдженов
Похвално слово за Цар Симеон Велики
Посвещава се на празника на българската армия - 6 май - Гергьовден
1. Битката при Булгарофигон - раждането на Българската Империя.
... Някое време Булгарофигон святкаше откъм дясното им рамо,а сетне остана зад гърба им. Когато изостана доста зад гърба им,конникът,който водеше стотнята,пак промени посоката,този път надясно,така че Булгарофигон отново светна пред очите им,но сега вече малко по-надалеч... Богислав заповяда стотнята да се разгърне за атака,а колко още стотни имаше до тях само един Бог знаеше в тази тъмна и дъждовна нощ.
Откъм лявата страна на фронта изсвири рог. Редиците се понесоха,отначало в умерен тръс,после се засилиха,а когато се зачуха изплашените викове на предните византийски постове и към небето литнаха снопове запалени стрели,те преминаха в бесен галоп.
......................................................................
На Лъв Катаколон-началника на византийската армия, и през ум не му минаваше,че българите могат да нападнат през нощта. ,,Варвари" - мислеше си презрително той и затова не даде заповед да се угасят светлините на Булгарофигон; нещо повече - заповяда в голямата градска зала да има пиршество за неговите офицери и градските първенци,уверен в утрешната си победа. И всичко си вървеше добре,когато по някое време вратата на залата беше отворена с шут и на прага се появи Василий Никодимос - началника на императорското военно училище и командващ дясното крило на византийската армия - кървав,раздърпан,сякаш току-що се беше бил с глутница диви зверове. Той застана пред Лъв Катаколон и някакси присмехулно изрева:
- ,,Ave,Caesar,morituri te salutant!"
Залата онемя. Повечето от присъстващите офицери ходеха често на игрите на хиподррома и знаеха значението на тези думи и сега,след като видяха в какъв вид се появи пред тях Василий Никодимос и чуха от устата му тези думи начаса пребледняха,защото разбраха,че нещо страшно се е случило с дясното крило на армията им.
- Какво става?-попита нетърпеливо Лъв Катаколон, - ще ни обясниш ли с няколко думи какво се случило на дясното ни крило?
- Имаше дясно крило,а сега вече го няма - изкриви окървавените си устни Василий Никодимос. - Защото ТЕ дойдоха,нападнаха ни и ни свършиха. - Той очевидно имитираше Цезаровото ,,veni,vidi,vici".
Офицерите прехапаха устни,а Лъв Катаколон попита,защото не можеше да повярва на ушите си:
- Ти чуваш ли се какво приказваш? Как така ви свършиха?
- Просто ни изтребиха! - повдигна рамене Василий Никодимос и тогава всички видяха,че освен шлемът му,и бронята на лявото му рамо също беше разсечена.
Като чу тези думи,Лъв Катоколон изтегли меча си и изрева:
- На изток! Една турма пехота да остане на укрепените позиции и да задържа българите откъм запад,а всички останали да бягат и да се спасяват към Аркадиопол! - Той потърси с очи измежду висшите си офицери кому да възложи командването на осъдената турма,но повечето от тях вече щурмуваха вратата,а други пък отваряха прозорците на залата и енергично се прехвърляха през тях.
- Какви страхливци! -каза Лъв Катоколон.
- Нищо! - каза Василий Никодимос. - Те няма да стигнат далеч. А командването на последната турма ще поема аз! - Ave! - усмихна се на Катаколон. - Като дойде и твоят ред за подземното царство,не забравяй да ми донесеш два зара от слонова кост и бутилка критско вино!
Лъв Катаколон обеща и излезе на площада пред залата. Там едни части отиваха към позициите,други отстъпваха и в резултат дисциплинираната и стегната армия се беше превърнала в една обезумяла от страх тълпа. Лъв Катаколон се метна на коня си и тъкмо се канеше да си пробие път през площада, шумотевицата изведнъж стихна,сякаш някой я беше прерязал като с нож. В настъпилата тишина заедно с плясъка на дъжда долетя едно не много далечно ,,у-ю-у-у!"- сякаш сто вълчи глутници нападаха из един път западните покрайнини на града. Това ,,у-ю-у-у" раздра тишината като Божие проклятие и нечий глас,обезумял от ужас,пронизително извика:
- Идат!
- Идат! Идат! Идат! - избухнаха десетки глаове наоколо.
- Българите идат! - обади се и адютантът на Лъв Катаколон.
Лъв Катаколон се прекръсти,извади меча си и като издъни търбуха на коня си със остриетата на сребърните си шпори,полетя стремително напред.
Адютантът скочи подире му.
Разлюляната тъмнина погълна и двамата като дълбока вода,която се скланя над удавници.
.......................................................................
Победата при Булгарофигон над една облечена в желязо и закалена в многобройни битки армия изигра огромна роля за по-нататъшните отношения между Византийската Империя и Българската Държава. Досега византийците бяха считали България за една ,,илюзорна и варварска" държава, а сега изведнъж почувстваха много близо до сърцето си меча на тази ,,илюзорна" държава. Битката при Булгарофигон изстуди за дълго време завоевателните им намерения и това даде време на България да прерасне в мощна държава,а по-късно и в Империя.
2. ,,Златният век".
Между булгарофигонската битка и ахелойското сражение лежат около двадесет години. Този период на небивал духовен и културен разцвет повечето историци наричат ,,златният век на България". И те са прави. Осъществява се народно-етническа консолидация,започва да кълни националното самоосъзнаване. Симеон прави просвещението държавно дело,развитието на културата и изкуствата - държавна задача. България е осеяна с училища и просветата достига и до най-затънтените краища на страната,защото Симеон знае, че просветата и културата са стожерите на националното самосъзнание,защото знае,че само един народ,осъзнал себе си като нация,може да противостои на огромната и могъща Византийска Империя,която съдбата му е предопределила за съсед.
3. Ахелой - цената на една мечта.
През 915 г. той сам се титулува ,,самодържец на всички българи", а на ромеите заповяда да го наричат ,,автократор" - титла,равна на императорската византийска. Това преля чашата на византийското търпение и ромеите започнаха да се готвят усилено за една последна и окончателна разправа с ,,варварите от север". Щом настъпи лятото на 917 г., императрица Августа Зоя,Чернооката,възложи командването на сухопътните войски на прославилия се в много битки Лъв Фока и огромната византийска армия пое на север по черноморския път към Анхиалското поле. Българската армия също започна да се съсредоточава към черноморският бряг,като се установи на лагер в равнината близо до река Ахелой. Наблизо имаше няколко хълма,обрасли с храсталаци и гора и за да се предпази от неприятни изненади,Лъв Фока изпрати един конен патрул да варди там и да го предупреди,ако българите решат на това място да направят засада. Това не остана незабелязано за разузнавателните български конни патрули и след като докладваха това на Симеон,той заповяда ромейският патрул да бъде унищожен колкото се може по-тихомълком. След като тази задача беше изпълнена успешно,без Лъв Фока да заподозре каквото и да е, Симеон вдигна конната си гвардия и още хиляда конници и зае безшумно позиции в подножието на хълмовете.
Рано сутринта на 17 август византийската армия зае бойни позиции. В подножието на онази седловина всичко беше спокойно и по нищо не личеше,че там са се притаили в засада български войски. Лъв Фока прочете молитва към византийската армия и даде сигнал за атака. По целия фронт на ромейската армия загърмяха сигнални тръби и византийската армия се понесе напред.
Българският боен ред беше изнесен на около 500-600 крачки пред ахелойската иззвивка на реката във формата на подкова,която тук приемаше формата на широка дъга. Лъв Фока обаче предугади тактическият замисъл на българското командване когато ромейският център навлезе в ,,подковата" българите да свият двете свои ,,крила" и да обкръжат византийската армия,затова изпрати два конни отряда да блокират българските крила,което обърка плановете на българското командване,защото по-голямата част от българската армия беше съсредоточена по ,,крилата"- те не отстъпваха,но и не можеха да се изнесат напред и да обкръжат ромейският център. А ,,подковата",която в дълбочина беше доста тънка и без резерви,след двучасова съпротива започна опасно да се пропуква.
Към десет часа преди обяд българският център беше пробит. За да не бъдат обходени и обкръжени,двете български крила започнаха бързо да отстъпват. Така към единадесет часа преди обяд българската армия беше отблъсната зад реката. Оттук нататък тя като че ли престана да действува като едно цяло - някъде се съпротивляваха отчаяно, другаде отстъплението преминаваше в бягство. Цвилене на коне,рев,звънтене на желязо,викове - напеченото от слънцето поле кипеше,мяташе се и святкаше,сякаш адът беше изригнал на земята.
До този момент Симеон спокойно наблюдаваще развоя на битката от седловината и сякаш не забелязваше трагичността на събитията,които се разиграваха пред очите му. Командирите бяха пребледнели, войниците се въртяха на седлата си и уплашено се споглеждаха едни други. А той седеше спокоен на коня си и имаше вид на човек,унесен в някакви далечни свои спомени.
Но когато битката се пренесе отвъд реката и българската армия беше разпокъсана на части,той мина пред фронта на конницата си,отстъпи три крачки и извика:
- Войници,сега само от вас зависи дали ще има България,или не! - После измъкна меча си,посочи реката и извика: - Напред!!!
Появата на тази свежа конница в тила на обезкървената и уморена византийска армия обърна нещата за един миг. От победители,които свиват смъртоносен обръч около жертвата си,сега самите византийци се почувствахи като обхванати във обръч. Хилядната им армия се втурна към морето,но морето беше далече.Сега самата византийска армия беше раздробена на части и бързо изгаряше като купчинки слама,обхванати от буен огън под бляскащите остриета на българските мечове и секири.
Битката приключи към два часът следобед. От 50 000 византийска армия до Месемврия успяха да се доберат едва около 500 човека. Другите бяха избити до крак на Анхиалското поле.
А Симеон,като се връщаше от полесражението,видя сред купищата избити войници и трупа на своя адютант. Към този човек,преди смъртта да го покоси, той изпитваше едно особено чувство - сякаш гледаше недогледани залези,вслушваше се в недоизпяти песни,пиеше от златна чаша недоизпито вино. Сега той слезе от коня си и застана до трупа на своя адютант със свито сърце.Някакъв предмет блестеше сред диплите на пелерината му и когато Симеон се наведе,за да го разгледа по-добре,внезапна и ужасяваща догадка се изви като помитащ всичко ураган в душата му. Той позна това сребърно кръстче,защото той самият някога го бе носил на шията си,когато се разхождаше по Via triumphalis или из сумрака на магнаурските зали. Споменът се мярна в далечината като една едва догоряла свещ - той си спомни за оная осенянска нощ,когато окачи това кръстче на шията на Девора - дъщерята на осенянския старейшина,станала му невеста за време колкото да измине месечината половин път педя на небето; пламъкът на свщицата проплака в душата му и той осъзна с ужасяваща яснота,която ослепяваше очите му,че стои пред трупа на собствения си син.
Слънцето блестеше ярко на небосвода,но на княза се стори,че над земята припада леден полумрак. С ръка,която тежеше като планина,той притвори клепките на мъртвеца и леко докосна с длан посивелите му бузи. Бяха студени като пръст,изкопани от дълбока яма. Когато се изправи,и неговото лице беше станало пепеляво.
Откъм стана на войската една дузина тръби гръмогласно и тържествено възвестяваха на света голямата победа.
Бодрите им звуци,литнали над равнината,приличаха на соколи,размахали устремено криле към необозрими далечини.
Цар Симеон Велики пред стените на Цариград. Картина на Димитър Гюдженов
Похвално слово за Цар Симеон Велики
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
