Българският свещеник и учител, Търпо Поповски, е основател на едно от първите български училища в Костурско и революционер и  борец срещу гръцката пропаганда в Македония.  Поповски е наречен  „кръстник“ на първите комити от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През целия си живот отец Търпо Поповски се противопоставя решително на гръцките владици и налагания от тях елинизъм в Западна Македония, за което е преследван от властите и многократно затварян.

Търпо Поповски е роден  на 21 май 1848 година в село Косинец /дн. Гърция/. От 1862 година той учи в Цариград. Завършва Еникьойското училище, после третокласното Рифаново училище и накрая VI и VII клас на Великата народна школа. Поповски напуска гръцкото училище и се мести да живее в метоха на българската църква „Свети Стефан“, където е и прислужник на българското читалище. Той учи в българското класно училище през 1868-1869 година.

Поповски  изпраща дописка до вестник „Македония“, в която обръща внимание нa читалищните членове да изпратят по-скоро по възможност учители в Костурско, където българщината се намира с опасност.

След тази дописка Поповски подава заявление в читалището с молба да му се отпусне помощ и да бъде изпратен за учител в Костурско. Заявлението му е прието и  той е снабден с учебници и пътни разходи, но без друга парична помощ. Финансиран от баща си, той  заминава за родния край в средата на май 1869 година.

По пътя си за Косинец,  във Воден,  български първенци  уговарят Поповски  да отвори българско училище в града. Той  се съгласява, но все пак изпълнява мисията  си и през лятото на 1869 година, за няколко месеца, отваря българско училище в Косинец, в собствената си къща, което е едно от първите три български училища в Костурско.

През есента на 1869 година  той  се връща във Воден и отваря училище, което се помещава първо в частни къщи, а по-късно в голямата фабрика на Георги Гогов. Поповски учителства във Воден две години без заплащане, въпреки съпротивата на гръцкия владика Калиник, който чрез интриги пред властите успява да издейства затварянето на някои български първенци в Солун.

През  1871-1872 година Поповски отново отваря училище в родното си село Косинец. След интриги на костурския владика Никифорос и секретаря му,   училището е закрито и Поповски е затворен от властите за три месеца в Корчанския затвор, но след намеса на битолските български първенци Димитър Робев, Константин Мишайков и др.  е освободен и продължава да преподава в Косинец, въпреки опитите на владиката да го спре чрез интриги и подкупи. Никифор  дори  му предлага пари, за да се откаже от учителстването.

През 1878-1879 година Поповски е учител в село Дъмбени, където придумва родения  в Станимака костурски владика Иларион да служи на църковнославянски, за което по донос той  е отзован от патриаршията.

След Дъмбени Поповски заминава за Бурса, където помага в работата на баща си, докато той оздравее. След като баща му оздравява,  той  заминава за Източна Румелия,  където работи като писар в пловдивската  полиция. По време на престоя си в Пловдив Поповски   се запознава с Методий Кусев, който става по-късно старозагорски митрополит.  

През 1880 година Поповски е назначен от Екзархията за служител за специални поръчения в Костурско, като успоредно с това е учител в Дъмбени. На тази длъжност той остава три години, като рапортите му се публикуват във вестниците „Марица“ и „Народен глас“. По време на учителстването  на Поповски  в Дъмбени новият костурски митрополит Константий посещава селото и тъй като разбира за просветното  му дело, решава да организира изпит за учениците му. Така  костурският митрополит посещава организиран от Търпо  Поповски  изпит, на който обаче се разразява голям скандал между двамата относно българщината в Костурско. Скандалът завършва, след като учителят изхвърля владиката от училището. В резултат на тази случка Константий се опитва да изпрати Поповски на заточение, но преди да успее да го направи, митрополитът е уволнен от Костурската епархия, поради грубо поведение.

Поповски организира подаването на махзар, подкрепен със 74 селски печата, с който се иска на основание на Берлинския договор да се позволи на Екзархията да назначи митрополит в Костур, тъй като в епархията българското население надминава две трети. Махзарът е подаден до битолския и корчанския каймаками, до Екзархията и до Топханенската комисия.  Новият владика Кирилос Костурски  успява с подкупи да разубеди кметовете на селата да се откажат, като заявят, че са излъгани от Поповски.

Търпо Поповски е в основата на организирането на първото българско училище в град Костур през учебната 1882-1883 година.  Той поема ръководството на училището в началото на следващата учебна година. За учебната 1883-1884 година Екзархията първоначално решава да спре финансирането на училището в Костур, но Поповски заедно с хората от околните села, се застъпва за оставането на български учители в града и пише до Екзархията.

През 1885 година Търпо отново е арестуван и отведен в Билища,  а след това е затворен в Корча, в резултат на интриги от страна на гърците. Осем месеца Поповски лежи в затвора без произнесена присъда, освободен  е чак на 10 декември същата година, но е  изпратен в Битоля, без право да напуска града.

Затворени са и други български учители, а училищата в много села  са затворени. През 1886 година Поповски  е освободен, но без право да учителства. Той заминава  за Цариград да докладват на Екзархията.

Принуден от обстоятелствата  Търпо Поповски   отива да търси работа в София. Там той получава подкрепа от Министерството на просвещението  да бъде  назначен за учител. Прекарва учебната 1887-1888 година в родното си село, очаквайки назначение, но тъй като то не пристига, съдейства за доизграждането на косинското българско училище.

След това той  отваря наново училището Корча и  заминава за Цариград за ново назначение. През 1893 година по пътя към Цариград, в Солун,  по  внушение  на свои съмишленици,  Поповски е пенсиониран като учител и е ръкоположен за свещеник, което му дава повече свобода на действие.

В периода  1895-1896 година  той е   председател на българската община в Лерин.  След погрома на Илинденско-преображенското въстание Търпо Поповски участва в дарителска акция на Българската екзархия, която снабдява пострадалите села в Костурско и Охридско с храна, дрехи и пари.

През март 1907 година къщата  му в Битоля е нападната от редовна турска армия, дъщеря му Василка Поповска, която е на 18 години, е убита, след което той се премества в България.

След Младотурската революция  от юли 1908 година Търпо Поповски се завръща в Македония. Заема поста на архиерейски наместник в Кичево до 1 февруари 1911 година, а след това в Ресен,  след което новата сръбска власт го екстернира в Гърция. Попада в затвор в Атина, но със застъпничеството на българския посланик там е освободен и се завръща в царство България. През ноември 1913 година   той отива в Албания, където подпомага българските бежанци от войните.

Поповски умира  на 25 май 1928 година в София.