Уорлик: Ако България забрани изцяло проучванията за шистов газ, Chevron напуска Chevron „прави много разработки и се случват и грешки", коментира американският посланик Препоръчай (16)

Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България        Снимка: БТА

Chevron са тук да правят проучвания за шистов газ, а не за природен газ. Това заяви американският посланик Джеймс Уорлик в сутрешното предаване на „Нова телевизия“ в отговор на въпроса дали компанията ще проучва в България, след като днес Народното събрание ще гласува временен мораториум върху тези сондажи.

Американският посланик отново обясни, че намеренията на американската компания са били единствено да направят проучвания за наличието на шистов газ в България до 2012 г.

„Но ако България окончателно забрани проучванията за шистов газ, то Chevron няма друг избор, освен да си тръгне от страната“, каза Уорлик. Той веднага допълни, че според него по-добрият вариант е да се въведат строги регулации при проучванията, както „например стои въпросът с ядрената енергетика“. По думите му, „България е лидер в ядрената енергетика и отговорните компании от сектора действат по отговорен начин, така че би могло нещо подобно да се случи и в областта на шистовия газ“.

„Ще имаме грижа за природата на България, която е „едно безценно бижу“. Chevron и други компании са проучвали хиляди находища в САЩ по отговорен начин.“

Така американският посланик отговори на коментара на водещия, че при шистовия газ проблемът е не толкова в регулациите, а в самия метод на проучване.

При този метод в земята се вкарват под налягане големи количества опасни химикали, които могат да отровят почвата и водата в дадения регион, в случая „златна Добруджа“, откъдето се храни България, припомни водещият. Тази позиция е защитена и от еколозите, които са против този начин на подземни сондажи. 

Още по темата Отнемат разрешението на Chevron за проучване на шистов газ у нас Тежкото решение за шистовия газ се очаква утре от Народното събрание* Икономическата комисия прие псевдо мораториум върху добива на шистов газ

Джеймс Уорлик не отговори дали сегашният метод за проучване на шистов газ предстои „да бъде развит някога или да бъде заменен с друг, по-безопасен“.

Уорлик не отговори пряко и на въпроса вярно ли е, че в САЩ вече не се разработват находища във вододайни зони. Той посочи само, че „наистина в миналото е имало грешки“, но че „в резултат на добива на шистов газ цената на газа в САЩ като цяло е намалена“.

„Защо да вярваме на компания, която е нанесла големи щети на околната среда на Еквадор за десетилетия напред и е платила милиарди долари обезщетения“, попита водещият.

Посланикът не отрече, само посочи, че Chevron „прави много разработки и се случват и грешки“.

investor.bg
 

"Ситуацията е нормална, всичко е разбито"- Ню Йорк Таймс разкрива истини за шистовия ад

Автор: bgzemia

Превод от английски език Ню Йорк Таймс 17 ноември 2011 г.   Ситуацията е нормална, всичко е разбито   От Илайза Гризуолд   Община Амуел е разположена върху площ от 44 кв. мили стръмни клисури и пасища засети с люцерна, детелина и ливадна тимотейка в югозападната част на Пенсилвания. Тук живеят около 4 000 души, повечето от които в селата Амити, Лоун Пайн и Просперити.   Ако се гледа от определен ракурс, този ромбовиден парцел прилича на трудно обработваемата земя от 18 век, когато заселниците от Англия и Шотландия са успели да прогонят коренните живели на американското селце наречено „Аннауанна” или „пътя на водата”. Все още по дъното на реките могат да видят върхове от стрели. По високите сухи била са наредени като войници диви орехови дървета. Кленови дървета ограждат по-ниските и влажни дерета. Въздухът ухае на ванилова трева. Мучат крави. Цвилят коне.   От друг ракурс прилича на площадка за добив на природен газ с 10 газови кладенци, компресорна станция – която захранва със свеж газ тръбопроводите водещи до домове на стотици мили оттук – и това, което представляваше почти до края на това лято открит резервоар утаител за отработената вода разположен на 5 акра. Камиони форсират двигателите си по неразораната земя. Багери разравят трудно податливи камъни. Тръбопровод се вие като змия под релефните склонове.   Общината е разположена върху шистовото находище Марселъс (Marcellus Shale), едно от най-големите находища на природен газ в света, формация с площ от 575 мили под Западна Вирджиния, Пенсилвания, Охайо и Ню Йорк. Шистовият газ, както признават дори и неговите критици предоставя възможност за Съединените щати да бъдат по-малко зависими от чуждестранния нефт. Според енергийно-консултантската фирма Уд Макензи, шистовата формация Марселъс ще осигури 6 процента от газа за Америка през тази година, като тази цифра се очаква да нарасне повече от два пъти до 2020 г.   Преди около пет години, жителите на общината Амуел започнали да намират в пощенските си кутии оферти за аренда от Рейндж Рисорсис, петролна компания базирана в Тексас, която проучва възможности за добив на газ чрез хидравлично разбиване. Както е известно, "хидрофракинг"[1] е технология за добив на природен газ чрез използване на сондаж, която представлява напомпване на огромни количества вода, пясък и химикали на няколко хиляди фута под земята, за да се пропукат дълбоките шистови пластове и да освободят газовите мехури, останали от древността в порестите скали. Добивът на този газ обещава да осигури на американците чист местен енергиен източник или да разори селските райони и да отрови нашия въздух и питейна вода, в зависимост от това на кого задавате въпроса.   На 21-ви ноември Комисията за речния басейн на Делауеър, която включва представители на четири щата – Пенсилвания, Ню Джърси, Ню Йорк и Делауеър, ще гласува правила, регламентиращи фракинга във вододела на реката, която снабдява около 15 милиона души с питейна вода. Най-засегнати ще бъдат щатите Ню Йорк и Пенсилвания, тай като се намират върху шистовото находище Марселъс, където газът е най-близо до повърхността.   Това лято губернаторът на Ню Йорк Андрю Куомо предложи да се вдигне едногодишния мораториум в щата върху хидрофракинга на фона на гръмогласната опозиция на еколозите и на много местни жители. След серия обсъждания този месец, в началото на следващата година Ню Йорк ще реши дали да даде съгласието си за хидравличното разбиване. Междувременно, нюйоркчани разчитат на примера на Пенсилвания, първата им съседка, която прие добре хидравличното разбиване.   В щата Пенсилвания има повече от 4 000 кладенци за добив на шистов газ от находището Марселъс, с прогнози вариращи между 2 500 нови кладенци годишно до общо над 100 000 през следващите няколко десетилетия; 458 от тези кладенци са в окръг Вашингтон и 60 са в общината Амуел, в които фракингът вля нови доходи и бизнес; това обаче стана повод и за едно от първите разследвания на Агенцията за околна среда за влиянието на фракинга върху реките, потоците, питейната вода и човешкото здраве.   Точно преди Коледа на 2008 г., шепа съседи дават право на компанията Рейндж Рисорсис да сондира на дълбочина хиляди футове под домовете им и до две мили във всяка посока хоризонтално. Подписването на договори за аренда тук не е нещо ново. През последните 200 години, един след друг различни индустриални отрасли добиват минерали от земята. През XIX век въгледобивния; през XX век – производството на стъкло, кокс и стомана. Ето какво сподели с мен един фермер и собственик на оръжеен магазин: „Рано или късно, все някой иска да те заобиколи, да мине под теб или през теб. Човек сключва добра сделка за себе си и говори с адвоката си. Поне тези компании плащат нещо в брой.”   Това, което са платили тези компании е било повече, отколкото много хора в Амуел, където доходът на глава от населението според преброяването през 2000 г. е бил 18 285 долара, са виждали през живота си, макар и неочакваният късмет да не е бил еднакъв за всички. Най-близки съседи получавали различни цени при подписването на договорите – от 1 500 до над 500 000 долара за една и съща площ земя. Колкото и да е странно, огромната разлика в цените не предизвикала много проблеми между съседите, поне отначало. Повечето, ако изобщо споделят някакви политически възгледи, са либерали от старата школа, които смятат, че всеки има право да живее както иска и както може.   Вместо това, настъпва конфликт между „селяни и граждани”, коментира Бил Хартли, 63-годишен бръснар и животновъд. „Селяните искат сондиране и имат права върху минералните находища. Гражданите не искат сондажи и нямат права, които да продадат.”   В салона на стилист Хартли, бръснарският салон, който Хартли държи от 16 години и който е започнал от едно ремарке взето под наем във фермата на пра-пра-дядо му, всички говорят за газовия бум. Отвън се върти пръта с емблемата на професионален бръснар, а в банята има Джакузи. Стенен часовник марка „Джон Диър” показва времето в съответствие с един трактор. Когато се срещнах там с Хартли рано през пролетта миналата година, той беше сам, облегнал се на бръснарския си стол и пушеше цигара от цигара, сигурно от часове или от години. Въздухът в ремаркето и столовете бяха просмукани от застоял цигарен дим. Той ме попита „Ще ти пречат ли цигарите ми?” Отговорих му, че няма да ми пречат. „Добре, защото щях да ти кажа – без тях ще ми е трудно.” Хартли, който има издължено и изпито лице като на мъж от рекламата на Марлборо отглежда 35 крави на 110 акра каменисти полета засети с ливадна власатка. До неотдавна, както и повечето фермери, които познава, той е имал нужда от втора работа, за да покрива разходите за кравите. Отглеждането на крави струва повече от 300 долара на глава годишно. Сега обаче той има повече пари, отколкото някога си е представял. Подписването на договора за аренда за "малко повече" от 1 000 долара на акър му докарва чисто повече от 110 000 долара при подписването, плюс 12.5 процента върху правото за добиване на газ от неговата земя. Хартли предпочита да не обсъжда точни суми. "Това не влиза в работата на никого " – каза той. Но след първите две години, производство започва бързо да спада и чековете от продаденото право ще се стопят. Така че Хартли все още се занимава с подстригване. „Освен това, обичам хората," каза той.   Според Хартли, газовата промишленост му е помогнала да запази своята ферма, кравите и начина си на живот. „Не искам да кажа, че човек трябва да се роди фермер, но трябва да е в кръвта му”, добави той.   Бумът на шистовия газ от Марселъс донесе куп икономически ползи за Западна Пенсилвания – нови работни места, резервации за стаи в мотели, оживена търговия с хранителни стоки и наново асфалтирани пътища, а обещава и още повече. Според неотдавнашно изследване на Университета в Пенсилвания, тази индустрия е създала 23 000 работни места, включително общи работници, строители, пилоти на хеликоптери, хора изработващи табели, оператори в обществени перални, електротехници, работещи в хранителни заведения, камериерки, офис-служители, водоносачи и земемери. Да не говорим, че арендаторите спестяват средно 55 процента от парите, които им се дават при подписването договора за аренда и 66 процента от възнагражденията за даденото право, както сочи изследването на Университета в Пенсилвания.   Стейси Хейни, братовчедката на Хартли живее на 2 мили и половина от неговата ферма. Тя има тъмна коса и сини очи, бивша козметична на 42 години, а сега медицинска сестра в болницата Вашингтон наблизо. Хатли и Хейни се уповават на себе си, и двамата са съобразителни и мрачно остроумни.   „Дойдохме на този свят бедни и ще си отидем от него бедни”, казва Хейни. Това е мотото на семейството й. Хейни е самотна майка, ходи с разрошена коса, работи на пълен работен ден и отглежда двете си деца – Пейдж на 12 и Харли на 15 години, както и най-различни животни по програмата „4-Н”. Баща й Лари, когото всички наричат Папи е работник в стоманената промишленост. За пръв път остава без работа, когато Стейси е във втори клас и оттогава непрекъснато има дълги такива периоди. Той също е бил фермер и неговите орехи толкова често печелили първа награда на Вашингтонския окръжен панаир, че са престанали да го вписват в регистъра. Панаирът е най-хубавият период от годината за семейство Хейни: снимки украсени с лентички от наградените им зайци, кози и прасета са наредени по стените на безупречно чистия им дом, състоящ се от три спални, който Хейни е украсила сама с шарки във формата на следи от елени.   Когато газовата промишленост дошла в града, Хейни видяла една възможност да плати сметките на фермата и да спечели от земята. Говорело се, че фирмите проявяват интерес към подписване на договори за големи парцели, затова през зимата на 2008 г. Хейни, която имала само осем акра убедила двама свои съседи да обединят земята си в един договор за аренда, за което й платили на вноски 1 000 долара на акър и 15 процента върху правото.   С тези пари щели да си платят данъците на фермите. Брокерът, който дошъл в дома на Хейни за продажбата под аренда показал картини на една ферма и пасище с капак върху кладенеца голям „колкото кофа за боклук”, което й се сторило успокояващо. И не изглеждало, че сондажите ще засегнат много живота им. Рейндж Рисорсис участвала и по друг начин в живота на общината. През последните няколко години поддържала палатка на панаира. През 2010 г. компанията предложила на децата допълнителни 100 долара за животните от фермата, които предлагали на търг. Това била годината, през която синът на Стейси Хейни спечелил голямата награда с разплодната си коза Бутс.   На панаира Хейни среща случайно съседката си Бет Войлс, 54 годишна треньорка на коне, която се занимава и с развъждане на кучета и която подписала договора за аренда заедно с Хейни през 2008 г. Тя споделя с Хейни, че боксерът й Куминс, на година и половина току-що умрял. Според Войлс, кучето е било отровено. Тя го виждала често да пие от вадичка, образувана от отточната вода край пътя и според нея във водата, използвана от газовата компания за оросяване на пътищата вероятно има антифриз. „Ние не използваме етиленгликол във фракинг процеса", заяви пред мен Мат Пицарела от Рейндж Рисорсис и се позова на мнението на ветеринарният лекар на кучето, който не могъл да потвърди, че кучето е било отровено и че според него друга възможна причина за смъртта е била рак.   Месец по-късно Хънтър, кучето на Хейни също умира внезапно. Скоро след това Войлс се обажда на Хейни, за да й каже, че и състезателната й кобила Джоуди е мъртва. Лабораторните резултати показали високи нива токсични вещества в черния й дроб. Войлс изпратила резултатите от теста на Рейндж Рисорсис. От компанията й отговорили писмено, че както ветеринарният лекар е посочил, причината за смъртта на кобилата е чернодробна интоксикация, а не отравяне с антифриз. Компанията приела подозренията на ветеринаря, че кобилата е умряла от отравяне с тежки метали. В последващите тестове на водата във водопроводната мрежа на семейство Войлс направени от Рейндж Рисорсис не се откриват тежки метали.   Боксерите на Войлс започнали да раждат преждевременно малките си; шест от тях се родили с разцепени устни. Те умрели след няколко часа. Други пък се родили мъртви или без крака или козина. Незнаейки какво да прави, Войлс запазила 15 от кутретата във фризера си. (От Рейндж Рисорсис твърдят, че не са били уведомявани за кутретата.) До декември, Бутс, козата, която спечелила голямата награда родила преждевременно двете си малки. Наложило се Хейни да я убие безболезнено веднага след Коледа.   Какво ставаше с животните? Откъде са дошли токсичните химикали в кръвта им? Хейни изрази опасенията си, че пристигането на газовата индустрия и сондирането, започнало на по-малко от 1 000 фута от дома й има връзка с това.   В община Амуел мнението на хората за фракинга сякаш съвпада с това, колко печели човек и колко близко живее до газовите кладенци, химическите резервоари, тръбопроводите и компресорните станции, които се появяват в областта. Много от хората, които живеят наблизо се опасяват, че някой теч в пластмасовата облицовка на химическия резервоар може да изпуска в речния басейн или че някой разлив от камион може да изпрати карциногенни вещества в пасищата за говедата. (Според Департамента за защита на околната среда в Пенсилвания, 65 кладенци, сондирани тази година в Марселъс са били с неизправни циментови обвивки, които могат да доведат до течове.) Но за много други жители, включително съседите на Хейни рисковете изглеждат малки, а ползите – чисто гориво и икономическо развитие – далеч по-големи.   Една съботна утрин през месец юли 2011 г., салонът на стилист Бил Хартли се напълва с клиенти – шофьор на камион, арендатор, собственик на земя – всички облагодетелствани от газовия бум. Един от тях е Рей Дей – 64 годишен фермер с рижава коса, който притежава заедно с братята и сестрите си почти 300 акра в община Амуел. Благодарение на парите, които получил от разрешението, което дал на Рейндж Рисорсис да сондира, да изгради компресорна станция и да изкопае химически резервоар на неговата земя той успява да поднови покривите на два хамбара, да си купи машина за балиране на сено и да изгради пристройка към къщата си за 94-годишната си майка. „Аз си купувам нещо само ако мога да платя в брой”, сподели Дей по-късно. И все още му оставали доста пари. Попитах го дали планира почивка, може би на Флорида? Дей изсумтя добродушно, „Фермерите не ходят във Флорида”.   Няколко дни след това се срещнах с Дей до шосе I-79 на изхода на Амити Лоун Пайн, на малко повече от една миля разстояние от дома на Стейси Хейни, качих се в колата му, минахме покрай местното начално училище и стигнахме до един хамбар с бяла дървена табела, на която пишеше Ферма Дей 1912 г. След още няколко хиляди ярда нагоре по стръмния склон стигнахме до входа на един затворен комплекс, където ни посрещна млада жена, дошла от Западна Вирджиния със съпруга си. Той работеше като сондажист, а тя като охрана за Рейндж Рисорсис. Докато чакахме, Дей ми посочи една постройка с дъговиден покрив, където складирал кръгли бали сено. През март и април 2010 г., докато сондите за хидравлично разбиване се копаеха 24 часа в денонощието, огромният отворен хамбар служеше за паркинг и място за срещи.   Дей ми посочи мястото, където един камион разлял химически обработена вода, използвана при фракинга и след това посочи потока по-долу, който се влива в речния басейн при протока Тенмайл Крийк и след това в река Мононгаела. Той потвърди, че разливът не стигнал до потока. Освен това бил впечатлен от откритото отношение на Рейндж Рисорсис към това, което става. На всеки час по време на разбиването, работниците минавали покрай временната пластмасова тръба пълна с вода обработена с хидравлични химикали, течаща между неговия обект и резервоара близо до дома на Стеси Хейни. Докато минавали по линията, работниците открили няколко спуквания, от които технологичната вода за разбиването изтичала върху замръзналата земя. Такива спуквания не били необичайни. „Ние знаем, че текат”, написал един служител на обекта във вътрешен и-мейл, който стана обект на публично достояние и предстоящо съдебно дело.   „В моята собственост няма никакви течове”, каза ми след това Дей. Накрая, охраната ни пусна да погледнем химическия резервоар разположен на 3.5 акра, известен като фракинг резервоара, дълбок 20 фута. Аераторите бръмчаха тихо. Резервоарът, както и други резервоари наблизо беше изграден върху речен басейн. Няколко минути след нашето пристигане на резервоара, една лимузина с пълна скорост се качи по склона зад нас. Достъпът ми бе отказан. По-късно говорителят на Рейндж Рисорсис Мат Пицарела обясни, че наредбите на Федералната агенция по охрана на труда и здравето във връзка със съоръженията, както и стандартите за безопасност на самата компания изисквали всички посетители да носят защитно облекло.   Дей ме откара до следващата циментова сондажна площадка с големина на футболно игрище, пълна с цимент и няколко цистерни-утаители, които в момента работници боядисваха в горско зелено. Много преди да дойдат първите сондажисти са нарекли това място Уел Фийлд[2], тъй като според местните жители през двайсетте години на миналия век тук била пробита нефтена сонда. Както някои негови съседи, Дей подписва договор за аренда отчасти за да защити земята си от настъпващата индустрия, която според него е далеч по-хищна: въгледобив по системата „лонгуол”[3], процес, при който се разработва една прослойка от въглищния пласт на голямо разстояние. Ето какво мисли той: „Според мен, мините по лонгуол метода са много по-разрушителни. Дано тези тръби да ги откажат да копаят за въглища под нас.”   Хидравличното разбиване е завършило, основните съоръжения ги няма и полето е засято отново с червена детелина. Дей не е разтревожен за въздействието от сондажа. „Това, което видях не ме кара да мисля за отрицателни последствия”, заяви той „освен неприятната миризма от компресорната станция”. (Рейндж Рисорсис казали на Дейл, че миризмата идвала от анаеробни бактерии, които често се срещат във фракинг процеса, но били безобидни. Изследването на качеството на въздуха около компресорните станции е част от проучването, което извършва Агенцията за защита на околната среда.) Като повечето от съседите си, Дей вярва, че компаниите използват най-добрите си практики. Тук дадената дума означава много. В крайна сметка, без наредба и контрол, той и другите фермери сами правят някои неща, както например са оградили потоците, за да не допуснат добитъка до тях.   Върнахме се през поле от люцерна до фермата. „Не ме попитахте за професията ми”, забеляза Дей. Бях предположила, че е фермер. „Тук никой не може да оцелее с фермерство”, отвърна той. „Преподавал съм 35 години естествени науки в местните училища”   Разрешението, което Дей и много други са дали на газовата компания да копае в техните земи не е само въпрос на пари. Освен това, те твърдо вярват, че природният газ трябва да стане мост между чуждестранния петрол и устойчивите енергийни източници като слънцето и вятъра. „Природният газ е най-безвредният екологичен източник на гориво, който имаме”, заяви Рик Бейкър, 59 годишен акордьор на пиана, който живее на 91 акра земя между Бил Хартли и Стейси Хейни. „Някои хора няма да се съгласят с това, но природният газ гори чисто.” Той е такъв твърд защитник на сондажите, че дори се съгласил да участва в телевизионна реклама на Рейндж Рисорсис, за което му платили 200 долара.   През лятото на 2009 г., около една година преди да умре кучето й, Хейни забелязала, че понякога водата е черна и че разяжда крановете за вода, пералнята, нагревателя за топла вода и миялната машина. Когато си вземала душ, миризмата била отвратителна – на развалени яйца и диария. Хейни започнала да си купува бутилирана вода за пиене и готвене, но не можела да си позволи същото и за животните.   По-късно през същото лято, синът й Харли започва да се оплаква от мистериозни стомашни болки и периоди на изключителна умора, за което на няколко пъти го приемат в спешно отделение на Детската болница в Питсбърг. „Не можеше да вдигне главата си от скута ми”, каза Хейни. В началото на ноември следваща година, след смъртта на животните си, Хейни решава да направи изследване на Харли за тежки метали и етиленгликол. Докато чака резултатите, Хейни се обажда на Рейндж Рисорсис и ги моли да я снабдяват с вода за пиене. Компанията изследвала водата й и не открила нищо нередно в нея. Бащата на Хейни започнал да носи вода в хамбара й.   След една седмица, на 41-ия рожден ден на Хейни идват резултатите от изследванията на Харли. Оказва се, че Харли има повишено съдържание на арсен в кръвта си. Хейни се обажда отново на Рейндж Рисорсис. На следващия ден компанията доставя цистерна с 5 100 галона вода, наречена „водния бик”. „Нашата политика е ако някой има оплакване или се безпокои да го снабдим с вода до 24 часа”, заяви Пицарела от Рейндж Рисорсис.   Въпреки че е можела да работи по 40 часа като медицинска сестра и да се грижи за две деца и малка ферма, Хейни също не се чувствала добре. Затова след няколко месеца тя направила изследвания на себе си и на Пейдж. Резултатите показали, че в кръвта им има малки количества тежки метали като арсен и промишлени разтворители като бензол и толуол. Според д-р Филип Ландриган от болницата Маунт Синай резултатите потвърждават експониране, но е трудно да се определят потенциалните опасности за здравето по резултатите от изследванията. Той обаче добави: „Тези хора са изложени на арсен и бензол, известни като човешки карциногени. За тези химикали няма безопасни нива.” Пицарела заяви, че тези съобщения не са били показани на Рейндж Рисорсис и че арсенът нямал нищо общо с хидравличното разбиване. Пицарела цитира едно проучване на Центъра по селскостопанско развитие на Пенсилвания, според което 40 процента от водата в кладенците на Пенсилвания имали поне един предварително съществуващ проблем с качеството на водата и че нямало ясно определено въздействие върху качеството на частните водоснабдителни кладенци от фракинга. В едно предишно проучване, 2 процента от държавните кладенци са съдържали арсен превишаващ здравните стандарти.   Хейни и децата й скоро започват да усещат, че дори навън миришело много като водата от душа – комбинация от сладникава миризма на метал, развалени яйца и канални мръсотии. Тя споделя със съседите си и от тях разбира, че върху един хълм на около 1 500 фута от нейния дом и на по-малко от 800 фута от съседката й Бет Войлс имало открит резервоар на площ от пет акра с химически обработена вода.   Хейни се научава да навигира Гугъл „Земя” на компютъра на сина си. (Самата тя няма нито компютър, нито и-меъл адрес.) Вижда на сателитна снимка чакълената пътека и дома си под навес от кленови дървета. Вижда и черния резервоар разположен в квадрат с размерите на шест футболни игрища, в сравнение с който сребърният покрив на къщата на съседа й изглежда нищожен. Тревата около резервоара е мъртва.   Общите опасения за сондирането на природен газ се съсредоточават върху въпроса какви химикали се вкарват в земята от компаниите, още повече защото този списък е търговска тайна. През 2005 г. вицепрезидентът Дик Чейни прокарва изменение в закона за енергетиката, което критиците наричат „вратичката на Халибъртън”. Това законодателство освобождава хидравличното разбиване от разпоредбите по Закона за безопасна питейна вода и покровителства компании като Халибъртън, в която Чейни някога е бил генерален директор да не разкриват какви химикали влизат в земята.   Оказва се обаче, че има проблем и с разтворените вещества, които излизат навън: а именно соли (бромиди, хлориди), радионуклиди като стронций и барий, както и съединенията известни под общото наименование BTEX (бензин, толуол, етилбензин), летливи органични съединения, които могат да увредят човешкото здраве.   Секторът признава, че въпросът как да се третира отпадната вода от фракинга е един от най-належащите проблеми. В Пенсилвания този проблем е особено сериозен. Геоложките формации на Пенсилвания, за разлика от други щати, където е правено сондиране за природен газ не позволява обичайния метод за отвеждане: инжектиране в кладенци, които съхраняват обратния поток дълбоко под повърхността на земята. Изхвърлянето на химическата вода означава тя да се извозва с камиони до друг щат или да се плаща на местни пречиствателни съоръжения за обработването й. Съоръженията, които не са оборудвани със средства за премахване на соли, често връщат водата използвана за фракинга обратно в местните реки. През 2008 г., един завод за стомана в Клеъртон, Пенсилвания се оплаква, че водата от река Мононгаела е негодна за употреба. Пълната със соли вода миришела и имала странен вкус, и разяждала не само промишлените съоръжения, но и миялните машини и крановете за вода в кухните. В продължение на няколко месеца река Мононгаела, която снабдява с питейна вода повечето хора в областта Питсбърг не отговаряла на държавните и федерални стандарти. По искане на Щата Пенсилвания, Армейският инженерен корпус на САЩ установил, че е необходима пет пъти повече вода, отколкото имали във водохранилищата си, за да разредят реката. Почистването им отнело пет месеца.   „Солта е сериозен проблем“, призна Роуз Райли, воден биолог към Армейския инженерен корпус. Тя трябва да се третира като всички други замърсители. „Тя не е биоразградима“.   През изминалата пролет, в отговор на обществения протест Департаментът за защита на околната среда в Пенсилвания поиска от газовите компании да престанат да изпращат обратния поток в пречиствателните станции. Но това беше искане, а не наредба. Въвеждането на такива мерки като действащ закон е скъпо. Шистовият газ се различава от другите видове проучвания за добив на нефт, защото тук липсва евристичния момент. Ако сондираш, няма начин да не намериш. Боби Вагт, президент на неправителствената фондация Хайнц, подпомагаща развитието на югозападна Пенсилвания и бивш директор на газови и петролни компании в продължение на 15 години признава: „Колкото по-малки са разходите за всяка стъпка от процеса, включително тръбопроводи и изграждане на пътища, толкова по-голяма е печалбата.”   Предизвикателството, както изтъква Тим Келси, професор по аграрна икономика в Университета на Пенсилвания е „да не се остави населението да обере пешкира”. Този въпрос е колкото икономически, толкова и екологичен. Банките изразяват нежелание да ипотекират жилища намиращи се в обсег до три мили от някой кладенец. Цели градове могат да се превърнат в изоставени територии и стойността на жилищата рязко да спадне. В момента компаниите, опериращи в Пенсилвания не плащат данък за добива на газ. (Говори се, че губернаторът Том Корбет е получил най-малко 1 милион долара под формата на дарения за кампаниите си от компании с интереси в газовия бизнес.) Наскоро Корбет внесе законопроект за събирането на такси, които според критиците възлизат на от 1% от добива на газ от кладенец, значително по-ниски от таксите в Арканзас (3,54%) и Тексас (5,4%). Демократите в Пенсилвания наричат мярката, която според тях е приятелска за нефтените и газовите компании „Копай, бейби, копай”.   Но за хора като Бил Хартли и други, които посрещат добре хидравличното разбиване в щата политиката на дълбокото сондиране няма такова значение. За тях има значение опазването на общите ресурси. „Единствената ми грижа е водата”, сподели Хартли. „Дядо ми ме научи, че водата е живот.”   В неделя, 8 май 2011 г., Деня на майката, Хейни се връщала заедно с децата от вечеря в близкото ресторантче „Кракер Барел”, завили по Макадамс Роуд и миризмата на канална вода „можеше да накара да повърнеш”, сподели Пейдж, дъщерята на Хейни.   Не само те са усетили миризмата. Бет Войлс, съседката на Хейни се обадила в Департамента за защита на околната среда със същото оплакване от вонята. От Департамента изпратили Джон Карсън, специалист по водата. Бележките му направени на място, които стават публично достояние след връчване на призовка показват, че той също е усетил „силна миризма” при резервоара, но не и в нейния имот. Войлс твърди, че Карсън е отказал да запише оплакването й. Помолен за коментар, Кевин Сънди, говорител на Департамента пише в и-мейл, че „Департаментът за защита на околната среда реагира незабавно на всички оплаквания. На мястото на резервоара се прави разследване. Въпросът е в процес на съдебно разглеждане и на този етап не може да се коментира.” Според Рейндж Рисорсис от Департамента са направили 24 посещения по различно време и не са установили лоша миризма.   Рейндж Рисорсис имаха обяснение: електрозахранването в резервоара спряло и съответно аераторите, които вкарват кислород във водата, за да се предотврати развитието на бактерии също спрели. От Рейндж Рисорсис се позовават на едно проучване на Департамента за защита на околната среда от 2010 г., което сочи, че няма никакво замърсяване на въздуха при резервоара в съседство с имотите на Хейни и Войлс, или където и да е другаде. Критиците на това проучване казват, че въздействието на фракинга върху качеството на въздуха остава недостатъчно изследван.   Същият ден, когато Войлс се обажда на Рейндж Рисорсис, за да им каже, че в носа й се появили мехури, те й предложили да я настанят в хотел според практиката си при всички досадни оплаквания, но тя не искала да остави кучетата и конете си. (По-късно от Рейндж Рисорсис казаха, че не са имали регистрирано оплакване.) Съседите до нея на Макадамс Роуд, Хейни и децата й започнали да получават пристъпи на силен световъртеж и кръвотечение от носа. От тримата, Харли се чувствал най-зле. Хейни го завела на преглед при семейния им лекар, Крейг Фокс в близкия град Вашингтон. Както повечето местни лекари, д-р Фокс не бил виждал дотогава подобни симптоми.    Хейни признава, че съветът на д-р Фокс е бил недвусмислен: „Махни веднага Харли от къщата. Един месец не трябва да бъде наоколо и дори не трябва да минава с кола покрай това място.” Така че Хейни завежда Харли в дома на своя приятелка в градчето Ейти-фор, наречено така на името на дърводобивна компания, а дъщеричката – в дома на родителите си в Амити. Всеки ден обикаля с колата около четири часа, за да заведе децата на училище, а после до приятели и обратно, както и до фермата да нахрани животните, които в някои дни били добре, а в други повръщали и колабирали. Хейни намерила един братовчед, който да вземе свинете й, но не могла да намери дом за другите си животни, тъй че те останали във фермата. Тя оставала в къщи по-малко от час всеки път, само докато сложи пране в пералнята. На всеки два дни харчела по 50 долара за бензин. Къщата им била изоставена. „Нашият дом за 300 000 долара се превърна в замък за котки”, сподели с мен Хейни, когато я посетих през юли.   Хейни не е еколог с леви убеждения; тя е самопровъзгласила се бедна южнячка, която с гордост може да проследи корените си тук най-малко 150 години назад. Това не прилича на битките, които обикновено приема. „Няма да седя и да гледам как разболяват децата ми”, завява тя. „Хората ме питат защо просто не взема да се преместя, но къде да отида? Не мога да си позволя друга ипотека, а ако просроча тази, ще загубя дома си.”   Бет Войлс е също е притеснена. Въпреки че резултатите от медицинските й изследвания не са категорични, тя има мехури в носа и гърлото, главоболие и кръвотечение от носа, болки в ставите, обриви, неспособност да се концентрира, метален вкус в устата. Войлс подава иск срещу Департамента за защита на околната среда през месец май. Рейндж Рисорсис решават и те да участват в делото, защото техните права също са изложени на риск. Документи от източници в сектора и от Департамента – които са вече публични – подкрепят твърденията в делото за серия структурни нарушения и опасни инциденти около резервоара. Те включват шест скъсвания в пластмасовата облицовка на резервоара (поне едно от които е причинено от елен – трупът му трябваше да се извади); най-малко четири спуквания във временна пластмасова тръба водеща в открито поле; два разлива от камиони, един от които замърсил пасище за добитък; и теч в съседен резервоар, в който имало стружки от свредло. Рейндж Рисорсис признават, че след този теч нивото на общо разтворени твърди вещества или соли във водата рязко нараснало. От всички тези нарушения, Департаментът за защита на околната среда цитира само последното. От Департамента отказаха да коментират, като се позоваха на течащата процедура по делото.   В средата на месец юли Ашли, 25-годишната дъщеря на Войлс, яздейки петнистия си жребец Дуд, минала зад химическия резервоар. Ашли чула свистящ и бълбукащ звук в потока. Видяла локви с червени нефтени петна. „Водата беше цветна като дъга”, каза Ашли. На следващата сутрин Хейни и Войлс се обаждат по азбучен ред на всички правителствени агенции, с които се били свързвали през последната година, за да поискат изследване на водата в локвите: Агенцията за защита на околната среда, Департамента за защита на околната среда, Комисията по риболов и риболовни лодки. Обадили се и на Рейндж Рисорсис. В неделя говорителят на Департамента за защита на околната среда казал, че най-вероятно миризмата идва от гниеща растителност. По-късно, резултатите от тестовете, поръчани от Рейндж Рисорсис показват наличие на ацетон, толуол, бензол, фенол, арсен, барий, тежки метали и метан. Компанията твърди, че нито едно от тези вещества не е намерено в питейната вода.   Бил Хатли, Рик Бейкър, Бет Войлс и Стейси Хейни получават първите си чекове за продаденото право това лято от деветте газови кладенци, които лежат на квадратната миля между тях. Стейси използвала голяма част от 9-те хиляди долара да си плати разходите, които направила: 4 500 за доплащане и посещения при лекари, 1 150 за бензин. Заделила 2 700 за данъци върху доходите. Останалите 750 използвала като аванс за каравана. Хейни окончателно преместила децата да живеят зад дома на родителите си в Амити. След известно време съдържанието на бензол и толуол в урината на децата й рязко спаднали. У Хейни обаче, която продължава да се връща във фермата, за да храни животните всяка вечер, съдържанието на бензол и толуол остава високо. Харли все още има силни пристъпи на гадене, за което докторът му изписва Зофран – лекарствен препарат, който най-често се дава на пациенти на химиотерапия. „Те съсипаха живота ни”, заяви Хейни. „Трябва да се тревожа всеки ден дали децата ми ще развият рак. До края на живота си ще се тревожа за тях с тези карциногени, които имаме сега в кръвта си. Загубихме всичко – домашните си животни, стойността на дома ни. Никакви пари, които ще получим от продаденото право не могат да заменят здравето на децата ми.”   На хората от Амуел не им е чужда цената на разработваните находища – загубата на един извор във ферма, потъването на един семеен дом, когато от въглищната мина копаели под него – или цената от липсата на разработване – затворени мелници и закрити работни места. Но като се имат предвид енергийните ни нужди, използването на хидравличния добив и кладенците вероятно ще нарастват. Въпросът е дали наредбите отнасящи се за екологичните и здравни проблеми могат да вървят в крак с една преуспяваща индустрия.   Съседите на Хейни разбрали за болестта на Харли. „Не знам какво да мисля за това”, сподели братовчед му Бил Хартли. „Напълно е възможно да е имало изтичане от резервоара.” Рик Бейкър, съседът на Хейни също не е сигурен къде точно е проблемът. „Не отричам, че нещо става там и това ме притеснява”, добави той. Той се обадил на Рейндж Рисорсис след като докарали за пръв път водоноската да изрази задоволството си от това, че компанията се е погрижила да оправи проблема. Бейкър подкрепя положителното въздействие на сектора върху Амуел и хиляди други общини. „Това определено е нещо, от което Западна Пенсилвания има нужда”, заяви той. „Под нас са едни най-големите запаси на природен газ в света. Този природен газ ни е необходим, за да продължим да работим.” И добави, че икономическите ползи са съществени. „Още има хора, които висят в баровете и чакат стоманените заводи отново да отворят.” И все пак, Бейкър признава, че чувствата му са се променили в сравнение с времето от преди шест месеца, когато говорихме за пръв път. „Трябва да се обърне внимание на въпросите за безопасността и околната среда”, обясни той. Бъдещето го плаши. Бейкър се страхува, че големите петролни компании – Шеврон, БП и други – които искат да се включат в сектора няма да бъдат отговорни пред отделни хора като него и Хейни.   Хейни все пак успя да отиде на тазгодишния Вашингтонски окръжен панаир, където дъщеря й Пейдж загуби на „Спам” състезанието по печене. Крънч, козата на Пейдж спечели първа награда, а Фантом, нейният заек се представи блестящо на шоуто. Както обикновено орехите на Папи се класираха първи. В първата голяма зала в раздела за занаяти една лъскава панделка висеше от сглобено Лего Патерсън съоръжение – модел на газов кладенец. То спечели първа награда.   Илайза Гризуолд е старши научен сътрудник във Фондация Ню Америка и работи върху книга за Америка – дело на човека, подпомогната от Фондация Рокфелер. Редактор: Шейла Глейзър      

---

[1] или съкратено „фракинг”, което може да се преведе „хидроразрив на пласта, хидравлично разбиване или хидравлично разпукване” – бел. пр. [2] В превод „Нефтено поле” – бел. пр. [3] непрекъснат добивен забой– бел. пр.