Дарение за църквата в бургаския квартал "Победа" 04.12.2011
В град Плевен се проведе годишният зимен бал на рицарите тамплиери. Специални гости на събитието бяха съсобствениците на ТВ СКАТ Валери Симеонов (Балевски!) и Данчо Хаджиев. Те получиха благодарности за инициативността и загрижеността, с която работи ТВ СКАТ за България. От ордена направиха дарение за новоизграждащата се църква в бургаския квартал Победа.

skat.bg/news.php



Наглостта и цинизма на тези:

blognarusi.blogspot.com/2010/06/blog-post.html

www.pravoslavieto.com/inoverie/sects/kniga_za_sektite.htm

dveri.bg/content/view/5240/172/

osmth.bg/index.php

vbox7.com/tag:%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8

dariknews.bg/view_article.php

azznam.bg/румен-ралчев-–-приорът-малко-повече-з/

e-vestnik.bg/4411



По темата се препоръчват и книгите на Никола Николов.

И един откъс от книгата - "Властта на тайните общества през XX век или защо човек не управлява света" на германеца Ян ван Хелсинг, из главата "Много ложи объркват нещата":

През 1307 г. ТАМПЛИЕРИТЕ заедно с РИЦАРИТЕ НА ЙОАН (йоанитите) и отчасти с ГЕРМАНСКИЯ РИЦАРСКИ ОРДЕН (последните два възникват като невоенни ордени) са водещите организации зад кръстоносните походи срещу мюсюлманите. Въпреки че не са в добри отношения помежду си, те се бият заедно в защита на християнството.

Не е случайно, че около ТАМПЛИЕРИТЕ цари неяснота относно окултната и историческата им роля; тя се създава умишлено — и то най-вече през последните 150 години. Тайната на Тамплиерите изобщо нямаше да я има, ако не беше превърната в тайна от кръгове и сили, които от своята гледна точка имаха и все още имат интерес да държат истината на тъмно.

Става така, че Тамплиерите попадат в забележителна съдбовна задруга заедно с господаря си Исус Христос. Точно както учението му е превърнато в неговата противоположност — когато т.нар. „Стар завет“, срещу чиито закони се бори, е добавен към християнството — така се преобръща и духът на Тамплиерския орден. Ядрото на фалшификация и в двата случая е едно и също. По — късно, както се знае, възникват различни „Нео — псевдо-тамплиерски — ордени“. В тях вероятно има хора с добра воля, но и шарлатани и слуги на онзи дух, срещу когото някогашните Тамплиери са се борили. Смесването на имената и духа на Тамплиерите с масонските компоненти е направо гротескно. Въпреки това, е така (виж тамплиерската степен в Йоркския ритуал на масоните.)

В зората на Тамплиерския орден начело застават двама дълбоко вярващи мъже — Юг дьо Пайен и Жофроа дьо Сен — Омер, един французин и един нормандец. Образуват малък приятелски кръг, обладан от характерната за Средновековието вяра, която съвременният човек изобщо не може да си представи. На Коледа на 1117 г. в Ерусалим те решават да създадат малка група за защита на поклонниците. Тяхната единствена цел по онова време е да служат на господаря Исус Христос и на вярата. Деветимата са доста самотни — нямат нито протекция, нито много средства.

В началото на следващата година групата се представя пред крал Балдуин I и патриарха, които насърчават тяхното намерение. Скоро след това рицарите, чиято квартира дотогава е „Германската къща“ — използвано от германците сиропиталище — издигат собствена квартира върху територията на някогашния храм. Въпреки че носят името РИЦАРИ ТАМПЛИЕРИ, те смятат себе си за БРАТЯ НА ИСТИНСКИЯ ХРАМ НА ХРИСТОС, с което имали предвид ВЪТРЕШНИЯ ХРАМ НА ДУШАТА.

Историята на Тамплиерите вероятно би протекла различно и напълно безинтересно, ако не бе забележителната находка в руините на храма, към която първоначално рицарите не знаели как да подходят: това са останки от старо — еврейски текстове, само откъслеци, чието съдържание скоро се оказало решаващо за рицарите и за съдбата на ордена. Те са дадени на високообразования Етиен Хардинг за превод. Това дава тласък на всичко, което се случва впоследствие. Находките се оказват фрагменти от докладите на еврейските ешаимини (шпиони), изготвяни по нареждане на теокрацията за делата на „проклетия мамцерс (блуден син) Исус“ и за неговите „богохулства против бога на Израел“ Всичко, което можело да се прочете там, противоречало изцяло на учението, което се проповядвало. Според написаното, Исус наричал старозаветния бог ЯХВЕ Сатана и упреквал евреите, че сами са направили дявола свой единствен Бог Ясни следи за това днес могат да се открият в Евангелието на Йоан, където Исус казва на евреите: „Ваш баща е дяволът“ (Йоан 8:44). Следователно е извършена сериозна фалшификация на оригиналното учение на Христос!

Нека се поставим на мястото на онези дълбоко вярващи рицари, за да разберем шока, който са преживели. Богът, за когото църквата учела, че е „баща на Христос“, бил — според собствените думи на Исус — дяволът, с когото е дошъл да се бори на Земята! Проучването на Библията бързо убеждава здравия разум на обикновения рицар, че учението на Христос е полярна противоположност на т.нар. „Стар Завет“ и двете не могат да се съвместят едно с друго. Евреите никога не наричат своя Бог „баща“, а ЯХВЕ и ЕЛ ШАДАЙ. Ел Шадай обаче е Шайтанът^[2], т.е. „падналият ангел“ (Шадаим = падение; ЕЛ= главен ангел. ЕЛ често се превежда неправилно като „Бог“, „Богът“ в древния Ориент обаче е ИЛ.)

Когато през 1128 г. официалното учредяване на ордена става факт (на който Бернар от Клерво може до известна степен да се смята за покровител), малката дружина на Тамплиерите вече има своя тайна: волята да вникнат в истината за Христос. До момента царяла несигурността — скоро всичко трябвало да се изясни! Намерението им по — скоро трябва да се разбира като наивна набожност на шепа рицари, които искат да служат на господаря си Исус Христос и да предоткрият учението му. В него няма нищо агресивно, защото те не приписвали злото никому. Бернар обяснил, че амбициите им не трябва да се обвързват с омразата и че ще е разумно да не казват открито това, което мислят.

През следващите години не са открити нови сведения за оригиналното Христово учение. Орденът на Тамплиерите изпълнява преди всичко военни задачи. Тайната остава жива само в спомена на малцина — предимно провансалски — братя. Заради задачите в Ориента тя остава на заден план.

Близкият контакт с исляма дава нов импулс. Няколко писма, приписвани на Али Ибн Абу Талиб (Имам Али)^[3], попадат в ръцете на тамплиерско подразделение при нападение над Дамаск. В тях Али съобщавал за фалшифициране на Корана, което сравнява с фалшификациите на евангелията за Христос. Документите достигат Прованс и отново съживяват някогашното намерение да се търси истината за Исус Христос.

Този път се върви стъпка по стъпка: уж случайно провансалската комтурска^[4] резиденция подхвърлила документ, който най-вероятно е от кръга на катарите. Няма нищо странно, че по — късно Тамплиерите отказват да вземат участие в кръстоносния поход срещу тях. Текстът представлява част от оригиналното евангелие на Йоан, записано от еретика Марсион (Марцион) през 94 г. Приложено е писмо с кратко описание на живота на Марсион. В него се споменава, че за периода от 90 до 130 г.сл.Хр. той успява да създаде значимо, чисто християнско учение, което се разпада чак след неговото убийство. Марсион, който се е срещал с апостол Йоан, учи, че самият Христос е въплъщение на Бога, че няма никакъв „Бог — баща — Яхве“ и че именно онзи старозаветен Бог бил сатаната. Че Христос разкрил на хората собствената им святост, че самият той се нуждаел само от добрата им воля, а не от храм и следователно не от църковна институция.

Като последствие се образува „орден в ордена“ — едно истинско затворено общество на Марсионитите. Участниците, които образуват това ядро в рамките на Тамплиерския орден, са предимно германци и провансалци. Повечето рицари едва ли са знаели какво е означавала промяната на простия, симетричен кръст на ордена в „рицарски кръст“ Първоначално познатите „рицарски кръстове“, чиито варианти се използват и от други ордени, днес липсват.

Върху белите си наметки Тамплиерите са носели съвсем обикновен червен кръст. Чак след подмолното марсионитско влияние „марсионитският кръст“ — или бодливият кръст — става символ на Тамплиерите! В раннохристиянските години той е емблемата на Марсионитите; той е „еретичният кръст“. Както се твърди, евангелистът Йоан направил от тръни един кръст за светата майка Мария. Марсион го избира за знак на чистото християнство. Следователно за посветените Тамплиери рицарският кръст е символ за Марсион. По — късно възниква „двойният бодлив кръст“ на тайните тамплиерски учени.

Горе — долу по същото време се появява и бойният вик на Тамплиерите: „Да живее Богът на любовта!“ (Vive Dieu Saint-Amour!), който показва връщането на Христос и изоставянето на старозаветния отмъстителен Бог.

По — голямата част от хората — както във, така и извън ордена — не са посветени в скрития подтекст на всичко това. Моментът не е назрял, изчакват още безусловни документи от раннохристиянско време. На практика те по — късно са намерени — по обиколни пътища, на които няма да се спираме тук. Достатъчно е да кажа, че двама рицари откриват древно скривалище на Марсионитите в руините на древен Картаген. Те не попадат на него случайно, а вървят по следите на Марсион, който дълго време живее на онези места. Това, което откриват, не са само фрагменти на оригинални евангелски текстове от Йоан и Матей, а и един древен картагенски текст за вярата и създаването на света, заедно с направения вероятно от Марион превод на гръцки. В този текст — „Илу Ашера“ — се разпознава истинската основа на учението на Исус.

За появилото се през 1236 г. „Откровение на Тамплиерите“ за нас е от значение само фактът, че то предвещава идването на царство на светлината в „северната страна“ (Германия), чиито пионери ще са най-благородните от Тамплиерите. Откровението идва, когато пред двама рицари, търсещи марсионитски текстове в Картаген, се явява привидение на жена, която им предава въпросното съобщение. Вследствие е изграден Берлин — Темпелхоф — като новата северна столица на „Новия Вавилон“.

И така, каква вяра, какво състояние на духа и какъв мироглед в действителност са изповядвали Тамплиерите?

Средновековната държава се крепи на три стълба: юдейско — християнска религия, старозаветното лихварство, базирано на паричното и търговско стопанство, и принципа за абсолютно господство. Тамплиерите замислили да срутят тези три стълба, доколкото им позволят времето и възможностите. Следователно: елиминиране на юдейско — християнската църква и изграждане на първохристиянско религиозно общество, изключващо всички старозаветни компоненти.

Като резултат: сриване на паричното и търговското стопанство и забраняването на лихвата, премахване на абсолютните монархии и изграждане на един аристократично — републикански ред. Само това е достатъчно да покаже, че управляващите сили е трябвало да унищожат Тамплиерите.

След падането на Ерусалим, което означавало окончателна победа за мюсюлманите, ЙОАНИТИТЕ бягат от Светите земи и се разпръскват в различни средиземноморски острови, чиито имена използвали за своите титли. Така те първоначално се казвали РИЦАРИТЕ НА РОДОС, а по — късно — РИЦАРИТЕ НА МАЛТА. До 1789 г. израстват до изумителна военна и морска сила, преди да бъдат разгромени от Наполеон. През 1834 г. главната им квартира се премества в Рим и днес са известни като СУВЕРЕНЕН И ВОЕНЕН ОРДЕН НА МАЛТА (SMOM) (Малтийския кръст). (Между другото, членове са починалият Уилям Кейси — екс-шеф на ЦРУ (1981–1987), Александър Хейг — бивш американски външен министър, Лий Лакока — председател на корпорация „Крайслер“ Джеймс Бъкли — от радио Свободна Европа, Джон Маккоун — шеф на ЦРУ при Кенеди, Алесандре де Маренчес — шеф на френските тайни служби, Валери Жискар Д’естен (екс-президент на Франция) и др.

ТАМПЛИЕРИТЕ обаче не са в подходяща позиция, защото не успяват да спасят Светите земи. След 1307 г. те са преследвани от Ватикана по заповед на Филип IV Хубави^[5] Приписвани са им сатанински и други практики, а в допълнение Филип завижда на мощта и привилегиите им. По тази причина те бягат от Франция и търсят защита на по — сигурни места — в Португалия, Англия и Шотландия, където властта на Ватикана не е толкова силна. Към тях се присъединяват част от вече съществуващите МАСОНСКИ ЛОЖИ. Под новата си идентичност те започват да работят за протестантската реформация, за да отмъстят за преследванията на католическата църква.

Друга част от тях се обособява в Португалия, променя името си на РИЦАРИТЕ НА ХРИСТОС и са реабилитирани от папа Клеменс V. В Португалия Тамплиерите повторно се сдобиват с власт, но на това ще се спрем по — късно.

На 11 март 1314 г. Филип IV заповядва ЖАК ДЬО МОЛЕ — Великият майстор на Тамплиерите, да бъде изгорен на клада пред катедралата Нотр Дам.

Други две институции по време на кръстоносните походи са ФРАНЦИСКАНЦИТЕ^[6] и ДОМИНИКАНЦИТЕ^[7] ФРАНЦИСКАНЦИТЕ възприемат от египетското братство в Ел Амарна начина на подстригване с шнур, и са истински хуманисти. ДОМИНИКАНЦИТЕ, напротив, са оръдието на най-ужасната институция, която хората някога са изобретявали: католическата Инквизиция.

През 14. век в Германия за пръв път в света изплуват великите посветени от БРАТСТВОТО НА ЗМИЯТА и техните знания под латинското име ИЛЮМИНАТИ. (Старобиблейската дума за змия „нахаш“ (nahash) идва от корена NHSH, което означава „дешифрирам, разбирам“; лат. illuminare означава „осветявам, узнавам, зная“). Един от най-значимите клонове на Илюминатите в Германия са мистичните РОЗЕНКРОЙЦЕРИ, които са въведени от Карл Велики в началото на 9. век. Първата официална ложа е създадена през 1100 г. във Вормс. Дръзките Розенкройцери твърдели, че притежават знание за (извънземното) възникване на човечеството и че познават египетските тайни учения. По — късно се прославят заради уменията си да боравят с мистични символи и алхимия. Връзките между Розенкройцерите и Илюминатите са много тесни и като резултат посвещаването в по — висши степени често означавало въвеждане в кръга на Илюминатите.

Причината, че РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ са трудни за преследване, се дължи на факта, че след създаването си всеки голям клон на братството работи 108 години публично, а след това — 108 години тайно. Тези фази създават впечатлението, че междувременно орденът се е разпаднал и това улеснявало действията му. Според някои автори годината на възникване на ордена е 1614 г. когато в Хесен е публикуван текст, който публично оповестява съществуване му и приканва към членство. Отново е настъпила фаза за „публична дейност“. Текстът, призоваващ хората да се откажат от фалшиви учители като папата, Аристотел и Гален (популярен лекар от древността), разказва историята за фиктивната личност „Кристиян Розенкройц“, който да символизира създаването на ордена. Днес най-често той погрешно е сочен за основател на братството. Явно 108-годишната периодична система е имала пълен успех!

Днес РОЗЕНКРОИЦЕРИТЕ имат множество разклонения, превърнали се в едни от най-позитивните ордени и целят духовното развитие на човека (например AMORC — Alter Mystischer Orden der Rosenkreuzer, Старият мистичен орден на Розенкройцерите).

Илюминатите и Розенкройцерите са движеща сила зад редица религиозни движения. Между другото към тях спадат и ПРИЯТЕЛИТЕ НА БОГ, които са близки до апокалиптичните учения и изискват абсолютно покорство пред водачите. Цялотодвижение по — късно преминава в ОРДЕНА НА СВЕТИ ЙОАН, което Алберт Маккий определя в книгата си „Енциклопедия на масонството“ като „организация на свободните масони с тайна мисия“.

Един от хората с тесни взаимоотношения с Илюминатите и Розенкройцерите е МАРТИН ЛУТЕР^[8], което се вижда от собствения му печат на инсайдер (неговите инициали са розата и кръстът — какъвто е печатът на Розенкройцерите). Това става в прехода, когато начело на католическата църква е Папа Лео Х, син на ЛОРЕНЦО ДИ МЕДИЧИ. Лоренцо ди Медичи е шеф на богата международна банка във Флоренция, а едно поколение преди него ПАПА ЙОАН YXIII възлага на Медичите да събират данъците и десятъка за папата. Това ги прави една от най-богатите и влиятелни банкови къщи в Европа.

Разбиранията на ЛУТЕР срещу властта на римокатолическата църква е оправдано, защото тя прилича повече на търговско дружество, отколкото на духовна институция. Една от водещите личности на реформацията по онова време е ФИЛИП ВЕЛИКОДУШНИ, който основава „Ангелския университет“ в Магдебург и организира политическия съюз срещу католическия КАЙЗЕР КАРЛ V.

След смъртта на Лутер кръгът от единомишленици е поощряван от СЪР ФРЕНСИС БЕЙКЪН, който е най-големият водач на РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ в Англия.

При КРАЛ ДЖЕЙМС I Бейкън е координатор на проекта за създаване на официализирана протестантска английска Библия. Преводът от 1611 г., познат като „Версията на крал Джеймс“, днес е най-използваната Библия в английския свят.

Противоположната реформация е ръководена от едно ново братство, „Обществото на Исус“, по — известно под името ЙЕЗУИТИ. Йезуитският орден е учреден през 1534 г. от Игнаций от Лойача и представлява военно католическо тайно общество, е тайни ритуали, символи и вътрешни степени (клетвата за втора степен изисква смъртта на всички масони и протестанти). ЙЕЗУИТИТЕ са изпратени в Англия за да се борят с протестантските еретици. Те прилежно изпълняват задачата си, което означава, че масони трябвало добре да пазят своите тайни, за да не загубят главите си.

МАСОНИТЕ работят в Англия, Шотландия и Ирландия при абсолютна секретност и поощряват зачитането на протестантството и човешките права. Един от техните майстори (заедно с Великия майстор на Тамплиерите) присъства при подписването на MAGNA CHARTA^[9], а масонските ложи подкрепят протестантските движения в Англия и Германия.

През 1717 г. ЛОНДОНСКАТА МАСОНСКА ЛОЖА излиза на светло, защото смята Англия за достатъчно сигурно място. Това е периодът, който много автори приемат за начало на организираното масонско движение. Официално е така, макар че тайното дело започва хилядолетия по — рано, и както вече се каза, пазенето на тайна не би имало никакъв смисъл, ако днес всеки знаеше какво, къде и кога са вършили масонските братя. Публичната дейност на „Лондонската ложа“ предизвиква силен страх сред останалите ложи и те обвиняват лондончани в предателство. Когато страстите се успокояват, масоните отново се пръскат из цяла Европа и Новия свят. По — късно се официализират в Америка с Декларацията за независимост и „Бостънското чаено парти“, което е дело на БОСТЪНСКАТА МАСОНСКА ЛОЖА.

Джон Лок например използва основните положения на масоните, когато пише конституцията на колонията Южна Каролина, превърнала се по — късно в бастион за масоните. Книгите на сър Френсис Бейкън също разкриват масонската философия.

Декларацията на независимостта^[10] е почти изцяло съчинена и подписана от масони. ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН и повечето от неговите генерали са МАСОНИ. Факт е, че без влиянието им днес нямаше да има САЩ.

Бележки

[1]Мелхиседек цар на Салем (Шалем, бъдещия Ерусалим), съвременник на Авраам. Свещенослужител на предмонотеистичния култ към Елъон („Всемогъщия Бог“), който някои приравняват на старозаветния Яхве. На мозайка от 530–530 г. в италианската църква Сан Витал са изобразени Авел и Медхиседек да принасят жертви на бог, от който се вижда само дясната ръка в мудра, смятана днес за символ на сатаната (Сравни „Мифь народов мира“. Москва 1988, т.2, стр. 136) — Бел.прев. ↑

[2] Шайтан — в мюсюлманската митология едно от имената на дявола — Бел.прев. ↑

[3]Имам Али — четвъртият халиф след Мохамед и първи шиитски имам, първи брадчед на Мохамед. Жени се за дъщеря му Фатима и има двама сина — Хасан и Хусеин. Убит през 661 г. — Бел.прев. ↑

[4] Комтур — управител на рицарски орден — Бел.прев. ↑

[5]Филип IV (1268–1314) — френски крал, възкачил се на престола през 1285 г. Царуването му е белязано със смутове и размирици, той централизира държавната власт и се бори твърдо срещу светската властна църквата и феодализма. — Бел.прев. ↑

[6]Католически орден, основан от Св. Франциск през 1209 г. наричани са още минорити. Живеят съвършено бедно, препитават се от милостиня и проповядват евангелието сред бедните. — Бел.прев. ↑

[7]Католически монашески орден, основан 1215 г. от Св.Доминик за борба срещу албигойската ерес. Мнозина членове на Инквизицията са доминиканци, както и Това Аквински, Алберт Велики, Фра Бартоломео и др. Парижките доминиканци се наричали якобини. — Бел.прев. ↑

[8]Мартин Лутер (1483–1546), саксонец, водач на гражданската реформация в Германия, основател на германския протестантизъм (лютеранство). Отрича католическата догма, че църквата и духовенството са необходими посредници между човека и Бога, обявява християнската вяра за единствен път за спасение на душата. През 1520 г. в двора на Витенбергския университет публично изгаря папската була за отлъчването му от църквата. — Бел.прев. ↑

[9]Magna Charta libertatum — Велика харта на свободите. Нещо като конституционен анекс, който през 1215 г. спечелва известни свободи срещу своеволията на кралската династия на План — тагенетите, управлявала Англия през 1154–1485 г. — Бел.прев. ↑

[10]Декларацията на независимостта е приета на 4 юли 1776 г. на Втория континентален конгрес от представители на английските колонии по време на войната за независимост в Северна Америка. Тя бележи началото на независимата американска държава. — Бел.прев. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Авторско право

• © 2009 Ян ван Хелсинг
• © 2009 Светослав Коев, превод от немски