Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
20.01.2012 13:56 -
1912 - 2012 - сто години от началото на балканските войни
Автор: allvin
Напред, на нож!
Пелин Пелинов
Романът „Напред, на нож!" е втората книга от епичната четирилогия на Пелин Пелинов „Възход и падение". В него е представена цялостна документално-художествена картина на Балканската война (1912-1913)— от нейния замисъл до победния й край. Изключително достоверно са пресъздадени бойните действия на българската армия и дипломатическите ходове на правителството и монарха. Победите при Ереклер, Ески Полос, Гечкенли, на линията Люлебургаз-Бунархисар, на Галиполския полуостров и особено атаката и превземането на Одрин на 13 март 1913 г. са най-високите върхове, до които се издига българското военно изкуство. Балканската война е първата модерна война в Европа — в нея се използват по невиждан дотогава начин артилерията, картечниците и дори самолетите. По характер тя е завоевателна, но по същността си е народна, защото се води в името на националния идеал — освобождаването на братята българи от Македония и Одринска Тракия и обединяването на българското племе. В епичната историческа канава драматично се вплитат съдбите на героите от предходната книга — „Независима България", както и на много нови исторически личности — генерали, политици, дипломати, офицери и обикновени войници. На фона на кървави битки, дворцови интриги, дипломатически капани, остро съперничество сред генералитета пламва една нова голяма любов между главния герой на четирилогията и омъжена жена. И в този роман „светата троица" — власт, пари и секс, е в основата на мислите и постъпките на персонажите. Въпреки обема си „Напред, на нож!" се чете с лекота и увлечение.
Генерал Владимир Вазов - Битката край Дойран.
В началото на септември 1918 г. близо милионната Българска армия заема фронт от Орфанския залив на Бяло море до Елбасан в Албания. Дванадесет дивизии заемат равномерно шестстотинте километра окопи и блиндажи. Резерви няма. Храната за нашите войски е оскъдна, дажбите намаляват всеки месец. Мисълта за крайна победа отдавна е напуснала българското общество. Въпросът е как да се спечелят изгодни следвоенни условия за бъдещето на страната. Всички особено се боят от окупация на страната от войски на съседите - Румъния, Сърбия и Гърция. Румънският политически елит иска всичко до Стара планина, Гърция - всичко до Пловдив, а Сърбия - до Места и Искър.
От тази смъртна опасност България ще бъде спасена от една своя дивизия. Девета плевенска. В един момент, когато целият фронт рухва, а в тила избухва метеж, тридесет и четири хиляди и петстотин български мъже от Плевен, Ловеч, Троян и техните околии ще нанесат най-страшното поражение на английската армия в историята й до този момент. И ще принудят Съглашението да бъде по-отстъпчиво на преговорите за примирие.
Генералното настъпление на съглашенските армии в Македония започва в средата на септември. Планът предвижда българската отбрана да бъде разкъсана в два пункта - Добро поле и Дойран. Двете настъпващи колони трябва да се съединят край Скопие и да затворят в "чувал" цялата Българска армия във Вардарска Македония (600 000 бойци).
При Добро поле настъпващите френска и сръбска армия успяват да изтласкат след тридневна епична битка трите български полка. Техните генерали обаче с ужас оглеждат оголените си флангове.
Къде са англичаните и гърците?
Англичаните (4 дивизии) и гърците (2 дивизии) са пред дойранските позиции на 9-а плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. По-голямата част от числения им състав и днес е при Дойран - в огромни и красиви военни гробища, посещавани и днес от гръцки и английски роднини на загиналите.
Защото на 17 септември 22-ра и 26-а английска и гръцката Серска дивизия тръгват на щурм срещу българските окопи. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30% от атакуващите. А там ги посрещат с контраатака "на нож".
"В края на деня 22-ра и 26-а дивизия бяха анихилирани", - пише в английската военна история. Тоест - напълно унищожени. Гръцката дивизия - също.
Англичаните отчаяно пробват да пробият и в следващите два дни. Стопена е още една дивизия. Опитват пробив в стика между 9-а и 11-а македонска дивизия, заела фронта по Беласица с останалите им две дивизии - 23-а английска и гръцката Критска дивизия. Македонците ги пускат на петдесет метра и ги избиват от упор с картечните си роти и с току-що доставените им немски огнехвъргачки. Бойците на двете дивизии измират в адски мъки.
На 20 септември разузнаването на Вазов му докладва, че пред него няма вражески части. Вазов пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун.Не му разрешават, но използват победата, за да изтръгнат точка в споразумението за примирие, подготвяно именно в Солун от българска делегация, водена от Андрей Ляпчев, България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.
В края на септември тридесет и четири хиляди бойци на 9-а дивизия, оттеглили се в пълен ред и спечелили най-голямата военна победа в историята ни, маршируват по улиците на Плевен.
През 1935 г. генерал Вазов пристига в Лондон на среща на ветерани от войната. Той е посрещнат от домакините на гара Виктория със сведени в знак на почит и уважение знамена на всички съглашенски полкове, сражавали се при Дойран.
Д-р Божидар ДИМИТРОВ
===========================================================================================
Великият подвиг на полковник Константин Каварналиев, паметникът му и други мисли… Статията е написана във връзка с новините от 3 юни тази година, касаещи паметника на полк. Константин Каварналиев, който днес се намира на територията на Р. Македония. Паметника на полк. Каварналиев по време на войните
За втори път реших да пиша за българските военни паметници на територията на Р. Македония, които са в окаяно положение благодарение на управляващите в западната ни съседка и някои други индивиди вътре в нашата собствена Родина, които бездействат. Съдейки по развитието на нещата, които следя още от завръзката преди две години, полк. Каварналиев ще си остане без паметник, и тъй като явно не мога да направя нищо конкретно по въпроса, реших просто да се запитам “защо”? Та защо полк. Каварналиев няма да получи своя заслужен паметник в Македония, на мястото където е бил погребан заедно с бойните си другари още през 1913г.? Полковникът няма да получи своя паметник, защото той е ОПАСЕН. Той все още всява страх в сърцата на македонистите и вдъхва сили в духовете на българите. Той е въплъщение на величествения български морал и лоялност към Родината от началото на века, един от най-ярките примери и доказателства за него. Той е безстрашен рицар на българската кауза, борил се за свободата на македонските българи и спасил от сигурна смърт хиляди невинни от Куманово и близките села и градове. Той е опасен, защото тези невинни българи са били избити от настъпващите гръцки и сръбски войски. Защото тези българи днес са представени като македонци, избити от “българските окупатори”, които (“Църни бугарски кучета!”) са нападнали “мирносъжителсващия със сърбите македонски народ”. Защото ако полковник Каварналиев получи своя паметник, одобрен от македонските власти, значи те са признали истината. Ако той получи паметника си, значи онези местни българи, които всяка Архангелова задушница му носят цветя и палет свещи, ще знаят, те ще са наясно - България още съществува и не ги е забравила. Докато паметникът го няма и България за тях я няма, те не усещат присъствието и. А това е само един паметник от всички, които трябва да бъдат построени отново.
Великият подвиг на полковник Константин Каварналиев представен в “Памет българска” по Канал 1: http://www.youtube.com/watch?v=3hHLcQUlZy0&eurl Полк. Константин Каварналиев има сходна съдба е един друг велик българин, който загива само няколко години по-късно. Става дума за генерал Иван Колев - бащата на българската конница, който прекарва месеци наред върху седлото на коня си, изминавайки хиляди километри при освобождаването на Добруджа, този български генерал заболява и умира точно заради безспирните си походи през студените зимни месеци. Фелдмаршал Аугуст фон Макензен, главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт сравнява ген. Иван Колев с Фридрих Велики (също известен като конник). За награда, за дето е воювал срещу руски част в името на Родината си, след 9 септември 1944 името на ген. Колев е премахнато от всички учебници по история, а проектът по построяване на паметник спира. Днес този български герой също няма паметник, защото той също е бил опасен за властта и след смъртта си. Неслучайно при завладяването на България турците са унищожавали системно всички места свързани с българщината и култа към Родината, защото тези места поддържат духа на народа. Така правят всички, които се опитват да изтрият общата народна памет - основна част от националното самосъзнание. Нацията като общност се крепи на общото минало, когато го няма, една колона е срутена. Паметникът на полк. Каварналиев би укрепило тази колона, а Скопие не иска това да става! Ей, затова полк. Каварналиев няма да получи заслужения си паметник в Македония, за която е загинал. А нашите съседи няма и да разберат, че Каварналиев се е борил не за българските от България, нито пък за българите, които населяват днешна Р. Македония, а се е бил и умрял за българите изобщо, защото както тогава, така и сега България продължава да граничи със себе си във вскчки посоки, но това няма кой да го разбере. Целите на идеалът, в който се е клел полк. Каварналиев са забравени! Българинът гледа личното си благо, няма значение дали се намира в България или в Р. Македония, той си е един и същ и е обладан от треска за злато и стремеж към скъп и лесен, но само личен, егоистичен живот. Но народ без идеал и цел няма бъдеще. Полк. Каварналиев е смазал егоизма, в неговата личност такъв не съществува, той се е жертвал за своята Родина и народ, за хилядите невинни, които са се надявали на неговите действия и за ония, които са искали да видят България отново цяла. Той е всичко онова, което днешният българин не е! Точно по тази причина на официалната ни власт, вътре в България, не и пука особено дали полк. Каварналиев и останалите български офицери и войници, загинали на територията на Р. Македония ще си получат заслужените военни паметници. Защото туко-виж някой съвременен българин станал като тях! По същата причина няма да видим и улица кръстена на българина проф. Богдан Филов - още един човек готов да се бори за Родината с всички средства!
И накрая ви напомням за едно действие на вътрешната ни власт, което доказва нехайството и:
мин. Михаил михов: Подкрепяме Македония по пътя й към ЕС и НАТО
А тяхната власт не подкрепя паметниците ни!!! www.bg.altermedia.info
==============================================================================
Генерал Гудериан (главнокомандващ танковите войски на Вермахта през WW - 2):
,,Учил съм се на танкова война от действията на генерал Колев с конницата му в Добруджа."
==============================================================================
Още материали за бойните действия на българските войски можете да видите на:
http://bkks.org/forum/index.php?topic=2066.0
Напред, на нож!
Пелин Пелинов
Генерал Владимир Вазов - Битката край Дойран.
В началото на септември 1918 г. близо милионната Българска армия заема фронт от Орфанския залив на Бяло море до Елбасан в Албания. Дванадесет дивизии заемат равномерно шестстотинте километра окопи и блиндажи. Резерви няма. Храната за нашите войски е оскъдна, дажбите намаляват всеки месец. Мисълта за крайна победа отдавна е напуснала българското общество. Въпросът е как да се спечелят изгодни следвоенни условия за бъдещето на страната. Всички особено се боят от окупация на страната от войски на съседите - Румъния, Сърбия и Гърция. Румънският политически елит иска всичко до Стара планина, Гърция - всичко до Пловдив, а Сърбия - до Места и Искър.
От тази смъртна опасност България ще бъде спасена от една своя дивизия. Девета плевенска. В един момент, когато целият фронт рухва, а в тила избухва метеж, тридесет и четири хиляди и петстотин български мъже от Плевен, Ловеч, Троян и техните околии ще нанесат най-страшното поражение на английската армия в историята й до този момент. И ще принудят Съглашението да бъде по-отстъпчиво на преговорите за примирие.
Генералното настъпление на съглашенските армии в Македония започва в средата на септември. Планът предвижда българската отбрана да бъде разкъсана в два пункта - Добро поле и Дойран. Двете настъпващи колони трябва да се съединят край Скопие и да затворят в "чувал" цялата Българска армия във Вардарска Македония (600 000 бойци).
При Добро поле настъпващите френска и сръбска армия успяват да изтласкат след тридневна епична битка трите български полка. Техните генерали обаче с ужас оглеждат оголените си флангове.
Къде са англичаните и гърците?
Англичаните (4 дивизии) и гърците (2 дивизии) са пред дойранските позиции на 9-а плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. По-голямата част от числения им състав и днес е при Дойран - в огромни и красиви военни гробища, посещавани и днес от гръцки и английски роднини на загиналите.
Защото на 17 септември 22-ра и 26-а английска и гръцката Серска дивизия тръгват на щурм срещу българските окопи. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30% от атакуващите. А там ги посрещат с контраатака "на нож".
"В края на деня 22-ра и 26-а дивизия бяха анихилирани", - пише в английската военна история. Тоест - напълно унищожени. Гръцката дивизия - също.
Англичаните отчаяно пробват да пробият и в следващите два дни. Стопена е още една дивизия. Опитват пробив в стика между 9-а и 11-а македонска дивизия, заела фронта по Беласица с останалите им две дивизии - 23-а английска и гръцката Критска дивизия. Македонците ги пускат на петдесет метра и ги избиват от упор с картечните си роти и с току-що доставените им немски огнехвъргачки. Бойците на двете дивизии измират в адски мъки.
На 20 септември разузнаването на Вазов му докладва, че пред него няма вражески части. Вазов пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун.Не му разрешават, но използват победата, за да изтръгнат точка в споразумението за примирие, подготвяно именно в Солун от българска делегация, водена от Андрей Ляпчев, България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.
В края на септември тридесет и четири хиляди бойци на 9-а дивизия, оттеглили се в пълен ред и спечелили най-голямата военна победа в историята ни, маршируват по улиците на Плевен.
През 1935 г. генерал Вазов пристига в Лондон на среща на ветерани от войната. Той е посрещнат от домакините на гара Виктория със сведени в знак на почит и уважение знамена на всички съглашенски полкове, сражавали се при Дойран.
Д-р Божидар ДИМИТРОВ
===========================================================================================
Великият подвиг на полковник Константин Каварналиев, паметникът му и други мисли… Статията е написана във връзка с новините от 3 юни тази година, касаещи паметника на полк. Константин Каварналиев, който днес се намира на територията на Р. Македония. Паметника на полк. Каварналиев по време на войнитеЗа втори път реших да пиша за българските военни паметници на територията на Р. Македония, които са в окаяно положение благодарение на управляващите в западната ни съседка и някои други индивиди вътре в нашата собствена Родина, които бездействат. Съдейки по развитието на нещата, които следя още от завръзката преди две години, полк. Каварналиев ще си остане без паметник, и тъй като явно не мога да направя нищо конкретно по въпроса, реших просто да се запитам “защо”? Та защо полк. Каварналиев няма да получи своя заслужен паметник в Македония, на мястото където е бил погребан заедно с бойните си другари още през 1913г.? Полковникът няма да получи своя паметник, защото той е ОПАСЕН. Той все още всява страх в сърцата на македонистите и вдъхва сили в духовете на българите. Той е въплъщение на величествения български морал и лоялност към Родината от началото на века, един от най-ярките примери и доказателства за него. Той е безстрашен рицар на българската кауза, борил се за свободата на македонските българи и спасил от сигурна смърт хиляди невинни от Куманово и близките села и градове. Той е опасен, защото тези невинни българи са били избити от настъпващите гръцки и сръбски войски. Защото тези българи днес са представени като македонци, избити от “българските окупатори”, които (“Църни бугарски кучета!”) са нападнали “мирносъжителсващия със сърбите македонски народ”. Защото ако полковник Каварналиев получи своя паметник, одобрен от македонските власти, значи те са признали истината. Ако той получи паметника си, значи онези местни българи, които всяка Архангелова задушница му носят цветя и палет свещи, ще знаят, те ще са наясно - България още съществува и не ги е забравила. Докато паметникът го няма и България за тях я няма, те не усещат присъствието и. А това е само един паметник от всички, които трябва да бъдат построени отново.
Великият подвиг на полковник Константин Каварналиев представен в “Памет българска” по Канал 1: http://www.youtube.com/watch?v=3hHLcQUlZy0&eurl Полк. Константин Каварналиев има сходна съдба е един друг велик българин, който загива само няколко години по-късно. Става дума за генерал Иван Колев - бащата на българската конница, който прекарва месеци наред върху седлото на коня си, изминавайки хиляди километри при освобождаването на Добруджа, този български генерал заболява и умира точно заради безспирните си походи през студените зимни месеци. Фелдмаршал Аугуст фон Макензен, главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт сравнява ген. Иван Колев с Фридрих Велики (също известен като конник). За награда, за дето е воювал срещу руски част в името на Родината си, след 9 септември 1944 името на ген. Колев е премахнато от всички учебници по история, а проектът по построяване на паметник спира. Днес този български герой също няма паметник, защото той също е бил опасен за властта и след смъртта си. Неслучайно при завладяването на България турците са унищожавали системно всички места свързани с българщината и култа към Родината, защото тези места поддържат духа на народа. Така правят всички, които се опитват да изтрият общата народна памет - основна част от националното самосъзнание. Нацията като общност се крепи на общото минало, когато го няма, една колона е срутена. Паметникът на полк. Каварналиев би укрепило тази колона, а Скопие не иска това да става! Ей, затова полк. Каварналиев няма да получи заслужения си паметник в Македония, за която е загинал. А нашите съседи няма и да разберат, че Каварналиев се е борил не за българските от България, нито пък за българите, които населяват днешна Р. Македония, а се е бил и умрял за българите изобщо, защото както тогава, така и сега България продължава да граничи със себе си във вскчки посоки, но това няма кой да го разбере. Целите на идеалът, в който се е клел полк. Каварналиев са забравени! Българинът гледа личното си благо, няма значение дали се намира в България или в Р. Македония, той си е един и същ и е обладан от треска за злато и стремеж към скъп и лесен, но само личен, егоистичен живот. Но народ без идеал и цел няма бъдеще. Полк. Каварналиев е смазал егоизма, в неговата личност такъв не съществува, той се е жертвал за своята Родина и народ, за хилядите невинни, които са се надявали на неговите действия и за ония, които са искали да видят България отново цяла. Той е всичко онова, което днешният българин не е! Точно по тази причина на официалната ни власт, вътре в България, не и пука особено дали полк. Каварналиев и останалите български офицери и войници, загинали на територията на Р. Македония ще си получат заслужените военни паметници. Защото туко-виж някой съвременен българин станал като тях! По същата причина няма да видим и улица кръстена на българина проф. Богдан Филов - още един човек готов да се бори за Родината с всички средства!
И накрая ви напомням за едно действие на вътрешната ни власт, което доказва нехайството и:
мин. Михаил михов: Подкрепяме Македония по пътя й към ЕС и НАТО
А тяхната власт не подкрепя паметниците ни!!! www.bg.altermedia.info
==============================================================================
Генерал Гудериан (главнокомандващ танковите войски на Вермахта през WW - 2):
,,Учил съм се на танкова война от действията на генерал Колев с конницата му в Добруджа."
==============================================================================
Още материали за бойните действия на българските войски можете да видите на:
http://bkks.org/forum/index.php?topic=2066.0
Вълнообразно
Митът за холокоста - Юрген Граф - част 1
Беларус забрани вноса на стоки от Русия
Франкфуртска марксистска школа
Беларус забрани вноса на стоки от Русия
Франкфуртска марксистска школа
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
