Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9990634
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
06.01.2012 13:20 - Ерата на американското господство уверено върви към своя край
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 519 Коментари: 0 Гласове:
1



Автор: zahariada

Ерата на американското господство уверено върви към своя край

Източник 

image


Във всеки аспект на човешкото съществуване настъпват постоянни промени. Въпреки това, промените, които наистина имат значение, се случват много рядко. И дори тогава (с изключение на поглед към минали събития), трансформационните промени трудно се забелязват. Приписването на космическо значение на всяка новина и всяко неочаквано събитие обявявано за революция, на самопровъзгласилите се тълкуватели на съвременната сцена - особено политици и експерти - допринасят проблемите да се размиват между тривиални и значими.

Всеки, който казва, че сега се случват, наистина, големи промени, трябва да прави това пестеливо и с повишено внимание, предвид възможността, че развиващите се събития може да разкрият напълно различна картина.

С оглед на горното, сегашния момент е възможно да е такъв, когато международния ред, в действителност, е подложен на фундаментална промяна. "Следвоенното устройство" на света, станал възможно след Втората световна война, върви към своя край. Очакват ни големи преразпределения на властта. Световният ред, който донесе на американския народ огромно предимство, срещу нищо, слиза към нулата.

Във Вашингтон, междувременно, управляващата класа е заслепена и се преструва, че нищо подобно не се случва и упорито настоява, че сега е още 1945-D, и така наречения американски век е предназначен да продължи в продължение на няколко века.

Големите промени се случват сега

Големите политически, икономически и военни промени се случват пред очите ни. И това включва най-малко четири сходими вектори.

Първо, разпадането на програмата  "Свобода ": След събитията от 9 / 11, администрацията на Буш, беше насочена към преразпределение на Близкия изток. Това беше крайната стратегическа цел на Буш в "глобалната война срещу терора".

Буш искаше да създаде нов ред, който би бил полезен за САЩ, и, който да осигури безпрепятствен достъп до петрол и други ресурси, да пресуши насилствено ресурсите на ислямския радикализъм, и да развърже ръцете на Израел в неговата свобода на действие в региона. Ключът към успеха на тези проблеми би била армията на САЩ, която президентът Буш (и много обикновени американци) смятат за неустоима и непобедима и в състояние да завладее всички, винаги и при всякакви условия.

Уви, след внедряването в Ирак на "Програмата "Свобода ", тя почти веднага се срина. Администрацията на Буш очакваше, че операцията за освобождаване на Ирак ще бъде лесна и кратка война с триумфален резултат. В края на краищата това се оказа дълга, мръсна и скъпа война с нееднозначни резултати.


Дълго преди той напусна поста си през януари 2009 г., президентът Буш се отказа от своята "Програма" Свобода ", въпреки че не признава неуспеха си, и следователно не е давал на американците инструкции в случай на неизпълнение. Най-малко един от резултатите е, че сега ние знаем, че американската военна сила, макар и впечатляваща все още не достатъчна, за да наложи волята си в Близкия изток.

Междувременно Ал Кайда в Месопотамия продължава да играе важна роля, провеждайки по 30 нападения седмично, срещу иракските сили за сигурност и цивилни граждани.

Второ, Голямата рецесия: В историята на американската политическа икономия спукването на спекулативните балони е повтаряща се тема. Рецесии, с различна интензивност, настъпват почти на всеки 10 години.

Въпреки това, икономическата криза, която започна през 2008 г., няма равна на себе си, и се отличава с дълбочина, продължителност и устойчивост на дори най-енергичните (или екстравагантни) коригиращи мерки. В този смисъл, последната рецесия от всичките различните и разнообразни рецесии, които е имало през последните 50 години, повече напомня на Голямата депресия на 1930те.


За да не се превърне в обикновено преходно явление, то сега, изглежда, се трансформира в нещо ново.
Голямата рецесия може лесно да открие нова ера - нейната продължителност не е определена, но се очаква, че това може да отнеме години - години на нисък растеж, висока безработица и нисък капацитет. Веднага след като приходите не могат да растат, а младите, току-що завършили образованието си, изведнъж откриват, че за тях няма подходяща работа, средната класа започва да осъзнава, че мита за Америка като безкласово общество е просто само мит. Правилата на играта се променят мошенически, непрекъснато в полза на малцинството за сметка на мнозинството, а през последните години, тя става все по-нагло очевидна.

Само за няколко години доверието в политическата стабилност на Вашингтон е спаднала рязко. Конгресът се превърна в посмешище. Надеждите, очаквани от избора на Обама отдавна са изчезнали, оставяйки привкус на разочарование и цинизъм.

Трето, арабската пролет: както и в случая на задъхващата се икономика на САЩ, прогнозите за близкоизточна политика са изпълнени с рискове. Ще приемат ли Тунис, Египет и Либия демокрацията? Ще могат ли ислямските движения да съжителстват с модерния секуларизъм? Едно нещо е сигурно: продължаващите сътресения в арабския свят, измитат от района и последните следи от западния империализъм.


Европейците създадоха модерен Близък изток, с единствената цел да служи на интересите на Европа. С отслабването на европейска сила по време на Втората световна война, САЩ, в началото плахо, но от 1980 г., без всякакви реверанси, настъпиха напред, за да запълнят празнината. Това, което е предимно британска сфера на влияние, сега е американска.

Събитията от последните години показаха ясно, следния факт: "покрива е свален", масите кипят, и САЩ (а, и всички останали) могат да направят много малко за да преиграят ситуацията отново. Чудесното упражнение за арабското самоопределение започна. Арабите (а не арабите в по-широкия смисъл на мюсюлманския свят) са решили да определят собственото си бъдеще. Резултатът може да бъде мъдър или глупав. Въпреки това, САЩ и другите западни страни нямат друг избор, освен да приемат резултата и да работят с последиците, независимо какви са те.

Четвърто, стремежа за оцеляване на обсадената Европа е на изживяване: В значителна степен, историята на ХХ век, най-малкото, е западната версия на тази история, когато за проблемите на Европа, Америка идва на помощ. Първите два големи проблеми,, разбира се, са двете световни войни. След първата война в Америка си отиде, но след втората остана, не само за да предостави на Европа,  войниците си, но също и за възстановяване на опустошената икономика на европейските демокрации.


Дори и след половин век, планът Маршал се откроява като един конкретен пример за мъдро държавно управление, както и доказателствата за ненадминатия икономически потенциал на Америка след Втората световна война.

Това беше тогава. Днес Европа е отново пред проблем, но този път за щастие не се нуждае от армия, която да спре безобразията. Това е една икономическа криза, и се основава на Европейското безразсъдство и безотговорност (макар и малко различаващи се от тези на основната икономическа криза в САЩ).

Ще дойде ли отново Чичо Сам на помощ? Никакъв шанс. Остарял и одрипан, чичо Сам не може да се възстанови. Кой, тогава, да извика Европа за помощ? Последните заглавия доста конкретно говорят за това:

* "Безпаричната Европа с надежда гледа към Китай"

* "Европа моли за спасение Пекин"

* "ЕС е с протегната ръка в пред Пекин"

* "Ще стане ли Китай спасител на Европейската дългова криза?"

Основният въпрос тук не е да се види дали Китай ще издърпа Европа. Говорим повече за изместване на очакванията. Едва ли ролята на спасител на Европа сега е Вашингтон? Очевидно не.

Назад в бъдещето

Както се пее в една стара песен: "Явно нещо се случва, но не е ясно какво и как."

Американските политици продължават щедро да ръсят празни уверения за американското световно лидерство, американската изключителност и безкрайния американски век. Те отчаяно искат да вярват, че всичко си остава както и преди, и по този начин да осигурят в Овалния кабинет точния човек за тях.

"За всички онези, които продължават да се противопоставят на волята на народа в стремежа си за политическа и икономическа свобода", вещае кандидатът за президент Джон Хонтсман. "Искаме да стане ясно, че те са на грешен път и да се уверим, че светлините на Америка, ярко осветяват всеки ъгъл на земното кълбо, като символ на надежда и вдъхновение. "

"Това е момента за Америка", казва другият кандидат, Мит Ромни. "Трябва да приемем предизвикателството и да не се плашим от него, да не се крием в изолационистките черупки, да не вдигаме бяло знаме за капитулация, и да не се поддаваме на спекулациите, че времето на Америка е минало ... Аз няма да дам положението на Америка в света."

Нищо страшно в Америка или в света не става, което не може да бъде коригирано чрез премахването на Обама от президентството и възстановяване на правилния ред на нещата.

"Не идва ли края на Америка?". Този въпрос украсява корицата на последния брой на Foreign Affairs - водещия орган на стабилността на външната политика на страната. И както обикновено се случва, в случай на установяване на нестабилност, Foreign Affairs поставя грешния въпрос, позициониран като заблуда, и с готовност дава насърчение за отговор. Извикайте от покривите: Не, Америка не е краят.

Въпреки това, се събират все повече и повече доказателства, че Америка днес не е Америка, 1945год.. И международното устройство е само отражение на ситуацията, която е съществувала по време на разцвета на американската мощ. Цялата планета го знае. Може би, най-накрая е дошло времето, това да се разбере от американците, от политиците. Ако това не стане, то за болезненото възмездие, няма да се чака дълго.
Превод и редакция:
Захари Андреев

Автор:
Andrew J. Bacevich is professor of history and international relations at Boston University. A TomDispatch regular, he is the author, among other works, of Washington Rules: America’s Path to Permanent War and the editor of The Short American Century: A Postmortem, forthcoming from Harvard University Press.






Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене