Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9991360
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
06.01.2012 09:16 - 124 години от Рождението на генерал Христо Луков - възродител на Българската армия
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 2036 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 28.02.2012 01:16


image

"Днесъ ние сме длъжни повече да работимъ, а по-малко да говоримъ."

ген. Христо Луковъ



Христо Николов Луков
е български офицер (генерал-лейтенант), преподавател и политик, ръководител на националистическата организация Съюза на българските национални легиони. Министър на Войната на Царство България в периода 1935 - 1938 година.

Роден е в град Варна на 6 януари 1888 година. Завършва Военното на Н.В. училище през 1907 година и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните за национално обединение 1912-1918 г. като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. Достига чин майор. Участва с 1-ва и 5-та дивизии във всички бойни действия в Първата световна война.

В българското общество за него е жива легендата [1][2] за спасяването на град Кюстендил от окупация и анексиране към Сърбия в края на Първата световна война, когато на 28 септемрви 1918г. останал на позицията напълно сам с 4 оръдия и няколко местни овчари и козари, които му подават снарядите открива убийствен огън по настъпващите между Царев връх и Калин камък сръбски войски командвана от полк. и спира настъплението им към българските окопи опразнени от участващите във Владайското въстание войници.

След войните е командир на 4ти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа (1924 - 1928г.), на Учебното отделение в Артилерийската инспекция (1928 - 1934г.), командир на 2-ра и 3-та пехотна балканска дивизия.

От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 година генерал Христо Луков е Министър на Войната в правителството на Георги Кьосеиванов. Като министър извършва разформироването на Военния съюз през март 1936г. и въстановяването на унищожената от Ньойският договор Българска армия, цялостната й реорганизация, превъоръжаване и модернизация, което му спечелва много привиърженици.

На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса. От 1932 година до смъртта си е лидер на силния Съюза на българските национални легиони, който е възприеман като масова крайно дясна опозиция на правителството на Богдан Филов. Няма автентични документи подкрепящи твърденията, че е настроен антиеврейски,[3] такъв въпрос в България не стои защото евреите традиционно са считани за част от нацията[4] и са едни от най-лоялните граждани на Царството, но той е дълбоко признателен на немците върнали Добруджа, Беломорието и Македония в българските граници и давайки си сметка за тяхната мощ по никакъв начин не си позволява да се изказва критично за идеологията им и не се противопоставя на "Закона за защита на нацията" - цената която трябва да се плати за да не бъдат депортирани българските поданици от еврейски произход от старите територии на държавата.

Пред легионерите Луков подчертава, "че България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси."[5]

Кирил Никифоров Ганев съвременник и съратник пише: "Генерал Хр. Луков беше в центъра на една кампания, за излизане от войната, което можеше да стане с мълчаливото съгласие на Германия, защото това можеше да ползва и нея ...така се нарушават сметките на “Съюзниците”(в случая Великобритания и САЩ)....България във въоръжен неутралитет да запази комуникациите си с Гърция, през Албания и западна Македония. При това положение “Съюзниците” изгубват ценни козове за намеса, а Монархът губеше абсолютната си власт." След правителствена смяна под обществения и на войската натиск, царя да бъде изолиран от властта и България да излезе от войната, подобно на Турция в предходните години, в благосклонен към Хитлер неутралитет, има и мнения, че напротив целяло се е страната да се ангажира още по-тясно с Германия. Според Илия Станев[6] едно правителство начело с ген.Луков е било в проектиран състав: полковник Пантев – министър на Вътрешните работи. Сотир Янев – на Външните (и двамата убити наскоро след ген.Луков), Кръстьо Пастухов, Георги Марков от Плевен (бивш народен представител от социалдемократите), проф.Владикин, Илия Станев и др. Ген. Луков провежда срещи с партийни лидери като Димитър Гичев и Кръстьо Пастухов, които съвсем не са про-немски настроени.

Пенсионираният генерал Луков е убит на 13 февруари 1943 година вечерта от терористката с еврейски произход Виолета Бохор Якова член на бойна група на БКП за политически убийства ръководена от Иван Буруджиев. Генералът застрелян в гръб, пред очите на малката си дъщеря докато влиза в дома си. Следващи жертви на атентаторите са полковник Пантев и социалдемократът и народен представител Сотир Янев. Неколкократно се провалят опитите за убийство на обикновеният радиоинженер Кулчо Янакиев, който успешно засича и заглушава предаванията от съветска територия върху вълната на радио София. Тогава апарата на Никола Гешев успява да унищожи терористичните групи.

Опелото на генерал Христо Луков е с изключителни почести в храма на Военното училище, присъстват Царя, Принц Кирил, министри, дипломати. Легионери и граждани правят шпалир от няколко реда от моста на Перловската река на бул.”Евлоги Георгиев” по входната алея на Военното училище до черквата, над 12 000 души идват да се поклонят пред българският генерал. Погребан е в централните софийски гробища недалеч от Стефан Стамболов.

Ген. Христо Луков е автор на статии и студии на военна тематика, предимно в областта на артилерията и техническото оборудване на армията, които са високо ценени от военните специалисти.

Военни отличия [редактиране] Паметта за ген. Луков [редактиране]

Поставена е паметна плоча на дома, в който е живял и пред който е убит генерала на ул. "Тракия" №1 (бивша Артилерийска).

Самата улица в декември 2009г. с решение на Столичният общински съвет в отговор на подписка от около 60% от живущите на нея е наименувана на ул. “Ген. Христо Луков”. На 26 февруари 2010г. по повод административните неудобства, предизвикани от промяната на адресите им, решението е отменено с уговорката, в бъдеще някоя безименна до момента столична улица да бъде преименувана на ул. "Ген. Христо Луков".


bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2

Виж още:


samvoin.blog.bg/politika/2011/01/06/nacionalnite-predateli-sini-i-cherveni-kominternovci-i-mason.662880

nacionalensvetogled.wordpress.com/category/%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D1%8A-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D1%A3-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B8/



Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене