Автор: jelezov

Желю Железов       

 

 ДВЕТЕ  МАНТРИ НА НОВИЯ ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

 

Обяснение за тези, които не знаят що е то „мантра”: това е хиндуистка, а по косно и будистка религиозна дума на санскрит и означава „средство на съзнанието”, най-често превеждана като „заклинание”. (Уикипедия).

В словото на г. Плевнелиев на пресконференцията, по случай изборната победа, най-често звучаха две словосъчетания: „модерна България” и „еврпопейско развитие”. Според мен, това са чиста проба „мантри”, а не понятия с конкретно съдържание.

Прилагателното „модерно” в повечето западноенропейски езици означава „ново”. Епохата след Средновековието в Европа се нарича “Temps moderne” и се превежда като „Новото нреме”. В българския език „ново” и „модерно”, макар и с близко смислово натоварване, не са синоними. Когато г. Президентът казва „модерна България”, сигурно си представя магистрали, бизнес центрове и тям подобни инфаструктурни обекти, т. е. една натруфена територия. Но, точното съдържание на това понятие е „буржоазна България”, т. е. страна, в която господстващ е капиталистическият обществен строй, - срамежливо назоваван „демокрация и пазарна икономика - който замени социализма,  колабирал и скоропостижно починал след 1989 г. Широко известно е, че откак съществува капитализмът като обществен строй, светът е разделен на развити и богати, и на слаборазвити и бедни държави. Последните е прието да се наричат „Пириферия”. След 1989 г България попадна в Периферията, доказателство за което са стандарта и качеството на живот на огромното мнозинство от българите. Като член на ЕС тя си остава бедна страна от неговата перифирия. И ще си остане такава докато властта е в ръцете на компрадорската буржоазия. Една власт, изразявяща интересите на националната буржоазия следователно и интересите на буржоазната нация, каквато не е властта на ГЕРБ, поне би се опитала да измъкне страната от положението й на периферия.

Нашата интелигенция е длъжник на народа, доколкото ограбването на националното богатство от чуждия капитал, с посредничеството на компрадорите, за нея е тема табу. Ако хората разбираха как чуждият капитал ежегодно присвоява  12-15 млрд. лева от националното ни богатство, процентът на гласувалите за ГЕРБ и г. Плевнелиев надали щеще да надхвълби 5-6, защото той и патронът му ББ са типични компрадори. Икономическият живот на една нация е може би най-трудният обект на човешкото познание. По този повод Хенри Форд отбелязва:

„Достатъчно е, че народът не разбира нашите банкова и парична система. Защото ако ги разбираше, предполагам, че още преди изгрев слънце щеше да избухне революция.”

Признаците на империалистическата политика на ограбване на страните от Периферията, с задължителното посредничество на местната компрадорска буржуазия, са твърде много. Тук ще спомена само накои от най-важните:

-          господството, именно господството, а не  просто присъствието на чуждестранная капитал над националната икономика. Това са любимите на властниците „стратегически инвенститори”.

-          Осигуряване на блогоприятна бизнессреда за чуждия капитал с финансова стабилност, поддържана чрез мизерията на трудещите се.

-          Приоритетно развитие на инфаструктурата и най-вече на пътищата и съобщенията. Това е нещо с което винаги е започвала колониалната експанзия на метрополиите.

-          Деиндустриализацията на страната, прикривана обикновено с идеологеми като „постиндестриално общество” и др. под.

-          Първоначално сриване на националното многоотраслово селско стопанство с последващата му латифундизация.

-          Варварско отношение към науката, научните изследвания и образованието. Спомнете си за “феодалните старци от БАН” на министър Дянков

-          Съзнателна замяна на изконната българска душевност с т. нар. „масова култура” на метрополиите.                                                      

Любезният читател вероятно би могъл, в коментарите си, да добави още съществени признаци.

            Другата мантра – „европейското развитие” - си остава безсмислица, ако не се уточни смисълът на прилагателното „европейско”. Хиляди неща могат да бъдат назовани като европейски, но тук става дума за социално-икономическата ориентация на Съюз от европейски държави, по-точното определение но която е „капиталистическа”. Един ден – и той не е далеч - ЕС ще се превърне в Европейски социалистически съюз  и тогава развитието логично ще се определи като социалистическо, а „европеско” ще е прилагателно за обозначаване географската принадлежност на бъдещия ЕСС.

            Резултатите от изборите за президент показват съвсем убедително, че осъзнато ориентираните и желаещи европейско капиталистическо развитие на България не са повече от една четвърт от гражданите й. Останалите три четвърти все по-ясно исъзнават ще осъзнават, че капиталистическото развитие, особенно в неговия компрадорски въриант, и независимо от тава дали ще бъде европейско, американско или азиатско, не отговаря на жизнените им интереси.

     

октомври 2011 г.

ЗАЩО НЦИОНАЛИЗЪМ ?
Радвам се, че постингът ми е публикаван и в този блог, но се притеснявам от това, че блогът е „националистически”, защото не одобрявам националистическата идеология във всичките й форми и разновидности. За Европа, в т. ч. и за България, национализмът бе актуален през 19 в и първите десетилетия на 20 в. Днес човечеството навлиза в нов етап от развитието си, който се определя като „глобализация”. Глобализацията е процес ръководен от международния капитал, т. е. от т. нар. Транснационалните корпорации (ТНК). Той е гибелен за човечеството. Заплашва дори физическото му оцеляване. Но негова алтернатива не е национализмът, и като идеология, и като политическа практика, защото национализмът и империализмът (глобализмът) са близнаци-братя; две страни на един и същи медал. Истинската алтернатива е комунистическият интернационализъм. Трето няма. По точно казано, има, но то е гибелта на човешкия род. Вашият национализъм, млади човече, е искрен и почти благороден, но той не може да се съхрани в този си вид, защото е бременен с неразрешими противоречия, и рано или късно ще се превърне или в нацизъм, или в патриотизъм. А патриотизмът и интернационализмът са, не само съвместими, но и - един друг необходим.

Аз разбира се не мога да се съглася с гореказаното и бих казал точно обратното, че комунизма и капитализма бяха, са и си остават "двете страни от една и съща монета", а доказателства за това съм показал достатъчно тук - за техния общ генезис и за представителите на едни и същи племена зад тях - на едно племе - секта, изпълнено с омраза към Християнската и Православна вяра и с краен етнически фанатизъм, а също едно друго племе - тотално обладано от империализъм и идея за световно господство, макар и винаги преписвано качество на пречещите на това желано световно господство на език, писменост, начин на живот и всичко останало...
Не мога да се съглася, че истинският национализъм е едно с капитализма и сегашния световен ред, защото виждаме, че войните на глобализаторите и днешните "силни на деня" са именно срещу национализма и националистическите режими навсякъде, независимо тоталитарни или не, както и независимо с колко свои грешки и недостатъци в практическото приложение на национализма, но с правилна насока, идея и цел.
Виждаме, че те могат да смажат една националистическа власт, с много малки изключения - само и единствено с реки от кръв и кървав военен геноцид и хунта срещу народите, подкрепящи една националистическа власт, с изолации и прочие.
При комунизма обаче, не беше така. Комунизма беше свален с един замах от световните господари, когато им стана ненужен вече и с едно намигване, а произведената от него номенклатура - алчна, продажна и антинационално "дресирана" донесе именно парламентаризма, капитализма и глобализма във възможно най - уродливите му форми у нас.
Да не забравяме, че "архитектите" на днешния капитализъм са не кадри на някакъв фашистки или нацисти, а камо ли националистически режим, а на интернационалистическият на БКП и са бившия негов апарат, който УЖ "отричаше" фанатично капитализма и Запада...
Навсякъде по света, комунизма доведе до капитализъм, още по - уродлив от уж "сваления" преди, както сам казвате в статията си, а също почти