Автор: elahikari

Изборните прогнози може да се различават немалко от резултатите. Въпросът "Защо излъгаха социолозите" изниква всеки път след гласуването, но сега за несигурността на данните предупредиха самите социолози. Пред "Дневник" някои от тях изказаха опасения от процеси в обществото, заради които картината се изкривява.

Според представители на "Галъп", "Скала" и "Медиана" проблемът идва от безпрецедентно високия процент хора, които отказват да участват в проучванията. Така мнението на голяма част от гражданите остава скрито, а получените отговори се "пренасят" за всички избиратели. Социолозите обясняват отказите с недоверие към тях самите, както и със страх от свободно изразяване.

Според "Алфа Рисърч" обаче отказите не се увеличавали с наближаването на изборите. Изкривяването можело да дойде от т. нар. кух вот- заявяването на подкрепа към силните на деня, към управляващите в момента съответната община или в държавата от страна на хората, които се в действителност се притесняват да споделят мнението си. Така можело да се стигне до надценяване на свръхбонусите, давани на управляващите.

По думите на Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" сериозният проблем на тези избори е, че политическата представителност на кандидатите, техните послания и ангажименти са били изместени в медийното отразяване и дискусии от социологическите прогнози. Това колко е силен даден кандидат стана по-отразявано и видимо отколкото това, какво те биха свършили, посочи тя. И отбеляза, че така се изкривява сериозно средата, създава паралелна реалност и прогнозите стават по-несигурни. Веднъж имаш кухия вот от заявената подкрепа за силния на деня и последващ вторичен ефект от допълнително създаване на такъв кух вот чрез медийната пропаганда на социологическите данни, допълни Димитрова.

Въпреки мнението на колегите си, тя смята, че не може да се говори за съществуването на страх, обоснован на политически причини. Действително съществува страх в хората и част от тях отказват да участват в проучванията, но този страх те изпитват изобщо към институциите - те не биха свидетелствали в дело, не биха докладвали за подкуп и т.н., допълни тя.

За разлика от Димитрова, гравитиращите към левицата Кънчо Стойчев ("Галъп") и Кольо Колев ("Медиана"), както и Цветозар Томов от "Скала" (към "Зелените"), твърдят, че страхът е именно на политическа основа.

Представете си как се държат полицейските началници из градовете, където вътрешния министър и шеф на щаба на ГЕРБ Цветан Цветанов ходи на предизборни посещения и какво впечатление остава това в местните хора, каза Кънчо Стойчев. Страхът надминава нивата от началото на прехода, затова и "Галъп" за първи път няма да излезе с прогнози преди изборите - това ще е нашия знак, оценка за безпрецедентната атмосфера и ненормалното състояние на обществото в България, допълни той. Как в такова мърляво време да имаш достоверни прогнози, допълни той.

Според Цветозар Томов над 50 на сто от хората отказват да участват в проучванията, което е неимоверно високо ниво - доскоро отказите са били около 25 на сто. Хората до такава степен се страхуват, че например в момента е трудно да регистрирах избиратели на РЗС, макар тази партия да има депутати в Народното събрание и очевидно има някаква подкрепа, допълни той. Поради това и заради опасения от избори манипулации, агенция "Скала" също нямало да има предизборно изследване в дните преди гласуването.

Една четвърт от избирателите се опасяват, че свободната политическа изява на изборите може да има негативни последици за тях, особено остро е това опасение в малките населени места, сочи и изследване на "Медиана". 23 % от избирателите се опасяват, че могат да бъдат тормозени заради политическите си убеждения. 33,9 % от заявилите, че ще гласуват за Росен Плевнелиев, казват, че не се страхуват да изразяват политическа позиция, а 15,9 % се страхуват. От подкрепящите Ивайло Калфин – 22,5 % се страхуват, а 25,5 % не се страхуват. От заявилите, че ще гласуват за Меглена Кунева 18,3 % се страхуват, а 13,5 % не се страхуват. И при това проучване 52 на сто от потърсените, са отказали да отговарят на въпросите. 
Юлиана Колевa

Пример първи - да направим ли циганите на сапун.
Влизат анкетиращите в една неонацистка шайка и, както се очаква, лумпените там на 100 % отговарят "ДА". На другия ден във вестника излиза гръмко заглавие, че 100 % от българите искат циганите на сапун. Следват санкции за милиарди от ЕС и т.н., арести на потребители на торент-сайтове, теглили исторически филми за Фюрера и т.н. Европа ни се смее.
Втори пример - колко души харесват филма ГЛистопад.
Анкетиращите посещават няколко села из Делиормана, няколко села в Долината на дълбоките гащи и два блока с бабички с омазани с лекета пеньоари и ролки на главите.
На другия ден вестниците гърмят със заглавия, че ГЛистопад е най-големия хит на всички времена в България и няма семейство, което да не го гледа всяка вечер. Турците се хилят мазно, Европа ни се смее.
Трети пример. Анкетиращите отиват целево в клуб на водеща политическа партия. Хората, събрани там (не повече от 20-30 човека), вдигат и двете си ръце за Партията.
На другия ден вестниците излизат с гръмкото заглавие, че водещата политическа сила едва ли не е спечелила изборите предварително. На самите избори хората отиват като стадо да гласуват, след това бюлетините се използват за тоалетна хартия, вотът старателно се подменя, след като членовете на секционни комисии спят по пода на залите, в които трябва да предадат бюлетините и т.н. Народа псува, Европа ни се смее. Смее се, обаче преразпределя фондовете си. Вместо на нас, ще ги даде на безработните негри и араби, които са в изобилие тук. Но за разлика от нас, имат паспорти на граждани ПЪРВО КАЧЕСТВО.
Както казват французите - c' est la vie...