Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9989752
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
21.10.2011 04:10 - ЗАПИСКИ ЗА РИТУАЛНИТЕ УБИЙСТВА - продължение
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 784 Коментари: 0 Гласове:
2



В XIV столетие

28) В Вейсенз, Турингия, в 1303 г. няколко евреи съдили за убийство на дворянско дете, намерено във вода (Eisenm. Т. II, р. 221).
29) В 1305 г. в Прага евреи умъртвили по Пасха християнско дете. (Пак там).
30) В Губерлин (Германия) в 1331 г. евреи разпънали на кръст дете, затворили ги и ги осъдили. (Шлешек, гл. 9).
31) В Мюнхен в 1345 г. женна продала детето Хенрих на евреи, които му нанесли 60 рани и го разпънали на кръст. (Eisenm. Т. II, р. 221).
32) В 1400 г. в Турингия евреи купили от католик дете и го мъчили. Маркграфовете Фридрих и Вилхелм заповядали да накажат католика и евреите. (Маемос, гл. 33).

В XV столетие

33) В 1401 г. в Швабия народът въстанал по повод убийството от евреи на две християнски деца, купени от някаква жена, — запрели ги заедно с нея в синагогата и ги изгорили живи. (Маемос, л. 33).
34) В 1407 г. в Краков, при крал Ягел, народът бил възмутен от убийството на дете от евреи, убили много евреи, опустошили и изгорили домовете им и изгонили всички от града. (Длугош, кн. X; Хембицки, гл. 7).
35) В 1420 г. в Венеция осъдили няколко евреи за убито по Великия петък дете. (Кн. уголов. производ. над евреями за убийство христиан).
36) В 1420 г., във Виена, при Фридрих, осъдили 300 евреи за убити от тях три деца. (Маемос).
37) В 1454 г. във Виена осэдили няколко евреи, защото убили дете, извадили му сърцето, изгорили го на прах и го изпили с вино. Случаят е забележителен, защото руските расколници, детеубийци, правели същото, но пили праха не сами, а опивали с него другите за привличане посредством магия всички към своето братство.
38) В 1456 г. в Анкона покръстеният равин Емануил обявил, че бывшият там лекар на евреите отрязал главата на прислужващото християнско момче и му източил кръвта.
39) Разказал и други случаи, когато евреи разпънали момче, заклали го и му източили кръвта.
40) В 1486 г. в Регенсбург намерили в един еврейски погреб шест трупа на християнски деца; при разследването намерили камък, намазан с глина, под който намерили следи от кръв, защото на него били убити децата. (Eisenm. Т. II, р. 222).
41) В 1475 г. в Триент, Тирол.
42) В 1486 г. в Вратислав (Бреслав).
43) В 1494 г. в Бранденбург — осъдили евреи за убийство на християнски деца.

Происшествието в Триент е описано с всички подробности. Тригодишния Симеон бил убит в четвъртък на Страстната седмица, и жителите му се поклонили, като на мъченик. Евреинът Тови го занесъм в училището; разчекнали му устата, държали го за ръцете и краката, отрязали му парче от дясната буза, боли го по цялото тяло с големи игли и, като му източили кръвта, веднага я сложили в тестото. Евреите ругали детето, наричали го Иисус Христос, и изхвърлили трупа във водата. Родителите намерили трупа и съобщили на властите (на Йоан Салиски и гражданина Бриксен), които получили от евреите пълни признания с всички подробности за това злодеяние. На гроба на детето ходили на поклонение, и мъченикът скоро придобил име на праведник. Впоследствие папа Сикст IV се възпротивил на това и забранил преследването на триентските евреи, защото евреите подкупили приближените му; Происшествието изобразили във Франкфурт на картина, която съществувала още в 1700 г, с подробен надпис, както разсказва очевидецът Айзенменгер.

44) В 1492 г. евреи, по подобно обвинение, били изгонени от Испания.
В XVI столетие
45) В 1502 г. в Прага евреин изгорили на клада за убийство на младенец и източване на кръвта. (Хагел, л. 122).
46) В 1509 г. в Босинген (Унгария), евреи мъчили открадното дете, и нарязвайки тялото му, му източили кръвта, а трупа изхвърлили извън града. Виновните си признали и били осъдени. (Eisenm. Т. II, р. 222).

47) В 1510 г. евреите ги изгонили от Англия, по същите обвинения.
48) Пак тогава в Данциг евреин откраднал сина на един християнин.
49) В Глозав, при крал Август, шестгодишния Донемат и седемгодишната Дорота били измъчвани от евреи.
50) В Рав двама евреи откраднали едно дете от обущар и го убили, за което ги осъдили.

51) В 1540 г. в княжество Нойбург евреи зверски мъчили християнско дете, което преживяло три часа. Делото е важно, тъй като еврейско момче, което си играело с другите на улицата, казало: «три дни ви това кученце и насила издъхна». Това било чуто от странични хора; обезобразения труп бил намерен в гората от овчарско куче. Кръвта на тоя мъченик намерили, между впрочем, в друг град, в Позинген. (Eisenm. Т. II, р. 223).

52 и 53) В 1566 г в Нарва и в Белск евреи заподозрели в подобни престъпления.

54) В 1569 г. в Ленчица (Полша), в Воловския манастир, евреи измъчвали две деца.
55) В 1570 г. евреите изгонили от графство Бранденбург за това, че се гаврили със Св. Тайни.
56.) В 1571 г. евреи в Германия одрали кожата на християнина Брагадин и мъченически го умъртвили. (Eisenm. Т. II, р. 219).
57) В 1574 г. в Литва, в местността Поне, евреи убили едно дете;
58) В 1589 г. в Вилн — пет деца ;
59) В 1589 г. в Тарнов, в Глобица, едно, — виновните осъдили на смърт.
60, 61 и 62) В 1590 г. в Олшовско Воле (Полша), под Шидловци, в Курозвака и Петерков евреи убили три деца.
63) В 1593 г. пак там - три крадени деца.
64) В Красноставци бил убит така студент, или ученик.

65). В 1597 г. в Шидловци, евреите намазали вратите на своето училище с кръвта на мъчено дете, което е записано в съдените регистри.

66, 67 и 68) В 1598 г. в Люблина, в Коле и Кутна (Польша) три деца.

Аарон признал, че, заедно с Исак, откраднали дете и го предали на Зелман, който го заклал, събрал кръвта му и накарал работничката Настасия да изхвърли трупа в гората. Аарон си признал и не се разкаявал до края.

Исаак си признал, разказал всички подробности, като казал, че кръвта била раздадена и употребена за тесто.

Мошко от Медзержица дал същите показания.

Настасия, християнка, всичко си признала; казала, че еврейката, нейната хазайка, и казала, когато заедно изхвърляли трупа, че ако го предадат на земята, всички евреи ще загинат. Виновните били наказани.

В XVII столетие

69) В 1601 г. в Чахра (Полша) евреи умъртвили момиче.
70) В 1606 г. в Люблина - момче.
71) В 1607 г. в Зволн (Польше) момче, намерено във вода обезобразено и с отрязани крайници.

72) В 1610 г. в Сташев (Польше) евреинът Шмул откраднал момче, продал го в Щидловец, където евреите били хванати на мястото на престъплението.

73) В 1616 г., април 24, в Вилн евреинът Бродавка убил Ян, синът на помещика Олесницки.
74) В 1617 г. в Селца, под Луков, евреи убили младенец.
75) В 1626 г. в. Сохачев евреите убили няколко християнски деца.
76) В 1628 г. в Сендомир евреи убили двете деца на аптекаря.

77) В 1636 г. евреи пуснали кръв на кармелитски лаик(послушник) и били съдени.

78) В Калишска губерния, в град Ленчица, в замъка на бернардините, се намирал трупа на мъченически убито дете от евреи.

79) В 1639 г. - едно дете в Комошица.

80) В 1639 г. - едно дете в Ленчица.

81) В 1648 г. в Иванишка евреи мъчили и заклали дете, а раните заляли с восък.
82) В 1650 г., на 21 март, в Каден бил наказан един евреин за това, че умъртвил дете, нанасяйки му осем рани и му отрязал палците на ръцете. (Eisenm. Т. II, р. 223).

В 1649 г. евреи истезавали и умъртвили дете:
83) В Хвостов;
84) В Киях, недалеко от Пинчов;
85) В Негословица, под Вацанов;
86) В Сецимин;
87) В Опатов,
88) В 1655 г. в Брежница, под Сендомир,
89) В Остров, под Люблина,
90) В Праща.
91) В 1660 г. в Тунгух (Tunguch, в Германия) евреи по Пасха заколили християнско дете, 45 човека били осъдени. (Eisenm. Т. II, р. 223).

92) В 1669 г. около Меца (Франция) евреинът Леви откраднал дете, което намерили мъртво в гората; описано в книгата: Abrege du proces fait; aux Juifs de Mets, 1670.

93) В 1665 г. 12- май, евреи във Виена мъченически умъртвили жена, която намерили, на части, в езеро. Заради зачестили такива престъпления евреите били изгонени от императора в 1701 г. от Виена. (Eisenm.-T. II, р. 220).

В 1689 г. имало подобни произшествия:

94) В Жулков;
95) В Лемберг (Лвов);
96) В Цеханов;
97) В Дрогобецк.

98). В Минска губерния, в Слуцк, в Свето-троицкия манастир, почиват мощите на младенеца Гавриил, убит като мъченик в 1690 г. от евреи.

99) В 1694 год. - във Владимир на Волина.
100) в 1697 год. в Ново Место, под Рава, и
101) В Вилн, в 1698 год.
102) В воеводство Брестск, в Заблудов;
103) В Кодн, под  Замостие;
104) В Сендомир;
.105) В Рожан, и
106) В Слони — евреи мъчили седем деца; а в Брод отровили епископ Цешейко.
107) В Цеханов и в Бел, в 1699 год., евреи били наказани на площада, пред синагогата за това, че, като опоили един млад християнин, пуснали му кръв и го уморили .

В XVIII столетие

108, 109 и 110) В 1705 год. в Гродн, в Цеймейлев и Ржешов евреи мъчили на Пасха три християнски деца.

111) В 1750 год., по същия повод, били изгонени евреи от Каменц-Подолски.

112) В 1753 г. в Житомир имало случай, разискван в подробности и доказан от следствието и съда; самото решение по това дело било заведено в архива в 1831 год.

В Страстния петък на 20 април 1753 г. в с. Маркова Волница евреите хванали една вечер тригодишното момченце Стефан Студзитски, завеби го в кръчмата, дали му мед и го нахранили с хляб, накиснат във водка, от което детето заспало и лежало спокойно до печката. В нощта на Светло Възкресение евреите се събрали в кръчмата, завързали на детето очите, разчекнали му устата с клещи и, държейки го над съдове, кололи го и го рязали и дупчили с остри гвоздеи, като го клатели и преобръщали, за най-доброто изтичане на кръвта. Когато мъченикът издъхнал, хвърлили трупа му в гората, където бил намерен на другия ден.

113 и 114) В 1799 г., имало два подобни случая: 1) Около Режица бил намелен в гората мъртвец с необикновени знаци и рани по тялото: на дясната ръки имало просечена както с длето рана; друга - над левия лакет; трета, подобна, под левия и четверта - на гърба. Раните били умишлено нанесени и на няколко пъти; човекът нощувал в кръчмата у евреин, чийто работник го занесъл в това положение в гората. Но следствието нищо не открило, защото всички арестувани под стража евреи избягвали и не били намирани. 2) В същата година, преди Пасха, в Сеннинск, близо до еврейска кръчма бил намерен труп на жена, обезобразена в лицето, с рани по ръцете и краката, и по цялото тяло; но на роклята нямало и следа от кръв, значи е била събличана, измъчвана, лишена от жизвот, а после омита и облечена.Следствието нищо не открило.

В XIX столетии

115) В 1805 г. имало дело в Велижском за намереното в река Двина тяло на дванадесетгодишния Трофим Никитин; той бил заклан и по цялото тяло бил нарядан, в убийството на когото били обвинени трима евреина, в това число Хаим Чьорни, обвинен за втори път по подобно дело в 1823 год. По недостатъчно улики делото било предадено на волята Божиея; но впоследствие били открити важни пропуски в делопроизводството, но делото не било подновено.

116) В 1811 г., преди Пасха във Витебска губерния в селото на помещика Томашевски изчезнало от люлката детето на един селянин и макар много обстоятелства навеждали на подозрение към евреите, следствието нищо не открило.

117) В 1816 г. в Гродн, преди Пасха била намерена селската девойка Адамовичева, у която едната ръка от лакътната става била отрязана, а тялото било дупчено на много места. Заподозрените били евреи и предварителното следствие усилило подозренията; но евреите изпратили депутати в Санкт-Петербург, оплакали се от оскърбителното за тях подозрение и го приписали, много хитро, на ненависта на поляците заради привързаността на евреите към правителството. Вследствие на това се и издала Висшата заповед от 28 февруари (обявена на 6 март) 1817 г., «евреи да не се обвиняват когато има случай на умъртвяване на християнски деца по единия предразсъдък, че имат нужда от християнска кръв». Делото било прекратено, но след 10 години възобновено и после спряно.

118) В 1821 г., на брега на река Двина намерили тялото на Христина Слеповронска и в убийството подозирали еври, но нищо не открили.

119) В 1821 г., преди Пасха, в Могильовска губерния, Чаусовск, в село Голенях намерили тялото на момчето Лазарев. Имало улики срещу евреи, но делото било прекратено.

120) В 1823 г. пастор Ертел обнародвал подобен случай от Бавария. (Was glauben die Judeh? vom Pfarrer Oertel, Bamberg, 1823).

121) В 1823 г. имало подобно произшествие в Велиж, Витебска губерния.

Подобни дела:

122) Убийство в Велиж на две селски деца в 1817 г.

123) Ковальова обявила, че, по всяка вероятност, същите евреи убили брат й Яков, но тя не смеела да ги предаде. Малолетният Яков бил убит в 1818 г.

124) Велижските евреи в 1817 г. умъртвили Дворжицка, жена, намерена в гората след една година.

125) В 1819 г. убили две девойки в Семичевоковата кръчма около Велиж.

126) В Брусовановската кръчма - четири деца по Пасхата в 1821 или 1822 г.

Особено дело за поругание от евреи на Св. Тайни.

127) В 1827 г., пред Пасха, Виленска губерния в Телшевск, изчезнало седемгодишно дете Пиотрович, отвлечено от евреи;

128) В 1827 г. едно дете - във Варшава два дена до Пасха;(Киарини, тл. II).

129) В книгата Пътешествие из Турция на англичанина Валия, 1828 г.,:

«Константинополските християне твърдят, че евреите, похищавайки деца, ги принасят в жертва по Пасха, вместо пасхални агънца. Бях свидетел на голяма вълнение между жителите. На гръцки търговец изчезна детето и мислеха, че е откраднато и продадено в робство. Но скоро намериха тялото в Босфора; ръцете му и краката му били завързани, а особените рани и знаце на тялото показвали, че е било умъртвено по особен начин, с някакви особени необясними намерения. Обвиненията паднали на евреите, защото се случи преди Пасха; но нищо не се откри».

130) В 1833 г. Минска губерния в село Плитчани евреинът Орко купил за 30 пари и убил за кръвта 12-годишната Ефросина.

131) Волинска губернии в Заславск в 1833 г.:

Прокоп Казан бил нападнат от трима евреи, които му отрязали езика.

132) В 1840 г., по Пасха, католическият свещеник отец Тома, живеещ в Дамаск, отишъл със служител в еврейския квартал, и двамата пропаднали без вест. Обвиненията паднали върху евреи; цялото християнско население в Дамаск се надигнало и негодование пламнало дори у мусюлманите. Френският консул, напълно убеден в това, че злодеянието е извършено от евреи, разследвал сам, подбуждал с всички средства турското правителство към действие и настоявал за наказването на евреите; австрийският консул, към ведомството на когото евреите отчасти принадлежали, противодействувал и отстоявал за евреите. Еврейските посолства с подаръци, от Париж и Лондон в Александрия, прекратили делото, и евреите били освободени.

133) В 1844 г. върховния съд в Турция произнесъл решение над евреи, живеещи на остров Мермер, по обвинение за убийство по мъчителен начин на християнско дете. Жалбата била внесена от гръцкия патриарх, но по настоятелното настояване на английския посланик, както писали вестниците, Портата не признала евреите за виновни, а на всичкото отгоре наговорила патриарха.

134) В април 1843 г., пред Пасха, във Витебска губерния, в град Луцк двама евреи, братята Бepко и Шмария Клепачи, след като хванали петнадесетгодишната Щербинска, насилствено й пуснали кръв и я изляли в чаша. Въпреки всички улики, Берко и Шмария се отървали, защото свидетели нямало.

ВЕЛИЖСКОТО ДЕЛО

На 22 април 1823 г. Фьодор Емелянов от Велиж, на 3 години и половина, син на войник, изчезнал безследно. Случило се в самия ден на Светото Христово Възкресение. Трупът на момченцето бил намерен извън града, в гората, в такъв вид, че оттогава никой от жителите не се съмнява в истината от возникналото подозрение и разпространение на глухите слухове, че детеето е било зверски мъчено от евреи. По цялото тяело имало ожулвания, сякаи са го протривали силно с нещо; ноктите - изтръгнати до основата; по цялото тяло - множество дребни рани, сякаш надупчено с гвоздеи; синините по отеклите крака доказвали, че под колената е имало здраво връзване; носът и бузите били пристиснати, от стягане с превръзка, която оставила яркочервен белег на врата, от възела; и, накрая, на момчето било направено еврейско обрязване. Това доказва безспоримо, според лекаря , правил аутопсията, че детето е мъчено с умисъл, обмислено предваритерно; от съостоянието на вътрешните органи се виждало, че е държано няколко дни без храна. Злодеянието е било извършено на голо, а тялото впоследствие било обмито и облечено; по бельото и дрехите нямало и капка кръв. По следите около това място, където трупът лежал, било видно, че кола или бричка е идвала от пътя до местото, а трупът е отнесен към блатото пеш. Подозрениет, че това е дело на евреи, направили родителите и останалите от Велиж, а и за друга причина за мъченическа смърт на невинно момче никой не могъл да се сети.

Разбрало се, че Мария Терентиева, преди трупа да бъде намерен, гледала на майката на детето и й предсказала, че синът й е още жив, седи в погреб у евреите Берлин и през нощта ще бъде мъчен; същото предсказала и дванадесетгодишната Анна Еремеева, болна, която се славела с това, че имала предсказателен дух. У Берлинови направили обиск, но нищо подозрително не намерили; домакинът заявил, че погреб в дома си няма; но намерили два, макар находката да не открила друго; обиска направил един квартален надзирател с ратмана, първо, евреин, а, второ, близък роднина на Берлинови, в дома на които детето било скрито по време на обиска.

Седем свидетелки казали под клетва, че в тоя ден рано сутринта, когато бил намерен трупа, видяли еврейската бричка по същия път, където било намерено тялото, и отново я видяли, когато се връщала към града; а едната била сигурна, че в колата бил Иосел, магазинер при Берлин, с други евреи.

Следователите нищо не открили, не обърнали внимание на обстоятелствата. Делото било предадено на велижския съд, който на 16 юни 1824 г. заключил: «по недостатъчно улики евреите да се освободят от обвинението в убийството на момчето; но Ханна Цетлин и Иосел остават в подозрение, а Шмерка Берлин с другарите му да се обвинат в разпространение на лъжливи слухове за смъртта на детето, което, вероятно, е убито от евреите!»

Но в 1825 г., когато Император Александър 1 минал през Велиж, Терентиева подала молба, в която нарекла Фьодор Емелиянов свой син и му се оплакала, че момчето било убито от евреи. Делото било възобновено под наблюдението на генерал-губернатора; составена била следствена комисия, внесли делото в Правителствения Сенат. Разкрили при седем случая шест или седем други подобни дела: за похищение на антиминс; еврейско поругание над Светите Тайни; обръщане на трима християни в еврейска вяра и умъртвяване на няколко деца.

На обвиненията в съда получавали от евреите само отрицание, неряедко явна лъжа, страх и злоба. Евреите явно и несъмнено били уличени, мълчали, упорствували, нагрубявали; някои говорили само общи приказки и т.н.

...Зелик Брусовански, при силни улики, казал: «ако някой от моето семейство, или понедруг евреин си признае — тогава и аз ще кажа, че е истина»....

...Хаим Чьорни (Хрипун) крещял, бранил се, треперел, не отговарял на въпросите и се страхувал. «Нека си говорят жените, каквото искат, — нито един евреин няма да ви отговори на въпросите, колкото и да питате»....

...В 1829 г. комисията представила пълен обзор на ужасните произшествия; освен умрелите и избягалите, под стража останали четиридесет и двама души от двата пола. Генерал-губернаторът бил на същото мнение, както и предшественика си, — представил обстоятелен рапорт, в който убедително обвинил евреите и с това ги разобличил.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В Санкт Петербург служи и сега един кръстен, учен евреин, който с пълно убеждение подтвърждава съществуванието на този обряд — като изключение, — но отказва да засвидетелствува това, защото разбира се, не е в състояние да го докаже и даже се бои от отмъщението на богатите евреи, които биха посочили подобно обвинение за общо поругание към израелския народ и лично за тях оскърбление.

Но евреите в Англия, Франция, Германия, образовани, учени — често даже държавници и във всеки случай добросъвестни, честни граждани, нима те не биха намерили за възмутителен обичая или таинствата на своята вяла, особенно онези от тях, които са приели светото кръщение?

Много от обърналите се във вярата евреи действително са го направили, например, бившият равин, монахът Неофит, бившият равин Серафинович, Паздзерски, Киарини, Пикулски, Савицки, Грудински и др. Това са потвърждава гласно от антиталмудистите в спора с равините в Лвов през 1759 год. Но числото на тези разобличители, разбира се, е малко в сравнение с целия народ, и за това има причини: извратеният обряд не само не принадлежи на всички евреи, но даже, без всяко съмнение, известен е на съвсем малцина. Съществува само в сектата на хасидите или хасидим, — упорита, фанатична, признаваща само Талмуда и равинските книги и отричайки Стария Завет; но и там е пазена тайна, и разбира се, не всички хасиди и не винаги го изпълняват: но не подлежи на съмнение, че той никоа не е исчезвал съвсем от времето на разпространението на христианството, особено когато се появят фанатици и кабалистически знахари, които, с двояка цел, посягат към мъченическо убиване на християнско дете и употребяват кръвта с мистически-религиозна и мнимо-вълшебническа цел. Полша и западните руски губернии, служили в средновековието за убежище на закоравяло и невежествено еврейство представят и по-късно примери за подобно зверство, особенно Витебска губерния, където сектата на хасидите е значително разпространена.


Владимир Дал - Записка за ритуалните убийства
Фирма «Витязь» Москва



Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене