Сирия и Иран бяха на косъм от бомбардировки, Джордж Буш не разреши   Публикувана: Петък, 16-ти Септември 2011, автор(и): Константин Вълков; прочитания: 891; коментари: 0

Винсънт Канистраро

 

С Винсънт Канистраро, ветеран от ЦРУ разговаря КОНСТАНТИН ВЪЛКОВ

- Как бихте определили настроението в Щатите на 11 септември?

- Тосе промени с течение на времето. Терористичните атаки травмираха много хора. Семействата на жертвите все още носят тежкия спомен от онзи ден. Разбира се, всички си спомнят, обръщат внимание, но то едва ли ще се задържи много дълго след конкретната дата на мемориала.

- Сравняват начина на говорене и медийно поведение на Роналд Рейгън и Барак Обама. Как коментирате начина, по който отговориха на кризите - Рейгън за тероризма през 80-те години и Обама за убийството на Осама, войната в Афганистан, скорошните атакисрещу Либия?

- Роналд Рейгън имаше страхотен автор на своите речи - дама, която все още е сред нас - Пеги Нуунан. Когато морски пехотинци бяха убити в Бейрут, Рейгън произнесе много емоционална реч, която беше пълна с литературни препратки. Речта беше написана именно от Пеги Нуунан. Барак Обама отговаря по-аналитично на подобни събития, но въпреки това доста ефективно. Едно от големите постижения на Обама, което не беше достатъчно високо оценено от хората, е че той доведе борбата срещу “Ал Кайда” до точката, в която беше идентифицирана локацията на Осама бин Ладен, човека, който на практика беше отговорен за убийството на почти 3000 души в САЩ. Това е и основната разлика между двамата - Обама работи малко по-прибрано от Рейгън, но въпреки това е постоянен в целите си. Подхожда аналитично към проблемите и така ги решава. Някои хора считат, че не е достатъчно силен като лидер, но що се отнася до външната политика е много ефективен.

- Кога започнахте отблизо да наблюдавате Либия?

- Ако се върнем през 70-те и 80-те години на миналия век, сблъсъците с Кадафи започнаха по време на администрацията на Рейгън. Кадафи беше отговорен за взривяването на бомба в дискотека в Берлин, посещавана основно от американци. Това подтикна Рейгън да предприеме военно нападение срещу Либия през 1986 г.. По-късно Кадафи разпореди да бъде свален самолетът Pan Am 103 - познатата терористична операция “Локърби”, която причини смъртта на 270 души. Последва взривяването на френски самолет над Африка, което отне живота на около 160 души. Кадафи наистина беше причина за притеснение за много президентски администрации, това продължи до 2003 г. Тогава имаше опит Кадафи да бъде убеден да се откаже от ядрената си програма. Готовността на Кадафи за разоръжаване, обявена през 2003 и 2004 г., имаше положителни и отрицателни резултати. Силата му беше започнала да отслабва заради враждебни ислямистки групи в Либия, които се опитваха да се отърват от него. Тогава той реши, че ако окаже някакво сътрудничество на американците, ще помогне и на себе си. Това доведе до някои проблеми, тъй като Кадафи беше познат като мъчител на много хора.

Внякои случаи сътрудничеството с Либия не довеждаше до желаното напредване в познаването на “Ал Кайда”, на начините й на действие.

- До каква степен мнението на специалисти от разузнавателните служби променя това на политиците?

- В определени моменти, особено в ранните години на администрацията на Буш, много идеолози считаха, че разузнаването трябва просто да подкрепя тяхното лично мнение. Понякога се опитваха и да манипулират това. Беше оказан натиск върху Джордж Тенет, за да се подкрепи схващането, че Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожение. Разузнавателните специалисти не можеха да повярват в това, тъй като не виждаха доказателства.

- Ако информацията ми е коректна, на 21 септември, по време на ежедневния брифинг при президента се казва за първи път, че подозренията в Ирак за нападенията на 11 септември не са верни и погледите се насочват към “Ал Кайда”, така ли е?

- Абсолютно вярно. За мен беше ясно, че Бен Ладен стои зад тази операция, тъй като се занимавах с уреждането на едно интервю за ABC с Бен Ладен в Кандахар, Афганистан. Това беше, ако не се лъжа, през 1998 г.. Беше очевидно, че Бен Ладен възнамерява да удари Америка. Разбира се, имаше и история, свързана с предишна операция срещу Световния търговски център, която уби 6-има души и това създадеопасността “Ал Кайда” да опита отново.

Знаехме, че зад нападението се крие “Ал Кайда”, но имаше разни хора, идеолози, които мразеха Саддам Хюсеин и иска да се отърват от него. Те се опитаха да използват, че това е негова операция, макар да нямаше никакви доказателства за това.

- Има ли специфични детайли от атаките на 11 септември, които светът никога няма да научи? Как бихте коментирали и сценариите, че атаките са дело на определени кръгове в самите Съединени щати?

- Теориите на конспирациите винаги ще съществуват. Например твърденията, че е имало поставени бомби в сградата на Пентагона, а не се е забил самолет. Аз обаче бях на един мост във Вашингтон, отивах в едно новинарско студио тогава, и видях въпросния самолет, който се забива в сградата. Има теории за конспирация, независимо какво се случва, но досега не съм видял нито една, която да е акуратна.

- Има ли все още опасност от терористични атаки за Щатите?

- Анализаторите ще ви кажат, че опасност съществува. Има и тероризъм, който се развива на територията на Щатите, повлиян от джихадисти чрез интернет. Но ако погледнете на фактите, шансовете някой в Америка да загине при терористична операция са 1 на 35 милиона, така че нещата лесно могат да се преувеличат.

Същото е, ако сравняваш вероятността да бъдеш блъснат от камион, докато пресичаш улицата и опасността да загинеш при самолетна катастрофа. Няма съмнение, че съществува риск от терористична атака, но дали ще бъде със силата на атаките от 11 септември, дали съществува такава опасност и риск днес? Бих казал, че не съществува. Но винаги ще има хора, които губят разсъдъка си и правят нещо.

-Разполагат ли американските разузнавателни служби с информация за връзки на терористични организации с България през миналия век?

- Нямам конкретна информация за България и заплахи срещу страната, но като общо наблюдение бих казал, че има хора, които биха отишли във всяка страна. Виждали сме терористични актове да стават на места, където не сме очаквали - например очаквано е да станат в Пакистан, но пък се случват и в места като Тибет. Мисля, че тероризмът не се развива, не се увеличава, мощта му намалява. Силните терористични лидери бяха премахнати. Все още има джахидисти, които вярват, че правят това, което Аллах им казва, но мисля, че императивът е много по-отслабен, отколкото беше.

- След месец в България има избори за президент и доста се говори за ролята на вицепрезидента. Ако вземем предвид силовия начин, по който Дик Чейни работеше, кое е по-добре - да имаш слаб или силен вицепрезидент?

- Хм, това е политически въпрос. Чейни имаше силно влияние върху Джордж Буш, но през първия мандат. По време на втория мандат Джордж Буш усети, че Чейни греши и е прекалено агресивен.

Той отхърли редица опити на Чейни за определен тип политика. Например Чейни поиска от Буш бомбардировки над Сирия, но Буш отказа. Чейни предложи да бъде нападнат Иран, за да бъде елиминирана иранската ядрена заплаха, но Буш също отклони това.

- За професия като вашата е трудно да се каже кой ви е бил учител, кой ви е вдъхновил - кой е вашият ментор?

- (Смее се.) Добър въпрос, но нямам добър отговор. Много четох по време на училищните ми години и след това. Трудно е да дам конкретен отговор. Бях повлиян от T.E. Lawrence и навярно точно това ме вдъхнови да започна да се интересувам от Близкия изток. Но не бих могъл да дам по-конкретен отговор на този въпрос.

- Коя е най-голямата странност, екстравагантност в живота ви сега?

- Най-голямата е колекционирането на писалки.

- Може ли да свържете определена писалка с важно събитие в живота ви?

- Мисля, че мога да направя връзка с Осама Бен Ладен. Аз организирах интервюто на Бен Ладен за ABC през 1998 г. Това беше сериозно постижение, защото трябваше да мина през доста канали, за да постигна това. Интересното беше, че през 2000 г. бях помолен от Ей Би Си да направя нова уговорка за интервю с Бен Ладен, но този път беше много трудно. Хората, които използвах, за да достигна до него, бяха вече арестувани от ФБР. Беше трудно да изградя връзките, Осама каза, че трябва да получи одобрение на Мулла Омар. Все пак успях да го направя и го попитах дали би искал да направи още едно интервю. Общо взето нещата се развиваха, получавах факсове от Бен Ладен - не директно от него, а от човека, който се грижеше за това. Казах на Ей Би Си, че сякаш нещата ще се получат. И тогава следващото нещо, което се случи беше 11 септември. Очевидно Бен Ладен ме разиграваше, докато е планирал тази операция. Осъзнах, че това е единичен момент от моя живот, в който съм бил в контакт с масов убиец.

ВИЗИТКА

Винсънт Канистраро е дългогодишен шеф на антитерористичния отдел на ЦРУ. В ексклузивно интервю за Дарик радио и “24 часа” разкрива интересни подробности около атаките на 11 септември, ролята на Осама бин Ладен и работата на президентските администрации на Буш и Обама в борбата срещу тероризма.

В момента Канистраро ръководи своята компания Intelligence Brief, която се занимава с разузнавателна дейност за частни клиенти. Един от тях е Ватикана, но Канистраро твърди, че не получава пари от тях за услугите си, а разчита само на “божията благословия”. Канистраро следи отблизо и случващото се в Либия още от средата на 80-те години., също в Близкия Изток, Афганистан и други горещи точки.

През 1988 г. е назначен за шеф на разследването на бомбения атентат над Локърби, отнел живота на 270 души. Пре 1998 г. благодарение на контактите си в Близкия изток организира специално интервю на Осама бин Ладен за американския канал Ей Би Си.

24chasa.bg