"анатема" за "демокрацията... в Правец почетоха с пищни празненства 100 годишнината на диктатор!


Отнеха почетното гражданство на Хитлер, обявен е за персона нон грата
дата: 09.07.2011 | 14:27 автор: Ралица  

В четвъртък (7 юли) градският съвет на Браунау, Австрия реши да отнеме почетното гражданство на Хитлер, което той получи преди 78 години. Адолф Хитлер вече е обявен за персона нон грата.

Диктаторът е роден в с. Рансхофен, което се намира в непосредствена близост до Браунау. През 1933 година той е обявен за почетен гражданин, няколко години по-късно селцето става част от Браунау и именно заради това градът се води за неговото родно място.

Историците не са сигурни дали титлата му за почетен гражданин може да се прехвърли и да важи и за Браунау. Въпреки това градският съвет на градчето реши да се презастрахова и да отнеме почетното му гражданство посмъртно.

www.teenproblem.net/news/s/30158.html



Властите в Трир отнеха почетното гражданство на Хитлер

65 години след края на Втората световна война Адолф Хитлер няма да е вече почетен гражданин на град Трир информира PR Online.Местната управа реши вчеера  да отнеме даденото през войната на нацисткия диктатор звание. Против решението на властите гласува само един член на съвета от крайнодясната НДП. С това решение се дава ясен знак че ние сме срещу всякаква форма на политически екстремизъм,расизъм и антидемократично мислене заяви кметът на Трир Клаус Йенсен. Както е известно малко след като взема властта през 1933 година Хитлер е обявен за почетен гражданин на почти всички градове в страната. Дълго време след войната обаче жителите на Трир са се дистанцирали от вземането на решение за отнемане на почетното гражданство на Хитлер. Те са се обосновавали с довода че след смъртта на приносителя на званието то автоматично отпада. /PR Online/ 


В СЪЩОТО ВРЕМЕ У НАС:

Предложението за преименуването на ул. 202 на името на проф. Богдан Фолов бе внесено от общинския съветник от СДС Борислав Бориславов. Снимка: БГНЕС

  1  2  3  4  5 

Кметът на София Бойко Борисов ще внесе днес доклад до Столичния общински съвет, с който иска отмяна на решение, свързано с именуване на улица на Богдан Филов, съобщиха от пресцентъра на СО.

Решението за наименоване на улица на Богдан Филов бе взето на последното заседание на СОС.

В писмо от 25 май Посолството на Израел в София изрази своя шок от решението на СО.  

"Богдан Филов е министър председателят на България сложил подписа си под пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, подготвил за гласуване антисемитско законодателство и изпратил българска администрация в Новите земи, които да депортират тамошното еврейско население", се посочва в писмо на посолството.

Предложението за преименуването на ул. 202 на името на проф. Богдан Фолов бе внесено от общинския съветник от СДС Борислав Бориславов. При гласуването, предложението беше подкрепено от ГЕРБ, ДСБ, АТАКА, НДСВ, а БСП гласуваха против.

Вчера пък недоволство от ул. "Богдан Филов" изрази и "Евророма".

По думите им Богдан Филов е министър-председателят на България, сложил подписа си под пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, като по този начин не само е работил срещу независимостта и интересите на България, но и е одобрил изпращането в лагерите на смъртта на нашите сънародници евреи и роми.

В коментар на случващото се от Националния археологически институт с музей към БАН заявиха, че не са искали от СОС да има улица на името на Богдан Филов, а да бъде поставен паметен знак, на който да се спомене, че този човек, председател на БАН, е създател на института.

По думите на ст. н. с. д-р Маргарита Ваклинова Богдан Филов е човек, който си е позволил да се намеси грубо в политиката и затова той е един отрицателен политически персонаж.

"В нашата наука обаче той е фигура със страхотни мащаби и това е безспорно", смята тя.

"Всеки културен българин, а евреите в България са много културни хора, не може да оспорва това, че академик Богдан Филов е личност от страхотен мащаб в науката. Той е написал такива съчинения, които до ден-днешен са основа и фундамент в нашата наука, които продължават да са неуспорими”, заяви директорът на института.

"Един човек в науката може да е прекрасен и всяка страна в света има такива хора, които са големи учени, но намесвайки се в политката, се оказват страхотно негативни по отношение на нечии интереси и на някаква политика или на някакви фатални събития. Затова „Шалом” може да протестира срещу политика Богдан Филов и има право на това и това никой не може да оспори, но има и една друга личност у Филов, но и днес в нашата политка имаме достатъчно противоречиви персонажи", обясни още тя.

Според д-р Ваклинова няма никакво значение дали в София ще има улица на Филов или не.

actualno.com



Заслужава ли Богдан Филов улица Публикувана: Вторник, 26-ти Май 2009, автор(и): 24 Часа; прочитания: 1292; коментари: 0 Виж галерия 1 2 »

Богдан Филов - голям учен и лош политик

Протестът на израелското посолство по повод преименуването на софийска улица на името на Богдан Филов поставя няколко въпроса.

По-общият е свързан с вълната от преименувания, започнала веднага след 10.XI. 1989 г. Тя засегна главно имена на обекти и паметници, свързани с дейци на комунистическата партия и съветската доминация през периода 1944-1989 г. Имаше и куриози - едвам спасих, като се обадих лично на един от първите софийски кметове, да не сменя имената на улиците "Щросмайер" и "Червената стена". За първия в общинския съвет знаели, че е “партизанин” в бригада “Чавдар”, а за втората смятали, че щом стената е червена, няма как да не е свързана с комунизма.

Йосиф Щросмайер е хърватският епископ, издал сборника с народни песни на братя Миладинови, а Червената стена е позиция на армията ни през Първата световна война, където сме спечелили блестяща победа.

Смяната на имената на улици е свързано с огромни проблеми за живущите, тъй като се налага да сменят всичките си документи - от лични карти и шофьорски книжки до нотариални актове за собственост.

Но понякога имената наистина трябва да се сменят. И тук се появявавторият проблем - с какви други имена. Случаят с Богдан Филов подсказва, че проблем възниква, когато става дума за имена на личности от близкото минало. Имената, за които няма и не може да има обективна оценка, докато от слизането им от политическата сцена не са минали поне 100 г.

Когато като млад учен попаднах във Ватикана, с изумление разбрах, че отварят за учени архивите си сто години след събитията.

Ватиканците точно това ми и обясниха - само след такъв период може да има обективна история и оценка. Преведено на наш терен - няма начин при действащи политици г-н Симеон Сакскобургготски и г-жа Мозер, да има обективна оценка за бащите им цар Борис III и Г. М. Димитров - Гемето.

И на двамата има кръстени обаче булеварди в София. Нищо че в името на цар Борис III Г. М. Димитров е осъден на смърт през 1942 г. Кой от двамата е заемал правилната от историческа гледна точка страна?

Същото важи и за Богдан Филов. Той е голям български учен. Поставям го (не само аз) в челната петорка историци от първата половина на ХХ век наравно с В. Златарски, П. Мутафчиев, М. Арнаудов. Той е и отличен мениджър като шеф в Народния музей, Софийския университет, БАН.

При установения едноличен режим на цар Борис III между 1935-1943 г. при отменена партийна система, когато страната се управлява от експертни правителства, в които не само премиерът, но и всеки министър се назначава лично от царя, той приема(и то два пъти) да бъде министър-председател. И то през годините на Втората световна война (1940-1943 г.).

От 1943 до 1944 г. приема да бъде и регент на малолетния Симеон Сакскобургготски. На служебното му досие се редят куп деяния, които ще бъдат квалифицирани като престъпления дори по международното право - антиеврейското законодателство от края на 1940 г., споразумението с Германия за поетапно "изнасяне" на българските евреи към лагерите на смъртта (изнесени са 11 600, останалите са спрени в последния момент), като част от тях (около 9000) са върнати буквално от етапните пунктове в Пловдив и Кюстендил.

Като престъпления спрямо държавата и нацията са квалифицирани и обявяването на война на САЩ и Великобритания, присъединяването към Оста и т.н., и т.н.

Били решения взети под натиск... Ами да беше си подал оставката. Запазеният му и публикуван личен дневник показва, че е бил съгласен с много положения на нацистките теории и практики.

С две думи - много голям историк и много лош политик. Кое от двете натежава? Станалото - станало, но в бъдеще мисля, че нито общинарите, нито обществото трябва да бъдат поставени пред тази дилема чрез други подобни преименувания.

Достатъчно общоприети велики българи имаме от 1918 г. назад. А и реки, и планини...

Д-р БОЖИДАР ДИМИТРОВ

 

 

Предпочитал съветски съд и затвор

Регентът и бивш премиер Богдан Филов е арестуван няколко дни след 9 септември 1944 г. в Боровец. Три месеца е разпитван в Москва. Искал руснаците да го съдят и да изтърпи наказанието си в СССР. Безпокоял се заради злобата на новите управници на България. Но бил върнат в София. Разпитите са водени по ускорена процедура от народния съд. Филов е обвинен заради подписа си за присъединяване на България към Тристранния пакт.

Майката на Богдан Филов е от богатия род на благодетелите на Софийския университет Евлоги и Христо Георгиеви. Филов вярвал, че има висша закрила чрез една от кърпичките, които тя донася от Русия. Тези кърпички били благословени от най-големия руски светец Йоан Кронщадски и ако някой преспял с тях, тревогите му изчезвали, ако заболеел, оздравявал. Но чудотворната кърпичка не помогнала на Богдан Филов, който бил екзекутиран през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Присъдата му бе отменена с решение №172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г. Съпругата му Кита умира през 1980 г. след мизерно съществуване по провинцията, докато в апартамента на Филови живее сестрата на комунистката Лиляна Димитрова - Победа Попова. Филови нямат деца.

Студен, разсъдлив, егоцентричен, Филов успява да направи бляскава кариера и да съвместява най-престижните научни постове. Учи от 1901 до 1906 г. в немските университети във Вюрцбург, Лайпциг и Фрайбург. Завърнал се в София, постъпва в Народния археологически музей. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим.

През Балканските и Първата световна война Филов спасява безценни български реликви от Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието. Сред тях е прочутата митра на охридските епископи от ХVII век от злато, сребро, скъпоценни камъни, разноцветен емайл, оценена на близо $ 40 милиона. Както и ръкописи, срещу които Гърция би ни дала костите на цар Самуил.

Макар че от 1940 г. Филов се впуска в голямата политика, той не се отказва от научните си занимания. Член е на Управителния съвет на Българския археологически институт, председател на Българската академия на науките. Преподава и в университета. След смъртта на цар Борис III е определен за регент на малолетния Симеон II. След 1944 г. трудовете му са забранени. Но Людмила Живкова признава в изследването си за Лондонското четвероевангелие, че нейният предходник по темата - проф. Богдан Филов, още през 1934 г. си е свършил безупречно работата.

Днес акад. Филов е смятан за един от най-добрите български специалисти в античната археология, средновековната история и старобългарското изкуство. Трябва да има улица на негово име!

ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ

 

Георги Димитров или Богдан Филов - трябва ли да избираме?

Коментар

Лъчезар Тошев

БСП - Варна ще се радва на паметник на Димитров, съобщава в. “Сега” от 11 април 2007 г. Паметникът ще бъде на ул. “Македония” 33. На 9 ноември 2005 г. пак същият вестник съобщи , че е издигнат 8-метров паметник на Г.Димитров в Перник. На 21 януари 2007 г. общинският съвет на Димитровград разглежда предложение за възстановяване на паметника на Димитров, свален през 1992 г. Решението не е прието, като “за” са гласували 13 съветници, 11 - против и 8 са се въздържали. При проведения малко преди това референдум от 1067 участвали в него 800 са се обявили за възстановяване на паметника. По време на предизборната кампания 2005 г. във в. “Дума” се появи снимка на Сергей Станишев на митинг в с. Ковачевци да говори в подножието на огромен паметник на Г. Димитров. На 8 юни т. г. в НДК се състоя конференцията “Георги Димитров и съвременния свят”. В Правец, както е известно, стои паметник на Тодор Живков, като на откриването му - 7 септември 2001 г., бяха отдадени държавни почести. В с. Новград пък стои паметник на Ленин. Списъкът може да бъде продължен с подобни обекти в Северозападна България. Обществото не реагира на тези събития. Сякаш комунистическият режим не е бил обявен за престъпен със закона от 5 май 2000 г. Сякаш ПАСЕ не е осъдила престъпленията, извършени от комунистическите режими.

Предизвикателното игнориране на основните ценности на обществото, извършвано с арогантност и агресивност, показва, че съществува проблем. Вярно е, че войната на паметниците не трябва да измества войната с червената мафия, но има неща, които не могат да бъдат толерирани в едно демократично общество.

Камък в блатото

Камък в блатото хвърля инициативата на група млади хора от София, които предлагат наименование на улица в столицата на проф. д-р Богдан Филов. Скандално, неприемливо и предизвикателно биха казали много хора. Да, но ако се възмущават от предложението за Филов, защо не се възмущават от паметниците на Димитров, Ленин и Живков? С един аршин ли мерят? Ето една възможност за дискусия, чрез която обществото да оформи позицията си. По този повод се порових в историческите източници за двамата.

Кой е Богдан Филов?

Той е професор по история и археология, председател на БАН, основател на археологическия институт, изследовател на античността и средновековието, проучвал крепостите в Хисаря, античния град Кабиле, тракийските гробници в Дуванли и Мезек, кръглата църква в Преслав, популяризирал старобългарското изкуство у нас и в чужбина, проучвал археологическото наследство в Македония.

Богдан Филов не е бил политик. За кратко е министър на народното просвещение в правителството на Кьосеиванов. Тогава на него се спира цар Борис и го лансира като “ново лице” вместо големия политик Георги Кьосеиванов, който вече четири поредни правителства е премиер на България.

Политическата дейност на Богдан Филов меко казано не е безспорна.

Богдан Филов подписва “Тристранния пакт” на 1 март 1941 г. (Подписването става, след като германските войски са навлезли в България.) На него се пада да обере лаврите от Крайовската спогодба, която връща Южна Добруджа на България - 7 септември 1940 г. Разбира се, международната подготовка е извършена в предходните години от Кьосеиванов, който и формулира целта на политиката за връщане на Южна Добруджа през април 1939 г. в парламентарната комисия по външна политика.

Благодарение на тези усилия спогодбата се признава не само от Германия, но и от Великобритания (чийто представител лорд Лойд още в края на 1939 г. заема тази позиция) и от СССР. Пак той е този, който обявява война на Великобритания и САЩ -12 декември 1941 г. Като всяко “ново лице” без собствен политически опит, до смъртта на царя, Богдан Филов изпълнява безпрекословно неговата политика. Доброволно, разбира се!

По това време Германия вече е в съюз със СССР. Пактът Молотов - Рибентроп е сключен на 23 август 1939 г. Двата тоталитарни режима са си поделили Полша, а Сталин е завзел и трите балтийски държави. На 28 юни 1940 г. съветските войски завземат Бесарабия и Буковина.

Другият персонаж

Другият персонаж - Георги Димитров, е професионален конспиратор. През 1918 г. е агитирал войниците от Солунския фронт срещу войната, за което лежи в затвора. Организирал е по нареждане на Коминтерна т. нар. Септемврийско въстание, извършвал конспиративна дейност в Швейцария и Германия, а на 9 март 1933 г. е обвинен в подпалването на Райхстага. На процеса в Лайпциг Димитров става известен с обвиненията си срещу нацисткия режим на Хитлер. Но антинацистката му позиция не е изява на защитник на демокрацията, а на идеолог на болшевизма - не по-малко престъпна идеология от нацизма.

Разменен срещу арестувани германци, той отива в Москва, става председател на Коминтерна, ръководи международния отдел на съветската компартия и е депутат в парламента на СССР (1937-1945 г.). Нещо повече, през октомври 1939 г., след сключването на съюза между Хитлер и Сталин, той пише статията “Войната и работническата класа в капиталистическите страни”. В нея Димитров не напада нацистка Германия, а буржоазните демокрации, които се опитвали да настроят Хитлер срещу сътрудничество със Съветския съюз. Нова и напълно “принципна” позиция! Съюзът между двама от най-големите световни престъпници не възмущава “героя от Лайпциг”.

Възход и падение

Богдан Филов е министър-председател до смъртта на цар Борис на 28 август 1943 г. След това става един от тримата регенти на малолетния цар Симеон II. На 9 март 1943 г. заместник-председателят на Народното събрание начело на група от 43 депутати от мнозинството изпращат на Филов прочутата петиция, с която настояват да не се депортират евреите - граждани на българското царство. На 23 март Филов свиква групата на мнозинството и иска вот на доверие за политиката си и получава подкрепа. Под неговия натиск 13 депутати оттеглят подписите си, но евреите не са депортирани.

Антиеврейската позиция на Филов е падението на професора-археолог. Същевременно от 9 септември 1943 г. като регент той не съумява да изведе България от войната и дори не прави опити (каквито са правили цар Борис и Кьосеиванов, както постъпи и Италия).

Това би могло да спаси страната от болшевизация чрез споразумение със съюзниците. През 1943 г. това е било възможно, но Филов остава верен на Тристранния пакт докрай и дори подава оставка на 7 септември 1944 г., когато правителството на Муравиев обявява война на Германия.

Това, че не емигрира, а остава в страната с ясното съзнание, че ще бъде екзекутиран, не може да е компенсация за катастрофата, за която той носи значителна отговорност. 45 години българският народ изкупуваше със страданията си под съветския комунистически режим грешките на политиците от 1940-те години.

Въвеждане на болшевизма

Но този съветски болшевизъм яростно е въведен от другата фигура - Георги Димитров, послушен изпълнител на волята на Сталин , директно от Москва диктувал инструкциите за провеждането на терор, масови убийства на противниците на режима, присъдите на т.нар. Народен съд и пр. Документите, подписвани с псевдонима “Дед”, са запазени и свидетелстват за отговорността на Димитров за тези изключително тежки престъпления на комунистическия режим.

От 22 ноември 1946 до 2 юли 1949 г. Димитров става министър-председател на България. През този период убийствата продължават - общата цифра е около 60 000, като половината само през първия месец след преврата на 9 септември 1944 г. Около 10 000 от тях са обявени за “безследно изчезнали” и тленните им останки се намират в масовите гробове, разкривани след 1989 г. Образувани са концентрационните лагери, където без съд и присъда и дори без обвинение са изпратени над 200 000 души, разгромена е опозицията, а нейният водач Никола Петков е убит, извършва се насилствена “македонизация” на населението в Пиринска Македония, унищожава се политическият плурализъм, свободата на словото, провежда се манипулиран референдум за Народна република и царското семейство се изгонва от страната, провежданите “избори” за десетки години остават само един фарс, без дори привидна демократичност. Димитров съзнателно налага болшевишкия тоталитаризъм. България губи своята независимост и е напълно подчинена на Съветския съюз.

Трябва ли да избираме?

Присъдата на “Народния съд”, произнесена над Богдан Филов, е отменена през 1996 г. с Решение № 172 на Върховния съд на Република България по предложение на главния прокурор. Това обаче не означава одобрение на политиката, която Филов е провеждал и позициите, които е застъпвал професорът по археология. Но следва ли от това, че трудовете му по история и археология трябва да остават инкриминирани и над тях да тегне сянката на политиката на Филов?

Някога великият химик и откривател Антоан Лоран де Лавоазие, като монархист и привърженик на краля Луи ХVI, е гилотиниран. “Революцията няма нужда от химици!”, заявили революционерите. Но научните постижения на Лавоазие не са оспорвани никога. Той е във всеки учебник по химия. А улица “Лавоазие” в Париж е до улица “Робеспиер”! Стигмата върху произведенията на учения Богдан Филов очевидно трябва да отпадне. Може ли обаче политикът Филов и археологът Филов да бъдат разглеждани отделно?

Филов е бил “протеже” на царя, а булевард на името на цар Борис III има в София и никой не протестира срещу това. На имена на протежета обикновено не се наименоват улици и площади. Но на имена на големи учени - да! Може ли една улица да носи името на професора , а не на министър-председателя и регента? Безспорният световнопризнат учен, от една страна, и провалилият се политик, който в своя провал е повлякъл и България?

Ще бъде ли произнесена присъда над Димитров?

Присъда над Георги Димитров не е произнасяна. Култът към неговата личност в една квази религиозност на комунистическия режим беше гротеска, като от роман на Оруел или Кафка, прекратена с изнасянето на тялото му от построения мавзолей. Историците изнесоха много истини за него и те са публично достояние. Бяха публикувани книги и документи за неговата дейност, някои от които особено разобличаващи.

Но обществото не реагира на това, че в България остават гигантски негови статуи и дори се строят нови. Величае се на конференции на комунисти и социалисти, на национални и международни форуми. Деянията му като протеже на Сталин не се обсъждат и осъждат и се избягва да се говори за тях. За комунистите и за управляващата БСП той продължава да е обект на култ.

Ескориал

По времето на генерал Франко в Испания се постигна един странен консенсус - помирение между франкисти и комунисти. Създаде се общ мемориал в “Долината на падналите”, недалеч от двореца-манастир “Ел Ескориал”. Сянка над това “историческо помирение” бе приемането на Резолюция 1481/2006 г. на ПАСЕ за осъждане на престъпленията на комунистическите режими. Тогава испанските левичари в отговор внесоха проект за осъждане на режима на Франко. Той също се прие. Демократите осъждат диктаторите! И дори в Испания започна дискусия за преименоване на мемориала.

Помирението на франкисти и комунисти не може да е решението на едно демократично общество.

Решението на демократите е отхвърлянето на всички недемократични идеологии и режими. Това трябва да бъде и решението в България. Дискусията е необходима.

July 20, 2007

www.point-of-view.org/



Автор: angpiskova

В Правец отбелязват стогодишнината от рождението на Тодор Живков 07 септември 2011 | 08:33 | Агенция "Фокус" Начало / Обществени организации Правец. Инициативен комитет в Правец организира тържествено честване на стогодишнината от рождението на Тодор Живков. Инициативният комитет е създаден от съратници, общественици, представители на семейството, съграждани. В Правец, в Музеен комплекс при Родната къща на Тодор Живков днес в 10.00 часа ще бъде открита музейна експозиция под надслов „Тодор Живков и светът – отминало настояще”, включваща и нови експонати от колекцията подаръци, получавани в качеството му на държавен глава на България от официални гости от страните от цял свят.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 10:00 до 18:00 ч. Гостите на Правец ще могат да видят и новоизградения по решение на ОбС Правец бюст-паметник на Тодор Живков в двора на родната му къща. Бюстът е дарен на Исторически музей – Правец от внучката на Тодор Живков – Евгения Живкова с цел експониране.
В 16:30 ч. започва тържеството, посветено на 100-годишнината от рождението на Тодор Живков в парковото пространство пред паметника, който беше поставен през 2001 г. по повод 90-годишнината. Автор на скулптурата е проф. Секул Крумов. След официалната част Представителният ансамбъл на Българската армия ще изнесе концертна програма.

Съжалявам, че това става в България 20 години след прехода!
За съжаление това обяснява и много други неща, които се случват в България:(


РУСИЯ:

Сталин се стяга за избори в Русия 28.01.2011 21:32 52 Граждани протестират срещу кандидатурата в писмо до Медведев

 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Съветът на старейшините на коренните малобройни народи в северната част на Русия ханти и манси разкритикува решението на партия „Справедлива Русия“ да издигне Дмитрий Сталин за кандидат за член на местния парламент на Ханти-Мансийския автономен окръг, пише „Независимая газета“.

Недоволството си старейшините заявяват в писмо, изпратено до президента на Русия Дмитрий Медведев и лидера на „Справедлива Русия“ Сергей Миронов.

Дмитрий Сталин е електромонтьор и е член на местния съвет на депутатите. Нещо повече, както пише Накануне.RU, за изборите „Справедлива Русия“ е издигнала не само адаша на генералисимуса, но и адаш на бившия губернатор на Ханти-Мансийския автономен окръг, пенсионера Александър Филипенко.

От обществената организация смятат, че по този начин политическите технолози на „Справедлива Русия“ се опитват да заблудят избирателите, използвайки популярността на адашите.

От регионалната организация на „Справедлива Русия“ обаче обясняват, че кандидатите Александър Филипенко и Дмитрий Сталин са членове на партията отдавна и не са „хора от улицата“.

„Няма нищо осъдително, че хората искат да бъдат избрани. Имат това конституционно право, от което са се възползвали и са се кандидатирали“, заяви шефът на регионалната партийна организация Михаил Сердюк.

Изборите за депутати от местния парламент на Ханти-Мансийския автономен окръг ще се проведат на 13 март.

ИТАЛИЯ:

Внучката на Мусолини остана вярна на фашизма Новинар

Алесандра Мусолини, внучката на италианския диктатор Бенито Мусолини, напусна крайнодясната партия Национален алианс, предадоха агенциите.

Причината за този ход бе изненадващото изказване на лидера на партията и вицепремиер на Италия Джанфранко Фини. При посещението си тази седмица в Израел той ужаси много от своите привърженици, като осъди остро фашизма и неговия основател. Оставката на русокосата депутатка е намек за значителни промени в Националния алианс, която е втората по големина партия в управляващата коалиция на Силвио Берлускони.

Фашизмът е голямо зло, а антиеврейските закони на Бенито Мусолини от 1938 г. са позорни, заяви Фини в Ерусалим.

Внучката на Мусолини иска министерски пост
Снимка: Интернет Преди да се заеме с политика, Алесандра Мусолини е била порнозвезда. 25.04.2008

Внучката на Бенито Мусолини, Алесандра, поиска да влезе в новото правителство на Силвио Берлускони, който спечели убедителна победа в парламентарните избори в Италия и сега трябва да сформира следващия кабинет.

Алесандра Мусолини, която е новоизбран депутат от коалицията на Берлускони, избра доста иронична форма за своето искане - обява за търсене на работа."Дипломиран специалист в областта на медицината с дългогодишен опит в политиката, отлични комуникативни способности, специализация в социалната проблематика, притежаваща борчески темперамент и ефектна външност - предлага услугите си за заемане на министерски пост, гласи обявата, като в разпространеното изявление внучката на дучето обявява, че преговорите ще бъдат изключително конфиденциални.Повод за този акт бе фактът, че множество лидери на малки партийки и движения, които в последния момент се включиха в коалицията на Берлускони, сега се мъчат да си изпросят постове на министри или заместник-министри.Това именно иронизира Алесандра, която от край време оглавява крайно дясното движение „Социална алтернатива".Още преди официално да бъде обявена победата му, Берлускони заяви, че в бъдещия кабинет ще има 12 министри. Той подчерта, че кабинетът ще бъде двойно намален, като заедно със заместник-министрите правителството ще наброява 60 души (за сравнение в България само заместник министрите са над 70).


Вестник "Монитор"


Автора на блога, далеч не иска да спори с тези, които ще изтъкнат навярно разумни и безспорни аргументи за противоречивостта на личността Тодор Живков в историята и близкото минало на България, както и за някои "позитивни страни" на неговото управление, като например: отричане на наложената от коминтерна "македонска нация и народ", но продължаването на "обожествяването" на култа към личността и мумията на "Гошо Тарабата" - създателя и, както и на практика предателски договори с Гърция - предали населението ни там на гръцки геноцид и прикриване и неглижиране на този геноцид - десетилетия наред, когато СССР "развенча" култа към Сталин дори!
Като безплатното образование и здравеопазване, ниски цени на стоки от първа необходимост, отопление, но и мероприятия - откъснали българският селянин от земята и селото му и превърнали го в "пролетариат".
Като работни места за всички, но и налагане къде, кога и колко да работиш, също и така нареченият "доброволен труд", от който висшите и средни номенклатурчици, станали привилегировнана класа - в уж "безкласовото общество" бяха освободени напълно и назначени само за надзиратели, а друга привилигирована класа бяха, къде псевдо, къде истинските  "активни борци против фашизма и капитализма", когато научно и политически погледнато, в България е нямало нито окупация до 1944 - а година, нито фашизъм и класически тоталитарен режим.
Като например, бранене в културен и исторически план на българският суверенитет спрямо Османската империя и новата турска заплаха, но дълго време даване на привилегии на туркоезичното население над българите, а после минаване в друга крайност - да бъдат превърнати в "българи" чрез махане на турските имена. И наред с това, да не забравяме - 60 - е години на миналия век - поставяне за обсъждане на въпроса, България да стане 16 - а република на СССР в ЦК на БКП.
Макар, че не можем да спорим, че от 70 - е години на миналия век, имаше един културно - просветен ренесанс и реабилитация на заклеймени автори и интелектуални дейци - патриоти, от времето на най - необуздания интернационализъм и "антифашизъм", както и репресирани и едва недоубити, непосредствено след 1944 - а година, но това най - вече под натиска и дейността на дъщерята на Живков - Людмила Живкова, трябва да признаем това, заради което, според редица източници и твърдения вече, не е била "подмината" от "дългата ръка" на Москва, както и лицата като Трайчо Костов и Иван Башев, които опитват в даден момент, в рамките на БКП и тоталитарния строй, да защитят националните интереси на България, поне колкото това правят комунистическите диктатори на съседни нам страни и членки на "нашия блок", а също и някои, определени по - късно като "националисти - ревизионисти" - увиснали на бесилото, подобно на Имре Наги и Трайчо Костов.
Символично осъждане на ционизма, но същевременно с това - сериозно еврейско присъствие в БКП и присъствие на шизофренното ционистко клеймо - "антисемитизъм", когато се касае до изобличение на еврейската псевдоистория, както и десетилетно натрапване на ционистката лъжа "холокост и 6 000 000 еврейски жертви през ВСВ" - "от антифашистки подбуди", макар често това да неглижираше жертвите на "братята славяни" дори, през тази война.
Също така, българските патриотични пориви, в защита на стенещото в съседство от нас, под робство и асимилация българско население и особено пък изобличаването предателството на предшествениците на Живков към тези българи, от БКП, беше обидно клеймяно и приравнявано до ционизма, както и българският национализъм въобще, а също и арменският, според създаденият от ДС специален отдел който се занимава с тях, но също така и там е било измислено и идиотското понятие "цигански национализъм", като заплаха, което прилича на изгорения като "вещер" петел от инквизицията някога.
Помилване на политически затворници и натикани в лагери и затвори, къде с инсценирани процеси, къде без съд и присъда от предшествениците на Живков, но продължаване на нечовешките условия в затвори и арести, на изтезанията и извращенията, въпреки твърденията в "Мемоарите на Тодор Живков", че видите ли това било спряно по негово време, че и политическите присъди, тъй като самия той бил жертва на изтезания (Това твърдение, изцяло се опровергава от книгите на Николай Галев - "В името на човека" и "За благото на човека", а също и в книгата "Непримиримият Илия Минев", както и редица други книги на политзатворници, сред които не само националисти, но земеделци, комунисти - маоисти и анархисти. Разказите за преживяното съвпадат!).
Редица български патриоти са тикани в затвори, само заради искането си за подобрение на пложението с човешките права - вече оформени в Конвенции и Конституцията на НРБ, дори. Но и казвайки истината, за "освобождението" от страна на СССР, през 1944 - а година.
Т. е. - българи тикани заради чужда страна в затворите и то не излезнали да се борят с нея, с оръжие в ръка, като партизаните преди 1944 - а година или пък още по - малко, стрелящи по български служители в униформа, но мирно и със слово противящи се на някои налагания отвън и на незачитането на Конвенциите и законите на НРБ!
Добре, автора на този блог не опитва да отрече някои постижения през онзи режим, макар и тоталитарен.
Не опитва да се меси в мнението и основанията на значителен брой правчани, както и на доказаните и обосновани аргументи, които сигурно биха изтъкнали, още повече, че такива спорни въпроси е редно да се решат на референдум - местен в случая, чрез вишегласие на народа!
Но автора на блога, се опитва да противостои отново на международния и тукашен ДВОЕН СТАНДАРТ!
В крайна сметка, ако Живков има позитивни заслуги пред родното си място, та нима такива и то не по - малки няма и Адолф Хитлер, който най - първом го присъединява към майката - Германия? Нима няма този град, по времето на Хитлер, не по - малък културен, стопански, икономически и социален подем от Правец, по времето на Живков?
Нима в България, не намесата на Хитлер и не германското оръжие реши териториалните ни въпроси - в наша полза и не разби тази намеса - бруталните и геноцидни Ньойски и Версайски договор, против българи и германци - истински причинители на ВСВ? Ако пък Сталин защитил СССР от германска агресия и съживил стопанство, армия и пр. с далеч повече жертви?
Нима не Богдан Филов и неговата дипломация, извоюваха до голяма степен неутралитета на България и същевременно връщане на важни наши територии с немалко българи, в пределите на майка - България, почти без жертви и кръв и нима не е оставил професор Филов, една трайна диря като учен и археолог в родната наука и минало, както и не е "осъден" от един обявен за нелегитимен "народен съд"?
Да, общото между Филов и Живков е, че и двамата бяха затворени и "съдени" след падането си,, също и двамата не проляха кръв и сдадоха властта доброволно, както и недопуснаха българска армия на участва в трайни небългарски войно. но единия от съпартийците си, а другия от превратаджии - противници, установили доброволно чужда окупация и въвличане на България в ненучжна война, бяха "съдени"...
Единия завърши за далеч по - малки и недоказани "грехове" или грешки и пропуски пред нацията със СМЪРТНА ПРИСЪДА, а другия - само с домашен арест и все пак имаше възможността да се защити и бъде оправдан, защото България не беше окупирана тогава!
Вярно е, че беше съден за най - незначителните си и несъществени свои грехове, както и за някои именно позитивни страни на своето управление, което по - скоро го героизира в очите на много българи.
По - горе, автора на блога посочи и двойните стандарти в международен план, относно даже едни и други диктатори от самия Тристранен пакт, както и различен подход към идеологиите на неговите основатели.
Но нека припомним заслугите на Филов и Адолф Хитлер, като наш съюзник пред България и ги сравним с тези на всички управлявали преди и след тях страните си и най - вече нашата страна и нека си спомним, че когато нещо добро е направено, според рорните наши "демо(НО)крати", то позитива е на Н. В. Борис Трети, както и пълната му "невинност" за всичко, но когато има някакви негативи в онази власт, присъствали и далеч преди Филов, през цялото царуване на Борис, то ще да са на "авторитарния" Филов, макар и например Стамболийски и Малинов - парламентаристите, далеч да не са били по - малко авторитарни и по - малко "диктатори" от Филов, но напротив...
От тази позиция, от къде на къде, питам аз- Богдан Филов не трябва да има улица и Паметник, а привържениците на Хитлер (Сред които, автора на блога НЕ Е!), да не могат ако ще е демокрация за всички, да отбележат свободно рожденната му дата, както и да регистрират своя партия?

Ето заслугата, която ще остане навеки безспорна, на безспорно спорната - меко казано личност на Адолф Хитлер и на професор Богдан Филов, който колкото и да е грешал (Главно със свръсмирението си към Кобургската династия, която роди предател!), го е правил в името на постижимия Национален Идеал, а не на някакво мъгляво и непостижимо на практика "световно братство" на безбожието: