Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 8737905
Постинги: 7763
Коментари: 3333
Гласове: 6087
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Сайт на партия БТР (България на труда и разума)
4. Десислава Иванчева
5. Интервюта с представители на партия БТР
6. Драмата на спътницата на покойния Константин Иванов - Коци
7. Планът за съсипването на България
8. Протоколи на ционските мъдреци
9. Български исторически календар
10. Забравеният д-р Ганчо Ценов
11. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
12. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
13. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
14. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
15. Забравеният д-р Янко Янев
16. Православието
17. Планът "Еврия"
18. Сайт с български бойни знамена
19. Исторически видеоблог
20. "Изгубената България" - исторически сайт
21. Българският национализъм (1919 - 1944)
22. Владо Черноземски
23. ANONYMOUS BULGARIA
24. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
25. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
26. Самиздател Григор Симов
27. Военное обозрение
28. На пути к «Великому Израилю»: главарём ИГИЛ является штатный агент Моссада Шимон Эллиот
29. Отворено писмо на Манфред Рьодер
Постинг
31.08.2011 13:48 - Василка Донова: Не мога да простя само на нагаждачите
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 813 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 31.08.2011 13:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Василка Донова: Не мога да простя само на нагаждачите

За мен всички промени от 10 ноември са един предварително подготвен сценарий от БКП, за да заробят сега българския народ като капиталисти, твърди писателката
2 декември 2008, 16:12 Личности Мирослава Панайотова изпрати на приятел image image image image image Василка Донова
Василка Донова е родена на 8 януари 1928 г. в Гълъбово (днес Марица – Изток), Старозагорско. Същата година баща й купува една тухларна и заедно с брат си в продължение на едно десетилетие я превръща във фабрика с печалбите от склад за дървен материал и със заеми от Народната банка. "Тъкмо изплати този заем, за 20 години, с големи икономии на семейството, и национализираха фабриката", споделя Донова.
Тая фабрика за тухли и цигли играе решаваща роля, има съдбоносно значение през целия й жизнен път. Заради фабриката, която е притежавал баща й, е обявена за "народен враг" и две години не й дават бележка от ОФ за следване в университета. Благодарение на грамотата като отличник бригадир и хубавата характеристика от неин прогимназиален учител успява да се запише за студентка по български език и литература в Софийския университет, но през цялото си следване е под заплаха от изключване от университета. По време на процеса срещу Трайчо Костов тя е студентка във втори курс. Тогава започва голяма чистка сред студентите в университета. Изключват я от ДСНМ като "национализирана", аполитична, индивидуалистка. През 1952 г. през юнската сесия приключва семестриално с изпитите си, включително и държавния, и ръководството на ДСНМ поставя на обсъждане въпроса дали да й разрешат да се дипломира. Надделява мнението, че са необходими кадри, и по разпределение отива в гара Белозем, Пловдивско. Там учителства 4 години и междувременно кандидатства 2 пъти за аспирантура, но не й разрешават да се яви дори на изпита по политически причини. През 1956 г. се премества в климатичната гимназия в Етрополе по здравословни причини (туберкулоза). След двадесетина години започва работа в Ябланица, родното място на съпруга й ген. Марко Иванов, където живее и до днес. Още като учителка пише разкази, повести, драми, които не виждат бял свят. Щом се пенсионира, започва книгата си "Голямото сбогуване" - за преселението на дюлгерите от Костурско през 1791 г. в Пазарджишкия край. "Брациговският огън" е втората част, а сега е под печат третата книга "Потомците".

- Какъв капиталист беше баща ви?
- Баща ми имаше един летен и един зимен костюм, работниците се хранеха безплатно в стола. Той ставаше в 5 часа и отиваше на работа. Моят баща беше потомък на първомайстори дюлгери, а те са били много честни, предприемчиви. Баща ми се грижеше и за семействата на работниците. “Ще построя тази фабрика, за да дам работа на най-бедните", казваше той.

- Обичахте ли учителската професия, на която отдадохте толкова години?
- Отличниците ги изпращаха в селата и малките градчета, в големите градове, в редакциите оставиха тройкаджиите и некадърниците, невежите. Аз бях родена за учителка, но исках да се отдам на научна работа. В учителската професия не ми харесваше това, че трябва да повтарям едно и също. Бях много добра учителка, имах качества на педагог, но предпочитах научна работа, защото бях много любознателна. От малка много четях. В гимназията изчетох Толстой, Достоевски, Яворов, П. Славейков, Вазов, Каравелов. Любимите ми писатели са Йордан Йовков от българските и Толстой от чуждите, особено неговата "Изповед".

- Какви други творби сте писали, освен трилогията? - Пиша от дете, имах образцова учителка по български език, която събуди у мен твореца и всяко мое съчинение се четеше в клас при пълна тишина, след което класната стая се изпълваше с възклицания на възхищение от моите съученици. Пишех драма, комедия, повест, разкази за любовта, но нищо не ми печатаха по простата причина, че такова беше досието ми. Не ми се даваше картбланш като национализирана и съпруга на Марко Иванов. Преди 10 ноември по повод 200-годишнината от преселението на брациговските родове от Македония 1791 г. директорът на музея ми предложи да напиша книга за преселението. Бях вече пенсионерка и цялото си време посветих на книгата. Свързах се с проф. Вера Мутафчиева, която ме насочи кои книги да ползвам, за да проуча епохата. Освен тези извори аз прерових всичко, писано за този период в Народната библиотека и библиотеката на Светия синод, за черквите и манастирите, които са строили дюлгерите. И всичко, което се съхранява за историята на Брацигово в брациговския музей. Цяла една зима препечатвах записките, систематизирах ги. Книгата се базира на исторически факти, спомени на очевидци, героите са действителни личности.

- До каква степен сте използвали художествена измислица?

- Само в психологията на героите, в подробностите, детайлите, техните преживявания, но събитията и героите са действителни. Описвам съдбата на няколко рода преселници от Костурско, в Грамос планина, в долината на р. Белица. Това са родове на потомствени майстори дюлгери, които са съхранили старобългарските строителни традиции в строежа на градове.

- Разкажете нещо за съпруга си Марко Иванов.
- Той е осъден в процеса "Никола Петков". Най-тежката присъда получава Н. Петков - смърт, ген. Станчев - доживотен затвор, полк. Марко Иванов - 15 години строг тъмничен затвор, от които излежава 12 години, последните 2 години в лагера Белене. Той е участвал в преврата на 9 септември, когато идва на власт ОФ. Марко е социалдемократ по убеждение. Неговите идеали бяха България - суверенна правова държава със социална справедливост.

- Какво е вашето мнение за Кимон Георгиев?
- Той е бил агент на Москва. (Далеч преди това - МАСОН! От автора на блога)

- Изпитвате ли още огорчение от това, което сте преживели като "национализирана" и като съпруга на Марко Иванов, или сте простили?
- Целият ми живот беше една непрекъсната борба, непрекъснати спънки, провал на мои намерения, не ме допускаха до изпити за аспирантура, провалиха и писателската ми дейност, не печатаха произведенията ми, които бяха критични. Много хора бяха с такава съдба, не бях само аз. Важното беше дали си наш човек, способностите, знанията нямаха значение. Мога да простя само дотолкова, доколкото смятам, че народът беше страшно манипулиран и продължава да бъде манипулиран. Какво да се сърдя на този народ. Не мога да простя само на нагаждачите. Те показваха само колко са верни на партията.

- Доволна ли сте сега от промените?
- За мен всички промени от 10 ноември са един предварително подготвен сценарий от БКП, за да заробят сега българския народ като капиталисти. Да създадат в България най-дивия капитализъм. България беше една от най-благоденстващите страни в Европа преди 9 септември, а сега е на последно място. Доволна съм единствено от това, че може човек да говори, но от нищо друго. Всичко е в ръцете на комунистите - преса, телевизия. Не мога да съм доволна. Преди Девети имаше държава, имаше законност, след 9.ІХ. всичко това беше унищожено - и Марко го казва в книгата "Рушители и бранители на България".

- С какво друго се занимавате освен с писане?
- След пенсионирането станах резбар, стара моя мечта. Имам едно голямо огледало, което съм резбовала, едно пано, рамки за иконки.

- Стига ли ви пенсията?
- Свикнала съм от дете да правя икономии. Икономии правя, за да издам книгите, да платя апартамента. Българинът е пестелив, всичко постига с пестене.

- Какви идеали са ви давали сили в живота?
- Да служа на своя народ, да служа на младите хора. Уважението, обичта на учениците ми и тяхната признателност, те най-добре ме разбираха. "Вие бяхте за нас незаменимият учител", ми каза една моя бивша ученичка, асистент в СУ. Когато напуснах Белозем, жената на завуча ми каза: "Ние никога вече няма да имаме учител като тебе".

- Какво ще пожелаете на читателите на вестника?
- Над всичко - човешкото достойнство съм поставяла в живота. Да отстояват най-ценното, което е създал българският дух на нашите предци в нравствено отношение - родолюбие, човечност, толерантност, творчески дух.


Мирослава ПАНАЙОТОВА

www.blitz.bg



image

 
image



image






Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене