Накъде отива тая страна, след като дори и журналистите не могат да разберат случващото се около тях? Ето, миналата седмица се появи следното заглавие: „ГЕРБ не ще дарения за изборите”. Ще го прочетеш и ще си речеш: „Браво! Колко благородно, колко скромно и най-вече колко предизборно звучи това от устата на управляващата партия! Не сбъркахме, че я избрахме на времето, дайте да я изберем пак!”. И наистина, съвсем правилно е партиите да не получават дарения за избори, защото в политиката няма дарения, които се даряват даром. За парите, получени по време на избори, партиите се отплащат с власт след изборите. Финансираш например кампанията за местни избори някъде в провинцията, срещу което получаваш на концесия няколко линии от градския транспорт в София. Не, това е некрасиво и браво на ГЕРБ, задето му слагат край, макар че концесиите за линии от столичния градски транспорт ги раздаваха именно те след предишните местни избори (тогава изгоря Велизар Стоилов, помните ли?).

Само че има една фактологична подробност, която прави вестникарски заглавия като „ГЕРБ не ще дарения за изборите”, меко казано, некоректни. ГЕРБ никъде не е казал, че не ще дарения. Има предложение от Националния предизборен щаб на ПП ГЕРБ да се приеме решение, според което да не се приемат дарения и то не да не се приемат въобще, а да не се приемат само от 24 септември до 30 октомври 2011 година. Това никак, ама никак не значи „ГЕРБ не ще дарения за изборите”. Наистина новината звучи красиво, особено на сайта на ГЕРБ, където впрочем заглавието е почти същото – „ГЕРБ отказва дарения по време на кампанията”, макар че в текста се казва друго. Избирателите ще кажат браво, без да се интересуват дали това предложение изобщо ще се превърне в решение и дали, ако се превърне в решение, ГЕРБ няма да приема дарения преди 24 септември и след 30 октомври.

Заедно с горния въпрос избирателите пропускат да си зададат и един друг: защо ГЕРБ не се отказа да получава дарения на предишните парламентарни избори? Тогава по-морално ли беше да се получават дарения? Не изпадаха ли тогава партиите в зависимости от дарителите си? Ако сега получаването на дарения пречи на кампанията да бъде „прозрачна и открита”, както се казва в предложението на предизборния щаб, през 2009 не й ли пречеше да е такава и ако й е пречело и предизборната кампания на ГЕРБ не е била „прозрачна и открита” според критериите на самата партия, то каква е била тогава? С каква кампания и с какви пари дойде ГЕРБ на власт през 2009?

Да, настояваме да получаваме отговори, но мразим да си задаваме въпроси. Ако обичахме, щяхме да се запитаме защо управляващата партия прави благородния жест да се откаже от дарения чак на втората година от управлението си. И то само в рамките на един месец. Щяхме да знаем, че една управляваща партия има толкова възможности за финансиране, че спокойно може да се откаже от дарения. Ето например най-простото – държавната субсидия. През 2010 с медийни циркове и шум ГЕРБ намали субсидията за партиите и с този акт остана в историята и в сърцето на народа. През 2011 година обаче тихомълком увеличи отново субсидията, с което спечели едни допълнителни 4 милиона ей така, от въздуха. С тях сумата, който ГЕРБ през 2011 ще получи от бюджета съгласно гласувания от мнозинството Закон за политическите партии е около 22 милиона лева. Не знам дали в тази сметка влиза и субсидията, която се влива в партийната каса от отлюспилите се от другаде и присъединили се към ГЕРБ „независими” депутати. Дарения ли? Дай ми ти на мене министерство на финансите, пък не ти ща даренията!

Да не говорим за контрабанда, обществени поръчки и други средства за финансиране, които би могла да има една партия на власт, защото ще ни обвинят в разпространение на недоказани твърдения. И без тях, струва ми се, една управляваща партия ще успее да си спретне прилична предизборна кампания. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet