ЩАБ ЗА АНТИСИСТЕМНИ ДЕЙСТВИЯ-0879606456 :: "Сивата Британия"

Така наричат старата аристократична лейди Англия господата от Gallows, за да дефинират родината си. Аз пък го вкарвам като бързо двусловие, което да ви посрещне с добре дошли в реалността. Месецът е август, годината – 2011. Сивата Британия обаче не е сива, а е в потрошени стъкла, пламъци, кръв, конфликти и въпроси. Прекалено много въпроси.

Както често обичам да казвам, интернетът е алтернативна реалност с прекалено много общи точки с бита ни, но в някои случаи наистина говорим за нещо много различно. Защото нито аз, нито сигурно вие (особено ако сте като мен от младите поколения) не сме преживявали нещо сходно. Нещо, което като вътрешна зараза да изгризе града отвътре и да го остави опустошен и да наложи трайни психически увреди в немалко съзнания след прекратяването си.

Някои му казват терор, други използват звучната и носеща гневен нюанс дума бунт. Аз го наричам сблъсък на културите, сблъсък на бита и правилата на Сива Британия. Наричам го бедност. Наричам го също така и примитивното в нас, което спи, но се събужда лесно и тогава бог да бъде на помощ всичко по пътя – особено ако налице е голяма численост.

Защо по дяволите стана така?

Държа да отбележа, че като ябълка не мога да говоря професионално за тези процеси. Следвам специалност, която има до малка степен застъпени тези неща като насоченост, но това е нещо друго. Определям се като любител. А на любителите са им простени някакви неточности, нали така?

Лейди Сива Британия отговаря на името си. Сивото стои някъде между черното и бялото, като тези два цвята отразяват нейното съществуване. Сиви бяха повечето от хората, които участваха в бунтовете из английска земя – сиви поради бита си, сиви и поради етническия си елемент, който бе с изявена концентрация на чернокожи емигранти, но съдържаше и немалко бели (както и други “външни” елементи). Сива е и голямата разлика между висша и нисша класа в Англия, толкова сива, че е на водещо място в света. Сив е и бита на тези хора, които озверяха не само поради убийство от страна на полицейско лице – поредния такъв случай, в който цивилен бива убит и обстоятелстава не са в полза на гражданите.

Нека обърнем малко внимание на три фактора. За помощ ще използвам малко архаична информация – от 10-15 години, под формата на “Социология” на Антъни Гидънс, което е много полезно четиво.

Първият ще се отнася до етнически участвалите елементи в болшинството си. Ще говорим за емиграцията и корените й в Англия, която е стъпила от достатъчно много време на доскоро уверената система на мултикултурата. Чернокожите и азиатците са възприемани в повечето случаи като външни лица, отношението към тях е враждебно – нищо ново за малцинствата в която и да е държава. Срещу 50 % процента от белите мъже, 80 % от чернокожите и 70 % от южноазиатците практикуват физически труд. Физическият труд малко или много е алегория за принадлежност в най-добрия случай към ниските нива на средната класа. В повечето случаи това те забива в категория нисша класа и праг на бедност.

Средните часови надници, за да не изолирам азиатските емигранти, са следните: 6.87 лири/час на пакистанци и емигранти от Бангладеш срещу 8.34 лири/час за белите мъже. При жените цифрите са 4.78 лири/час срещу 6.59 лири/час отново в полза на белите жени.

Това съвсем логично ни отпраща към принадлежността на мнозинството етнически елементи към по-ниско платена работа с по-тежко съществуване в по-лоши условия. Към това положение се добавя и негативното отношение на етническите малцинства към полицията, както и обратното. Полицията е, цитирам, “активно враждебна към всички малцинствени групи”. Отрицателните емоции лесно взимат връх.

Бедност + друга етническа култура + неразбирателство с органите на реда + логично неразбирателство и с по-висшите класи + чувство за изолираност от обществото и реваншизъм = проблем.

Нека към това добавим и разликата между класите. Както вече споменах сивият диапазон между висша/нисша класа а.к.а. черно/бяло е доста сериозен в Англия. Специално в случая това изиграва много лош номер и допълнително е фактор за случилото се. Да не говорим, че всички общества, които следват този модел са по-податливи на бунтове и недоволства, за разлика от скандинавските и японското общества, където разграничение отново има, но линията е значително изтънена. “Тачъризмът”, който върлува 11 години из английски земи също изиграва немалка роля за това рязко разграничение. Наред с това социалната мобилност е изключително слаба – естествено имам предвид възходящата, защото низходящата не е толкова на фокус в изминалите събития. Безперспективността за “израсване” в социалния живот, за достигане на нов статут, свързан с престиж, финанси и бъдеще за поколенията на дадено домакинство озлобява и негативизира. Фиксираността на алокацията на ресурси и на тези, в чиито ръце са те, демонизира образа на правителството и висшата прослойка в очите на тези, които се борят за оцеляването си – независимо дали това е поради мързел и разчитане на социални помощи, липса на късмет, поради това, че индивидът/групата е обект на расова дискриминация или нещо друго.
Предишното ни проблемно уравнение се усложнява още повече и стигаме до случилото се.

Не демонизирам една или друга страна, старая се да бъда обективен. Не е правилно да трошиш собствения си град, не е правилно да чупиш и бръснарницата на 70 годишен старец, който да гледа неразбиращо на следващата сутрин всичко, в което е вложил пари и което с грижа е формирал. Не е правилно и едни граждани да се млатят с други, а полицията също да се намесва с палки, които да се впиват в гърбове, глави, крака, торсове. Не е правилно и правителството (спокойно може да ползвам и множествено число) да не се грижи за баланса на класите, да не съди престъпленията на “белите якички”, които са много по-колосални, а да обръща взора си главно към престъпленията на гражданите.

Не бе правилно, бих казал, и случилото се в Англия, което вероятно ще се прехвърли из континента рано или късно.

Но това е животът и той не е правилен. Няма логика. Хората озверяват и стават тълпа, а тълпите метат и поглъщат всичко по пътя си, докато не бъдат спрени от друга тълпа.

Сива Британия е в пламъци. И след сложния процес на възстановяване, множество арести, виновни и невинни, правителството трябва да се замисли накъде ще поеме и какво ще направи за реално подобряване на условията и съществуването на своите граждани.

Защото ако не го направи, това ще е само началния сигнал.

abadapple.wordpress.com

Някои опозиционни анализи в САЩ (За жалост - само на английски. Ако някои ги намери, поне на руски - автора на този блог, ще му е задължен.):

LONDON BURNING: Infowars Special Report on Social Unrest and Economic Collapse 4/4 11864 показвания - Преди 22 часа