Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Постинг
31.07.2011 02:23 - Богородичният пост
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 833 Коментари: 0 Гласове:
0



image От 1 август започва Богородичният пост - един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през календарната година. През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година, съответно на 6 август и 15 август. В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

 

    Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, Св. Лъв Велики говори ясно за него: "Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският)." Св. Симеон Солунски пише: "Постът през август е учреден в чест на Майката на Бог Слово, Която, като почувствала Своето представяне пред Господа, се подвизавала и постила за нас, както винаги, въпреки че - бидейки свята и непорочна, - не е имала нужда от пост. Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот, и когато блажената Й душа щяла да се съедини чрез Божествения дух с Нейния Син. Затова и ние сме длъжни да постим и да Я възпяваме, като подражаваме на живота Й. Някои, впрочем, казват, че този пост е бил учреден по повод на два празника - Преображение и Успение. Аз също смятам, че е необходимо да възпоменаваме тези два празника: единият от тях като празник, който ни подава освещение, а другият - умилостивяване и ходатайство за нас".

 

     За светския мироглед празникът Успение е един от най-необичайните: та нима е възможно някой да празнува смъртта?! Не смъртта, а заспиването (на църковносл. "успение") на Пресвета Богородица празнуват християните. Защото, след изкупителната смърт и Възкресение на нашия Спасител християнинът не скърби и не се страхува от смъртта, знаейки, че вече е избавен от нея: “Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (Ос. 13:14); "За мене животът е Христос, а смъртта – придобивка... Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се" (Фил. 1.21, 4:4). Затова в деня на Успението на Божията майка Църквата напомня: "В успението не си оставила света, Богородице... и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души."

 

     Както при всеки православен пост, и по време на Богородичния пост е нужно да се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния. Смисълът на постите е в отказването от пороците и греховете ни. Постите в Православната църква са въведени, за да ни помогнат да се усъвършенстваме духовно. Да се покаем за лошите си дела, да ги анализираме и чрез тайнствата Изповед и Причастие да получим прошка от Бога.

 

    Днес обаче мнозина възприемат постите като средство за отслабване, други пък постят "за здраве".Настина, постите са здравословни, а може и да се отслабне от тях, но техният смисъл съвсем не се състои в това, а в отказването от пороците и греховните ни наклонности. Лишаването от определен вид храни е своеобразна самодисциплина, която укрепва духа и характера и ни помага да разбираме по-добре смирението, към което трябва да се стремим като към най-висша християнска добродетел. Постигането на мир със себе си, на мир в душата /каквото означава смирението/, прави от човека „твърда скала”, която житейските бури трудно надмогват, за разлика от духовно объркания и хаотичен човек, който е една крехка „тръстика, люлеяна от вятъра”, която бързо се прекършва от всеки по-силен порив на житейските несгоди. Покаянието и молитвата са основните оръжия по време на поста – духовната ни битка със злото в нас. Ако те липсват, напразно бихме лишавали тялото си с предписаните хранителни ограничения.

 

    Някои пък казват: "Защо да постя, след като постоянно се лишавам?" Това обаче е твърде неправилна констатация от типа на "Защо да се храня, след като пак ще огладнея". Не бива да се забравя, че постът, освен духовна борба, е и духовна храна, която е изключително полезна за нас; не бива да лишаваме душата си от очистване, от осъзнаването на греховете си, от възпалване на доброто в нас и стремежа за добротворство. Постът ни помага да почистим и измием образа Божий в нас, защото – да не забравяме – Бог ни е създал по Свой образ и подобие! Всички наши грехове и зли наклонности потъпкват и омърсяват този образ и вредят най-вече на нас самите. Именно те ни пречат да постигнем по-пълноценен, разумен и здравословен живот, като вместо това генерират у нас напрежение, безпокойство, неудовлетвореност, злоба, нервни кризи, себеупрекване и отчаяние.

 

     Добре е да помним обаче и още нещо - нищо добро няма да ни донесе „външният” пост, постът за пред хората. Затова Господ Иисус Христос ни повелява: "Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве." (Мат. 6:16-18)

 

   За да бъдат постите ни истински полезни и душеспасителни, нека се покаем с любов. Да не осъждаме никого, а с чисто сърце да помолим Бог да ни дарува да открием, анализираме и изповядаме онези дела, които водят до отдалечаване от Него. Нека бъдем братолюбиви и милосърдни, готови винаги да протегнем ръка на слабите, да не скъпим думите за утеха и състрадание към нещастните, да дадем храна на гладните и към всички да бъдем с любов, дарявайки им мир и радост. Защото, Сам Бог ни е завещал – любов да имаме помежду си.
МИТРОПОЛИТ СИМЕОН

elahikari.blog.bg



Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 10042779
Постинги: 7901
Коментари: 3533
Гласове: 6344
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци