На 15-ина км от гр. Шумен , стои изваян върху скала   добре известният на всички Мадарски конник. С особено енергийно излъчване, което се усеща от човек , когато е наблизо. Какво представлява този исторически комплекс за нас – все още тайните не са разкрити докрай. Ето мнението на писателя Спас Мавров :

Мадара е Свещеното място на Танг-Ра и Небесната конница. Намиращият се на платото релеф на Конник е Образ на Танг-Ра, когато чрез Сина си Амон-Ра е слязъл дълбоко в материята и ръководи чрез своите пратеници съдбата на народите на Земята.

Центърът Мадара първо трябва да се раздели на основните енергоносители на името - сричките Ма - Да - Ра (Ма - вода, Да - космична оплождаща субстанция, Ра - енергия на живота). Така разделени, те регистрират трите основни същности на енергията, навлизаща от космоса в земята през този център. Като Жлеза на времето, Балканският полуостров трябва да приема пълнотата на небесните посланици, защото тук се регистрират непрекъснато всички промени в състоянието на жизненото тяло на Земята - нейният енергиен етерен потенциал - тялото на енергиите на Земята. Като такъв - жлеза на времето - центърът трябва да внася непроменената константа на космичния творец Ра, на проявената му същност в двуполюсното единство на енергиите Ян и Ин, творящи в материята - Ад и Ам.

АД определя началото - първия, константния организатор на структурата на огнените енергии на Вселената, навлезли стабилно в материята и принудили я да твори - да се развива. Това е Адам, който все още е двуполов, но вече е готов да слезе в материята, чрез    Ам - женската полярност, можеща да матрицира материята. Все още говорим за ниво енергийно – етерни тела. И така частицата АД, която определя мъжкото начало на слизащия в материята космичен огън, ни дава информация, че това е творящият Отец - Бащата.

Частицата АМ, която изразява женската потенция на материята и нейната способност да развива творението в бъдещето, дава способността на Програмата, заложена в АД, да се развие чрез Методиката на елементите на материята в плодове, в продукт на битието. Това е Майката.

Частицата Ра отговаря на творческите енергии на съответното космично тяло (звездата), около което се образува планетната система. За нас това е Слънцето. Тя дава информация и нейна еманация е така наречената Душа, която оживотворява формите. Затова главният бог на Вселената Танг-Ра я притежава в името си.

Центърът МаДаРа, когато се прочете по обратния ход на коня, дава трите съставни същности на триединството на Светата Троица.

РА - непроявената енергия на космоса, когато е навлязла в енергийните полета на слънчеви системи като нашата, става творящият, непознаваем първичен източник на творчеството - живот. Тази субстанция, пряко работеща в материята се нарича ЕЛЛИ или Елохим (Амон-Ра - Слънцето). Когато стигне до ниво на творчество в дадена планета, Ра става Баща (Баба) на родовете или АЛЛАХ, както са го наричали в Четвърта коренна раса. Но не е Йехова, Богът на юдеите и т.н.

АД - проявяващата се, но все още само като Програма, мъжка енергия на огъня в космичната материя

АМ - проявяващата се женска енергия в материята чрез заложената Програма.

Тук, на Мадара, те са в единство и неразрушима цялост. Всяка година те приемат тези енергии и ги разпределят в земята, като по този начин контролират и енергетизират човечеството. Това става главно чрез твърдия контрол на циклите. Законът за Цикличността се контролира и развива от тук - от Балканите. Тези три сили са творили в материята и чрез тях е създаден Първия човек в неговата енергийна и физическа цялост. Тази субстанция от висши проявени същности е Онзи АДАМ (Ад+Ам), двуполовият, съдържащ в себе си и Ева, който Мойсей описва в Библията, но хитричко премълчава, а може би не знае, къде е станало първотворчеството. И е заселен да живее в Свещеният център на формите - Рупите. А тялото на АдАм е съхранено и продължава да се съхранява в Царичина.

Първите хора на земята са българите - гости от космоса в пълния смисъл на думата. Те са стопани на земята, поверена им от Луцифер - планетарният ангел на Земята, която е неговото тяло. (Луцифер не трябва да се бърка с Княза на планетата). По нареждане на Елохима, на Земята слизат множество Небесни синове, за да подпомогнат земното човечество в еволюцията му. Това са божествените синове от Шеста глава на Библията, които, като виждат, че земните жени са красиви, вземат ги за жени и така създават потомството на нераждащите поколения хермафродити - титаните.

Тук, на МаДаРа, се намира земното лоно на Танг - Ра или на Бога - Творец на човешките родове, като двусъщностна андрогинна система. Творчеството на земните хора, принципната физическа система на двуполовия Ад и Ам, се реализира на Земята от Аллах. Не е еврейският Йехова, защото той е разделящият половете и поставящият ги в противоборство до окончателното им ново сливане, но на духовно ниво. Когато това духовно ниво изпълни предназначението си за единосъщност като "плът от плътта си" - тези двойки се освобождават от земната принадлежност и напускат пределите на Слънчевата система , те отново стават небесни души, двусъщностни хора.

Представяме на читателя знанието, което преданието е завещало за значението и задачите на този релеф:

Релефът е на височина 23 м от подножието на скалата и представлява композиция от Конник, Куче и Барс - свещеният безгривест лъв. Изпълнена е като барелеф. Според някои от изследователите на паметника има следи, които може би са от птица, най-вероятно Орел.

Най-характерно за състоянието на цялата композиция е излъчващото се спокойствие. Конят и Конникът имат повече тържествено-ритуална поза, отколкото динамичното напрежение, характерно за изобразяването на бойни и ловни сцени в изкуството. Лицето на конника не личи ясно, но дългата коса и брада са достатъчно добре различими. Ръката (дясната), държаща копието е също спокойна, а не в бойно положение, при което е характерно напрегната, свита лакетна става и здраво стискаща десница. Тук имаме точно обратното - спокойно придържане на копието, опряно в тялото на победеното животно. Характерен белег, че конникът е с български произход - е стремето. Лявата ръка на конника държи нещо, което е неясно и трудно определимо, но много прилича на чаша. Конникът не държи юздите на коня, както би трябвало да бъде, ако сцената е ловна. В спокойно стъпилия и вдигнал само левия си крак кон има характерен за българите белег - оплетената конска опашка. Това е много важен езотеричен знак за нас, защото знаем, че опашката е била ЗНАМЕ на българската орда. Но не свободно веещата се опашка, а оплетената - символ на реда и дисциплината. Здравата и хармонична държавна власт, охарактеризирана от оплетената конска опашка е задължителен белег по-късно за всеки властелин на Европа, когато е изобразяван на кон. Такава плитка са носели всички свещенодействащи в българската религиозна практика - колобрите. Само те и Канът са имали право да означат себе си като държавни служители на върховната (небесна) власт.

Непосредствено след конника се намира кучето. Това свещено животно на прабългарите, въпреки че е в динамична поза, не се включва активно в идеята за ловна сцена.

На преден план, с притиснато от копието тяло към земята, лежи животно, оприличавано на Лъв. Липсващата грива, типична за изобразяването на лъва, внася известна неувереност в изследователите на монумента. Ние твърдим, че според преданията това е Барс - свещеното животно от Зодиака на българите, което в класическия зодиак съответства на Лъва. Класическият зодиак днес е дело на посветения Рама, в началото на епохата Кали - преди 5000 години.

По-важен е въпросът, защо е такова състоянието, в което е изобразено животното Барс (Лъв)? Казваме състояние, защото то не е убито, а липсват и описателните в изкуството рани и течаща кръв, подсилващи внушението за смърт. Опашката е високо вдигната, свободно извита към конника. Животното е покорено, крайниците са прибрани покорно един до друг, а главата е положена смирено върху тях. Покорено, приемащо спокойно покорството си животно - това излъчва позата на Барса от релефа в Мадара.

Всички тези характеристики не ни дават основание за тълкуване на сцената като ловна. Позата на елементите на композицията: Кон, Човек, Куче и Барс е спокойна, тържествено динамична, а не войнствено героична.

Казаното до тук подкрепя напълно основателно нашето становище за езотеричен прочит на символиката на този древен паметник. То се базира на някои от тайните на Тангризма, запазени до днес от потомствените колобри на БОГ Танг-Ра - богът на българите. Да узнаем днес повече от знанията на Тангризма не е възможно, защото Борис Първи, наречен още МИХАИЛ, целенасочено е избил всички колобри и заличил светилищата им. Но българското колобърство все още е живо . Най-известното в древността монотеистично философско-религиозно учение потъва в лабиринтите на тайна школа заради невежеството на един цар, явно лишен от Орендата си. Но Знанието на първия монотеистичен народ на Пета Коренна Раса - Българският - не може да умре така лесно. Танг-Ра е Безсмъртен и Единствен  хилядолетия преди Йехова.

Народът на Единния бог Танг-Ра е народ на небето, който е слязъл на Земята, за да даде на стадно и племенно живеещия човек идеята и формата за държавата и космичния ред. Той идва от съзвездие Еднорог, което се изобразява като кон с един рог на челото. Там живеят воините и пазителите на небесния ред. И Танг-Ра, Небесният Бог, ги изпраща където е нужно, за да се премине от хаотичния, стаден живот, към ред и организация на обществото.

Еднорогът е третата степен в развитието на духовния път на Козирога - най-висшата, и се получава само в материалните полета, затова Духът слиза в материята, но запазва своята двусъщностност, изразена в двете основни звездни религии - на Амон-Ра (Синът) в Египет и на Танг-Ра (Вселенният Баща) при българите.

Тук ще напомним, че Българин не е националност, а степен на духовна еволюция. Конникът, изобразен в Мадара, е този Небесен воин, изпратен от Бога, за да възвести и положи началото на монотеистичната религия и държавата, без която тя е немислима. Атрибутите, носени едновременно от Човека и Коня са именно такива - оплетената конска опашка (държавната власт) и чашата в ръката на Човека, която винаги е означавала Дълг и Служение. Тържествуващият КАН и воин носи атрибута на дълга и служението, възседнал формата на осъществяването - държавата (конят със стреме).

Да разгледаме още малко третия символ в композицията - Кучето. То определено внушава радостно скачане около господаря си. Цялата му поза не изразява ловен скок, за да нападне жертвата, а по-скоро радостно игриво следване на господаря. Неговата опашка също е вейната нависоко, което личи от направлението на опашните прешлени, излизащи от таза и следите по скалата. Според досегашното тълкуване, това е бойно нападащо куче, но всеки срещал се с куче в живота си ще ви каже, че когато кучето (всеки хищник) напада - опашката е свита между краката или ниско встрани. Вейнатата нагоре или движеща се встрани опашка винаги изразява радост и дружелюбие.

В езотеричен смисъл този символ олицетворява съзвездие Голямо куче. По-точно, звездата Сириус. Това е неотменната връзка между Народ и Звезда, ръководеща циклите на еволюцията на Седем Слънчеви системи, една от които е и нашата. Амон-Ра и Танг-Ра са единосъщни. Голямо куче е едно от 56-те съзвездия, известни на българите , далеч преди посветеният пророк на Индия (Рама) да оповести новия цикъл и да даде новите имена на Зодиака - само на дванайсетте съзвездия, отбелязващи Еклиптиката на нашата Слънчева система в епохата Кали юга. Покореното животно в краката на конника - Барсът - езотерично съответства в композицията на съзвездие Лъв. Барс (Лъв) е съзвездието на дълбоките езотерични тайни на нашата Вселена. То е царско съзвездие и бележи пътя на Човека и Народите, когато достигат висотата на своето развитие.

Движението на Душата по Колелото на Зодиака определя динамиката на съзвездията, в които се ражда душата. Съзвездията Еднорог и Голямо куче са съседни и в комплект с главното съзвездие на Нашето небе - Орион. Българите са били добре запознати със значението му и символиката му в Звездната религия. Неподвижността на двете съзвездия около Орион показва, че съзвездие Лъв е „подвижно" в еволюционен план, тоест владеенето на Небесните тайни е лично достижение в духовността, а не звездна даденост. Затова покоряването на Барс (Лъв) означава, че е дошло времето на овладяването на земните народи от небесния народ.

Всички митологични сцени, пресъздаващи бой с лъвове, имат подобна скрита информация. Като коляно от старата Шумерска цивилизация, българите знаят и пазят смисъла на изображението на боя между Цар и Лъв. В релефа от Мадара звездните знания на българите свързват в едно няколко съзвездия, изключително важни за съдбата на българите и Балканския полуостров. Еднорог, Сириус и Лъв бележат нов Цикъл в битието на цялото човечество.

Що се отнася до птицата, ние се придържаме към мнението, че би трябвало да е Орел. Фиксира се Горния свят, който временно е изоставен от Първия конен народ на Небесното войнство - еднорозите, наричани още българи. Вторият народ са траките, но в друго направление.

Тук ще уточним още едно от значенията на степента Гарван. Враната е предвестникът на Орела и Първото животно в Йерархията на посветените в култа синове на Танг-Ра. Съзвездие Врана (Пегас) е мястото в нашата вселена на най-висшето съзнание на Човека, затова Първата шаманска степен е Гарван и се получава след знак свише. То е 33-то съзвездие от митологията на българите. Гарванът (Враната) е една от изнасящите душите в Горния свят, затова дори в приказките Орелът, носещ човека към Горния свят, когато иска късовете месо, казва „Га-а-а „. Затова Ной ще пусне първо черния Гарван , да провери излязла ли е сушата - тоест материалният свят проявен ли е в новия цикъл. Смятаме, че птицата в релефа е Орел, защото той също извежда душите на Горната земя, но успоредно с това е и символ на Кана, на владетеля - пратеник на Танг-Ра. Сокол по принцип не се изобразява като символ в земни сцени, защото той е пазач на Горния свят и се приема, че не е в пряка връзка с хората.

Предполага се съществуването на още един символ в композицията. Според нас би трябвало да го има - Чашата. Чашата е един от най-старите символи в митологията на българите. Съзвездие Чаша съответства на Сърцето на Дракона - същността на небесното тайнство и знание. Китай отлично знае и пази неговите тайни. Научил ги е и Мойсей в Мемфис, затова на тази „старовремска змия" е поверил ролята на знаеща тайните на Бога. Знаел ги е далеч преди него и българският Колобър, който изпраща посветения Аспарух да открие знака и мястото. Това място е Балканският полуостров - ЖЛЕЗАТА на ВРЕМЕТО. Отварянето и затварянето на всеки вътрешен цикъл на времето започва от тук - от Балканите. Чашата символизира резервоара на енергията ЦИ в човешкия организъм и еволюцията на духовните центрове на Първата и Централната костенурка, като отразява и състоянието на Третата костенурка. Тези центрове са Тимусът, Слънчевият сплит и Половата система. Чашата, която се превърна в мит и фетиш за рицарите-масони, наистина съществува, но в съвсем друг план и смисъл. Можем да кажем, че тя се намира символично в тялото на всеки човек.

Мадарският конник е обърнат на ЮГ, защото така гледа в свещената посока на българите. Освен това разрушителните енергии на геомагнетизма на земята най-слабо влияят на каменната структура. И защото... така гледа към Сфинкса. Те са култови символи от преди Потопа. Мадарският конник е знак за завърналите се синове на Танг-Ра. Тази тайна знаят и траките, и славяните, затова така радушно приемат българите. Византия не можа да ги подчини, но Аспарух ги покори с тайнството на своя Бог. Те стават единен народ под егидата на Единния бог. Нашата държава никога не е била славянобългарска, а само България. Както и азбуката ни е Българската Глаголица, преработена в знаковата си система за удобство при изписването и наречена от създателя си Св. Климент Охридски на името на Св. Константин Кирил-философ - Кирилица.

Още един момент, специфичен за този релеф. Става въпрос за техниката на изсичане на релефа, която има елементи, характерни само за Египетския релеф - вдълбаната във фона ивица около конника и коня, подчертаваща формата. Този ефект на рязкото очертаване на границата между светлина и сянка е типичен за Египет и не съществува в нито един образец на античната или ранновизантийската  скулптура .  Жлебът подчертава определени места от тялото на конника и коня, което го прави още по-характерен, защото подчертава високите познания на скулптора и факта, че той е познавал техниката на египетския релеф. Древните предания в Тангризма насочват именно на там посоката, откъдето българите са дошли на Балканския полуостров хилядолетия преди потопа.

Жлезата на Времето пази тайната, която Аспарух е знаел. Той търси именно Мадарския конник, когато идва към полуострова. Знаел е преданието, което гласи:

Праотците са знаели толкова много за Небето над нас, че календарът им и днес учудва с точността си. Мадарският конник не е владетелски знак на Аспарух, а е времеви символ на народ, живял някога тук, обходил света и завърнал се на мястото, което е най-чувствително сега за енергийните промени на идващия нов цикъл. Аспарух е знаел тази тайна. Знаят и пазят тайните и днес наследствените ни колобри. Знаеше я и Далай Лама, когато сам пожела да посети страната ни, но невежеството на тогавашното правителство не осъзна причината за височайшето посещение. Понякога магическата сила на една мандала или култова статуетка може да е по-могъща от армии. Знае я и Папата, който също сам посети България, но негово Светейшество не спомена и дума за знанието, съхранено във Ватикана в РАКЛАТА на Танг-Ра, която Михаил му предаде.
                                                                 (2000г)