Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9989087
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
23.07.2011 16:15 - Гоце Делчев - продължение
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1473 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 23.07.2011 16:16


33. Док. № 230.

38
image

ваше мечтателността. По призвание той бе роден за апостол. Всички угнетени будеха бунт в душата му; всички крайни блянове за преустройството на обществото изкушаваха ума му. Една безспирна струя от разностранен идеализъм бликаше от него.” [34] Така един съвременник на Г. Делчев рисува вожда на революционното движение в Македония и Одринско, така си представят Гоце малцината живи негови съвременници и съратници.

В тази запечатваща се картина на „праведник с кама” се откроява преди всичко изключително светлият морален облик на Г. Делчев. Безпределно предан на народа, на революционната борба, Гоце чувствува, мисли и действува изключително като революционер-водач, който се е родил, за да служи на своя народ, който е готов да пожертвува живота си, стига с това да приближи деня на народната свобода. Той обича родителите си, но ги оставя в неутешима скръб по него, за да се посвети на революционната борба. Той обича своя дом, пълен с радостен глъч на осем братя и сестри, но отрано сменя този дом с просторите на родната земя, изпълнени със страданията на потиснатия народ. Гоце е млад красавец, към когото не една мома отправя любовен взор, но той няма време за личен живот. И народният певец казва истината:

Делче войвода кукя си нема —
кукя му е ладна пещера.
Делче войвода татко си нема —
татко му е Пирин планина.
Делче войвода майка си нема —
майка му е земля македонска.


Сливането на Г. Делчев с революционното дело е толкова пълно, щото за всичко — дори за щастието или нещастието на своите близки — той съди от гледището на революционната организация. Когато неговият брат пада в сражение, което четата на Христо Чернопеев води със султански аскер в Гевгелийско (1901), първият въпрос на Гоце е дали Мицо не е показал някоя слабост. . . . [35] Ако Гоце бе останал жив, той би чул, че и другият му брат, Милан, през юни 1903 г. се е държал геройски при сблъскването на четата на Кръстьо Асенов с турски войски в Малешевско, за да падне след това в неравен бой край своя роден град Кукуш. Гоце навярно би похвалил храбростта на Милан и дълбоко в душата си би
 

34. Вестник на вестниците, София, 2 август 1918 г.

35. П. К. Яворов, цит. съч., стр. 65.

39
image

image
Димитър (Мицо) Делчев, брат на Гоце Делчев, убит на 4 февруари 1901 г. в сражение с турски войски край с. Баялци, Гевгелийско
 

скрил болката от ранната смърт и на втория брат, загинал от вражески куршум. . .

Изумителна е скромността на Г. Делчев — скромност и в личния, и в обществения живот. Живи връстници и сподвижници помнят Гоце от дните, когато тол след плодотворна работа из македонски градове и села или някъде из Одринския

40
image

image
Милан Делчев, брат на Гоце Делчев, убит на 12 юни 1903 г. в сражение с турски войски край с. Неманци, Кукушко
 

вилает идва в София и живее в полупразна стая на тогавашния хотел „Батенберг”. Облечен в изтрито сетре, което постягва широките му плещи, и в неудобни панталони, понякога

41
image

възкъси, а друг път опиращи се до земята, Г. Делчев без умора тича и урежда големи и малки въпроси на революционната организация. И всички работи, включително и най-дребните, той върши с похвална добросъвестност, акуратност и последователност.

Г. Делчев е признат вожд на ТМОРО: „От него по-голям няма” — казват селяните. Той е храбър, опитен, ловък и находчив. Всички признават в негово лице големия конспиратор, организатор и апостол. Но Гоце никога не позволява да бъдат величани делата му, не обича да слуша хвалби за себе си и предпочита да стои в сянка. Когато той с чета извършва значителна революционна акция, по негово нареждане в печата не се споменават нито имена, нито дори се назовава четата, а се пише: народът или революционната организация извършиха това и това. [36] Когато четата се фотографирва, за да остане за поколенията образът на борците, Г. Делчев застава в последната редица и само от текста под снимката се узнава за неговото присъствие. И по сърце, и по разум Гоце ненавижда празните слова, големството, вредното кичене с били и небили заслуги.

Г. Делчев държи нишките на цялата организация и в негови ръце се събират хиляди златни лири, които народът дава и организацията доставя по свои пътища за покупка на оръжие, патрони, динамит и други бойни материали. И въпреки че е „позлатен”, както с обидна подозрителност говорят някои върховистки големци, Гоце винаги е без пари. Гладът е нерядко спътник на прославения революционер, на когото народът доверява и пари, и имот, и живот. В едно писмо на Г. Делчев от София до Георги п. Цветков и Никола Зографов се казва: „Гйорге, ти искаш да додеш тук, за което и ме запитваш. По моему по-добре подобна мисъл да не се роди в глава, а камо ли да направиш това. Седи си, брате, че ще почнеш да викаш: ела, зло, от тебе по-зло имало. Не стига, дето не можем да ти платим нито, но известявам ти, че ако додеш и с един лев макар, не ще можеш да му се нарадваш, ще ти се нахвърлим като вълци. Надали е изпитвал некой друг такъв глад като мен.” Гоце обаче нито сам пада духом, нито оставя другарите си да униват. „Бъдете бодри — пише той в същото писмо, — не изгубвайте кураж. Кое царство не се [е] разкапало, без да има пред себе си врагове с положение, каквото
 

36. Писмо № 226.

42
image

image
Малко известна снимка на Гоце Делчев

43
image

е нашето? Ний сме силни, защото и това, което имаме, е насочено против турското царство.” [37]

„Труд и постоянство, това е силата, с помощта на която човек става най-велик при всеко начинание” — пише Г. Делчев до своя другар Никола Малешевски в Дупница. [38] С тези думи Гоце изразява голямата истина преди всичко за себе си. Защото в труда си за благото на своя народ той е наистина неуморим, в постоянството при преследването на поставената цел — непостижим. Всеотдайно предан на великото освободително дело до последния миг на своя живот, безкористен във всяко начинание, аскетично скромен и ненавиждащ шумните реклами, изпълнен със себеотрицание и с постоянна грижа и за най-дребните нужди на сподвижници и бойни другари, съсредоточил всички сили, знания и способности в служба на освободителното дело, безстрашен, съобразителен, юначен — такъв е моралният облик на незабравимия Гоце.

Г. Делчев носи в себе си и излъчва около себе си изумителното обаяние на човек и другар, на войвода и вожд. Прославеният апостол на народната свобода няма в онова време равен на себе си. „Бяло арнаутско фесче с черен завит наоколо шал — рисува П. К. Яворов внушителната фигура на Гоце — покриваше не твърде голяма, обла глава. Сива шаечена куртка, сиви шаечени панталони и опнати до колене орехови чешири в пристегнати опинци очертаваха правилните форми на среден ръст фигура. Облечено само в левия ръкав тъмносиво кепе [39], полунаметнато и с повлечена дясна пола, придаваше особно дива прелест на цялата горда осанка. С кама, револвер и патронташ на кръста, с преметната зад рамо светла манлихера Гоце приличаше на някакво хайдушко божество.

Китка тъмно кестенови коси се подаваха над високо ясно чело, подпряно от леко смръщени вежди. Валчесто мургаво лице се озаряваше от големи кафяви очи с поглед обикновено кротък, но готов да заблести като нож при най-малка тревога. Правилен римски нос, поизвит над неголеми мустаци, с ноздри жадно дишащи, обличаваше горещината на благородно сърце. Обрисувани в неопределена усмивка едва подути устни и хубаво закръглен подбрадник свидетелствуваха може би за едно пламенно чувство, дълбоко поетично в същността си. И в този общи вид имаше нещо извънредно меко и същевременно упорито, нещо извънредно нежно и същевременно заповедниче-
 

37. Писмо № 33.

38. Писмо № 108.

39. Къса аба, груба шаячна връхна дреха.

44
image

ско, нещо кой знае как мечтателно и винаги стремително и победно. В точи общи вид беше самия Гоце — в своята мисъл, в своето чувство, в своето дело — в целия свой живот.” [40]

Но не само Яворов познава тоя Гоце — „хайдушко божество”. Не само Яворов изпитва великото обаяние, което лъха от Гоце и което оставя дълбоки следи в литературното творчество на поета. Всички, които го посрещат и изпращат в сгушените села на Македония и Одринско, не намират думи, за да опишат гордата, лъхаща топлота и вяра фигура на великия Гоце. „Гоце престегна черните си паласки — разказва Христо Силянов за обиколката на Г.Делчев из Западна Македония,— уви един шал около белия си фес, преметна на лявото си рамо черна гуна, а над нея карабината и потегли пръв, като махна с дясната си ръка. Красиво увитата чалма, кокетно увисналият край на гуната, жестът на замахналата ръка — всичко говореше, че е намерил стихията си. В тоя момент той ми се видя непостижим като полубог.” [41]

Силата на Гоцевото въздействие върху обикновените люде в Македония и Одринско е още по-голяма и неотразима, проникваща и вдъхновяваща. Той винаги намира правилен подход, знае коя дума ще затрогне сърцето и ума на събеседника, умее да изгони стеснителност, страх и колебание. Словото на Гоце разтваря, както се казва, тежки врати; чрез силата на умни, сърдечни и убеждаващи думи той постига за час това, което други никога и с никакви средства не могат да постигнат. „Седнал до огнището — пише Георги Баждаров за работата на Г. Делчев със селяните в Серския революционен окръг, — кръстосал нозе, държащ машата в ръката си, той започна разговор с непосветените. Разпита ги за това и онова, та да изгони от душите им всеки страх и следователно да разбират какво ще им се приказва. Съсредоточен, подигащ от време на време искрящи очи към двамата селяни и бъркащ понякога в пепелта с машата, Делчев излагаше неволите на раята с тон и чувство, сякаш ги преживяваше. Подире той доказваше, че това няма да бъде така, щом всички страдащи пожелаят да премахнат робството и действуват солидарно. Един за всички, всички за един — и над изстрадалата земя ще изгрее слънцето на свободата, народът няма да робува на султани и паши. Речта му вървеше плавно, естествено, сякаш
 

40. П. К. Яворов, цит. съч., стр. 83—84.

41. Хр. Силянов, Писма и изповеди на един четник, София, 1927, стр. 23.

46
image

с участието на всички присъствуващи се решаваше големият въпрос за освобождението. Селяните разбираха всичко и накрая дадоха клетвата, озарени от блясъка на големия идеал... Гоце Делчев извършваше това при всеки случай с усърдието на начинаещ агитатор и с опитността на дългогодишен апостол, защото той любеше народа си до самоотрицание, а любовта отваря и най-коравите сърца, ободрява и най-страхливите души.” [42]

Краткото време между дългите пътувания по градове и села в Македония и Одринско или между вдъхновената агитация и разглеждане на делови въпроси Г. Делчев обича да прекарва в дружески разговори и закачки, сред които често се извива любимата негова песен:

Айде, море, кукни, кукни,
сиво пиле куковице,
море, кукни да не кукнеш.
. . . . . . . . . . . . . . .
Айде, море, да си слегнем,
сиво пиле куковице, море,
у Солунско поле.


Така в усилена агитационна и организационна работа, обгърнат от любовта и привързаността на своя народ, Г. Делчев кръстосва из родната земя, увлича с обаянието на словото си и най-хладните души, множи редовете на революционната организация. И навсякъде „той преливаше ярката светлина на душата си у слушателите по ония най-сигурни пътища, които често пъти не са освен един лъч в погледа, една нота в гласа или едно скършване в движението. Така необикновената любов и вяра на тоя необикновен човек ставаха любов и вяра на целия народ. И Македония се кълнеше в негово име.” [43]

На 2 май 1903 г., връщайки се от Солун, където отива да се срещне и преговаря с Дамян Груев във връзка с известното солунско решение за обявяване въстание през 1903 г., Г.Делчев пристига в с. Баница, Сярско. С него са войводите Димитър Гущанов и Михаил Чаков с около 40 четници. Изглежда, че по пътя четата е била случайно открита или предадена. На 4 май рано сутринта в къщата, гдето е Гоце с другарите си, пристига тревожната вест, че многоброен аскер е обградил Баница и претърсва къща след къща.
 

42. Г. Баждаров, Гоце Делчев, Спомени, в. Независима Македония, май 1923 г.

43. П. К. Яворов, Хайдушки копнения, Събрани съчинения, т. II, София, 1959, стр. 70.

46
image

image
Гоце Делчев, Климент Шапкарев (в средата) и Ефрем Чучков

47
image

Г. Делчев веднага издава заповед да се напусне селото, имайки пред вид последните нареждания на султанската власт, че селото, в което се намери въоръжена чета, ще бъде изгорено. Заповедта за излизане от селото е изпълнена. Четата се проточва по тесните и криви улици на Баница. Но още неизлязла вън от селото, екват първите пушечни залпове на противника. Започва престрелка. Един куршум пронизва Гоце и той пада на земята. Заедно с него падат още няколко четници и войводата Димитър Гущанов.

„Петнадесет часа — цитира Яворов думите на Димо Хаджидимов, другар на Г. Делчев — турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата . . . Защото осиротяваше цял народ.” [44]

И народните певци в цяла Македония и Одринско запяват жална песен:

Млад Делчев ми се ожени
за турска пушка маузерка,
за млада булка Македония,
за църната робска земя.


Образът на Гоце се увенча с легендарна слава, неговото дело остана завет на поколенията.
 

44. П. К. Яворов, Гоце Делчев, София, 1904, стр. 97.
 

www.kroraina.com



Гоце Делчев

 


image image image Обратно към: [Пейо Яворов][СЛОВОТО]




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене