Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Постинг
21.07.2011 06:26 - Свободата на словото е застрашена
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 640 Коментари: 0 Гласове:
1



от: Робърт Скиделски*    Наскоро, на провелия се литературен фестивал във Великобритания, бях водещ на панел, дискутиращ свободата на словото. За либералите свободата на словото е ключът към самата свобода. Демокрациите се борят за свобода на словото. Диктатурите я потискат. Когато ние, западняците, погледнем навън, това за нас означава нашата гледна точка. Ние осъждаме правителствата, които заглушават, затварят зад решетките или дори убиват писатели и журналисти. „Репортери без граници” имат статистика: 24 журналисти са убити, а 148 за вкарани в затвора само през тази година. В Арабската пролет виждаме надеждата освобождаването на медиите от здравата хватка на диктаторите.

 

Лошото е, че свободата на словото на Запад е подложена на силен натиск. Традиционно британските закони налагат две основни ограничения върху „правото на свободно слово”. Първото забранява употребата на думи или изрази, които рушат обществения ред, а второто е законът срещу клеветата. И за двете има сериозни основания – едното, за да се съхрани мира, а другото, за да защити личната репутация от лъжа. Повечето свободни общества приемат подобни ограничения за разумни.

 

Но наскоро законът стана доста по-рестриктивен. „Подтикването към религиозна и расова омраза” и „подтикването към омраза, основаваща се на сексуална ориентация” вече са незаконни в повечето европейски страни, независимо от заплахата за обществения ред. Законът беше променен, като от осъждане на езика подтикващ към насилие се премина към забрана на езика на омразата.

 

Крещящият пример за това е законът срещу отричането на Холокоста. Да се отрича или омаловажава Холокоста е престъпление в 15 европейски страни и в Израел. Това може би е така, понеже Холокостът беше толкова ужасяващо по рода си престъпление, че се е класифицирало като специален случай. Но специалните случаи имат навика да се умножават.

 

Франция забрани чрез закон отричането на всички „международно признати престъпления срещу човечеството”. Докато в мюсюлманските страни е забранено да се нарича Арменското клане от 1915–17 „геноцид”, в някои западни страни пък е забранено да се казва, че не е. Някои източноевропейски страни наложиха специфична забрана на отричането на комунистическия „геноцид”.

 

Цензурата върху паметта, която навремето наивно си представяхме като характерна черта на диктатурите, сега се превърна в нарастваща индустрия в „свободния” Запад. Всъщност официалната цензура е само върхът на айсберга на културната цензура. Публичните личности трябва да бъдат под постоянна защита от словесни атаки, независимо дали е с основание или не.

 

Разрушаването на културния код накърнява репутацията на личността и вероятно нечия кариера. Британският вътрешен министър Кенет Кларк наскоро се извини за свое изказване, че някои изнасилвания са по-малко сериозни от други, призовавайки за законово благоразумие. Парадът от гафове и последващи унизителни извинения станаха част от естествения пейзаж на публичния живот.

 

В класическото есе „За свободата” Джон Стюард Мил защитава ревностно свободата на словото, като казва, че свободата на изследователя е необходима за напредъка на познанието. Забраните върху определени сфери на историческите изследвания се основават на противоположни предпоставки: истината е известна и е нечестиво да бъде оспорвана. Това е абсурд. Никое историческо познание не може да ни налага истината от последна инстанция.

 

Не е задача на историята да брани обществения ред или морал, а да установява какво се е случило. Законово защитената история е гаранция, че историците ще бъдат предпазливи. Всъщност, ако се придържаме към принципите на Мил, трябва да признаем нуждата от защита на правата на всякакви индивиди. Дейвид Ъруин пише неверни истории, но неговото преследване и затваряне в Австрия за „отричане на Холокоста”, вероятно би ужасило Мил.

 

И обратно, натискът, оказван за придържане към „политическата коректност”, почива на твърденията, че истината е непознаваема. Изказванията за човешката природа са в основата си просто мнения. Тъй като изказването на мнение от едни хора почти сигурно засяга други и понеже подобни изказвания не съдействат за изясняването на истината, равнището, до което засягат, става основен критерий за определяне на тяхната допустимост. Оттук и табуто, налагано върху употребата на някои думи, фрази и твърдения, които определят, че точно определени лица, групи или практики са преди всичко или най-малко нормални или ненормални, и оттук се търси по-неутрален начин за категоризиране на социални явления, което лишава езика от неговата жизненост и любопитство.

 

Класически пример е начинът, по който думата „семейство” се замени от думата „брак” в публичното пространство с идеята, че всички „форми на съжителство” са еднакво ценни въпреки факта, че повечето хора настояват да създадат традиционно семейство. Стана табу да се описва хомосексуалността като „перверзия”, макар че точно това беше думата, използвана през 60-те от радикалния философ Херберт Маркузе (който възхваляваше хомосексуализма като израз на съпротива). Това, което се случва днес, Маркузе би нарекъл „наложена толерантност”, а подобен на неговия език ще бъде сметнат за „позорящ”.

 

Социологическият императив, стоящ зад широко разпространената „политическа коректност”, е доказателство, че повече не живеем в патриархални, йерархични монокултурни общества, което като цяло показва, независимо от всичко, съгласие за основните ценности. Патетичните усилия да се опираме на здравия разум като „британци” или „холандци” в едни мултикултурни общества, колкото и добре да е обосновано, е свидетелство за залеза на общностната идентичност.

 

Публичният език по този начин става обща разменна монета на културното взаимопроникване и взаимодействие и всеки е свободен да се изразява по свой си начин. Резултатът от това е умножаване на смислите на думите, което сковава политическия и моралния дебат и създава огромна пропаст между официалния език и онова, което много от обикновените хора мислят.

 

Защитата на свободата на словото не означава защита на злоупотребите от страна на жълтата преса. Ние се нуждаем от свободни медии, за да излагаме чрез тях злоупотребите на властта. Но разследващата журналистика се самодискредитира, когато се ползва за „разкриване” на личния живот на известните хора, особено когато този живот не накърнява обществения интерес. Забавните клюки мутират до агресивна намеса в личното пространство, когато вестниците започват да претендират, че всеки опит да бъдат държани далеч от спалните на хората е посегателство върху свободата на словото.

 

Знаете, че даден принцип е застрашен, когато призоваваме за неговата защита, без да знаем какво означава той. По този критерии класическият принцип за свободата на словото е в криза. Най-добре е да намерим бързо решение на проблема – законово, морално и културно – ако искаме да съхраним неговото точно значение в нашето все още свободно общество.


*Робърт Скиделски е член на Камарата на лордовете във Великобритания и почетен професор по политическа икономия на Университета в Уоруик.

Текстът е публикуван в сайта на „Project Syndicate”.

Превод: Георги Киряков

източник:Гласове  
http://www.glasove.com/svobodata-na-slovoto-e-zastrashena-14547#
Взето от: kordon.blog.bg



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 10039268
Постинги: 7893
Коментари: 3528
Гласове: 6343
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци