Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9991847
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
10.07.2011 04:53 - Защо обичам България
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 590 Коментари: 0 Гласове:
0



Миналия уикенд, съвсем случайно, решихме да се поразходим с двама приятели из Родопите...Отидохме към Чудните мостове.
Да ви кажа честно, местността ми е до болка позната, била съм хиляди пъти там и не очаквах нищо особено да се случи...поканиха ме и си казах- Ок, хайде да убием малко време.

Бях яла само мляко с мюсли сутринта и може би за това аромата на родопски марудници, който се разнесе около нас, когато слязохме от колата, така ме заплени.
И аз като един сомнамбул потеглих по посоката на уханието.
Залепих се за тезгяха и загледах като гладно пале жената, която изливаше поредната порция смес в тигана.Тя ме помилва с очи, последва широка усмивка.

----"Кажи, моето момиче? С какво искаш? Сладко от боровинки? Боров мед?"

----" Боров мед!!"- казах без колебание.

Веднага ми донесоха едно бурканче с лъжица- да опитам.
ММММММ.....поне от 15 години не бях яла боров мед! Какво усещане беше това! В главата ми задуха вятър, видях зелени ливади и братовчедка ми, която тича боса със смях, държаща едно глухарче в ръка..................

Получих си марудника. Качих се на единия Чуден Мост и с вперен поглед в хоризонта, под топлещите слънчеви лъчи, хапнах...И нахраних не само тялото, но и душата.
По- късно, след малко обиколки насам- натам, седях, облегнала лакти на дървените масички в близкото кафе, слушах родопските песни, гледах цялата зеленина пред мен и децата, които си играят наоколо, и си рекох..."Ей това ако не е кеф, кое е?"



Въпреки, че аз винаги ще виждам себе си като едно дете на света, което тръпнещо чака моментите, в които ще открие нови светове.... дълбоко в сърцето си, съм и ще остана горда, истинска и чиста българка.
Защото гайдите са в кръвта ми.
Защото съм израстнала с бяг по поляните и ехото от вика ми се е носил из планината.
Защото съм се къпала в горските реки.
Защото боровия мед винаги ще ме връща към детството ми и всяка стара жена, с топли очи, която прави "марудници", ще ми напомня за предците ми.
Прабаба ми.........прабаба ми беше истинска родопчанка. Като картинка беше- с червената дълга кърпа, румени бузи и дълбоки топли очи. С мил и весел глас, редеше гатанки, приказки и стихотворения-знаеше ги наизуст! С часове можех да я слушам. Приспиваше ме така.
Всичко това беше отдавна....но спомените са толкова свежи.И те възкръсват! Бързо..от едното нищо и ме правят щастлив и Жив човек. Изтъргват суетата и повърхостните ми мисли. И аз съм у дома си.

Прочетох днес един постинг на българка, която живее в чужбина и в него тя обясняваше как не е й се прибира. При цялото ми уважение към човешкият й избор- не я разбирам.Защото,където и да живея по света... знам, че винаги ще се връщам. За да пълня душата.

Това е България за мен- детството ми, истинското кисело мляко, планината, обичта.

Това е България- свидна и мила; едно простичко чувство за принадлежност.....без всякакви излишни приказки за помпозност, битки, чест и слава, и велика гордост.


ddiaries.blog.bg



Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене