Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
10.07.2011 04:53 -
Защо обичам България
Миналия уикенд, съвсем случайно, решихме да се поразходим с двама приятели из Родопите...Отидохме към Чудните мостове.
Да ви кажа честно, местността ми е до болка позната, била съм хиляди пъти там и не очаквах нищо особено да се случи...поканиха ме и си казах- Ок, хайде да убием малко време.
Бях яла само мляко с мюсли сутринта и може би за това аромата на родопски марудници, който се разнесе около нас, когато слязохме от колата, така ме заплени.
И аз като един сомнамбул потеглих по посоката на уханието.
Залепих се за тезгяха и загледах като гладно пале жената, която изливаше поредната порция смес в тигана.Тя ме помилва с очи, последва широка усмивка.
----"Кажи, моето момиче? С какво искаш? Сладко от боровинки? Боров мед?"
----" Боров мед!!"- казах без колебание.
Веднага ми донесоха едно бурканче с лъжица- да опитам.
ММММММ.....поне от 15 години не бях яла боров мед! Какво усещане беше това! В главата ми задуха вятър, видях зелени ливади и братовчедка ми, която тича боса със смях, държаща едно глухарче в ръка..................
Получих си марудника. Качих се на единия Чуден Мост и с вперен поглед в хоризонта, под топлещите слънчеви лъчи, хапнах...И нахраних не само тялото, но и душата.
По- късно, след малко обиколки насам- натам, седях, облегнала лакти на дървените масички в близкото кафе, слушах родопските песни, гледах цялата зеленина пред мен и децата, които си играят наоколо, и си рекох..."Ей това ако не е кеф, кое е?"
Въпреки, че аз винаги ще виждам себе си като едно дете на света, което тръпнещо чака моментите, в които ще открие нови светове.... дълбоко в сърцето си, съм и ще остана горда, истинска и чиста българка.
Защото гайдите са в кръвта ми.
Защото съм израстнала с бяг по поляните и ехото от вика ми се е носил из планината.
Защото съм се къпала в горските реки.
Защото боровия мед винаги ще ме връща към детството ми и всяка стара жена, с топли очи, която прави "марудници", ще ми напомня за предците ми.
Прабаба ми.........прабаба ми беше истинска родопчанка. Като картинка беше- с червената дълга кърпа, румени бузи и дълбоки топли очи. С мил и весел глас, редеше гатанки, приказки и стихотворения-знаеше ги наизуст! С часове можех да я слушам. Приспиваше ме така.
Всичко това беше отдавна....но спомените са толкова свежи.И те възкръсват! Бързо..от едното нищо и ме правят щастлив и Жив човек. Изтъргват суетата и повърхостните ми мисли. И аз съм у дома си.
Прочетох днес един постинг на българка, която живее в чужбина и в него тя обясняваше как не е й се прибира. При цялото ми уважение към човешкият й избор- не я разбирам.Защото,където и да живея по света... знам, че винаги ще се връщам. За да пълня душата.
Това е България за мен- детството ми, истинското кисело мляко, планината, обичта.
Това е България- свидна и мила; едно простичко чувство за принадлежност.....без всякакви излишни приказки за помпозност, битки, чест и слава, и велика гордост.
ddiaries.blog.bg
Да ви кажа честно, местността ми е до болка позната, била съм хиляди пъти там и не очаквах нищо особено да се случи...поканиха ме и си казах- Ок, хайде да убием малко време.
Бях яла само мляко с мюсли сутринта и може би за това аромата на родопски марудници, който се разнесе около нас, когато слязохме от колата, така ме заплени.
И аз като един сомнамбул потеглих по посоката на уханието.
Залепих се за тезгяха и загледах като гладно пале жената, която изливаше поредната порция смес в тигана.Тя ме помилва с очи, последва широка усмивка.
----"Кажи, моето момиче? С какво искаш? Сладко от боровинки? Боров мед?"
----" Боров мед!!"- казах без колебание.
Веднага ми донесоха едно бурканче с лъжица- да опитам.
ММММММ.....поне от 15 години не бях яла боров мед! Какво усещане беше това! В главата ми задуха вятър, видях зелени ливади и братовчедка ми, която тича боса със смях, държаща едно глухарче в ръка..................
Получих си марудника. Качих се на единия Чуден Мост и с вперен поглед в хоризонта, под топлещите слънчеви лъчи, хапнах...И нахраних не само тялото, но и душата.
По- късно, след малко обиколки насам- натам, седях, облегнала лакти на дървените масички в близкото кафе, слушах родопските песни, гледах цялата зеленина пред мен и децата, които си играят наоколо, и си рекох..."Ей това ако не е кеф, кое е?"
Въпреки, че аз винаги ще виждам себе си като едно дете на света, което тръпнещо чака моментите, в които ще открие нови светове.... дълбоко в сърцето си, съм и ще остана горда, истинска и чиста българка.
Защото гайдите са в кръвта ми.
Защото съм израстнала с бяг по поляните и ехото от вика ми се е носил из планината.
Защото съм се къпала в горските реки.
Защото боровия мед винаги ще ме връща към детството ми и всяка стара жена, с топли очи, която прави "марудници", ще ми напомня за предците ми.
Прабаба ми.........прабаба ми беше истинска родопчанка. Като картинка беше- с червената дълга кърпа, румени бузи и дълбоки топли очи. С мил и весел глас, редеше гатанки, приказки и стихотворения-знаеше ги наизуст! С часове можех да я слушам. Приспиваше ме така.
Всичко това беше отдавна....но спомените са толкова свежи.И те възкръсват! Бързо..от едното нищо и ме правят щастлив и Жив човек. Изтъргват суетата и повърхостните ми мисли. И аз съм у дома си.
Прочетох днес един постинг на българка, която живее в чужбина и в него тя обясняваше как не е й се прибира. При цялото ми уважение към човешкият й избор- не я разбирам.Защото,където и да живея по света... знам, че винаги ще се връщам. За да пълня душата.
Това е България за мен- детството ми, истинското кисело мляко, планината, обичта.
Това е България- свидна и мила; едно простичко чувство за принадлежност.....без всякакви излишни приказки за помпозност, битки, чест и слава, и велика гордост.
ddiaries.blog.bg
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене