Едно колкото загадъчно,толкова и универсално явление са масите,които ненадейно възникват там,където преди не е имало нищо или само няколко души са били заедно – пет или десет,или  дванадесет души,не повече.Нищо не е оповестено,никой нищо не очаква.Внезапно навред почернява от хора.От всички страни прииждат,като че улиците имат само една посока.

Повечето не знаят какво се е случило,с нищо не могат да отвърнат на въпросите”какво става”,   обаче бързат да отидат там,където е мнозинството.В тяхното придвижване има някаква решителност,която твърде много се отличава от обичайното любопитство.Смята се,че движението на единия се предава на другите,но не е само това:те имат една цел. Имало е я още преди да бъдат намерени думите за нея:целта е най-черната точка – мястото,където най-   много хора са заедно.

Трябва да се каже нещо за тази крайна форма на спонтанните маси.Там,където възникват,в самото си ядро,те съвсем не са толкова спонтанни,колкото изглеждат.Но иначе,ако се абстрахираме от петте,десетте или дванайсетте души,от които водят началото си,те в действителност навсякъде са такива.Докато съществуват те искат да бъдат мнозинство.

Стремежът към нарастване е първото и най-важно свойство на масите.Те искат да обхванат всеки,когото могат да достигнат.Естествено възникналите маси са отворени:растежът им не може да се ограничава.Те не признават жилища,врати и брави,а онези,които се отделят от тях,  изглеждат подозрителни.Тук под отворени  трябва да се разбира,че те са навсякъде и нараст-   ват във всички посоки.Отворените маси съществуват,докато растат – щом престанат,   започва тяхното разпадане.

Защото масите се разпадат така внезапно,както са възникнали.Поради спонтанната си форма те  са чувствително образувание.В отвореността,която им дава възможност да растат,се корени и   опасност – в тях винаги живее предчувствие за разпадането,което ги застрашава.Те се стремят  да му се изплъзнат чрез бързото си нарастване.Приемат всичко докато могат.Но точно защото   приемат всичко,трябва да се разпаднат.

Противоположни на отворените маси,които могат да растат до безкрайност,които са навсякъде   и тъкмо поради това предизвикват универсален интерес,са затворените маси.

Те се отказват от нарастването и насочват вниманието си към устойчивостта.Онова,което бие      на очи у тях е границата.Затворените маси се самоопределят.Те си намират място,в което да  се ограничават – посочено им е пространството,което ще изпълват.То прилича на съд,в който се налива течност,известно е колко течност побира.Входовете и пространството се броят на      пръсти,човек не може да попадне случайно в него.Границата респектира.Тя може да бъде от   камък,от солидна зидария.Вероятно е нужен специален ритуал за нечие приемане в това про-  странство – вероятно трябва да се плаща определена сума за вход.Щом пространството най-после се окаже запълнено докрай,повече никой не се допуска.Дори когато то прелива от хора все още най-важни остават плътните маси в затвореното пространство,към които стоящите от-   вън всъщност не се числят.

Границата препятства безредното нарастване,но затруднява и забавя и разпръскването.

Възможността за нарастване,която масите жертват по този начин,се компенсира с трайност.

Те са защитени от външни въздействия,които биха могли да бъдат да бъдат враждебни и опас-  ни за тях.

Но те най-много разчитат на повторението.

С вероятността да се съберат отново масите всеки път предварително преодоляват разочаро-  ванието от своето разпадане.

Сградата ги очаква,тя съществува заради тях и докато съществува,те ще се събират.

Пространството им принадлежи дори ако има отлив и в своята пустота то напомня за времето на прилива...

                                                                                                                                                            Подготвил за печат

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      Цветан АНДРЕЕВ