Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9988412
Постинги: 7845
Коментари: 3423
Гласове: 6303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
24.06.2011 18:55 - М А С И Т Е
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 869 Коментари: 0 Гласове:
3



М А С И Т Е

 

Рязка промяна на страха от съприкосновение

 

Човек от нищо не се бои така много, както от съприкосновението с непознатото .Той иска да види,да разбере какво е това,което внезапно се спуска към него,или поне да определи мястото му в реда на нещата. Човек навсякъде избягва съприкосновението с чуждото. Нощем или изобщо в мрака ужасът от някакъв неочакван досег може да прерасне в паника. Дори дрехите не осигуряват достатъчна безопасност – колко лесно могат да бъдат разкъсани,колко лесно е да се проникне чак до голата,гладка,беззащитна плът на нападнатия.

Този страх от съприкосновението е продиктувал дистанцията,които хората са създали помежду си.Те се заключват в жилища,чийто праг никой не бива да прекрачва – само там се чувстват донякъде вън от опасност.Страхът от крадеца,който може да нахлуе с взлом,не е само страх от разбойническите намерения,той е страх от внезапния,неочакван досег в тъмното.Ръката с грабливи нокти на хищник непрекъснато се използва като символ на този страх...

В нея се съдържат едновременно и безобидното докосване,и опасната атака.. Съществителното „атака” обаче се е ограничило само с отрицателния смисъл на думата.

Тази неприязън към съприкосновението не ни напуска дори когато сме сред хора.Начинът,по който се движим по улицата,в ресторанти,трамваи и автобуси,е продитуван също от този страх.

Дори там,където сме съвсем близо до другите и можем внимателно да ги наблюдаваме и оглеждаме,тръгнат ли към нас,ние започваме да ги избягваме.Ако предприемем противоположното,то е защото някой ни е допаднал и сближаването става по наша собствена воля.

Бързината на извинението,появило се при непреднамереното докосване,напрежението,с което то се очаква,бурната и понякога нападателна реакция,когато то не последва,отвращението и омразата,които изпитваме към „злосторника” дори когато съвсем не можем да бъдем сигурни,че е бил тъкмо той – целият този възел от душевни реакции,свързани с допира до чуждото,крайната ни лабилност и раздразнителност доказват,че тук става дума за  нещо много дълбоко,винаги живо и винаги неясно – нещо,което никога не напуска човека,щом  веднъж вече се е определил като личност.Дори сънят,в който той е далеч по-беззащитен,може  да бъде нарушен твърде лесно от този страх.

Масите са единствената среда,в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението.   Те са единственото състояние,при което този страх рязко преминава в своята противополож-   ност.Онова,което е потребно за целта,са плътните маси,в които хората се притискат тяло до   тяло,плътни и в своето душевно състояние,и то така,че никой не обръща внимание на това кой  точно го „притиска”.Щом човек веднъж се е оставил в ръцете на масите,той вече не се бои от    съприкосновението с  тях.В този идеален случай всички са равни.Не се забелязват никакви раз-  личия,дори между половете.Тук всеки,който е притиснат от някого,има съзнанието,че сам при-   тиска  другиго.И възприема този някой така,както възприема самия себе си.Сетне всичко внезапно протича както  процесите в един организъм.

Вероятно това е една от причините,поради която масите се стремят да се сгъстят толкова плътно:искат колкото може по-пълно да избавят отделните индивиди от страха от съприкосно-   вението.Колкото по-силно хората се притискат един о друг,толкова по осезаемо усещат,че не   изпитват страх един от друг.Тази рязка промяна на страха от съприкосновение  е присъща на    масите.

Облекчението,което си предават един другиму и за което ще стане дума по-късно,достига неве роятно висока степен,когато масите са най-плътни...

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         Елиас  КАНЕТИ,

                                                                                                                         Нобелов лауреат

                                                           

                                                                                                           Подготвил за печат:Цветан АНДРЕЕВ

 




Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене