ЩАБ ЗА АНТИСИСТЕМНИ ДЕЙСТВИЯ-0879606456 :: Огнян Минчев, директор на Институт за регионални и международни изсл...

11.05.2011 05:48 - Огнян Минчев, директор на Институт за регионални и международни изследвания: Сгрешихме с категоричната подкрепа за неолибералния модел

Автор: samvoin Категория: Политика

Прочетен: 2665 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.05.2011 05:49

Интервю Огнян Минчев, директор на Институт за регионални и международни изследвания: Сгрешихме с категоричната подкрепа за неолибералния модел Г-н Минчев, какви функции изпълняват в момента българските тинк танкове? Ще се съгласите ли с определенията за тях като за „неизбрани представители на обществото и на народната „воля”? - За да избегнем системната употреба на английското понятие thinktank, можем да определим тези организации като институти за стратегически изследвания (ИСИ). За разлика от всички останали изследователски институти, ИСИ работят по актуални обществени и политически проблеми преди всичко от гледна точка на инструментите за тяхното решаване чрез конкретни политики. В света има различни модели на съществуване на ИСИ – към държавни институции, към политически партии, към бизнес корпорации. В България ИСИ са преди всичко неправителствени организации поради следните три причини. Първо, българската държавна администрация не ползва експертиза и не познава ползите от информираното вземане на управленски решения. Българският чиновник може да финансира всичко, но на последно място ще бъде експертна и изследователска дейност. Второ, мнозинството от хората в ИСИ са с произход от академията – от университетите. Българските университети са в унизителната позиция на просяци доста преди 1989 г. Липсата на реформистки импулс отвътре и пълното неглижиране от страна на държавата прави невъзможна сериозната изследователска работа в академията. Затова хората, които искаха да се занимават с изследвания, регистрираха независими ИСИ през 90-те години и мнозина от тях се реализираха в различни области на стратегическия анализ и изследвания. Трето, българските ИСИ се развиха в неправителствения сектор, защото само там имаше финансов ресурс, пазар за изследователска дейност. За нулевия интерес на държавата вече говорихме. Бизнесът от последните 20 години би финансирал един конкурс “Мокра фланелка” или силиконовите израстъци на своите фолклорни любимки, но не и изследователска дейност на пазарите, на иновациите, на потребителите. Мнозина ще се учудят, но българските ИСИ са автори на огромната част от експертизата, която през последните две десетилетия се е промъкнала все пак в процеса на политическите и административни решения. Никой не е направил повече за развитието на местното самоуправление в България от едноименната фондация, начело с Гинка Капитанова. Ако българските политици – бивши и настоящи – все пак знаят нещо за цивилизованите правила на демократичната политика, то това се дължи преди всичко на ИСИ като Център за социални практики, Център за либерални стратегии, Българско училище за политика ... ИСИ са една малка част от гражданското общество – самият неправителствен сектор е много по-широк от тези изследователски институти. Те подпомагат развитието на неправителствения сектор със своите анализи и препоръки. ИСИ представляват само себе си – не обществото, не “народната воля”. Стойността на ИСИ е в тяхната експертиза – тя се предлага, но не задължава никого да я използва.

Възможно ли е да функционира т.нар. гражданско общество без да бъде финансирано от някого? Как гледате на хипотезата, че то може да изпадне като цяло в зависимост от волята на своите донори, особено ако те се окажат общо взето едни и същи? - Едно нормално гражданско общество трябва да бъде финансирано от своите съграждани, от бизнеса и от демократичната държава, която се нуждае от него като партньор. В България тези източници на финансиране не съществуват или са минимални. У нас гражданското общество се финансира на международния пазар за организирани неправителствени инициативи. Зависимостта от донорите е неизбежна. Не защото те диктуват възгледите и резултатите на гражданските дейности, а защото чрез своя интерес те задават направленията, приоритетите на неправителствената дейност. Основните донори на българските граждански организации – Фондация „Отворено общество”, Европейската комисия, Агенцията за развитие на САЩ, Холандската програма “Матра” – поставиха в центъра на своята дейност реформирането на българските институции и развитието на българското общество в посока покриване на стандартите на демократично обществено устройство – в прозрачността на институциите, в спазването на човешките права, в развитието на местното самоуправление, в изграждането на силно и автономно обществено мнение. Работил съм с всяка от тези донорски институции. Няма случай, в който мое убеждение, възглед или изследователски резултат да е бил цензуриран – коригиран в полза на „официалното” мнение на донорите. Целта винаги е била да се развие местен потенциал за оценка и експертиза, а не да се внушава или налага позиция отвън.

Прозрачен ли е за обществото механизмът за финансиране на НПО и в частност на think tanks в България?

- Посочете ми организация от какъвто и да е вид – държавна, бизнес или общинска – в която стандартите за прозрачност и достъпност на финансовата информация дори да се доближават до тези на НПО. В гражданския сектор не е възможно да се получи и един лев без тази транзакция да се регистрира публично. На всяка уеб-страница на българските ИСИ се посочват, ако не конкретните бюджети, то донора на проекта. Всеки донор публикува годишни отчети, в които проектите са декларирани в бюджетни детайли до последния лев. Преди време ИСИ също публикуваха такива подробни бюджетни отчети – докато не се разлаяха псетата на завистта от жълтата преса: „Еди кой си взел 25 000 долара – е, кажи ми, не е ли агент на ЦРУ...” и т.н. Ако на някого нашето финансиране му се вижда непрозрачно – нека се утеши с прозрачността на финансиране на АЕЦ „Белене”, на министерството на бедствията и авариите от времето на Емел Етем, със строгата отчетност и счетоводство на олигарсите, които “въртят” ДДС и амфетамини. Финансирането на ИСИ е далеч от възможностите за луксозен живот, на който се радват повечето български мутри, случайно назначени политици и дори администратори на средно ниво. Заплатите при нас са около средните, разходите ни са ограничени и подотчетни. Единственото изключение за по-щедро финансиране, за което се сещам е ЦИД. Но този център е по-скоро голяма консултантска компания, регистрирана като НПО, отколкото гражданска организация като останалите. Мога да говоря само за себе си и за моята организация, но мисля, че повечето колеги ще ме подкрепят. Готови сме да отговаряме на всякакъв тип критика към нашата работа, но в тази милиционерска държава, в която всеки подслушва всеки, аз не възнамерявам да обяснявам защо не съм агент на световния империализъм. За съжаление към реалните резултати на нашата работа, които са публични, интерес няма или е много ограничен. Интересът – включително на претендиращи за академичност публикации – е насочен към въображаемите жълти петна по бельото на българските ИСИ. Е, желая на тези изследователи успех!

Ако отговорността за резултатите от прехода към днешна дата се разпредели пропорционално между основните играчи в него, то какъв дял, според вас, се полага на НПО и в частност на влиятелните тинк танкове? Справедливо ли е на тях да бъдат приписани единствено успехи – членството в ЕС, НАТО и т.н., а за провалите да са виновни останалите - политици, партии, „незряло общество”, сенчест бизнес, съдебна власт..? - ИСИ носят пълната отговорност за своите изводи, препоръки, политически позиции. В продължение на 20 години ние водим една неравна политическа битка срещу тези, които не искат България да бъде пълноценна европейска страна. Нашите противници са богати, притежават инфраструктурата на специалните служби и през по-голямата част от прехода – контрола върху политическата власт. Ние имаме само своето лице и ограничените ресурси от публични донори, за които някои толкова много ни завиждат. Отговорни сме – в една или друга степен – за всички провали на българския преход. Искам да дам един пример за наш неуспех. Всички ние подкрепихме „шоковата терапия”, а в последствие – неолибералния модел на икономическа реформа. Подкрепях ги и аз, въпреки, че съм с кейнсиански убеждения доста преди 1989 г. В глобалната среда нямаше гласове за подкрепа на по-умерен стопански преход. В България нямаше институционални гаранции за умерено използване на кейнсиански стимули в икономката. Правителството на Виденов се провали изцяло в опита си да възроди държавни механизми на подкрепа за индустрията и влияние върху банковата система. Неолибералните методи (включително валутният борд) играеха – и играят – ролята на усмирителна риза за стремежа на олигархията да разграби държавата до основи. Но всичко това е обяснение – не оправдание. Категоричната подкрепа за неолибералния модел, приказките за “държавата – лош стопанин” делегитимираха ролята на институциите в управлението и контрола на обществения интерес в икономиката. Идеологията на “минималната държава” легитимира стратегията на милиционерската олигархия да заграби държавата под лозунгите на “свободния пазар”. Въпреки, че където има олигархия, свободен пазар няма. Това е само пример за нашата – на ИСИ – отговорност и вина за българския преход. От списание "Тема"

Нагоре