Вероятно много наши читатели са имали възможността да гледат по телевизията концерта за 80-годишнината на Горбачов от ослепителния лондонски Royal Albert Hall. Ще споделим и нашето мнение, тъй като сме "най-вътре" в съвременната руска тема от повече от 50 години.

На първо място, веднага се появяваше въпросът защо честването не беше в Москва, например в не по-малко блестящата зала на Болшой театър или в някоя от залите на Кремъл. И защо именно в Лондон? Защо поздравленията идваха само от западната част на света? И нито едно, от Русия.

Отговорът ще дадем веднага. Трудно е да се намери в историята на XX век човек, който да е нанесъл по-големи поражения на СССР/Русия и на Източна Европа от Михаил Горбачов. Трудно е да се намери по-калпав интригант и дребен провокатор, недоучен юрист и също толкова учен агроном, несъстоял се комбайнер, суетен пуяк и страхлив предател, политически игнорант и организационен импотент, празноглав дърдорко и глуповат ентусиаст, херострат и садист, наслаждаващ се от причиненото от него на стотици милиони хора в неговата страна и на още толкова - извън нея, които са единодушни, че този човек е достоен само за презрение. Това дава отговор и на въпроса "защо в Лондон". Защото там показваха, че лъжата и предателството носят благополучие, слава и почит като на 80-годишния вече бивш генерален секретар на ЦК на КПСС и бивш президент на СССР, който лично унищожи всички тези съкращения и на чиято съвест по същество е кръвта и смъртта на милиони хора по целия свят. Нещо такова наистина е внушително с размаха на безкрайния идиотизъм.

И така на 30 март 2011 г. гледахме как Англия чества своя домашен любимец Горби. Самото честване трябваше да бъде блестящо. Под надписа: "Михаил Горбачов - награди" и "Човекът, който промени света", се бяха събрали десетки звезди от шоу- и политическия бизнес. Пред тази тълпа Горбачов като глобален сеньор мрънкаше: "Случи ми се много да преживея. Но трябва да кажа, аз съм един щастлив човек."

Това може и да е вярно. Бившият комбайнер, прекарал целия си живот на партийното поприще, притежаващ удивителното умение да пудри мозъците на другите с безкрайно празнословие и самосъзерцание, направи наистина главозамайваща кариера. Неговите амбиции бяха доста големи. Заради това и лондонското мероприятие приличаше повече на връчването на наградите "Оскар", отколкото на рутинно чествана на юбиляра, който преди години беше победен от по-големите амбиции на измъчения от алкохола Елцин, чийто интелект беше като на табуретка и се наливаше с литри водка, ломотейки нещо за демокрация.

Миша Горбачов искаше да се прослави по целия свят, заради което беше готов да си сложи всякаква маска и да намери всякакво оправдание. От началото не му даваше покой мисълта да стане велик реформатор, изсекъл прозорец към Европа. Изсече обаче огромна дупка в трюма на кораба под названието СССР, последната свръхдържава - преграда пред ордите на банкерския капитал и петата колона на бъдещите компрадори, човекът хвърлил страната си в хаос и след това преминал към рекламирането на пиците на Pizza Hut и куфарите на Louis Vuitton.

Както каза продуцентът на юбилейната вечер Леня Шляховер, разположил Горбачов до друг носител на Нобелова награда Шимон Перес: "Този гала-концерт е организиран в чест на Михаил Горбачов, човекът който със своите действия и пример измени света към по-добро. Благодарение на неговото ръководство на страната и мъжеството му завърши Студената война и Изтокът и Западът се обединиха." Такава гениална мисъл не би родила даже главата на самия Горбачов, който през цялата вечер явно се чудеше каква трябва да е неговата поза на тази сбирка. Това е понятно. Студената война завърши, но започна гореща война. Падна берлинската стена, но западните централи започнаха да изграждат новия световен ред.

Самият Шимон Перес (с истинското име Перски, чиято мама е преподавала в училището руски език) каза и няколко думи на руски и като нобелов лауреат похвали колегата Горбачов. Май беше забравил, че Горбачов получи Нобеловата награда през 1990 г., в навечерието на унищожението на СССР.

Друг нобелов лауреат - полският електротехник от Гданската корабостроителница Лех Валенса, който само преди няколко месеца заяви, че Горбачов е "глупав политик", сега беше по-милостив и го похвали, в смисъл, че е чувал за него. Какво да се прави, конкуренция кой е с по-големи заслуги за унищожението на социализма.

Мила Йовович (и тя все още може да говори на руски) благодари на Горбачов, че е могла да напусне своята страна.

Водещите Шарън Стоун и Кевин Спейси правеха всичко възможно да внесат бодряшко-секси тон в аудиторията, която май започна да се притеснява, че присъства за първи път на конгрес на КПСС. "Къде щеше да бъде днес Русия, ако не беше пожънала плодовете на свободната демокрация" - питаха водещите. Наистина къде?

На екрана се редуваха образите на Майка Тереза, Алберт Айнщайн, Лейди Даяна, The Beatles и накрая на самия Горбачов, т.е. фигури, влезли в пантеона на историята чрез някакво общочовешко признание за тяхната титанична дейност. Фотографиите продължаваха - Горбачов с Роналд Рейгън, Горбачов с Маргарет Тачър, Горбачов с Хю Грант, Горбачов с Далай Лама.

Водещият Кевин Спейси неизвестно защо постоянно правеше пародии на Бил Клинтън, който също се появи на екрана да поздрави своя приятел Горби. Шарън Стоун наблягаше отново на секс в позата, но не стигна до онзи номер с бедрата от филма. Не може да се отрече, че се стараеха. Целта на събраните средства трябва да отидат за борба с рака. Това обяснява и защо концертът беше организиран в Лондон, а не в Москва. Там нямаше да дадат на Горбачов и една копейка. Но в Лондон събра доста пари. Билетите струваха от 300 до 160 000 долара. Една от ложите беше разиграна на търг. Самото "мероприятие" беше спонсорирано от фирми, от които Ленин би се обърнал в гроба - Vertu, водка Beluga, Фаберже, Christie’s.

Наистина къде би била Русия днес, ако не беше Горбачов, тъй като според самия него в Русия "има разруха и имитация на демокрация".

Но тези 20 години не са изминали напразно.

На сцената първи излязоха Scorpions с техния хит "Wind of Change": Follow the Moskva, Down to Gorky Park, Listening to the wind of Chaaaaange...

В подкрепа на стиховете Шарън Стоун съобщи на човечеството, че "Горбачов е именно онзи човек, който пусна на свобода рок енд рола в Русия."

На екрана следваха пожеланията на Стинг, Боно. Шварценегер обяви, че Горбачов е неговият герой без hasta la vista. Основателят на CNN Тед Търнър, приемайки една от трите награди на името на Горбачов, не забрави да напомни, че СССР му напълни куфарите заради проведените след провалената олимпиада в Москва, алтернативни игри "СССР-САЩ".

Шимон Перес пък определи Горбачов като "богоподобен" и напомни, че според библията Михаил е бил арахангел и че самата история на съветско-руския лидер е библейска. Хорът на Турецки незнайно защо изпълни Go down Moses (Let my People go), т.е. Мойсей повел своя народ. Какъв народ? И накъде?

Силно беше изпълнението на неостаряващия Пол Анка You are my destiny и написаната специално за Франк Синатра, а сега посветена на Горби My Way.

В заключение Горбачов излезе на сцената за финалния номер с дуета на Пол Анка и рокера от съветската епоха Андрей Макаревич, в който един от куплетите даже беше на родния език на седящия в Royal Albert Hall 80-годишен старец.

Всъщност самото негово присъствие там беше най-силното доказателство, че системата, която го беше родила беше дефектирала и станала порочна.

P.S. Епитетите, използвани за Горбачов, са изцяло от руски източници, а хвалбите - изцяло от западни.