Отдавна съм престанал да се страхувам, че при настъпването на неизбежната все пак смърт повече няма да знам какво ще става в политиката, т.е. че филмът ми ще се прекъсне завинаги. Напразни страхове.

Наблюдавам и приживе как информацията губи своята приемственост и цялост. Ако онзи ден американците и англичаните бяха загубили Втората световна война, никой нямаше да разбере какво е станало след това. Вчера в Тунис и Египет имаше преврати, но днес вече никой не помни как започнаха, и още по-малко - как завършиха. Докато така наречените въстаници, въоръжавани от Запада, биеха Кадафи, Либия беше най-важната тема. Когато нещата се обърнаха и Кадафи започна да бие въстаниците Либия изчезна от телевизиите и другите медии. Заедно с нея и Зората на Одисеята на НАТО. Но пак ще се върне.

В момента става прегрупиране във войната, политиката, пропагандата и информацията, като се прилагат и някои нови трикове. Но и този път американците и коалицията попаднаха в капана на собствената си идеология. Прилагат онова, което беше наречено "принципът на трите Б" - безнаказан разстрел на беззащитен противник на безопасно разстояние. Което означава, че в налаганата от САЩ и Запада стратегия на неконтролирания хаос все пак има някаква логика. Защото отново и за кой ли пореден път през последните 20 години наблюдаваме още една санкционирана от ООН военна международна интервенция срещу суверенна и независима държава в името на "демокрацията" и "хуманизма". И защото концепцията на контролирания или неконтролиран хаос е от почти 50 години и въплъщава разрушаването на самостоятелните държави, заграбването на техните стратегически ресурси и накрая присъединяване на целия превзет район към потенциала на победителя.

Така е с всичките военни интервенции на американо-натовските умиротворителни сили след 1999 г. (Югославия, Афганистан, Ирак, Либия), което позволява да се формулират общите им черти.

На първо място, всички операции за налагане на контрол над нови територии и ресурси се осъществяват под пълна информационна цензура. Целта е максимално объркване на техните жертви, които трябва да бъдат представени като злодеи, врагове на цивилизацията, демокрацията и т.н., а агресията, като акт на наказание на цялото прогресивно човечество за тези "бандити".

На второ място, при създаването на тази информационна завеса, за която споменах в началото, се използват провокатори и агенти на САЩ и Запада, най-често от наркомафията и създадените от тях екстремистки религиозни организации. Не може да не ви прави впечатление, че жертвите на тези агресии, освен че имат нефт, газ, злато, уран и т.н., лежат на магистралните световни пътища на наркотрафика. Защо? Ами, защото един барел нефт в момента е около 115 долара, докато един барел сравнително чист хероин, отгледан в Афганистан, световният най-голям доставчик на хероин, е 19 923 000 долара. Повтарям - 20 милиона долара.

Заради това и две от основните жертви на западните миротворци - Афганистан и Ирак, са най-големите световни производители на хашиш, марихуана и хероин, а албанските косовари, начело с новия им премиер Тачи, са най-крупните дилъри на Европа. Заради това и някои членове на актуалния режим в София са подозирани във връзки с наркотрафика.

Именно трафикът и гигантското движение на наркотиците ерозират ситуацията в Брега на слоновата кост, Нигерия, Алжир, Тунис, Египет, Йемен и самата Либия. Образно казано, революцията в тези страни прониква по наркоканалите.

На трето място, след като обезкървената държава-жертва капитулира, тя е отдавана на откуп на мафиотския интернационал, т.е. властовите й структури минават в ръцете на лидерите на същите мафиотски групировки, а местното население се консервира в полудиво състояние за използване като разходен материал за целите на глобалната мафия.

Ето защо метежите, които станаха през януари-март в Северна Африка и Близкия изток, трябваше да доведат, чрез стратегията на неконтролирания хаос, до създаването на непрекъснат пояс от хаос от Афганистан до Мароко (в момента все още пречат Либия и Иран).

Така стигам до най-важното - че именно бандитският безпредел от две десетилетия е преобладаващата форма на съвременната геополитика, а организираната глобална престъпност е така наречената глобална управляваща класа, която е най-важният инструмент на "новия световен ред". По-просто казано, светът постепенно е обхващан от мрежевата структура на глобалната организирана престъпност, която е със структурата на планетарна мафия. Изгражда се "нов световен ред" на международния грабеж, който вече се нарича глобофашизъм. Заради това властовата система в България е напълно безсилна. И тя е част от тази световна глобална организирана престъпност.

От друга страна обаче има обективни процеси, които формират нова политическа архитектура, т.е. върви паралелен процес на световно прегрупиране на силите. Последният израз беше срещата на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) в китайския град Саня в средата на април.

На първо място, тази най-динамично развиваща се икономическа групировка на планетата, обхваща над 75% от нейното население.

На второ място, и петте нейни члена са в състава на Съвета за сигурност на ООН.

На трето място, именно те са движещата сила на преобразуването на световната валутно-финансова система и локомотивът на посткризисното възстановяване на света.

Ясно е, че светът в момента е в задънена улица и на него стават страшни и разрушителни събития. Те са покрити отгоре със сковаващата глазура от небивалата икономическа депресия, която изостря битката на отделните нации и държави за място под слънцето.

Западът иска да наложи изход от кризата в рамките на своя либерален глобализъм, което е невъзможно. САЩ и повечето западни държави живеят в колосален дълг, за сметка на останалото човечество. Произвеждат все по-малко, но консумират все повече - капитализъм на неизработеното потребление. Но сега това става невъзможно. Нещата са ясни. Системата на съвременния капитализъм вече не действа. Всъщност не действа от 1971 г., когато САЩ изоставиха златния стандарт и промениха правилата на играта чрез разширение на потребителския кредит и на всевъзможните услуги, преди високо финансовите. Така победиха СССР и световния социализъм. Но победата им стигна само за 15 години. От 2006 г. стана ясно, че възможностите на тяхната система са напълно изчерпани. През август 2008 г. изгърмя ипотечната криза, след това глобалната икономическа криза премина в окончателната си фаза. САЩ имат толкова дългове, че тяхното нарастване вече е невъзможно. Механизмът, функциониращ почти 30 години, изработи своя ресурс. Дойде време да се плаща. Но САЩ нямат възможност да върнат дълговете си. Нито да ги увеличават. Кредитната им пирамида се срива. Но те се надяват другите да умрат по-рано от тях. И работят в тази насока.

Това е ситуацията, която се нарича "глобална турбулентност" или "безпрецедентна неопределеност". Тя има само един рационален и възможен изход - антикапиталистическият.

На света предстои да се върне от спекулативната виртуална икономика към производствената социална икономика. Това е същността на нещата. Всичко останало са празни приказки на глупаци и бандити, намерили убежище в "неконтролиращ хаос на глобалната организирана престъпност", в това число и в България.