Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9989712
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
20.04.2011 17:53 - МОЛИТВАТА
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 860 Коментари: 0 Гласове:
1



Иисусовата молитва    Една от най-важните молитви в православната традиция е "Иисусовата молитва". Тя не е дълга или сложна, само тези думи: "Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния". Някои я скъсяват още повече: "Господи, Иисусе Христе, помилуй ме."   Иисусовата молитва става известна в манастирите чрез движението, познато като "исихазъм" или начина да се молиш в тишина. Идеята на исихазма е, че само когато сме усмирили сърцата и телата си, можем да бъдем напълно отворени за животворното Божие присъствие. Тялото трябва да бъде утихнало от своите мании, принуди, зависимости, а сърцето – освободено от странствания насам-натам, в търсене на това да се занимава с нещо - забавление или удоволствие.   Иисусовата молитва се използва като рефрен на молитвеното съзерцание. Чрез продължителното й използване практикуващите я откриват, че я казват спонтанно, почти по същия начин, по който понякога откриваме, че без нашето съзнателно усилие в главата ни звучи някаква мелодия. На най-високото ниво практикуването на Иисусовата молитва води до интимна среща с Бога, чрез видение на това, което се нарича "нетварна светлина".    Евангелията ни разказват, че малко преди Разпятието Си, Иисус взел апостолите Петър, Яков и Йоан на върха на планината Тавор. Там те видели Иисус в чисто бели дрехи, сияещ с блестяща светлина, толкова ослепителна, че не можела да се гледа (вж. Мат. 17:1-9, Марк. 9:2-13, Лук. 9:28-36). Тази светлина била проява на Иисусовата Божественост. Това е светлината, която много напредналите в практикуването на Иисусовата молитва срещат, когато казват молитвата.    Звучи впечатляващо и може би привлекателно. Това обаче не е най-важното, което преживяваме – или не преживяваме – докато казваме Иисусовата или която и да било друга молитва. Това, което наистина има значение е да се молим със съзнанието за истинското значение на думите, които изговаряме и да се опитваме да задържим възможно най-дълго вниманието си в тях, докато се молим.    Най-важната част в Иисусовата молитва е Името на нашия Спасител. Светиите ни учат, че самото споменаване на Иисусовото Име кара демоните да побягнат. Иисус Христос е Бог, Който ни разкрива Себе Си. Бог не е далеч и отделен от нас. Той ни обича толкова много, че дойде да стане един от нас, чрез Своя Единороден Син и ни позволява да се обръщаме към Сина Му с първото Му Име, наричайки Го "Иисус".    Повтарянето на името на Иисус Христос, Божия Син, е много мощен инструмент в духовния ни живот. То ни позволява да достигнем до Бога по много пряк начин. Ние не казваме просто: "Ей, някой, който си там, чуй молитвата ми". А казваме конкретно: "Господи, Иисусе Христе, Сине Божий", чуй молитвата ми. Всъщност, името "Иисус" означава "Господ е спасение".   Призовавайки Иисусовото Име, ние Го наричаме "Господ" – "Господи Иисусе Христе...". "Господ" (господар) е почетна титла. В миналото този, който е бил господар, е имал власт над хората. Да наречем Иисус наш Господар означава да се поставим под Неговата власт. Иисус е Господарят на живота ни и с молитвата ние се съгласяваме да следваме учението Му, да правим това, което Той иска от нас, да живем по начина, който Той ни показа. Накратко, ако Иисус е нашият Господ, Той ни ръководи.    Другото важно нещо в Иисусовата молитва е призивът за Божията милост. Признавайки че сме съкрушени и грешни, ние се молим с думи, които се срещат твърде често в Евангелието – "помилуй ме". Никой не е "достоен" за Божията благодат, няма никакви "необходими изисквания", които ни "дават право" на Божиите благословения. Получаваме Божиите благословения единствено поради Неговата велика и изобилна милост. Божествената милост е отправната точка на целия ни живот. Ако Бог не беше милостив, дори нямаше да съществуваме.    Иисусовата молитва е станала толкова важна, толкова обичана, че в крайна сметка е намерила място във всяко богослужение под различна форма. Най-добре познатата от тях е отговорът "Господи, помилуй" в нашите ектении. "Господи, помилуй" е кратката форма на Иисусовата молитва.    Независимо дали я пеем или я изричаме тихичко насаме, Иисусовата молитва е украшение на нашата духовна традиция. По-горе споменах, че молитвите не трябва непременно да са дълги, за да бъдат ефективни. Казвайте думите на Иисусовата молитва с ясно разбиране, внимание и искрено сърце; казвайте ги често – и ще откриете как Бог действа в живота ви, както никога досега.    Молитвата като мълчание   Бог винаги се опитва да привлече вниманието ни. Иска да се обърнем към Него, да Го послушаме, да започнем да общуваме с Него. Той не ни се натрапва, но винаги ни насърчава, в очакване да Му отговорим с любящо внимание. Ако обърнем внимание, ако слушаме, ще чуем как Бог ни говори в живота. Молитвата е колкото слушане на Бога, толкова и разговор с Него. В действителност, слушането е дори по-важно от говоренето.    Един от начините да слушаме Бога в молитвите си е чрез четене на Свещеното Писание и друга духовна литература. В частната си молитва можем да изберем един пасаж, да го прочетем и да помислим известно време над прочетеното. Докато размишляваме над пасажа, се опитваме да разберем конкретни изречения, фрази или думи, които привличат вниманието ни. Някои хора могат и да записват впечатленията си в тетрадка за бъдещи разговори с духовния си отец.    Второто средство за слушане на Бога в молитва е чрез мълчание. Мълчанието е нещо, което кара мнозина от нас да се чувстват некомфортно. Изпълваме дните си с шумове от айподи, телевизия, радио. За някои хора най-страшните моменти са нощем, преди да заспят, когато всичко, което имат, е тишината и мислите им. И все пак, Бог често говори с нас не в гръмотевични бури и ослепителни светкавици, а с тих и нежен глас шепне на сърцата ни (вж. например в 1 Цар. 19:11-13).   Светиите ни учат, че докато казваме молитвите си трябва да отделяме време да спрем и тихо да поседнем, просто да бъдем в Божието присъствие. Преподобните отци и майки на нашата Църква казват, че молитвата е като летяща птица. Когато птицата е в небето, тя пляска с криле, докато достигне определена височина и спира да пляска, когато започне да се плъзга напред. Думите на нашата молитва са духовните ни криле. Ще дойде момент в нашата молитва, когато думите вече няма да са необходими и можем да спрем да говорим и да летим в мълчание, като позволим на Божието присъствие да ни държи по време на полета.    Молитвата е разговор. Тя е двустранно динамична. Както всички знаем, трудно е да се каже, че сме имали "разговор" с някого, ако едната страна е монополизирала времето, без да даде на другата страна шанс за включване. За да може молитвата да бъде наистина от полза за нас, освен да говорим на Бога, трябва и да слушаме това, което Той ни казва.    Призив за молитва   Понякога си мислим, че ако духовният ни живот не "се чувства добре", то поради някаква причина молитвите ни не действат. Независимо от това как се чувстваме, всяко време е подходящо за молитва. Започваме оттам, където се намираме емоционално и духовно. Отиваме при Бога такива, каквито сме, доверяваме се, че Той е готов, желае и може да прости грешките, съмненията и раните ни и да ни издигне над тях.    В същото време, трябва да внимаваме да не си помислим някога, че вършим "достатъчно добро" в живота си и че можем да бъдем освободени от това да се молим. Христос не ни е призовал да бъдем "достатъчно добри", а ни е призовал да бъдем съвършени. Борбата за това съвършенство е усилие за цял живот; усилие, което не можем да извършим сами, а само със или чрез Бога – Този Бог, Който познаваме лично чрез молитва.    В божествената литургия чуваме поканите: "Да издигнем сърцата си нагоре" и: " Да благодарим на Господа". Тези два призива обобщават средоточието на човешкото съществуване. Когато издигаме сърцата си към Бога, ние Го прославяме за всичко, което е направил за нас – за това, което знаем и за онова, което не знаем. Когато вършим това, лицето на Бога, Твореца, Спасителя и Осветителя на живота ни, блести в нас, а чрез нас - и в света. 
автор отец Андрю Ярмус

sevt9.blog.bg



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене