Много от тези паркове си имат управител, който се грижи за напояването, чистотата и всичко друго. Всичко е безплатно! Докато се оглеждам за подходящо място, един младеж ме кани на примитивен английски да отида при тяхната компания. Цялата фамилия е дошла в парка на хладина. Баща му, Басри, е лекар в местната болница и веднага ме кани в тях на гости. Приемам с радост, трябваше да смъкна от себе си слоя пясък и прахоляк след днешната буря. Но пак се появява старият проблем с общуването. Искат да питат за много неща, но не можем да се разберем. Тук на помощ идва брата на Басри, той е учител по английски, но в съседния град. Това за иранците не е никакъв проблем. Само му звъннаха по телефона и след половин час се появи усмихнат до ушите. Изкарахме в приказки до два през нощта.

Продължението:

При най-усмихнатите хора – Иран (2)>

Автор Любо Африката (Любен Иванов)

При най-усмихнатите хора — Иран

втора част

На следващия ден достигнах до

Bandar Abbas на Индийския океан

Това беше най-южната точка в моя план. Достигнах я! Оттук нататък започваше завръщането. Още със спирането на крайбрежния булевард, до мен спира една кола и отвътре на чист български се чува „Ей, ти българин ли си?“ Няколко секунди не мога да разбера какво са ме попитали. Двама братя, иранци, учили в България, във Варна!? Пак покана за гостуване, пак приказки до среднощ. Всъщност това гостуване беше върхът на цялото ми пътуване в Иран. От тези хора научих всичко, което вече знам за тази страна.

На другия ден те си тръгнаха по техни си задачи, а аз да разглеждам най-горещия град в Иран.

През деня температурата се покачва до невероятните 50—55 градуса! Направих снимка, на която се вижда, как в 9.30 сутринта вече е 49 градуса.

 

През нощта температурата спада до 35—40 градуса. Зимата била „студена“, ставало 25—30 градуса!? От 40 години не бил валял дъжд в този район. Цяло поколение не е виждало такова природно „чудо“!?

Отивам да се „топна“ в Индийски океан.

Обаче океанът го няма! Тук брегът е толкова полегат, че по време на отлив водата се отдръпва на 500 м. навътре. И остава един сбит пясък, по който може да се кара кола безпроблемно. А за да плува човек нормално, трябва да извърви около километър във вода до коленете.

Голямата атракция е рибния пазар. Казват, че в него се предлагат над 70 вида риба. Отделно другите морски обитатели. Но повечето продавачи са намръщени представители на местното племе „коли“ и не разрешават да им снимам стоката.
Вечерта пак сме се събрали в моите домакини. Хапваме морски деликатеси, но нещо липсва.

Рибите обичат да плуват! А в Иран не се продават никакъв алкохол.

Поне официално! Местните рибари само се водят такива, всъщност са си контрабандисти на алкохол от Дубай и наркотици от Пакистан. С малките си жълти лодки оборудвани с свръх мощни двигатели на Yamaha, само за 3 часа отиват до Дубай, купуват алкохол от безмитните магазини и газ обратно. За 4 бири в кутийка и шише водка „Smirnoff“, братята платиха 200$. Изпих една бира, сигурно най-скъпата бира в живота ми. Предложиха ми срещу 300 $ на час (толкова е тарифата) да „опозная“ горещите иранки! Отклоних им предложението, разбира се! За такова нещо в Иран „скъсяват“ с една глава.

В града живеят много наркомани от целия свят.

Евтиният наркотик, който влиза от Афганистан, е като магнит за тези пропаднали хора. Целогодишната благоприятна температура позволява да се живее на улицата и така животът им се улеснява много.

На другата сутрин с най-голямата скорост, на която съм способен скачам в екипа и веднага тръгвам да ме духне вятърът.

Поемам към Zahedan на Пакистанската граница.

Пак цял ден скучно пустинно каране. При влизането ми в града ме спират полицаите. Като разбраха, че съм сам и се каня да спя някъде извън града, веднага паспортът ми изчезна за една вечер. За личната ми сигурност го прибраха, а аз бях задължен да спя в градинката пред полицията. На сутринта, вече с паспорта в джоба, маршрутът е само на север. По препоръка на полицаите трябва да избягвам контактите с местните хора в малките селца. И никакви снимки! По такива места липсва всякаква закрила, на която бих могъл да разчитам. Оттук минават основните канали с наркотици и хората са особено чувствителни към непознати. Затова реших да карам цял ден без почивка.

От Zahedan до Mashhad

го направих за 14 часа, това са 980 км. Тук пак познати неща: градския парк, усмихнати иранци ме заобикалят, пак покани за гостуване. Започва да ми омръзва да съм център на вниманието. Не мога да се нахраня на спокойствие! Все има някой, който се върти около мен.

След Mashhad целта е Каспийско море. Но трябва да мина през

Техеранската „мелница“!

Ужасното движение в този град ме кара да се концентрирам максимално. Предпочетох да преживея още една пясъчна буря, ако мога да избегна града. Но не може! Хвърлям се с рогата напред и каквото стане! След два часа игра на корида с коли и камиони съм вън от града. С облекчение поемам към

Chalus, на брега на Каспийско море.

Трябва да мина през един високопланински проход — 2600 м. В началото на този път стои табела написана на различни езици: „Вие се движите по един от най-опасните пътища в света“! Докато не го видях наистина не повярвах.

Пътят е изсечен в почти отвесни скали. На места има до десет платна едно над друго. Като се изкачих най-отгоре и погледнах, имах чувството че великани са рисували по планината в момент на лудост! Наистина е уникален път.

Брегът на Каспийско море

бе пълно разочарование. Целият бряг е зает плътно с частни имоти. Буквално няма никакъв достъп до водата. С мъка се проврях под една телена ограда, за да стигна до морето. Нито има какво да се види, нито какво да се прави. Направих две снимки и пак на коня.

Колкото отивам пу на север, толкова повече се усеща хладината на Кавказ.

Вечерта спя в парка на Astara, около мен са се разположили Азербайджански шофьори на камиони. Носят дини от Азербайджан към Иран. Вечерята ми се състоя от 1-во- диня, 2-ро- диня и 3-то- диня. Имаше диня и за из път.
Оттук следваха Ardabil, Tabriz, Marand, Maku и Bazargan.

С това завърши обиколката на Иран. Държава колкото интересна, толкова и скучна за пътуване. Ако някога отида пак в Иран, то ще е само, за да се срещна с истинските хора недокоснати от западния начин на живот. Тези деца на пустинята ми показаха как и в най-сурови условия можем да съхраним най-човешкото в себе си! Благодаря Ви Ирански приятели!
Това пътуване бе извършено с Africa Twin 650 J. Изминах 10 800 км. Изтърках един комплект гуми. Спах къде ли не, ядох какво ли не, върнах се зареден с положителна енергия до следващото пътуване, което смятам да бъде до Индия! Дано успея!

Варна — юни 2009 г.

Автор Любо Африката (Любен Иванов)

Снимки: авторът

Всички снимки от пътуванeтo — http://picasaweb.google.bg/africa.twin.bg/2009#

patepis.com