ЩАБ ЗА АНТИСИСТЕМНИ ДЕЙСТВИЯ-0879606456 :: ИЗЛИЗА ЛИ ДЪРЖАВАТА ОТ КОНТРОЛ?

На първо място следва да се отбележи лудостта на цените. Бензинът и газта вече не пълзят, а направо галопират нагоре. Плодове и зеленчуци удрят тавана. Бебешките храни и консумативи, за по-малко от година, скочиха с десетки проценти. Брашното ни е по-скъпо е това във Виена! Хлябът за някои хора става лукс. Страна производител на зърно сме...

Ръстът на необслужвани кредити достигна 18 %. И то по официални данни. Задлъжнялостта на фирмите – 157 милиарда лева. Държавното обществено осигуряване е с близо 2 млрд. дефицит. Безработицата върви ударно нагоре и вече е 11.2 % от икономически активното население. С тези темпове може скоро да достигне до половин милион души. Къде отиваме?

Вече не ядем дори боклуците на Европа, а на Арабския свят. От страна топ производител на зеленчуци вкарваме пестициден зарзават от Йордания.

Престъпността преживява ренесанс. В селата животът е заприличал на филм на ужасите. Хобс е разказвач на детски приказки в сравнение с това, което става - всекидневни набези и обири по домовете, брутални убийства и изнасилвания на стари хора. Едва ли тяхното може да се нарече живот. На теоретично ниво у нас има държава, но животът на тези хора е мизерен, мръсен, жалък, беззащитен.

На поредния от импровизираните протести на българи от село с убита за 1 левче млада жена, пряко отразявано от сутрешен блок, прави впечатление, че нито един от десетките присъстващи няма пълен комплект зъби в устата. Ако се сменят дрехите им могат да участват във филм за Средновековието. Трагедията им е отчайваща.

Учениците са извън контрол. Побоища, пиянства, деградация. Интернет е пълен с клипчета на едно побъркано „детско” всекидневие. В градския транспорт перманентно групи млади хора се държат агресивно. Скандалите са ежедневие. Да не говорим за легионите гратисчии и честите сблъсъци с контрольори.

Улиците са затънали в кал и мръсотия, която пълзи по обувките на хората. Така се създава епидемия от подтиснатост. Мръсният град генерира престъпност.

Тунелът на предостоящата за откриване (въпреки че се открива вече 2-3 пъти с медии и жалки слагачества) магистрала Люлин вече протече. Здравеопазването, образованието и науката ,след нескопосаните реформи, вървят към нови проблеми. С осигуровки или без, стигнете ли до болница или лекар, плащате. Професори и доценти вече се произвеждат на кило, с по една измислена статия. От БАН се махат и последните смислени хора.
Няма положителни новини и оптимизъм. Просто няма. А може би са толкова малки, че затъват в тенденцията на метастазен песимизъм.

Разбира се веднага може да се изтъкне аргумента за стабилната макроикономическа обстановка. Той много напомня за Румъния през 1989 година. Тя е единствената източноевропейска страна, която в началото на промените няма външен дълг. Румънският диктатор е посрещан от световните лидери (включително от английската кралица), стабилен и надежден партньор е, потупват го по рамото... Макроикономическатата стабилност на Чаушеску обаче е изплатена с цената на хиляди жертви от недохранване, измръзване, последващата престъпност... А все по-често сред хората у нас се чува – Мерси от таква стабилност! Правителството май не чува.