С наближаващия край на 2000–та година това изглежда да е подходящо време за преосмисляне на нещата. Преди да обобщим изминалата година, обаче, нека  погледнем изминалия век. Характерната особеност на XX-ти век беше колективното самоубийство на бялата раса. През 1900-та година ние управлявахме света. Ние управлявахме политически, военно, културно, икономически, и по всеки друг начин. Никоя друга раса не можеше да се мери с нас. Ние пряко управлявахме Индия и Африка,  а Китай за всички практически цели бе икономическа колония на Европа и Америка. Китайският Император остана на трона толкова дълго, колкото остави белите хора да си вършат работата в Китай. Япония беше единствената небяла нация с някакви претенции за автономия.

Ние имахме по–добри оръжия, по–добри въоръжени сили, по–добри комуникации, транспорт, селско стопанство, индустрия, по–добро здравеопазване, по–добра организация. Бяхме по–добри във всяка област на науките и технологиите. Имахме най–добрите университети – единствените специалисти, които си заслужаваха името – най–добрите инженери. Произвеждахме неща, които другите нации дори не можеха да си представят. Ние изследвахме, завладявахме, управлявахме.

По–важно от всичко друго беше нашето морално превъзходство – и моля Ви  не  разбирайте погрешно моята употреба на това понятие! Нямам предвид това, че сме били кротки и безобидни, че сме приемали всичко смирено. Имам предвид това, че бяхме горди и уверени в себе си хора. Знаехме кои сме, знаехме че сме много, много по–добри от всички други. И изобщо не бяхме притеснени от този факт. Приемахме расовите различия по същия начин, по който приемахме, че Слънцето изгрява от Изток  и не чувствувахме и най–малката нужда да се извиняваме на когото и да било за това. Егалитаризмът беше морално и душевно заболяване, което измъчваше много малка част от нашите хора, въпреки убийственото избухване на егалитарно безумие по време на   френската революция през ХVIII–ти век. Всякакъв вид расово смешение беше отблъскващо за нас. Ние гледахме на расовото смешение със същото отвращение и неодобрение,с което гледахме на диващината или некрофилията. Не го толерирахме. Не възприемахме и не вярвахме на чифутите. Такова бе нашето положение преди един век.

Обаче, имахме и някои недостатъци: някои много сериозни недостатъци. Не бяхме бдителни. Ние бяхме толкова уверени в своето превъзходство, че пропуснахме да обърнем внимание на предупрежденията, на малкото сред нас, които бяха бдителни. Не обръщахме голямо внимание, когато те ни предупреждаваха : “ Нека, по–добре да направим нещо по расовия въпрос. Имаме 9 милиона небели жители в САЩ,( според преброяването през 1900-та година) и за в бъдеще те могат да станат реален проблем за нас. Нека още сега започнем да се освобождаваме от тях ”.

Ние си мислехме : “ Да, добре, но докато те  стоят в тяхната си част на градовете и не ни се мяркат пред очите, как тогава ще могат да бъдат проблем за нас? Освен това, те са полезни да събират памук, А също и като чистачи, готвачи, градинари... “

Също и когато малкото сред нас ни предупреждаваха за евреите, ние, белите нации, не обръщахме сериозно внимание на това. Предупреждаваха ни за поразиите, които евреите ни бяха причинили в миналото, за тяхната злоба и зла воля, за растящото им богатство, но повечето от нас не вземаха насериозно тези предупреждения. Ние виждахме евреите като противни  и неприятни  и не ги допускахме до нашите частни клубове, до хубавите ни хотели, но не ги вземахме и за действително опасни. Дори не се обезпокоихме, когато те започнаха да купуват и придобиват контрол над нашите вестници, когато успяха да си пробият път към другите пропагандни медии.

Липсата на бдителност не беше единственият ни недостатък. Ние бяхме по–склонни да се караме един с друг. Никоя друга раса не беше заплаха за нас, така че не виждахме нужда да подтиснем вътрешните си съперничества, завист и омраза, да формираме солиден фронт срещу не-белия свят. Позволихме да ни тровят старите вражди между англичани и германци, между германци и французи, между англичани и бури( бели от холандски произход в Южна Африка), между тези от нас, които говореха германски езици и тези които говореха славянски или романски езици. Ние не забелязвахме нашите недостатъци, нашата слабост, но други ги забелязваха!.

Втората половина на XIX-ти век видя не само началото на придобиването на нашите масмедии от евреите, но също така почти едновременното подготвяне на две дългосрочни убийствени конспирации, предназначени да експлоатират нашата слабост и насочени против нас. Тези две конспирации бяха Ционизмът и Марксизмът. Една част от евреите бяха с едните, друга част с другите, но и двете бяха смъртоносни за нас!

Марксистите издадоха своя манифест през средата на XIX-ти век, но имаха нужда от още 50 години преди  да бъдат способни на по–голямо влияние върху нееврейския свят. Що се отнася до ционистите, то те също започнаха да пропагандират и да се организират в средата на XIX-ти век и станаха очевидни в началото на XX-ти век, когато започнаха  провеждането на световни ционистки конгреси и малко или повече открито да предявяват плановете си към разпалване на войни и революции, от които да извлекат полза за подпомагането на еврейските интереси.

Например, на ционисткия конгрес през 1897-ма година в Базел, Швейцария, лидерът на ционистите – Теодор Херцел, информира своите съучастници, че те имат проблеми с убеждаването на турците, които по това време контролираха Палестина, и не желаеха да  предадат тази територия на евреите, но еврейските лидери имали план как да ги придумат. Трябва да спомена, че обръщението на Херцел до този конгрес е публикувано на доста  места  и всеки прилежен изследовател може да намери копие от него. Херцел казва, цитирам го : “ Възможно е, Турция да ни откаже или да не е способна да ни разбере. Това няма да ни обезсърчи. Ще търсим други средства да постигнем нашата цел. Сега въпросът за Ориента е въпрос на деня. Рано или късно това ще предизвика конфликт между нациите…Голямата европейска война трябва да дойде. С часовник в ръка ли да очаквам  този ужасен момент?. След края на голямата европейска война, ще се свика мирна конференция. Трябва да сме готови за този момент ” – край на цитата.

Запомнете, Херцел говореше за еврейските планове 17 години преди избухването на Първата Световна Война. Когато времето дойде, евреите бяха готови. През 1916-та година, когато войната малко или повече беше в задънена улица, евреите започнаха преговори с британските политически лидери и постигнаха споразумение да вкарат САЩ във войната на страната на Англия. Bсичко това, в замяна на обещанието на Англия да вземе Палестина от Турция и да я предаде на евреите след края на войната. От британска страна, това споразумение бе станало публично достояние чрез така наречената Декларация „ Балфур “. Ционистите изпълниха своята част от сделката  чрез евреи, близки до демократическия президент на САЩ – Удроу Уилсън. Той беше спечелил втория си мандат през 1916-та година  обещавайки на американските избиратели, че ще държи САЩ настрана от европейската война. Но, когато встъпи в длъжност през 1917-та година той започна да прави планове за въвличането на САЩ във войната на страната на Англия, което разбира се и стана два месеца по–късно. Това струваше няколко милиона допълнителни нееврейски жертви, но затова пък евреите получиха Палестина. Също така, войната продължи достатъчно дълго и за евреите в Русия, за да свалят Царя и прокарат своята комунистическа революция.

Когато казвам, че някои евреи тръгнаха по пътя на марксизма а други по пътя на ционизма, нямах предвид че всички евреи работеха активно в едно от тези движения. Повечето евреи си останаха през цялото време алчни за пари и осигуряваха пропагандата и финансовата подкрепа на своите конспиративни братя, продължавайки да купуват масмедиите, да разпределят капитали между ционистите или комунистите според нуждата. Но те не чакаха за това да започне Първата Световна Война. Първото голямо нееврейско кръвопускане през миналия век, в което евреите имаха пръст беше войната в Южна Африка, между англичаните и бурите. Тази жестока и убийствена война, в която еврейските капиталисти бяха съюзници на британските капиталисти против южноафриканските холандски, френски и германски фермери – бури – постави основите на еврейския контрол върху по–голяма част от минералните ресурси в Африка.

През 1904-та година еврейският спекулант от Уолстрийт – лицето Якоб Шиф, планирайки предварително комунистически преврат в Русия, помогна за финансирането на Японците в Руско-Японската война и използува своето влияние за да блокира заеми от Америка, предназначени за царското правителство. Това беше същия Якоб Шиф, който след малко повече от едно десетилетие осигури еврейско-болшевишкото движение с едно преливане на 25 милиона долара за да се свърши работата там : това бяха 25 милиона от капиталистическия Уолстрийт за финансиране на комунистическото клане на руските неевреи. През 1917-та година 25–милиона бяха много пари ; във всеки случай тези пари купиха достаъчно бомби, куршуми и комунистическа пропаганда, за да се довърши започнатата работа.

Нищо от тази еврейска дейност не беше в действителност секретно. Лемингите не знаеха нищо за това, защото не беше отразено в хумористичните раздели на вестниците. Но, евреите дори не се опитваха да пазят своята активност и симпатии в тайна  и наблюдателни неевреи продължаваха да предупреждават всеки, който би се вслушал поне малко в тях. Но, както казах по–горе, ние не бяхме бдителни! Белите американци не вярваха, че са изложени на опасност. Такива неща, от рода на сделката да се вкарат САЩ в Първата Световна Война срещу предаването на Палестина на евреите, бяха твърде неуловими за американския интелект.

След войната, масовите убийства на украинци и руснаци, извършени от еврейските болшевишки комисари, вероятно да направили впечатление на белите американци, но за средния бял американец руснаците и украинците не бяха реални хора : те говореха различен език и се обличаха различно от тях : На всичкото отгоре, по това време евреите бяха уловили здраво Холивуд и радиопредавателната индустрия, така че единствената страна на историята, която повечето американци биха могли да видят или чуят, беше еврейската страна.

 Европейците бяха по–бдителни от американците. От една страна европейците имаха по дълга памет : те бяха по–наясно с дългата история на еврейското манипулиране и хищничество,отколкото американците. От друга страна, в Европа опасността беше доста по–близка. Освен в Русия, комунистически партии в някои европейски страни бяха използували хаоса след войната за да сграбчат властта и в малко страни, Унгария например, временно имаха успех. Хората знаеха етническия произход на комисарите и бяха ужасени от тяхното поведение по отношение на нееврейското население. Дори в островна Англия не по малко значима обществена личност като Уинстън Чърчил, говори ясно и открито за опасността от еврейския комунизъм. В статия публикувана на цяла страница във вестник „ Лондонски Илюстриран Неделен Вестител „ на 8-ми февруари 1920-та година, Чърчил писа и аз го цитирам :

 “Това политическо движение сред евреите не е ново. От времето на Адам Вайсхаупт Та чак до това на К. Маркс и Троцки в Русия, Бела Кун в Унгария, Р. Люксембург в Германия и Ема Голдман в САЩ, тази световна конспирация за свалянето на цивилизацията и установяване на едно общество на базата на забавено развитие, завист,злоба и невъзможно равенство, постоянно расте. Определено, тази конспирация изигра голяма роля в трагедията на Френската Революция. Беше двигателят на всички подмолни движения през деветнадесети век ; и сега най–после тази банда от странни личности, от подземния свят на големите европейски и американски градове, хванаха руснаците за косите им и стана практически неоспорим господар в тази огромна империя. Не е необходимо да се оспорва големият дял  в създаването на болшевизма и фактическото осъществяване на Руската Революция от тези интернационални и в по–голямата си част атеистични евреи. Със сигурност техния дял е много голям ; по–всяка вероятност надминава всички други. С изключение на Ленин, мнозинството отръководните фигури в болшевишкото движение са евреи. Освен това, главната подбуда и движещата сила идват от еврейските лидери. Така Чичерин, чист руснак, е засенчен от неговия незначителен подчинен Литвинов, влиянието на руснаци като Бухарин и Луначарски не може да се сравнява с властта на евреите Троцки и Зиновиев или с тази на Красин и Радек. Дори още по–поразително е преобладаването на евреите в съветските институции. И видна, ако не наистина главна част от системата на тероризъм прилагана от Извънредната Комисия за Борба Против Контрареволюцията(ЧЕКА), е заета от евреи, а в някои известни случаи и от еврейки. Същата зла репутация беше добита от евреите през време на краткия период на терор, през който Бела Кун управлява в Унгария. Същият феномен беше представен и в Германия(по–специално в Бавария), дотолкова доколкото на тази лудост беше позволено да използува временното изтощение на германците. Въпреки че в тези страни има много неевреи, също толкова лоши колкото най лошите еврейски революционери, частта заемана от последните като пропорция от техния брой в цялото население е поразителна ” - край на цитата.

В действителност, Чърчил каза доста повече неща в тази статия, относно опасностите от допускането на еврейския комунизъм да се налага безпрепятствено и ако Вие наистина искате да правите изследване върху произхода на нашата днешна бъркотия, то Вие трябва да прочетете цялата статия. Kогато намерите статията, от която току–що Ви четох откъс – важна статия, написана от една  изтъкната личност на XX-ти век и публикувана в голям британски вестник – Вие може да се запитате защо никога не сте чули за тази статия преди да я представя на вниманието Ви?

Както вече казах, липсваше ни бдителност. Много малко хора обърнаха внимание – американския автомобилопроизводител, Хенри Форд, например – но повечето бели американци бяха твърде заети с техните си баскетболни и футболни игри, както и с хумористичните издания. Нас не ни интересуваше наистина какво евреите правеха на бялото  население отвъд океана, тъй като те не бяха американци. Единствените хора, които обърнаха внимание на този проблем, бяха германците. Те бяха твърдо решени да не оставят евреите да вършат с тях това което бяха направили на руснаците и което се опитаха да направят на унгарците. И така, те взеха мерки, за да се отърват от Р. Люксембург и нейните приятели и ги прогониха от Германия. Когато германците направиха това, евреите в Америка започнаха да пищят и да призовават за  друга световна война, която  да ги спаси от германците. По това време, евреите имаха почти монополно положение в медиите и представяха своята версия от историята на американската публика.

Нашите хора имаха един друг недостатък в допълнение към недостатъчното чувство на расова солидарност към други бели хора по света и липсата на бдителност : ние също така нямахме отговорно ръководство. Това, което имахме, бяха политици : изкусни лъжци – актьори, адвокати – които никога не питат себе си, “Аджеба, каква политика е добра за нашите хора? ” а само : “ Как мога да бъда избран? Какво трябва да обещая на хората, за да им взема вота? Какво поведение би ме направило популярен?” С контрола на евреите върху масмедиите, Холивуд и Медисън Авеню – а следователно и върху умовете на обществото – ставащ все по–тотален през последното столетие, въпросът, който политиците си задават все повече е : „ Какво  трябва да правя аз, за да задоволя евреите и спечеля подкрепата им? ’ 

И така през 1933-та,  същата година в която ново германско правителство дойде на власт за да освободи Германците от контрола на евреите, в САЩ  дойде на власт правителствос, правещо всичко онова, което евреите пожелаеха да бъде направено. Франклин Рузвелт се обгради с повече евреи, отколкото всеки предишен американски президент. В това отношение той беше Бил Клинтън на днешното време.

Използувайки Рузвелт като свое благоразположено средство, евреите приложиха на американците същия номер на примамване и след това на неочаквана промяна на политиката, за да ни вкарат във Втората Световна Война, който номер те приложиха, използувайки Удроу Уилсън за да ни вкарат в Първата Световна Война. Също като Уилсън преди 24 години, Рузвелт отиде на президентска кампания през 1940-та за втори мандат с обещанието да държи САЩ настрана от войната в Европа. И докато даваше това обещание на американците, той активно кроеше планове с еврейските си съветници и поддръжници да вкара САЩ по–скоро във войната, както и да поддържа войната в Европа като даваше обещания за подкрепа на тези страни, които бяха против Германия.

Но нищо друго не ни принизи толкова ниско, колкото борбата на погрешната страна на войната. Това  разруши Британската Империя и принизи Англия. Навсякъде в небелия свят белите започнаха да сдават властта, оттегляйки и извинявайки се. Болестта на егалитаризма се разпространи мълниеносно. Навсякъде в белия свят започна морално пропадане. Не бяха само Германците тези които, загубиха Втората Световна Война ; това бяха всички Европейци, включително и американските европейци.

Единствените реални победители във войните през ХХ–ти век бяха евреите. Първата Световна Война имаше за резултат отварянето на Палестина за ционистката фракция на евреите  и предаването на Русия в ръцете на  комунистическата им фракция. Втората Световна Война не само ги спаси от Хитлер, но цяла Източна и голяма част от Централна Европа бяха дадени на еврейската комунистическа фракция, а  предаването на Палестина на ционистите – завършено. Войната им струваше по–малко от един милион и то от по–незначителните чифути в Европа, но за сметка на това им даде основа за тяхната твърде доходна история на “холокауста ”, с която те оттогава насам изтощават белия свят.

И така днес ние имаме Д. Буш, който се опитва да надмине Б. Клинтън по превръщането на американското правителство в многонационално. Консервативните американци, патриотичните американци възложиха надеждата си на Буш за  да извади Америка от лудостта на Клинтъновата ера и първото нещо, което Буш направи е да се подмазва на клинтънистите, на евреите, като назначава небели субекти на най–важните постове от администрацията си.

Буш се опитва да каже : “ Хей, аз не съм толкова лош! Вижте, назначавам черни, назначавам евреи, назначавам мексиканци. И черните, и мексиканците които назначавам, са толкова проеврейски ориентирани, колкото съм и аз самият. Моят твърдо говорещ черен държавен секретар говори еврейски език и ще подкрепя еврейските интереси по целия свят, толкова силно, колкото ги подкрепяше еврейския държавен секретар на Клинтън. Можете да ми вярвате! Ще направя всичко, което ми кажете : ще поддържам Израел. ще подкрепям налагането на закони против престъпленията “ говорене поради омраза ” Аз съм Вашият човек! ”. Той не говори това, не прави тези назначения, защото това го искат републиканците  или пък американците. Това е така, защото евреите го искат. Д. Буш е един кух човек, един сламен човек.

Д. Буш е бляскав символ на състоянието на нашата раса днес : бляскав символ на нашето морална разруха през последния ХХ–ти век. Става съвсем ясно, че с такъв човек за наш американски лидер, ние ще  продължаваме курса на расово самоубийство, както за съжаление бе през изминалото столетие. Съвсем подходящ пример, като се има предвид комичната опера, на която станахме свидетели през последните два месеца на първата година от този век – който може да стане нашият последен век, ако не предприемем радикални промени, час  по–скоро, и започнем да си възвръщаме загубената морална сила.

Благодаря Ви, че днес  отново бяхте с мен!

д–р Уилям Пиърс 

Изгледайте този материал и ще ви се изясни всичко, и всички коментари ще бъдат излишни!
http://vbox7.com/tv/?t=coll&id=1236948