"Всяко начало си има и край" - твърди човечеството.В причинно-следствена връзка ще се опитам да открехна вратата на тази фраза относно състоянието на капиталистическата система и нейното обозримо бъдеще.
КАЗАНО ПО ДРУГ НАЧИН
Монопол - Думата е съставена от двата корена Моно и Полис. Моно в български превод е единично. Полисът (на старогръцки: πόλις) е античен град-държава в Древна Гърция. Възниква като общност на свободните жители (гражданите) от градските и селските територии през 8–6 век пр.н.е. В полиса са влизали земите, рудниците, каменоломните и др. Икономическа основа е трудът на робите. Развити са били два вида собственост: частна - на робовладелците, и общополисна / публична/ за всички граждани. Полисът е независим град държава, разположен на ограничена територия. Управлението на полиса се нарича политика..
Капиталът е паричният израз на стойността на вложените активи. Най-общо може да се определи като притежаваните, създадените и използваните от човека ресурси, които правят възможно и в бъдеще да се произвеждат стоки и услуги. Капиталът се дели на две основни групи. Те са Собствен и Привлечен. А от гледна точка на производството те се делят на Оборотен и Основен.
Като полит-икономическо понятие капиталът е фактор за производството във вид на стойност, която носи принадена стойност. Това е най-важното му свойство: капиталът е пари, които могат да се самоувеличават ("пари" тук е в най-широкия, а не в тесния финансов смисъл). Трябва да се разграничава капиталът от средството на труда, което може да се разглежда като физически капитал. Определено средство на труда може да стане капитал само тогава, когато собствениците му влязат в икономически отношения с други собственици на други фактори за производство. Един стан или струг сам по себе си не е капитал. Но ако неговият собственик го използва за производство на продукт за пазара, то даденото средство на труда започва да намалява своята стойност, като пренася част от стойността си върху себестойността на готовия продукт (отчитано под формата на амортизации). Затова капиталът не е свързан единствено с притежаването на самата машина, сграда и т.н., но и с определено икономическо отношение по повод вещта. Земята, природните и човешките ресурси могат да станат капитал, едва когато бъдат използвани с някаква производствена цел.В управленски смисъл капиталът е съвкупност от ресурси - парични, материали, природни и интелектуални, необходими за производството на стоки и услуги. В счетоводен аспект капитал е разликата между активите на една фирма и нейните краткосрочни и дългосрочни пасиви. Капиталът, като перо от баланса, се намира в пасива и от тази гледна точка може да се разглежда като задължение на дружеството към собствениците му. Собственият капитал се дели на основен капитал, резерви и финансов резултат. В основния капитал влиза капиталът, с който е регистрирано дружеството -парите, които собствениците му са вложили. Финансовият резултат включва неразпределената и текущата печалба или загуба на дружството.
Капиталът може да се раздели на:
- основен - тази част, която се изразходва за сгради, машини и други съоръжения и пренася на части стойността си върху готовата продукция чрез амортизациите;
- оборотен - изразходва се за наемане на работна сила, купуване на суровини и спомагателни материали и стойността му влиза постепенно в стойността на готовата продукция в продължение на един производствен процес.
Според формата му може да е:
- ресурси в материална форма - резултат от дейност, включително непосредствено предшестващ процес на производство: сгради, машини, инструменти, включени в употреба природни ресурси и земя.
- човешки ресурси, където влизат знанията и уменията на хората и техните отношения.
ИЗЪМ -Наставка за образуване на думи със значение “състояние”, “употреба”,
При капитализма капитала и земята, несвързаните с труда фактори на производство (също известни като средства за производство) са частно притежание; трудът, благата и ресурсите са търгувани на пазарите, и печалба е разпределяна между притежателите/собствениците на инвестиции в технологии и индустрии. Друга важна особеност на капитализма е разпространението на работата на надница или заплащане. Финансовият капитализъм контролира всички други форми на капитализъм.
1)Монополистичен капитализъм - с българско звучене /МК/ Мъка. Заченат в средата на 19 век, той е процес на концентрация на капитала, който води до появата на монополите - пример Стандарт Ойл на Рокфелер и други!
Финанси (на латински: financia — наличност, доход) е съвкупност от икономически отношения в процесите на формиране, разпределение и използване на централизираните и децентрализираните фондове за парични средства. В ежедневието думата финанси се използва като синоним на пари. Ключова дума в сферата на финансите се явява бюджета. Глаголът финансирам означава снабдявам с пари. С други думи, финансите служат за разпределение и преразпределение на съвкупния обществен продукт и националния доход, и за формиране и използване на бюджети с цел задоволяване на определени човешки потребности. Финансите е наука и изкуство за употреба на финансите. Финансите са паричните отношения свързани с управлението на приходите и разходите на различните институции.
Видове финанси : Държавни финанси (публични финанси) - Управлява паричните потоци на държавата. Унищожаването на държавата цели преливане на публичните финанси в корпоративните.
Корпоративни финанси (фирмени финанси) - Управлява входящите и изходящите парични потоци на фирмите.Корпоративните интереси непризнават национална идентичност и отговорност, патриотизъм, родолюбие и т.н.
2)Финасови монополи - банките са необходими за обществото паразити /пиявици/, които живеят на базата "лихва". При ранния капитализъм банките разполагат с малък ресурс и са много на брой. Те обслужват индустриалния и търговския капитал! В етапа на монополистичния капитализъм концентрацията на капитала в по-малък брой банки, води до появата на големи банки с монополно положение на пазара. И тъй като банките контролират парите те придобиват влияние над индустриалния и търговски капитал! Големите банки на практика котролират и фондовите борси, а от търговията с акции се трупат огромни печалби! Започва сливане на финасовия и индустриалния капитал - банките и свързаните с тях финасови институции (инвестиционни, пенсионни,застрахователни и т.н.) придобиват контрол над индустриалните корпорации като придобиват техни акции или изграждат лично обвързване чрез свързани лица или с установяване на трайни финансово кредитни връзки - раждат се финансовите монополи, които съчетавайки финансовия и индустриален капитал, създават финансовата олигархия. Това е крайния продукт на еволюирането на човека, който днес управлява света.
Самата финасова олигархия се изгражда на фамилна основа - Рокфелер, Ротшилд, Морган, Дюпон, Бил Гейтс и т.н.
3)Финансовата олигархия! Структурата на съвременния капитализъм е следната - има множество малки и средни предприятия, но техния дял в икономиката е сравнително малък - например в САЩ техния дял в БВП е едва 10%, а останалите 90% са на големите корпорации! Дребните и средни предприятия обикновено са зависими от корпорациите и са в икономически връзки с тях. Основния дял от тези корпорации се управляват от финасовите групи. Големите финасови групи в отделните страни са: Япония - 6; Германия - 6; Италия - 4; Франция - 9; САЩ - 20, но от тези 20 само 8 имат водеща роля и притежават най-голям дял. Водещи в осморката са Морган,Рокфелер и Бил Гейтс.Финансовите групи управляват на практика икономиката на страните и техните правителства също, защото управляват финансовите потоци. В капиталистическия свят те са реалната власт. Тяхното оръжие за налагане на волята си над обществото е Партокрацията /политическите партии/. Партиите изпълняват волята на финансовите магнати!
Притежаването и контролът над природните богатства и ресурси носители на енергия са основната цел на световната финансова олигархия. Тази цел поражда транснационалния монополизъм, наречен още империализъм.
Стремежът към разрастване на монополите, корпорациите и финансовите групировки в чужди страни поражда войните /продължение на политиката с други нечовешки средства/. Изнасят капитали които се удвоявати утрояват след ескплоатация над другите народи и богатствата на техните богатства. Финансовите групи получават власт в тези страни и ги завладяват с капитал, защото получават значителен дял от местната икономика! Те ги правят зависими с обвързват икономиката им с тази на страната майка, защото винаги дъщерните предприятия остават свързани и зависими от предприятието майка! Другият начин са отпускане на непосилни, заробващи кредити /заеми/ на правителствата!
Неоколониализмът, в частност, е предоставянето на кредити и субсидии (чрез международни финансови организации) с цел подчиняване икономиката на страните, вмешателство във вътрешните им работи, организация на преврати и "революции", подклаждане на национални разногласия, спекулации с понятието демокрация, права на човека, свобода на словото и военен натиск и интервенция.
Сблъсъкът между финансовите групировки, тяхното настървение на всяка една от тях към поглъщането на останалите, прави капитализма нестабилна ситема на съществуване на човешката цивилизация.
Въпреки опитите да бъде спасен чрез Глобализация, чрез налагане на Нов ред, КАПИТАЛИЗМЪТ СИ ОТИВА.

vesvas4.blog.bg