Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9991142
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
07.01.2011 16:34 - ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 2670 Коментари: 0 Гласове:
1



Доверието на обществеността в частното съдебно изпълнение е от изключително значение за нормалното функциониране на съдилищата и цялата съдебна система. Настоящият доклад систематизира проблемните области на частното съдебно изпълнение, с цел неговото реформиране и създаване на функциониращо частно съдебно изпълнение, без корупционни елементи при нормални такси. С въвеждането на частното съдебно изпълнение, държавата делегира всички възможни правомощия и то свързани с юридическата част от съдебно изпълнение на частни лица-частни съдебни изпълнители (ЧСИ). В същото време остана и държавното съдебно изпълнение, като по този начин в България се създаде една уникална смесена система на принудително изпълнение (ПДИ).
При държавното съдебно изпълнение всички такси, постъпват в държавния бюджет и държавните служители получават заплата. При частното съдебно изпълнение всички такси, постъпват по личните сметки на ЧСИ и по този начин се обогатяват лично. Чрез приетата Тарифа за таксите и разноските към закона за ЧСИ, се допусна принудителното изпълнение, да се превърне в законна форма за правене на бизнес и превръщането на едни частни лица (ЧСИ) в милионери за сметка на увеличаващия се брой на длъжници.
Корупцията в частното съдебно изпълнение започва, по малки отделни поводи като например в случаите, в които длъжникът „съзнателно” не бива открит и това дава основание за формализиране /изпращане/ на връчването на поканата за доброволно изпълнение. Последиците за изпълнителното производство по конкретното дело се свързват не с изпращането на ПДИ, а с връчването й на длъжника. Именно поради това ще обърнем особенно внимание именно на действията по връчването й, заедно с общите наказателно-правни и полицейски мерки за борба с корупцията. Настоящите нарушения при констатиране следва да бъдат преследвани изключително строго и ефективно чрез дисциплинарна и наказателна отговорност. Средство за разкриване на нарушенията са Инспектората към Министерството на правосъдието, Камарата на частните съдебни изпълнители, Окръжните съдилища, Прокуратурата.
Облагодетелстване на едната страна в процеса, на трето лице и на самите ЧСИ се порицават силно от обществеността и следва да бъде спряно, тъй като подкопава доверието на гражданите в това, че всяко лице, независимо от неговите признаци, се третира по еднакъв начин от съда, а по този начин е поставено в опастност реномето на съдебната система в публичното пространство.

Органите, които контролират ЧСИ, следва да обръщат особено внимание на практиката по връчването на поканата за доброволно изпълнение и на всички връчвания, като елемент, който е решаващ за законосъобразността на цялото принудително изпълнение и повишаване на доверието на обществото.

Принудителното изпълнение представлява важна държавна функция, която се характеризира със силна намеса в правата на гражданите /собственост, право на пътуване, претърсване и на личните му вещи и жилище и др./. То служи за ефективно реализиране на изпълнителни титули и по-специално на изпълнението на съдебни решения, като същевременно брани по този начин кредитора. От друга страна, то трябва да гарантира защитата на лична и семейна сфера на длъжника. Тази двуяка функция трябва да бъде гарантирана от прозрачно частно съдебно изпълнение с необходимия съдебен контрол.
На този етап частното съдебно изпълнение не функционира добре и в полза на обществото, а функционира единствено в полза на не повече от 20 ЧСИ, които се превърнаха в милионери на гърба на българския народ. Наблюденията ни показват, че масово се завеждат дела от банки и финансови институции, като тези дела се водят главно от определени ЧСИ във всяка една област в страната.
На този етап смяната на системата и възприемането и на частен модел на изпълнение не допринесе за повишаването реномето на съдебната система и на принудителното изпълнение в обществото. Пълното „приватизиране” на принудителното изпълнение, като се възложиха големи правомощия на определени частни лица да осъществяват изключително важна държавно-властническа функция в условията на почти никакъв контрол и липса на каквато и да била отговорност, доведе до загуба на доверие в ЧСИ и съдебната система. Тази частна система на изпълнение доведе до прилагане на методи за събиране на сумите, които са нежелателни от гледна точка на защитата на длъжника и спазването на правата на човека.
Решението ЧСИ да имат висше юридическо образование не е европейски стандарт, но чрез въвежаднето му се предоставиха големи правомощия на едни частни лица, които упражняват свободна професия да преценяват самостоятелно правни въпроси, които касаят специфична правна материя.
Липсата на дисциплинарни, наказателно и гражданско правни санкции за злоупотреба и причиняване на вреди, доведе до масови нарушения и злоупотреби от страна на ЧСИ.

Икономически най-важният изпълнителен способ е публичната продан на недвижим имот, която се характеризира с най-висока степен на намеса в сферата на длъжника и същевременно осигурява събираемост на вземането в най-висока степен. Този способ би трябвало да бъде под особен контрол от страна на съда, но въпреки това с въвеждането на частното изпълнение и новото ГПК се дадоха всички правомощия на ЧСИ и няма нито едно действие, което да подлежи на съдебен контрол. Едва след извършването на продажбата и издаването на постановление на възлагане може да се обжалва по чисто формален въпрос, че наддаването при публичаната продан не е извършено надлежно или умишлено не е възложено при най-високата предложена цена. Всички други процесуални действия, даже и да са незаконосъобразни, те не подлежат на съдебен контрол и обжалването им е безпредметно. В резултат на това, ЧСИ провеждат публични продажби, които облагодетелстват самите тях и трети лица, като продават имотите на изключително занижени цени и нарушават правата на длъжника.
Европейската практика е, че в държавите, които са възприели системата на частните съдебни изпълнители, публичната продан на недвижими имоти поначало не се извършва от съдебния изпълнител, тъй като единственото му правомощие е изпълнение върху движими вещи.
В Испания, Австрия, Германия, Дания, Италия и други общо 13 държави от Европейския съюз, съдебното изпълнение е изцяло държавно. Там където все пак е въведен модела на частното съдебно изпълнение /Франция, Гърция, Литва, и др. общо 9 държави/, ЧСИ са със силно ограничени правомощия в сравнение с българските ЧСИ. Там, те не могат да продват недвижими имоти или пък правят това с разрашение и контрола на съда и за да наложат различни обезпечения, искат предварително разрешение от съда и т.н.. В тези държави, ЧСИ изпълняват по-скоро функции на фактическо изпълнение на съдебните решения /предимно връчване на съдебни книжа, извършване на описи и т.н./, юридическата част на съдебното изпълнение е оставена на съда, където има специализирани състави занимаващи се с тази дейност. В повечето от тези страни няма изискване ЧСИ да са юристи.

ЧАСТНОТО СЪДЕБНО ИЗПЪЛНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ЗАСТРАШАВА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА СТРАНАТА
Банковия пазар в България е изцяло собственост на чуждестранни компании, като около 55% от кредитния пазар се заема от гръцки банки – ОББ /Национална банка на Гърция/, Пощенска банка/Юробанк и Еф Джи/, Алфа банк и Пиреос Банк. Другата част от пазара е заета от Уникредит Булбанк/Италия/, Райфайзенбанк /Австрия/, ДСК/ОТП, Унгария/. Другите чуждестранни банки са по-малки и нямат силно влияние и определят кредитната си политика в зависимост от големи банки.
Характерното за българския пазар на банкови услуги, е наличието на голям брой банки, но предлаганите условия по кредити и депозити имат почти еднакви параметри. Липсата на реална конкуренция се дължи на силното банково лоби в страната, което има влияние върху държавните органи, които би трябвало да защитават пазара от картелни споразумения. Комисията за защита на конкуренцията по никакъв начин „не може да открие” липсата на единна търговска политика на банките, въпреки, че на всеки гражданин е ясно, че лихвите по кредитите в България са с най-високи нива в Европейския съюз. Комисията за защитата на потребителите по никакъв начин не защитава правата на потребителите на финансови услуги, като допуска наличието на неравноправни клаузи в договорите за банков кредит. Българска народна банка изцяло се занимава с надзора на банковата дейност, с цел защита от фалит на банка, но по никакъв начин не се ангажира със защита правата на кредитополучателите.
България до този момент не е изпълнила изискванията на Европейския съюз за създаването на ФИНАНСОВ ОМБУДСМАН, който да разглежда жалби на потребители на финансови услуги и да предлага законодателни промени. В тази ситуация българските кредитополучатели нямат ефективно средство за защита при нарушени техни права от страна на банките.
Банките и другите кредитни институции започнаха едностранно вдигане на лихвите по кредитите на български граждани и фирми от септември 2008г., спряха кредитирането, изискаха предсрочно всички овърдрафти, поставиха условие на фирмите и гражданите да предоставят допълнително обезпечние като ипотека, запис на заповед, поръчителство. Тези мерки поставиха клиентите им в постепенно изпадане в невъзможност за редовно погасяване на вноските. Липсата на предоговаряне на кредитите, с възможно намаляване на лихвата, предоставяне на гратисни периоди от над две годин, постави клиентите в положение на натрупване на наказателни лихви, които при някои банки достигат до 180% /Алианцбанк България/, при Райфайзенбанк и Прокредитбанк до 50%. Масовата практика на банките да начисляват наказателните лихви, не върху размера на забавената вноска, а върху целия остатък по кредита за всеки просрочен ден е изключително противозаконна и насочена към увеличаване размера на дълга. По този начин на българските компании се наложи да закриват работни места и да задлъжняват към партньори, държавата и общините. Така се извършват процеси на декапитализация на българската икономика, масово свръхзадлъжняване на българското население и българските фирми, унищожение на цели сектори на икономиката.
В тази ситуация частното съдебно изпълнение изцяло обслужва интереса на чуждестранните банки и финансови институции. Отчита се нарастване от 20% на заведените изпълнителни дела за първото шестмесечие на 2010 г. в сравнение със същия период на миналата година. 110 000 е бройката на заведените дела за 2009 г. За периода януари-юли 2010 г. те са 65 000. Принудителното изпълнение придобива масов характер и за съжаление обществеността няма доверие в частното съдебно изпълнение. Масовите публични продажби на жилища, хотели, предприятия не постигат успех поради липсата на налични парични средства в българската икономика. Принудителното изпълнение има смисъл тогава, когато длъжника не иска да изпълнява, но в повечето случаи длъжниците са съгласни да продават, но няма реални купувачи, а банките отказват да предоговарят кредитите така, че реално да могат да се погасяват. Все по-честите искания на ЧСИ от МВР да оказва по-голямо съдействие в хода на целия процес на принудително изпълнение, е показател за преминаването към репресивно и силово принудително преразпределение на имуществото, а не за спазване на законните права на длъжника. Използването на МВР срещу гражданите създава една презумпция за законност на действията на ЧСИ, които са едни частни лица, въпреки невъзможността за защита на длъжника, дори и да има незаконосъобразно действие на ЧСИ.
Гражданите нямат доверие в частното съдебно изпълнение, което намаля доверието в съдебната система и застрашава националната сигурност на страната.

ПРЕМАХВАНЕ НА ПРИВИЛЕГИИТЕ В ПОЛЗА НА БАНКИТЕ ПО ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Търговските банки са частни дружества, които не трябва да бъдат толерирани от държавата. Банките не са финансовата система, а са само една част от нея. Те имат изключителните права да набират пари от български и чуждестранни граждани и фирми на влог, като предоставят за това лихвени проценти. Другата им дейност е да отпускат кредити за собствена сметка и на собствен риск на физически и юридически лица. Третата им основна дейност е да служат за система за разплащане. Чрез тези дейности тези търговски дружества реализират печалба. Ролята на държавата е да контролира банките да извършват законосъобразна дейност в равностойно положение с другите търговски субекти и да работят в конкурентна среда, като не се сдружават, с цел договоряне на пазарни условия.
Съгласно чл. 417 т.2 ГПК – „документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавни учреждения, общините и БАНКИТЕ”, напълно в духа на дискриминацията е създадена възможност само за един вид търговски дружества – банки, които по напълно неясни причини са приравнени към представители на държавата за бързо събиране на задължения без да бъдат доказани и неприложимо към всички други правни субекти (търговските дружества). Видно е, че няма никаква връзка между държавните учреждения, общините и БАНКИТЕ.
Така в тази си част, законодателя поставя банките в доминираща позиция пред фирмите и гражданите при доказване на своето вземане, като при заповедното производство се допуска, освен за държавата и за банките да се издава заповед за незабавно изпълнение, само въз основа на извлечение от счетоводна книга. Това е изключително важно, защото банките се възприемат като държавата, въпреки че са едни частни търговски дружества, които имат за цел да реализират печалба, чрез свръхвисоки лихви по кредитите. Така банките имат възможност, без да се преминава през исково производство, където и кредитополучателя може да се защитава, да разпродадат имуществото на длъжника на безценица, чрез частни съдебни изпълнители. Чрез заповедното производство банките се снабдяват с изпълнителен лист, само на основание собственото им твърдение, чрез показване на извлечение от счетоводна книга. При входиране на възражение от страна на длъжника, производството не се спира, но банката в едномесечен срок има възможност да предяви иск в съда срещу длъжника. При тази ситуация ЧСИ не спира изпълнението, докато в съда се доказва размера и наличието на вземането, а продължава и разпродава на безценица имуществото на длъжника.
Тази възможност поставя в неравностойно положение както всички останали участници в стопанския живот, така и всички клиенти на банките (без да е нужно да го доказват). Хиляди заповедни производства на ден се завеждат от банки срещу длъжници, което изисква спешна законодателна промяна.
Законодателно предложение:
Чл. 417 т.2 ГПК да бъде променен като отпадне „и банките” от разпоредбата.

ПУБЛИКУВАНЕ НА СБОРНИК СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЛА
Правната сигурност и прозрачността, създавани от съдебната система, зависят и от това дали има публикация на решения на съдилищата в съответните правни области, които да са достъпни за всички лица, прилагащи правото и за всички правни субекти. С влизането в сила на новият ГПК /1 март 2008г./ законодателят въвежда съществени изменения касащи изпълнителния процес и материята за призоваването. Липсата на пълна и обективна публикация на съдебната практика по изпълнителни дела и по заповедното производство е другата причина за спад на доверието на обществеността към ЧСИ. Публикуването на съдебната практика е абсолютно необходимо и представлява европейски стандарт. То е най-важната предпоставка за по-нататъшно развитие на правото, дава възможност на доктрината и съдебната практика да вземат становище и да критикуват, дава ориентир на широката общественост в системата на изпълнението и в дейността на съдилищата и дава възможност на законодателя да открива слабите места в действащото право и да реагира по законодателен път.
С цел да бъде извършен възможно най-правилен и обективен подбор на решенията, които трябва да бъдат включени в изданието на сборника считаме, че организирането на публикацията трябва да бъде извършено от Министерството на правосъдието, където да бъде извършена редакцията.

ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ДЛЪЖНИКА

Проблемна област при контрол над дейността на частните съдебни изпълнители
Липсата на пряк достъп до делата от страна на длъжниците
На длъжниците не се осигурява свободен и безпрепятстван достъп до деловодствата на ЧСИ и до изпълнителните дела. Липсата на прозрачно частно съдебно изпълнение, невъзможността всяка от страните в даден момент да провери делото и да направи копие на документи, да входира молба или искане е основна причина за нарастващото недоверие и недоволство.
Канторите на ЧСИ са частни и те сами определят работното си време и условията за достъп на гражданите до тях. Всички служители са на тяхно подчинение и изпълняват стриктно инструкциите им за начина на поведение спрямо длъжниците. С поведението си много често нарушават елементарни човешки права, като всячески обиждат длъжника и по никакъв начин не му оказват съдействие за защита на неговите лични права. При желание да се запознае с дело, на длъжника му се отказва достъп с обяснение, че сега са много заети или е най-добре да дойде друг ден. При поискване да му бъде направено копие на изпълнителното дело, ЧСИ прави всичко възможно да не бъде предоставено такова копие и се отказва устно. При постъпване на писмена молба, в много случаи ЧСИ правят писмен отказ да направят копие на делото или отлагат получаването му с минимум една седмица.
Ненадлежно администриране на жалбите до окръжния съд от ЧСИ
При входиране на жалба до окръжния съд срещу дейстията им, ЧСИ или отхвърлят жалбите или просто ги задържат и не ги предвижват до съда до окончателната продажба на имуществото, след което или се окомплектоват до окръжния съд или се оставят в делото без движение. При този случай длъжниците се принуждават да входират жалбата директно в окръжния съд, въпреки че закона изисква да бъде подадена чрез ЧСИ. Разпорежданита на съда до ЧСИ относно непредвижена жалба в повечето случаи не водят до промяна в поведението им.
Изпълнителните дела не се номерират веднага с постъпването на поредния документ по делото.
Изпълнителните дела не се номерират веднага, с цел евентуалната подмяна на листи при необходимост. Няма изградена система за номерация на листите, така че да няма последваща промяна на съдържанието по делото.
При евентуални злоупотреби, доказването на конкретните деяния е изключително трудно, защото преди да излезе делото от кантората в ръцете на длъжника или окръжния съд всяка една негова страница се поправя от съответните служители на ЧСИ.
Липсата на прозрачност и пряк оперативен контрол върху дейността на ЧСИ създава големи проблеми на принудителното изпълнение и българските граждани и фирми понасят огромни загуби.

ПРОБЛЕНА ОБЛАСТ ОТНОСНО КОНТРОЛА НАД ДЕЙНОСТТА НА ЧСИ
Инспекторат към Министерство на правосъдието
Централния служебен контрол върху дейността на ЧСИ се осъществява от Инспекторатът в Министерството на правосъдието. До този момент не сме запознати с реален резултат и действие по контрола над незаконосъобразните действия на ЧСИ.
Камара на частните съдебни изпълнители
Камарата на ЧСИ е декларирала следната цел – утвърждаване на ефективна и качествена система на частно съдебно изпълнение в Република България в интерес на гражданите, обществото и държавата, система на висок професионализъм, морал и законност.
За съжаление, реалната дейност на камарата е насочена в прикриване на незаконосъобразните принудителни изпълнения и по никакъв начин не съдейства за утвърждаване на професията. Тя се превърна в организация, която защитава интересите на ЧСИ с всички възможни средства, като лично се облагодателстват около 40 ЧСИ от цялата страна, които имат многократно повече дела от своите колеги и осъществяват най-голяма част от оборота на частното изпълнение. Почти всички жалби на гражданите срещу действията на ЧСИ приключват с констатация, че няма данни за образуване на дисциплинарно производство. При обажданията по телефона в камарата от длъжници, по никакъв начин не се съдейства с цел защита правата на гражданите.
Камарата, с всички възможни средства, защитава недопускането на промени в ГПК, с които да се въведе обжалване на оценката на недвижими имоти и начална цена при публичната продан, в размер на „пазарната”. Организацията работи изцяло в интерес на 40 ЧСИ и банките и другите кредитни дружества. Банките са нейната целева група, която действа главно в тяхна полза.
През 2009г. в Камарата на ЧСИ са постъпили 282 жалби (за сравнение през предходната година броят им е 205). Големият брой жалби е нормално обстоятелство, предвид ограничените възможностите за обжалване действията на съдебните изпълнители по ГПК. Съветът на КЧСИ е счел, че 14 от подадените жалби са основателни, а констатираните нарушения са повод за налагане на дисиплинарно наказание. Самоконтролът, оказван чрез проверки в канторите и разглеждане на жалби от страна на Съвета на Камарата, е безмислен и формален, което се доказва с броя на образуваните дисциплинарни производства и наложените наказания – от 2006г. до 2009г. са образувани 21 дисциплинарни производства. Наложените наказания от дисциплинарните състави са както следва: 9 глоби, в размер от 100 до 10 000 лв., едно наказание по чл.68, ал.1, т.4 – лишаване от правоспособност за срок от 8 месеца, по 3 дела не се налага наказание от дисциплинарния състав и по 2 дела има наложено наказание – порицание.
Уникално и безмислено по своето съдържание е дисциплинарното наказание – временно лишаване от правоспособност, което може да бъде наложено от дисциплинарната комисия на Камарата на чси. Този вид наказание е несъстоятелно, поради отговорността, която му е възложена от държавата. Наказанието при виновно неизпълнение на задълженията си по закона следва да бъде пожизнено лишаване от правоспособност.
ОКРЪЖЕН СЪД
Окръжният съд се явава в качеството си на контролно-отменителна инстанция и в повечето случаи жалбите се разглеждат от младши съдии. Решенията му не подлежат на обжалване.
В новия ГПК в чл.435 изчерпателно са изброени действията на ЧСИ, които могат да бъдат обжалвани пред окръжния съд. Всъщност, нито едно от действията на ЧСИ не могат да бъдат обжалвани, дори и да са незаконосъобразни – незаконосъобразно насочване на принудително изпълнение, ненадлежно връчване на покана за доброволно изпълнение, ненадлежно уведомяване на длъжник или ипотекарен кредитор за извършване на опис и продажба, ненадлежно извършен опис, силно занижена оценка на недвижим имот, незаконосъобразно изготвено обявление, ненадлежно обявяване на проданта, назначаване на трето лице за управление на имот. Законът прави изключение, като допуска обжалване само на постановлението за глоба, насочването на изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението и обжалаване на постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
Чрез ограничаването възможността за обжалване се нарушават правата на длъжника за справедлив процес и контролът на съда върху действията на едни частни лица, които извършват държавна функция, засягаща имуществото на гражданите, се лимитира до минимум. В нито една европейска страна няма дадени такива правомощия върху ЧСИ. Всъщност отговорността при незаконосъобразно принудително изпълнение на ЧСИ не изчезва, а на основание чл.441 ГПК, длъжникът може да заваде дело в което да бъде доказано и потърсено съответното обезщетение. Много малко от длъжниците имат възможността и средствата да завеждат такива дела след като имуществото им е разпродадено и са им нанесени големи имуществени и неимуществени щети. Остава единствено необратимата последица на спад на доверието на обществеността върху избраната форма на частно принудително изпълнение.
Считаме, че за незаконосъобразно принудително изпълнение следва да бъде потърсена и наказателна отговорност чрез подаване на жалба до прокуратурата.
Нарушения на ЧСИ:
Извършване на множество незаконосъобразни процесуални действия;
Ненадлежно администриране на жалби;
Законодателни предложения:
Обжалване на ненадлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение, оценка на недвижим имот;
При ненадлежно администриране на жалбата от ЧСИ, окръжния съд да налага глоба в голям размер, а КЧСИ да налага много тежка дисциплинарна отговорност.
Промяна в Закона за ЧСИ, чл.68, ал.3 и 4, като бъде премахнато наказанието за временно лишаване от правоспособност и бъде променено на пожизнено лишаване от правоспособност.

Проблемна област при започване на изпълнителното производство
Целта на изпълнителния процес е удоволетворяване на притезанието против волята на длъжника. В рамките на заповедното производство по ГПК, кредитора получава бързо изпълнителен титул и пристъпва към изпълнително производство за удоволетворяване на притезанието си. По този начин интересът на кредитора се съсредоточава върху времевия компонент /чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека: „reasonable time”/.
Интересът на длъжника повелява надлежно уведомление, тоест функционираща система на връчвания. Само по този начин ще бъде гарантирано правото му на справедлив процес /чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека: „fair trial”/ и да се защитават неговите важни права и интереси и неговата лична сфера /чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека /.
Нарушения на ЧСИ:
Липсата на баланс между тези интереси, като правото на надлежно уведомление, чрез връчване, е изключително често нарушавано от ЧСИ, което води до загуба на доверието в частното съдебно изпълнение.

Проблемна област при връчване на покана за доброволно изпълнение
Съгласно чл. 428, ал.1 ГПК „Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение, въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволно изпълнение не се дава.”
Поканата за доброволно изпълнение, по своята същност е първо съобщение, на което законодателят отдава особено значение, защото се предоставя фактическа възможност на страната – длъжник да се запознае със съдържанието на документите. Това води до упражняването на процесуални права и възникват задължения. За да се считат за редовно връчени съобщенията за процесуалните действия, връчителят следва да установява на практика писменно, че след неколкократни посещения на посочения адрес лицето отсъства в продължение на един месец. Изрично чл.38 от ГПК посочва адреса за връчване, като всяка следваща възможност е приложима само при невъзможност да се приложи предходната. В ГПК връчването на книжа и съобщения има етапност на призоваването, като всеки следващ става допустим, след като бъде изчерпана възможността за прилагане на предходния.
При юридическо лице ЧСИ много често предпочитат да изпълнят формално закона и да не връчват ПДИ, като по този начин се пропуснат сроковете за защита на длъжника от банката(взискател). Чл.50, ал.1 приема „мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистър адреса.” Чл.50, Ал.2 „Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.” В тези хипотези вместо ЧСИ да се стреми да връчи ПДИ, като посети търговските му обекти или недвижимия имот, който ще продава, те решават да приемат, че е връчена и я прилагат към делото или вероятно залепват някъде уведомление, което няма как да се докаже.

С изпълнителното действие – връчване на покана за доброволно изпълнение, ЧСИ уведомява за образуваното изпълнително дело срещу длъжника, сумата която се дължи, основание на което се дължи, възбранените имоти, датата на опис, връчва се заповедта за незабавно изпълнение, дава възможност доброволно да бъде изплатено задължението и др. Когато ЧСИ не изпълнява това свое задължение, се злоупотребява с предоставените възможностите за връчване на съобщения, без да се съобразява с принципа на поетапност. По този начин се стига до незаконност поради накърняване на процесуални изисквания за законосъобразност на изпълнителния процес.

ЧСИ е длъжен да връчи ПДИ преди пристъпване към изпълнението. Връчването е от изключително значение поради правните последици, които се свързват с нередовното връчване – порочност на действието, неговата отмяна, липса на стабилитет на действията и др. Връчването е важно и с цел защита правата на длъжника.

Идеята на заповедното производство изхожда от факта, че материалното право е безспорно, но длъжникът, без да го оспорва и по една или друга причина не изпълнява задължението. Когато има спор за материалното право, пътят за защита е исковия процес. Именно поради тази причина заповедта за изпълнение трябва да бъде връчена на основание на чл.411, ал.3 от ГПК и чл.418, ал.5 от ГПК.
Когато поканата за доброволно изпълнение не е връчена надлежно от ЧСИ, длъжникът е лишен от основни права за защита и срок да изпълни доброволно задълженията си. Чрез това масово процесулано нарушение на ЧСИ срещу длъжниците се осъществяват незаконосъобразни принудителни изпълнения за несъществуващи или неточни задължения.

Права за защита на длъжника относно самото вземане/притезание/ при заповедно производство
При заповедното производство, на основание чл.417 връзка с чл.418, ал.1 ГПК се издава заповед за незабавно изпълнение, която се връчва на длъжника заедно с ПДИ. На основание чл.414 ГПК длъжника може да възрази срещу заповедта за незабавно изпълнение в двуседмичен срок от връчването му или на основание чл.419 ГПК да обжалва разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение в едноседмичен срок от връчването на заповедта.
На основание чл.415 ал.1 ГПК след подадено възражение в срок, може да бъде предявен иск за съществуване на вземането от взискателя на основание чл.422 ГПК и да бъде спряно изпълнителното производство от районния съд при наличие на договорна ипотека по вземането след представяне на акт на съгласие от собственика на ипотекирания имота пред съда на основание чл.420, ал.1 ГПК.
Изпълнителния процес е призван да реализира едно безспорно материално право. При нарушение на задължението на ЧСИ за връчване на покана за доброволно изпълнение, длъжника се лишава от възможността да оспори задължението, даже при наличие на доказателства. Чрез нередовно връчване на поканата се лишава длъжника от възможност за защита, като оспори основата на изпълнителното производство – съществува ли притезание в полза на взискателя срещу длъжника, или не съществува такова притезание.
Всички тези правни възможности за защита на длъжника се губят при ненадлежно връчена покана за доброволно изпълнение.

Практиката на ЧСИ е да изпращат ПДИ, като не следят за връчването й на длъжника. Предвид това, че ЧСИ представляват едни частни лица, които изпълняват държавно-властнически функции по принудително изпълнение, самостоятелно наемат целия си необходим персонал. В собствения си офис те имат пълен контрол върху всичко и техните служители са им пряко подчинени. По този начин служителите по призоваване изпълняват преките нареждания на ЧСИ и тези действия на служителя при връчванията се приемат за достоверни. При евентуални проверки, ЧСИ е напълно неконтролируем от контролните органи, защото има пълен контрол върху целия процес на изпълнителното производство и при необходимост може да нареди на служителя си да поправи книжата по връчванията.
Не е достатъчно ЧСИ да изпрати, потърси, да залепи или служителя за призоваване да „удостовери” отказ на длъжника да го получи, а следва поканата за доброволно изпълнение да бъде надлежно връчена по реда на ГПК. Когато ЧСИ изпълни законовото си задължение, всъщност ще бъде предоставена възможност на длъжника за срок за доброволно изпълнение и защита. Така изпълнителния процес ще бъде стабилен и ще има гаранция за стабилност на следващите действия по принудително изпълнение.
Нарушения на служителите по призоваване към ЧСИ:
Не търсят длъжниците, за да връчват книжа, а само удостоверяват, че не са ги намерили;
Не залепват уведомление по чл.47, ал.1, а само се констатира, че е залепено;
Удостоверяват отказ на длъжника да получи покана за доброволно изпълнение, без да е извършен такъв отказ;
ЧСИ масово не следят за надлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение и се стига до прехвърляне на вещни права, осребряване на имущество на длъжник, без той да има възможност да се защити. Недобросъвестността на длъжника винаги се предполага, но стесненото тълкуване на връчванията, води до настъпване на огромни вреди и облагодетелстване на трети лица.

Проблемна област при заповедното производство по чл.417 ГПК
След издаване на заповед за незабавно изпълнение, следва нейното връчване от ЧСИ на длъжника на основание чл.418, ал.5 ГПК. Длъжника може да подаде възражение срещу заповедта на основание чл.414 ГПК. След подаването на възражението, райония съд изисква от длъжника доказателства за датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение или ще отхвърли възражението. Поради това, че на ПДИ, която остава за длъжника, няма удостоверяване на датата на получаване, той трябва да отива при ЧСИ за да иска заверено копие с което да удостовери пред съда датата на получаване.
Нарушения от ЧСИ:
ЧСИ умишлено бавят издаването на такива заверени копия, поради което длъжника губи едноседмичния срок, който му е даден от съда и подаденото възражение се отхвърля.
Препоръка към Министерството на правосъдието:
Промяна на утвърдения образец на поканата за доброволно изпълние Приложение 21 чл.3 т.1 Наредба №7 за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по граждански процесуалния кодекс, която се връчва на длъжника, да има място, на което служителя по призоваване да може да попълни датата на връчване. Така заедно с възражението длъжника ще може да подаде копие на ПДИ, от където ще бъде видна датата на връчване.

СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ

Източник: http://sosbulgaria.wordpress.com



Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене