За да е в състояние един народ да преживее, е необходимо, от гледна точка на изхранване и енергопотребление, така щото плътността на поселенията му да не е много голяма. В този смисъл е разбираемо защо масова миграция в една страна неизбежно води до загубване на ценности и увреждане интересите на местното население.

 

 

Притокът на пришелци променя структурата на населението в такава степен, щото да се променят и неговите етнически свойства. Промененият етнически състав води и до промяна на геополитическата гледна точка на населението като цяло. Така например, населението с голям дял на североафрикански мигранти (напр.Франция) с хода на времето ще се стреми да укрепи геополитическата връзка със страните, откъдето те са придошли. Турската диаспора пък в Европейското Съобщество ще се възрадва много, ако Турция влезе в Евросъюза и т.н.

Колкото повече една страна е принудена да прави подвоз на хранителни продукти и енергия отвън, толкова повече тя е зависима от външния свят. Ако това са партньори по бизнес и сътрудничеството е взаимно изгодно – то тогава няма проблем. Но ако в територията, откъдето се осъществява подвоза на необходимите стоки и ресурси, се укрепят  вражески настроени политици, то тогава този народ се оказва лице в лице със една ситуация, върху която той вече не може  да влияе. Решаващият аргумент при това се явява обстоятелството, че враждебното правителство във всеки един момент може да отреже пътя на доставките на хранителни продукти или енергия.

 

Географическата ос на историята

 

В новия свят се очертават като главни действащи лица Китай, Индия и САЩ. Подобно разположение на силите е ново за историята, доколкото в течение на много векове практически Средиземното море е било център на света. С развитието на международните отношения в световен мащаб, та чак до 1945 година, водещите сили (Рим, Китай, Персия, Атиловата империя, Монголите, Франция, Португалия, Испания, Германия и други) се намират на Евразийския континент. От 1945 година насам, обаче, за пръв път в световната история възниква световна държава, разположена вън от Евразия. Подобно изменение в разстановката на силите може да се сравни с разместването на тектонически земни плочи. Но въпреки всички тези драматични обстоятелства Евразия – това е единствената територия, където може да се появи сериозен противник на Америка. Тук се намира ключът към американската геополитика.

Гениалният геополитик Халфорд Джон Маккиндер (1861-1947),  още през 1904 година в своя труд „Географическата ос на историята” постановява: „Този, който управлява Източна Европа, се разпорежда със сърцето на света. Който управлява сърцето на света, той управлява острова на света. Който управлява острова на света, той управлява света.” По произход Маккиндер си е британец и изхожда от предпоставката, че Британия – в този момент, бидейки на върха на развитието си – трябва да съумее да съхрани своето могъщество. Векове наред Великобритания управлявала света за сметка на своя могъщ флот. Но в действителност техника и технология не тъпчат на едно място, което пък води до възникването на нови видове транспорт и придвижването по сушата, да речем с влак, става все по-просто и все по-бързо. Маккиндер се осланя на това, че в близко бъдеще световната политическа  власт на Великобритания би следвало да се съхрани. В един свят, където съществуващата световна политическа власт е била съградена върху морското могъщество на Британия, но където наземните съобщения заемат все по-сериозни и по-солидни позиции, в такъв един свят световната политическа власт би се изместила по посока на континеталните страни, например Русия или Германия. Великобритания не би могла да удържи юздите на управление на тези континетални територии и по този начин нейното могъщество съществено би отслабнало. Маккиндер също така неведнъж е подчертавал, че има много случаи на цивилизации откъм европейския континент, на които  се е удавало да властват над народи, разположени извън континента.

Друг един географ от същия период, но принадлежащ обаче към враждебния на Британия германски лагер, особено впечатлен от трудовете на Маккиндер – това е Карл Хаусхофер (1869-1946). Опасенията на Маккиндер - за Хаусхофер са идеал. Той вижда събития, развиващи се по следния сценарий: Когато Германия получи юздите на управлението на „Сърцето”, това би означавало управление на „Световния остров”, което от своя страна би въздигнало Германия към упражняването на неограничена хегемониална власт. В геополитическите идеи на Хаусхофер централно място заема понятието „жизнено пространство”. Това понятие той заимства от Фридрих Ратцел (1844-1904) и от Рудолф Келен(1864-1922). Ратцел разглежда държавата като жив организъм. По своята същност Ратцел добавя пространствено измерение към концепцията на Дарвин относно борбата за оцеляване. Борба се води не само за съществуване, но и за територия, където това съществуване би трябвало да има място. Оттам и понятието – „Жизнено пространство”.  Под това трябва да се подразбира цялата територия, която е необходима на народа. Хаусхофер придава на това понятие етническо значение.

 

Борбата за господство над Евразия

 

Трайното американско присъствие на Евразийския континент гарантира на Америка господство над света. САЩ се проявяват като супердържава благодарение на присъствието им на други континенти. Евразия – това е едниствената територия, където може да се появи техен достоен противник. Оттук нещата могат да се сведат до това, щото ключът към съвременната американска геополитика се намира в Източна Европа.

„НАТО – това е способ за предотвратяване на пълното обединение на Евроазиатския блок” – заявява генерал Галлуа. Маккиндер, за когото вече стана дума, счита, че „най-страшното, което може да се случи, това е континеталният съюз между Германия и Русия.” Заедно те могат да сложат край на Англо-Саксонското световно господство. По тези причини Маккиндер се обявява за английска протекция на един по рода си пояс от източноевропейски страни, намиращи се между Германия и Русия, с което да се погълнело силното военно влияние на Кайзерова Германия.

Британският геополитик Хомер Ли в своята книга „Денят на Сакса” се обявява за ограничаване на Русия. На русите не се разрешава дори пряко да контролират Босфора и Дарданелите. Неговата теория намира приложение в хода на Кримската война. Англия и Франция поддържат Турция против Русия. Целта на Руския Цар се състои в това да завладее Константинопол, благодарение на което да освободи и Светите за православните християни Земи. Оттам нататък русите биха могли да се придвижват и към Индийския океан. Западните властници са губели съня си при мисълта, че руската столица би могла да бъде преместена в Средиземноморието.

Хенри Кисинджър казва, че „Русия трябва да бъде поощрявана да се занимава изключително със своята територия. Страна, която се простира върху 11 часови зони, от Санкт-Петербург до Владивосток, ме би могла да страда от клаустрофобия”. В доклад на Американското Министерство на отбраната от 1992 г. се отбелязва факта, че американските ядрени бойни глави, както преди, са насочени към Русия: „защото Русия е единствената страна в света, способна да разруши световното господство на Америка.”  Този документ съдържа план как да се настроят всички страни от бившия Варшавски договор срещу Русия. Сега разбирате ли за какво е този противоракетен щит в Източна Европа?

Бжежински говореше, че е ”необходимо да се разшири НАТО на Изток, за да се противостои на всяка една заплаха от страна на Русия в Източна Европа”. Именно поради това американците така настояват Турция да влезе в състава на ЕС. В този случай Русия ще се окаже в икономическо и военно обкръжение. За да противостои на това американско обкръжение, Русия много скоро ще потърси съюзници в Източна Европа. Това ще е подходящият момент да се сключи изгоден договор с Русия.

 

За целта е необходимо сред българската общественост да се работи за постигането на следните по-важни политико-икономически цели:

 

Скъсване с икономическия либерализъм и подмяната му с протекционизъм, бавно, полека-лека, но неумолимо.

Притискане на ЕС, така че да престанем да му бъдем нетен донор.

Излизане от ЕС, когато дойде време Турция да влиза в него.

Излизане от НАТО и сключване на изгоден договор с Русия. За момента най-голямата заплаха за нас, българите, иде от Турция. Опасна илюзия е да се счита, че НАТО щяло да ни опази от Турция. Русия има ядрени ракети. Това вече е възпиращо и гарантира малко по-голяма сигурност за нашите сънародници и страната ни.

Премахване на валутния борд и ако се наложи забрана на валутната търговия.

Национализация на банковия и енергийния сектори.

Сближаване с Русия и подработване на лидерите й също да възприемат политика на протекционизъм.

Сключване на митнически съюз с Русия, Румъния, Сърбия, страните от бившия СССР и други страни, които са на нашето ниво на икономическо развитие.

Създаване на държавни предприятия, работещи на минимална печалба, които да поемат голям процент от икономиката на страната.

Махане на плоския данък и въвеждане на солиден пропорционален данък.

Постоянно разясняване на населението - какво правим и защо го правим, като се заобикалят въпроси, които биха дразнили мощни външни за страната ни сили – най-вече САЩ и подвасалните им в Европа страни. Съграждане на собствена национална пропаганда, която да се бори с външната и по-специално с неолиберализма.

Сондиране за кръгове със сходни идеи в страните в сходна на нашата ситуация (източноевропейските най-вече) и особено в Русия. Онова, което прави Русия особена за нас, българите, са ядрените й ракети и нейните ресурси.

 В крайна сметка американският стратег Хенри Кисинджър изплюва камъчето: „Провалът на процеса по разширението на НАТО в Източна Европа може да доведе до много опасно секретно споразумение между Русия и Германия”. Пактът Рибентроп-Молотов си поставя за цел да не допусне Америка на Европейския континент. Според руския расолог Владимир Авдеев, който е имал вече възможност да погледне в някои секретни документи на КГБ, в този двустранен пакт се съдържат и някои етнически аспекти: „Партньорите ще се стремят да съхранят Индоевропейския характер на Европа.”  Това обяснява защо Лазар Каганович - върховен равин на Съветския Съюз, прави всичко възможно, така щото германци и руснаци взаимно да се изтребват помежду си, което пък доведе до неоправдани загуби на десетки милиони люде от бялата раса в Европа, но освен това бе сложен край на същественото влияние на Европейските страни върху света.

Следващите 50 години след края на пагубната за Европа Втора световна война преминават под знака на враждата между САЩ и СССР. Това е време за разцвет на геополитиката. Противостоянието между двете държави потвърждава нейните теории. От една страна – най-крупната морска сила, която господства над целия Атлантически и Тих океан, но от друга – най-силната континентална държава, господстваща над значителна част от Евразийския континент. Борбата тук  се водеше между Северна Америка и Евразия. В хода на това съперничество и двете страни обещаваха рай на земята.
 

Разтурянето на СССР

 

Има различни теории за разтурянето на СССР и развалянето на Варшавския военно-политически пакт. Тук ще изложа моето гледище по въпроса, колкото и да не им харесва на някои...

Евроатлантическата агентура в Русия винаги е била добре укрепена и структурирана. Руският народ го постигна една твърде нерадостна орис през двадесетия век, та и до ден днешен. Тези, които създадоха СССР – те го и разтуриха. Руският народ няма почти никакъв дял в това предприятие. След края на Втората световна война СССР бе обкичен с прозвището „победител”, но на практика руският народ бе сред победените в тази война. Интересно е да се знае, че датата 09 май се чества като „Ден на победата” в СССР от 1965 година насам, т.е. 20 години след края на войната. Ще рече, че 20 години след края на Втората световна война съветското държавно ръководство намира за нужно да създаде поредния комунистически мит. Това е митът за победата на русите в така наречената велика отечествена война. Разтурването на СССР (западните анализатори употребяват понятието „имплозия”) е логичният резултат от края на Втората световна война. Какви са доводите на Сталин, обаче, за да почне подготовка по подписване на мирен договор с Германия през 1952 година? Едно начинание, което за съжаление остава незавършено поради смъртта на съветския вожд през 1953 г... Във всеки случай Сталин е бил наясно, че не той е реалният победител във Втората световна война. 

Обкръжаване или сплотяване на Евразия?

Разбира се, някой може да възрази: - Добре де, след като разтурването на СССР и на Варшавския военно-политически пакт не е дело на руския народ, то тогава чие е?

Евроатлантикът Горбачов, подпомогнат и от своята агентура в съветския комунистически апарат, първо хвърли в лапите на американските ционисти източноевропейските народи, вместо да им предложи нов взаимно изгоден договор. Втората стъпка бе разтурването на самия СССР. От една страна евроатлантиците получиха възможност за едно сериозно присъствие в Източна Европа (Маккиндер), но от друга започнаха най-безцеремонно да грабят и да източват източноевропейските страни и бившите съветски републики. Това задържа позициите на САЩ като световен хегемон за 20 години напред.

Днес една власт от неавразийски произход опитва да се налага над Евразия. Евразийският континент, обаче, от една страна има пряк достъп към континента Африка, но чрез Източен Сибир – също така към Америка и Океания. На евразийска територия се намират 75% от всички планетарни източници на енергия. В Евразия са разположени и две от най-гъстонаселените страни в света – Индия и Китай. Тук е разположено и най-голямото количество от ядрено оръжие в света. На Съединените щати им стига създаването на една евразийска ос от рода на Москва-Берлин-Париж и със световната им хегемония е свършено.

Садам Хюсеин опита да неутрализира американското влияние в Средния Изток като издигна идеята да продава нефт срещу евро. Това му коства живота... Ако Иран се реши да вкара в действие тази идея, то САЩ ще бъдат принудени да водят нова световна война.   Всички евразийски въпроси тук се свеждат до един: Докога САЩ ще могат да запазят военните си бази в покрайнините на Евразия? (Напр. общата численост на американските военослужещи в Европа днес е 84 500 души.)  Американските стратези са наясно, че ако големите държави от Евразийския материк се споразумеят помежду си, то със световното влияние на САЩ ще бъде веднъж завинаги приключено. И точно тук е мястото източноевропейските народи (в частност българите) да осмислят добре значимостта си.

Преди всичко те трябва да намерят сили за да съдействат по посока на едно побратимяване между германци и руси, като в същото време неутрализират действието на американската пропаганда в своите страни. Тези усилия са твърде необходими, ако източноевропейските народи имат намерение да играят съществена роля в световните процеси. Те не разполагат с кой знае каква суровинна база, затова трябва да наблягат на народната дипломация.

Днес Русия е изправена пред дилема:

От една страна – това са сродните й по раса европейски народи, които все още са под въздействието на последиците от Втората световна война, но от друга – това е  Китай (хомогенна жълта раса), който сам по себе си днес е съюзник на русите, но в недалечно бъдеще може да се прояви и като потенциален противник.

Източноевропейските народи трябва да се стремят към посредничество между Европа и Русия. Когато европейските народи започнат да предпочитат Русия пред САЩ, тогава тя ще има възможност да заделя и повече ресурси за сдържане на актуалния си китайски партньор.

 

Антон Рачев

Руссе, ноемврий 2010 година

 

Забележка:

Автора на блога е съгласен с констатациите на статията принципно, но се разграничава леко от свръхнаивната позиция и надежда у автора на статията към Русия и Сърбия, на фона на безогледната позиция спрямо другата заплаха -  великотурският шовинизъм, като тук явно автора леко е пренебрегнал и неглижирал факта, че великосръбският шовинизъм е не по- малко коварна заплаха за нас и не по- малко безобразен в своите искания и стремежи срещу нашите територии и българското коренно население на Запад!

Особено в комбинация и с поддръжка на великоруският империализъм /Редом с благодарностите за нашето Освобождение, няма как да не споменем асимилациите на волжските българи!/, великосръбският шовинизъм нанесе огромни и непоправими поражения срещу нашия народ,  нация и територии на Запад, които истинските българи и родолюбци, никога не бива да забравяме и колкото за Турция трябва винаги да "имаме едно на ум" /Което не значи, вечно да сме в състояние на конфронтация./, точно толкова и относно Сърбия трябва да имаме същото!

Истинските български националисти, никога не бива да забравяме и един от гробокопачите на Българска Македония!

В този смисъл, независимият националистически блог, изразява лека резерва към тезата за пълно и безогледно обвързване и "хвърляне в прегръдките" на една панславистка и сърбо - руска "орбита" след едно категорично нужно и наложително излизане и късане с ЕС /Турция далеч не е единствената и най - голяма причина за това!/, като се съгласява с останалите изложени тези и констатации, но напомня именно дългогодишият слугинаж на същите тия сърби, спрямо същите тия англосаксонци и атлантици, чиято роля автора на статията е описал и очертал чудесно, в световните и европейски процеси, през последните векове.

Също така, автора на блога не вярва, че настоящата администрация на Русия, която продължава да подкрепя мълчаливо разширяването на неосъветската империя - ЕС и да го снабдява с горива на безценица, както и която демонстрира все по - отявлена "ционизация" на висшето си ръководство /Задминаваща поведението, дори на американските управници в тази посока, при последните международни събития и дебати по някои теми!/, би заела очакваният от автора на статията завой.

Въпреки всичко, автора на блога подкрепя прагматичния и добре премерен подход към Русия и не е русофоб!

Моето лично становище е, че мястото на България, е главно в орбитата на нашите истински братя и приятели - персите, унгарците и сред народите и държавите неграничащи с нас и със сходна на нашата съдба днес, както и нямащи териториални апетити към нас -извън англосаксонската, атлантическата и проционистка орбита.

Също така - към необвързаните и неутрални страни, стремящи се към суверенна и мирна политика и нямащи имперски или шовинистични амбиции.